Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
11
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
Намерени са
13095
резултата от
1515
текста в
14
страници с корен от думите : '
мислене мисле мисли
'.
На страница
11
:
1000
резултата в
123
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Аз само се присъединявам към
мисли
те, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени
мисли
.
Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание. Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата. Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила.
Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли.
И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят.
към текста >>
И аз мога да гледам на тези
мисли
само като на една милост от страна на духовния свят.
Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата. Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила. Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли.
И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят.
към текста >>
Когато древният човек стигаше до това усещане, той се изпълваше от един странен копнеж: През определени моменти от годината с помощта на своите чувства той се стремеше отново да върне тези
мисли
горе в духовния свят.
Когато древният човек стигаше до това усещане, той се изпълваше от един странен копнеж: През определени моменти от годината с помощта на своите чувства той се стремеше отново да върне тези мисли горе в духовния свят.
Това беше неговото жертвоприношение към Съществата от духовния свят. И това жертвоприношение ставаше по време на летните Мистерии.
към текста >>
И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически
мисли
.
По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо? Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение. През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове.
И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
към текста >>
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите
мисли
; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко
мисле
не
.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене.
Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите
мисли
от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили.
А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност.
Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем? Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически
мисли
, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем?
Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените
мисли
.
Външната страна на култа беше така замислена, че в издигащия се нагоре жертвен дим, човек можеше сякаш да впише своята благодарност към горните Богове да я впише именно в едно външно средство, в дима от жертвения огън, но не как да е, а чрез формообразуващата мощ на словото.
И молитвата можеше да впише в жертвения дим само онези чувства, които човек би искал да изпрати горе като благодарност за получените мисли.
към текста >>
Тези летни Мистерии имаха своя смисъл само дотолкова, доколкото хората гледаха на своите
мисли
като на откровения от духовния свят.
В общи линии, такова беше тържественото настроение, което цареше по време на летните Мистерии.
Тези летни Мистерии имаха своя смисъл само дотолкова, доколкото хората гледаха на своите мисли като на откровения от духовния свят.
към текста >>
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези
мисли
-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите
мисли
сам!
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам!
Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера. Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв. В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата. Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
Докато по-рано
мисли
те прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща
мисли
те като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв.
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам! Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера.
Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв.
В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата. Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
В древността, на
мисли
те се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата.
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам! Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера. Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв.
В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата.
Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на
мисли
те се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
Обаче от 9 и 8 столетие преди Събитието на Голгота, тези мисли-откровения започнаха да стават все по-неясни и смътни, но затова пък в човека се пробуди една нова способност: способността да изработва и ръководи своите мисли сам! Така човекът се оказа пренесен в една коренно различна душевна атмосфера. Докато по-рано мислите прииждаха към него от най-далечните простори на необятния Космос, сега той започна да усеща мислите като нещо лично, като нещо, което му принадлежи например като неговата кръв. В древността, на мислите се гледаше като на дишането, като на нещо, което човек получава от атмосферата и после отново връща на атмосферата.
Както въздухът е нещо, което обгръща човека отвсякъде, нещо което той всмуква в себе си и после отново изкарва навън, така и на мислите се гледаше като нещо, което човек получава, но и отново трябва да върне на Боговете в разгара на лятото.
към текста >>
Да, душевното настроение на древните беше съвсем различно отколкото при следващите поколения, които започнаха да гледат на
мисли
те, като на свое лично завоевание.
Да, душевното настроение на древните беше съвсем различно отколкото при следващите поколения, които започнаха да гледат на мислите, като на свое лично завоевание.
Нека повторя: Докато по-рано мъдростта се възприемаше като някакво дихание, по-късно на мислите се гледаше като на нещо, което се поражда в самия човек като например кръвта. Бихме могли да допълним: В древните епохи човекът беше свързан с мислите, както е свързан с въздуха. От времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, той започна да усеща мислите си, както усещаше и своята кръв.
към текста >>
Нека повторя: Докато по-рано мъдростта се възприемаше като някакво дихание, по-късно на
мисли
те се гледаше като на нещо, което се поражда в самия човек като например кръвта.
Да, душевното настроение на древните беше съвсем различно отколкото при следващите поколения, които започнаха да гледат на мислите, като на свое лично завоевание.
Нека повторя: Докато по-рано мъдростта се възприемаше като някакво дихание, по-късно на мислите се гледаше като на нещо, което се поражда в самия човек като например кръвта.
Бихме могли да допълним: В древните епохи човекът беше свързан с мислите, както е свързан с въздуха. От времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, той започна да усеща мислите си, както усещаше и своята кръв.
към текста >>
Бихме могли да допълним: В древните епохи човекът беше свързан с
мисли
те, както е свързан с въздуха.
Да, душевното настроение на древните беше съвсем различно отколкото при следващите поколения, които започнаха да гледат на мислите, като на свое лично завоевание. Нека повторя: Докато по-рано мъдростта се възприемаше като някакво дихание, по-късно на мислите се гледаше като на нещо, което се поражда в самия човек като например кръвта.
Бихме могли да допълним: В древните епохи човекът беше свързан с мислите, както е свързан с въздуха.
От времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, той започна да усеща мислите си, както усещаше и своята кръв.
към текста >>
От времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, той започна да усеща
мисли
те си, както усещаше и своята кръв.
Да, душевното настроение на древните беше съвсем различно отколкото при следващите поколения, които започнаха да гледат на мислите, като на свое лично завоевание. Нека повторя: Докато по-рано мъдростта се възприемаше като някакво дихание, по-късно на мислите се гледаше като на нещо, което се поражда в самия човек като например кръвта. Бихме могли да допълним: В древните епохи човекът беше свързан с мислите, както е свързан с въздуха.
От времето, когато се разигра Мистерията на Голгота, той започна да усеща мислите си, както усещаше и своята кръв.
към текста >>
Но сега човекът си казваше и друго: Това, което изживявам като
мисли
, вече изгуби своя небесен произход; то е нещо, което възниква в самия мен, то е нещо земно.
Но сега човекът си казваше и друго: Това, което изживявам като мисли, вече изгуби своя небесен произход; то е нещо, което възниква в самия мен, то е нещо земно.
към текста >>
Това настроение, което виждаше в
мисли
те предимно земния елемент, беше характерно за последователите на древните Мистерии, включително и по времето на Голгота.
Това настроение, което виждаше в мислите предимно земния елемент, беше характерно за последователите на древните Мистерии, включително и по времето на Голгота.
Мнозина от окултните кандидати си казваха: Невъзможно е да имаме мислите на онези наши предшественици, които ги получаваха направо от Боговете. Ние сме длъжни да развием едно чисто човешко мислене. Обаче тези чисто човешки мисли бяха сериозно застрашени от голямата опасност да попаднат под ариманическите влияния. Както онези мисли, които човек получава отгоре, го излагат на опасността от луциферически влияния, така и автономните човешки мисли го излагат на опасността от ариманически влияния.
към текста >>
Мнозина от окултните кандидати си казваха: Невъзможно е да имаме
мисли
те на онези наши предшественици, които ги получаваха направо от Боговете.
Това настроение, което виждаше в мислите предимно земния елемент, беше характерно за последователите на древните Мистерии, включително и по времето на Голгота.
Мнозина от окултните кандидати си казваха: Невъзможно е да имаме мислите на онези наши предшественици, които ги получаваха направо от Боговете.
Ние сме длъжни да развием едно чисто човешко мислене. Обаче тези чисто човешки мисли бяха сериозно застрашени от голямата опасност да попаднат под ариманическите влияния. Както онези мисли, които човек получава отгоре, го излагат на опасността от луциферически влияния, така и автономните човешки мисли го излагат на опасността от ариманически влияния.
към текста >>
Ние сме длъжни да развием едно чисто човешко
мисле
не
.
Това настроение, което виждаше в мислите предимно земния елемент, беше характерно за последователите на древните Мистерии, включително и по времето на Голгота. Мнозина от окултните кандидати си казваха: Невъзможно е да имаме мислите на онези наши предшественици, които ги получаваха направо от Боговете.
Ние сме длъжни да развием едно чисто човешко мислене.
Обаче тези чисто човешки мисли бяха сериозно застрашени от голямата опасност да попаднат под ариманическите влияния. Както онези мисли, които човек получава отгоре, го излагат на опасността от луциферически влияния, така и автономните човешки мисли го излагат на опасността от ариманически влияния.
към текста >>
Обаче тези чисто човешки
мисли
бяха сериозно застрашени от голямата опасност да попаднат под ариманическите влияния.
Това настроение, което виждаше в мислите предимно земния елемент, беше характерно за последователите на древните Мистерии, включително и по времето на Голгота. Мнозина от окултните кандидати си казваха: Невъзможно е да имаме мислите на онези наши предшественици, които ги получаваха направо от Боговете. Ние сме длъжни да развием едно чисто човешко мислене.
Обаче тези чисто човешки мисли бяха сериозно застрашени от голямата опасност да попаднат под ариманическите влияния.
Както онези мисли, които човек получава отгоре, го излагат на опасността от луциферически влияния, така и автономните човешки мисли го излагат на опасността от ариманически влияния.
към текста >>
Както онези
мисли
, които човек получава отгоре, го излагат на опасността от луциферически влияния, така и автономните човешки
мисли
го излагат на опасността от ариманически влияния.
Това настроение, което виждаше в мислите предимно земния елемент, беше характерно за последователите на древните Мистерии, включително и по времето на Голгота. Мнозина от окултните кандидати си казваха: Невъзможно е да имаме мислите на онези наши предшественици, които ги получаваха направо от Боговете. Ние сме длъжни да развием едно чисто човешко мислене. Обаче тези чисто човешки мисли бяха сериозно застрашени от голямата опасност да попаднат под ариманическите влияния.
Както онези мисли, които човек получава отгоре, го излагат на опасността от луциферически влияния, така и автономните човешки мисли го излагат на опасността от ариманически влияния.
към текста >>
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите
мисли
вътре в себе си.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно.
Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си.
През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят. Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят. А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Сега той трябва вътрешно да издигне своите
мисли
до висините на божествения свят.
Да, хората, които можеха да мислят по този начин, изживяха Мистерията на Голгота като едно истинско спасение на човечеството. През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно. Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си. През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин.
Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят.
Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят. А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
Доколкото е земен
мисли
тел, той трябва да изпълни своите
мисли
с невидимата и чиста светлина на божествения свят.
През 4 столетие след Христа това изживяване угасна напълно. Но преди този момент, и особено по време на Христовото Събитие, тези хора си казваха: Онази духовна сила, която живее на Слънцето, сега вече може да се постигне от човека, защото той може да поражда и развива своите мисли вътре в себе си. През миналите епохи тази духовна сила можеше да бъде постигната само в сферата на свръхчовешкото. Но сега човек трябва да постъпи по друг начин. Сега той трябва вътрешно да издигне своите мисли до висините на божествения свят.
Доколкото е земен мислител, той трябва да изпълни своите мисли с невидимата и чиста светлина на божествения свят.
А това той може да постигне само с помощта на своята чувствена и мисловна връзка с Мистерията на Голгота.
към текста >>
И докато подреждаше своите собствени
мисли
, човекът беше изпълнен с неудържимия копнеж: Ето, сега аз трябва да свържа тези извоювани от самия мен
мисли
с божествения свят, или казано с други думи, да ги християнизирам.
И докато подреждаше своите собствени мисли, човекът беше изпълнен с неудържимия копнеж: Ето, сега аз трябва да свържа тези извоювани от самия мен мисли с божествения свят, или казано с други думи, да ги християнизирам.
Това той може да стори само през зимата; тогава, когато цялата Земя е откъсната от Космоса, откъснат е и той; сега, по време на зимата човекът е най-близо до онзи Бог, който слезе от Космоса и се свърза със Земята.
към текста >>
И през Коледните дни става точно това: Земята се откъсва от Космоса и в своята космическа самотност човекът търси близостта между своите самостоятелни
мисли
и духовно-божествения свръхсетивен свят; и ако разбира какво точно става в света около него, той започва да се брани от ариманическите сили, също както през древността той се бранеше с помощта на летните Мистерии от луциферическите сили.
И през Коледните дни става точно това: Земята се откъсва от Космоса и в своята космическа самотност човекът търси близостта между своите самостоятелни мисли и духовно-божествения свръхсетивен свят; и ако разбира какво точно става в света около него, той започва да се брани от ариманическите сили, също както през древността той се бранеше с помощта на летните Мистерии от луциферическите сили.
към текста >>
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на
мисле
не
то, което се извършваше по време на летните Мистерии.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии.
Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли. Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина. Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
към текста >>
Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето
мисле
не
.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии.
Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене.
Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли. Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина. Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
към текста >>
Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите
мисли
.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии. Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене.
Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли.
Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина. Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
към текста >>
Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак
мисли
, се озаряват от една неземна светлина.
Под ръководството на своите учители, древният човек беше довеждан до едно помрачаване на мисленето, което се извършваше по време на летните Мистерии. Обаче сега ако човек вникваше правилно в Коледна та Мистерия той трябваше да се почувствува издигнат и укрепен в своето мислене. Да, истините, които би възприел, трябваше да укрепят неговите мисли.
Той трябваше да усети приблизително следното: Ето, сега аз може би изграждам едно правилно отношение към Мистерията на Голгота и в резултат на това моите извоювани в упорство и мрак мисли, се озаряват от една неземна светлина.
Те се озаряват от тази неземна светлина, защото онова Същество, което в древните предхристиянски епохи беше свързано само със Слънцето, сега намери пролука и слезе в Земния свят. И за разлика от летните Мистерии, които способствуваха за едно максимално екскарниране на духовните сили от страна на човека, по времето на Коледния празник, човекът трябваше да инкарнира духовното знание за Космоса и да го вмъкне дълбоко навътре в своето тяло.
към текста >>
Съвременният човек обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно
мисле
не
, като на свое притежание.
Древният човек усещаше това знание не като свое притежание, а като дар от Боговете. И всяка година той го връщаше на духовния свят.
Съвременният човек обаче трябва да гледа на своя мисловен свят, на свое то мозъчно мислене, като на свое притежание.
За тази цел той трябва вътрешно и свободно да се свърже с онова духовно Същество, което живя три години в тялото на Исус от Назарет; в противен случай човек би паднал в клопките на егоизма.
към текста >>
Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно
мисле
не
.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер.
Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене.
И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни. Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството. Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
Да, истинската вина е в летаргията и в отказа да обновим Коледното настроение, Коледните
мисли
.
Подобна профанизация е в основата на голямото нещастие, което днес тегне над човечеството; тук се корени истинската вина на хората.
Да, истинската вина е в летаргията и в отказа да обновим Коледното настроение, Коледните мисли.
към текста >>
И едва тогава ще можем да празнуваме Коледата като честни хора; едва тогава ще има смисъл стремежът ни към пълно християнизиране на нашия мисловен свят, който сега усещаме като гореща кръв в нашето тяло, за разлика от древните
мисли
, които усещахме като вдишване и издишване.
А всички ние се нуждаем от такова обновление, защото иначе е невъзможно да станем истински хора, истински човеци; невъзможно е да открием космическия източник на нашите духовни сили. Да, ние се нуждаем от една космическа Коледа, от едно ново раждане на духовния живот.
И едва тогава ще можем да празнуваме Коледата като честни хора; едва тогава ще има смисъл стремежът ни към пълно християнизиране на нашия мисловен свят, който сега усещаме като гореща кръв в нашето тяло, за разлика от древните мисли, които усещахме като вдишване и издишване.
към текста >>
И, разбира се, след време материалистическото
мисле
не
изобщо няма да си задава въпроса колко неестествено е Новата година да започва на 1 Януари, след като Декември „децем" е десетия месец и явно Януари и февруари принадлежат към изтичащата година.
И, разбира се, след време материалистическото мислене изобщо няма да си задава въпроса колко неестествено е Новата година да започва на 1 Януари, след като Декември „децем" е десетия месец и явно Януари и февруари принадлежат към изтичащата година.
Да Новата година може да започва само през Март, както е било прието и в календара на римляните. Достатъчно беше обаче на един слабоумен френски монарх признат и от историята за слабоумен да хрумне мисълта, че годината може да започва в средата на зимата, на 1 Януари, и цялото човечество тръгна по този път.
към текста >>
2.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако искаме да задълбочим нашите
мисли
в съответствие с днешния празник, най-добре е да постъпим по начина, за който стана дума вчера: Да насочим поглед към миналите епохи от развитието на човечеството, тъй като в противен случай едва ли бихме стигнали до истинското духовно ръководство на човечеството и до задачите, които то поставя пред съвременния човек.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели!
Ако искаме да задълбочим нашите мисли в съответствие с днешния празник, най-добре е да постъпим по начина, за който стана дума вчера: Да насочим поглед към миналите епохи от развитието на човечеството, тъй като в противен случай едва ли бихме стигнали до истинското духовно ръководство на човечеството и до задачите, които то поставя пред съвременния човек.
Ние не трябва да забравяме, че най-важната част на Коледния импулс се основава на факта, че през една далечна нощ нощта на 24 Декември Христовата светлина озари цялото човечество и неговото развитие, като по този начин Христовото Събитие се включи в планетарния живот на Земята, която едва сега а това важи и за човечеството получи своя истински смисъл.
към текста >>
3.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
От една страна пред човешкото
мисле
не
и пред човешкия сетивен живот застава т.нар.
От една страна пред човешкото мислене и пред човешкия сетивен живот застава т.нар.
природна необходимост. Човекът се чувствува зависим пред тъй да се каже „железните" природни закони, които той намира навсякъде във външния свят. Тези природни закони го пронизват отвсякъде, тъй като чрез своя физически и етерен организъм, той е включен във външния природен свят.
към текста >>
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на
мисли
те, чувствата и волята.
Аз многократно съм изтъквал една характерна особеност на съвременната естественонаучна епоха.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята.
Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока. Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно
мисле
не
идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока.
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния живот на човека, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното
мисле
не
и ежедневният душевен опит на човека.
Обаче проблемът за необходимостта и свободата, с техните всевъзможни отражения върху духовния живот на човека, е свързан с много по-висши сфери и изобщо не може да бъде разрешен на онази плоскост, на която се надяват да го разрешат естественонаучното мислене и ежедневният душевен опит на човека.
Не трябва да забравяме, че този важен проблем стоеше пред човека също и през онези далечни епохи, когато душевното му устройство беше съвсем различно.
към текста >>
От лекционния цикъл, който започнах тук на 24 Декември 1922, Вие вече разбрахте, че така нареченото естественонаучно
мисле
не
съвсем не е толкова древно, както сме свикнали да смятаме.
От лекционния цикъл, който започнах тук на 24 Декември 1922, Вие вече разбрахте, че така нареченото естественонаучно мислене съвсем не е толкова древно, както сме свикнали да смятаме.
Ако се върнем към някоя от древните епохи, там ние ще открием едно човешко светоусещане, което е толкова едностранчиво-духовно, колкото и днешното светоусещане е едностранчиво-натуралистично. И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение. Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения.
към текста >>
Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността
мисли
телите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели.
От лекционния цикъл, който започнах тук на 24 Декември 1922, Вие вече разбрахте, че така нареченото естественонаучно мислене съвсем не е толкова древно, както сме свикнали да смятаме. Ако се върнем към някоя от древните епохи, там ние ще открием едно човешко светоусещане, което е толкова едностранчиво-духовно, колкото и днешното светоусещане е едностранчиво-натуралистично. И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение.
Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели.
Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля. Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода.
към текста >>
Когато в естественонаучен смисъл днес човек
мисли
, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони.
И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго. И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение. Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля.
Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони.
В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони. За разлика от днешните натуралисти, древните хора въпреки че бяха, тъй да се каже, духовно детерминирани в много от случаите стигаха до изживяването на човешката свобода. Днешните натуралисти си въобразяват, че човешките действия се ръководят от природната необходимост. Древните обаче знаеха: Човешките действия се ръководят от божествено-духовните сили!
към текста >>
Те прибягват до „тясната специализация" и се опитват да свържат в едно цяло съвсем разнородни фрагменти на
мисли
, чувства и т.н., надявайки се, че така могат да основат една добра психология.
Обаче всеки, който се наеме да разгледа душевния и духовен живот на човека, всъщност изцяло следва същия изследователски подход. Психолозите с право се боят да се изправят пред цялостното обяснение на човешката проблематика.
Те прибягват до „тясната специализация" и се опитват да свържат в едно цяло съвсем разнородни фрагменти на мисли, чувства и т.н., надявайки се, че така могат да основат една добра психология.
Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат един вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблюдения и експерименти.
към текста >>
И ако веднъж направим крачката от повърхностното научно
мисле
не
към художественото светоусещане, следва да направим и крачката към религиозното изживяване.
И тогава вече настъпва един момент, когато научната методология се слива с художественото светоусещане, когато наука и изкуство не застават като две враждебни сили нещо характерно за натуралистическата епоха, а като две сили, за които Гьоте можа да каже: Работата е там, че изкуството разбулва определен вид природни тайни, без които природата никога не може да бъде разбрана докрай. Да, в известен смисъл ние трябва да гледаме на света и от художествена гледна точка.
И ако веднъж направим крачката от повърхностното научно мислене към художественото светоусещане, следва да направим и крачката към религиозното изживяване.
към текста >>
Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено
мисле
не
на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество.
Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ.
към текста >>
4.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Със своите
мисли
, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят.
Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството.
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят.
А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово. Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
Може би едва след като подробно изложа моите
мисли
, Вие ще вникнете в дълбоките причини за тези разисквания.
Истинската същност на антропософската Духовна Наука вижда само онзи човек, който ясно различава в нея тъкмо този импулс. Естествено, в своето духовно развитие, човечеството ще трябва да преодолее не малко препятствия, за да стигне до осъществяването на подобен идеал. Но тъкмо в търпеливото посвещаване на тази тежка борба е вложен и един елемент, който може и трябва да ощастливи цялото Антропософско Движение*8.
Може би едва след като подробно изложа моите мисли, Вие ще вникнете в дълбоките причини за тези разисквания.
Предварително бих желал да отбележа, че днес Антропософското Движение далеч вече не съвпада с Антропософското Общество; обаче ако Антропософското Общество иска да постигне своите цели, практическото трябва да се проникне изцяло с импулса на Антропософското Движение.
към текста >>
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край
мисли
те, чувствата и волята на човека.
На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера. Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва. Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота. Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс.
А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
Ако от друга страна един човек усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си
мисли
например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си.
Ако от друга страна един човек усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си.
Защото всичко онова, което се опира на култа, в последна сметка трябва да отпадне, а всичко, което се стреми към познание ще набира все повече сили, енергия и мощ.
към текста >>
Да, днес ясното
мисле
не
е необходимо навсякъде.
Споделих тези неща с Вас не защото съм загрижен, че Антропософското Движение би могло да бъде под копано по някакъв начин, споделих ги не с някакви лични намерения, а по силата на необходимостта. С тази необходимост е свързано и всичко онова, което ще ни улесни да вникнем в единствено правилния възможен начин на действие. За неща от такава изключителна важност, ние трябва да сме пределно точни; защото днес се очертава и една друга тенденция, която смесва нещата.
Да, днес ясното мислене е необходимо навсякъде.
към текста >>
Аз добре зная, уважаеми гости и скъпи приятели, че винаги се намират отделни личности, за които е твърде неприятно, когато вместо мистичния транс, поискаме да издигнем принципите на ясното
мисле
не
.
Аз добре зная, уважаеми гости и скъпи приятели, че винаги се намират отделни личности, за които е твърде неприятно, когато вместо мистичния транс, поискаме да издигнем принципите на ясното мислене.
То се налага не в името на някаква критика. Ясното мислене е необходимо за съхраняването и здравето както на Антропософското Движение, така и на Движението за религиозно обновление. Движението за религиозно обновление не може да устои в борбата, ако по някакъв начин то попречи на Антропософското Движение.
към текста >>
Ясното
мисле
не
е необходимо за съхраняването и здравето както на Антропософското Движение, така и на Движението за религиозно обновление.
Аз добре зная, уважаеми гости и скъпи приятели, че винаги се намират отделни личности, за които е твърде неприятно, когато вместо мистичния транс, поискаме да издигнем принципите на ясното мислене. То се налага не в името на някаква критика.
Ясното мислене е необходимо за съхраняването и здравето както на Антропософското Движение, така и на Движението за религиозно обновление.
Движението за религиозно обновление не може да устои в борбата, ако по някакъв начин то попречи на Антропософското Движение.
към текста >>
5.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от
мисли
те, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване. Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>
Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се
мисли
, дали в този момент човекът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх.
Ако например се разхождаме по улицата, с нашата двигателна система (или системата веществообмен-крайници) ние извършваме едно движение в пространството. В нашата нервно-сетивна система, на това движение съответствува, приблизително в същата степен, едно състояние на покой. Моля Ви да направите усилие и да разберете тези неща. Аз казах: „Едно състояние на покой". Обикновено думата „покой" се употребява като едно абсолютно понятие.
Ако някой седи на стола, той просто седи; изобщо не се мисли, дали в този момент човекът не е изпълнен с безпокойство, напрежение, страх.
В ежедневния живот обикновено хората не разграничават тези неща и донякъде те имат право.
към текста >>
Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени
мисли
и представи.
Тя се държи така, сякаш даден човек се е настанил удобно в един файтон, който конете теглят напред. Главата остава спокойна. Нашата глава непрекъснато се стреми към спокойствие. Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава.
Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи.
Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите. За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус. Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите.
към текста >>
Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат
мисли
те.
Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система.
Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите.
За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус. Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите. В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от един вид материализъм. Ние имаме този материализъм от времето, когато науката престана да разбира материята. Точно това е характерно за материалистическата наука, че тя няма никакво предчувствие за същността на материалните процеси и им приписва всевъзможни качества, каквито те в действителност не притежават.
към текста >>
За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на
мисле
не
то и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае:
мисли
те възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус.
Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите.
За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус.
Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите. В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от един вид материализъм. Ние имаме този материализъм от времето, когато науката престана да разбира материята. Точно това е характерно за материалистическата наука, че тя няма никакво предчувствие за същността на материалните процеси и им приписва всевъзможни качества, каквито те в действителност не притежават.
към текста >>
Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на
мисли
те.
Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите. За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус.
Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите.
В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от един вид материализъм. Ние имаме този материализъм от времето, когато науката престана да разбира материята. Точно това е характерно за материалистическата наука, че тя няма никакво предчувствие за същността на материалните процеси и им приписва всевъзможни качества, каквито те в действителност не притежават.
към текста >>
Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се
мисли
, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
Вземете например изхранването на живите същества: то започва не от другаде, а от приемането на известни минерални и растителни вещества. Животните, а на свой ред и човека, ги преработват и включват във веществообмяната си. И все пак цялата външна природа доколкото е съставена от физически и етерни процеси носи характера на това, което ние имаме в лицето на нашия спящ физическо-етерен организъм. От друга страна, докато сме будни, ние носим в себе си Азово-астралния организъм. В същото време, ако ми позволите този израз, нашият физическо-етерен организъм се намира в своя „зимен сън".
Но при човека нещата са устроени така, че будният Азово-астрален организъм, съживен в своя „летен сезон" от външните сетивни впечатления и от самозараждащите се мисли, непрекъснато постига едно динамично равновесие с физическото и етерно тяло по време на техния „зимен сън".
към текста >>
А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните
мисли
на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм.
А това означава: Ако човек иска да гарантира самото бъдеще на умиращата Земя, чрез своето астрално тяло и своя Аз той трябва да изработи в себе си представите за свръх сетивния свят и да ги включи в планетарния организъм на Земята. Да, от всичко онова, което в него е свръхсетивно и невидимо, човек трябва да очаква за себе си една нова инкарнация в следващото въплъщение на нашата Земя. От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация.
А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм.
Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще. Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли. Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли. Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>
Ако човек реализира и превръща своите
мисли
в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще.
Да, от всичко онова, което в него е свръхсетивно и невидимо, човек трябва да очаква за себе си една нова инкарнация в следващото въплъщение на нашата Земя. От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм.
Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще.
Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли. Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли. Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>
Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни
мисли
.
От своите тленни физическо и етерно тяло, човек не може да очаква това. По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм. Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще.
Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли.
Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли. Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>
Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите
мисли
.
По същия начин обаче и самата Земя не може да очаква никакво бъдеще от минералния и растителен свят. Само ако ние вложим в Земята това, което тя не притежава, Земната планета може да се надява на едно бъдеще, на една своя бъдеща инкарнация. А това, което най-очебийно липсва на Земята, са активните мисли на човека, които израстват в неговия самостоятелен и независим от природата организъм. Ако човек реализира и превръща своите мисли в една видима действителност, тогава той осигурява на Земята нейното бъдеще. Обаче за тази цел човек трябва да се издигне над обичайното природознание, над официалната наука, защото тя му дава само отражения, само огледални образи, а не действителни мисли.
Само имагинацията, инспирацията и интуицията могат да съживят нашите мисли.
Приемем ли ги в себе си, ние влагаме в живота на Земята живи и трайни образи, притежаващи огромна сила.
към текста >>
Там също ставаше дума за творческото и съзидателно
мисле
не
на човека.
Преди години аз написах една малка книга за „Теорията на познанието в Гьотевия светоглед".
Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на човека.
„Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят. Само ако съживи своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
към текста >>
„Това
мисле
не
казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят.
Преди години аз написах една малка книга за „Теорията на познанието в Гьотевия светоглед". Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на човека.
„Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят.
Само ако съживи своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
към текста >>
Само ако съживи своите
мисли
, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
Преди години аз написах една малка книга за „Теорията на познанието в Гьотевия светоглед". Там също ставаше дума за творческото и съзидателно мислене на човека. „Това мислене казах аз представлява истинската духовна връзка на човечеството с божествения свят." Защото доколкото човекът се оставя на отраженията, на огледалните образи, които идват от външната природа, той само повтаря очертанията на миналото и живее в мъртвите останки от божествения свят, в мъртвия труп на божествения свят.
Само ако съживи своите мисли, той получава и онова Причастие, с което е проникнат целия свят; само тогава той свързва себе си с духовната еволюция на Космоса.
към текста >>
Човекът обаче е в състояние да го преобрази чрез своя духовен устрем и той наистина го преобразява, когато издига
мисли
те си до сферите на имагинацията, инспирацията, интуицията, осъществявайки по този начин духовното Причастие на цялото човечество.
На пръв поглед Космосът представлява един мъртъв свят.
Човекът обаче е в състояние да го преобрази чрез своя духовен устрем и той наистина го преобразява, когато издига мислите си до сферите на имагинацията, инспирацията, интуицията, осъществявайки по този начин духовното Причастие на цялото човечество.
За тази цел обаче, той трябва да притежава непомрачено и будно съзнание.
към текста >>
Да, ние трябва да обхванем напълно съзнателно нашето място в Макрокосмоса и отново да оживим нашето абстрактно
мисле
не
.
Обаче ние трябва да сме наясно: Само ако пробудим духовния живот в себе си, само ако пробудим нашата протъкана от любов човешка воля, само тогава ние ще преобразим и върнем обратно на Духа всичко онова, което вече е било превърнато в материя, само тогава ще осъществим една истинска транссубстанция.
Да, ние трябва да обхванем напълно съзнателно нашето място в Макрокосмоса и отново да оживим нашето абстрактно мислене.
към текста >>
Следващият петък ще продължа темата и ще засегна съотношенията между космическия култ и човешкото естественонаучно
мисле
не
.
Това, което успях да изнеса днес пред Вас, е само едно начало.
Следващият петък ще продължа темата и ще засегна съотношенията между космическия култ и човешкото естественонаучно мислене.
Да, днешната лекция е към своя край. Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове". Тук е стаена една дълбока истина. Но вярно е и другото: Че всяка Нова Година залюлява и нови люлки. Което докосва миналото, то не отминава и бъдещето.
към текста >>
Нека насочим нашите
мисли
към символичния Св.
И днес нашата истинска задача се състои именно в това: да доловим как светът е обгърнат от настроението на Св. Силвестър, от настроението на залеза и гроба, но как в сърцата на онези хора, които неуморно работят и напредват към своето истинско богочовешко достойнство, трепти настроението на новия ден, настроението на изгрева.
Нека насочим нашите мисли към символичния Св.
Силвестър и символичната Нова Година не само според тривиалния, филистерски и празничен начин, нека да ги насочим така, че те да се превърнат в онези съзидателни и творчески сили, от които се нуждае самата еволюция на Земята. Нека отклоним тези сили от старата гробница на нашата умираща цивилизация и ги насочим от древния Св. Силвестър към космическата Нова Година. Но всичко това, скъпи мои приятели, ще се осъществи само тогава, когато човекът вложи там, във великия храм на Космоса и своя личен духовен принос.
към текста >>
6.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
1. Нервно-сетивната система носител на
мисле
не
то.
1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.
към текста >>
а) нервно-сетивната система: носител на
мисле
не
то
а) нервно-сетивната система: носител на мисленето
към текста >>
7.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Елохимите като носители на Космическите
мисли
.
Елохимите като носители на Космическите мисли.
Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр. и свързаната с това промяна на съзнанието на човека. Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите. Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност. В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата.
към текста >>
Преминаване на администрирането на
мисли
те към Архаите от 4-ти век сл. Хр.
Елохимите като носители на Космическите мисли.
Преминаване на администрирането на мислите към Архаите от 4-ти век сл. Хр.
и свързаната с това промяна на съзнанието на човека. Атлантите възприемат Божествените откровения в септимите. Отслабване на това преживяване в квинтите и изчезването му в терците – човек преживява музикалното в своята телесност. В Лемурия човек не е осъзнавал никакъв интервал в октавата. Обективният мажор и обективният минор като израз на душевните преживявания на Боговете.
към текста >>
Предаването на
мисли
те от Духовете на Формата на Архаите и развитието на независимо
мисле
не
и морални импулси.
Предаването на мислите от Духовете на Формата на Архаите и развитието на независимо мислене и морални импулси.
„Философия на свободата“ като израз на това преустроено съзнание. Придържането към стария манталитет чрез действието на изостаналите Духове на Формата – един основен проблем на нашето време. Богословски битки за школата на Ричъл. Съдбоносните четиринадесет точки на У. Уилсън от духовна гледна точка.
към текста >>
Нашето ежедневно
мисле
не
като труп на живото
мисле
не
, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания. Едуард фон Хартман по философски въпроси. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма.
към текста >>
Неспособността на такъв тип
мисле
не
да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания.
Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания.
Едуард фон Хартман по философски въпроси. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода. Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма. Действие на ядливите и отровните растения в човека.
към текста >>
Оживяване на мъртвите
мисли
чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма.
Нашето ежедневно мислене като труп на живото мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. Неспособността на такъв тип мислене да улови всичко жизнено около нас е загуба на реални знания. Едуард фон Хартман по философски въпроси. Възприемане на влияния от мировия етер от хората след 28 годишна възраст в по-ранните епохи на цивилизацията. Загубата на такъв опит като условие за свобода.
Оживяване на мъртвите мисли чрез вътрешна работа като условие за надмогване на материализма.
Действие на ядливите и отровните растения в човека.
към текста >>
Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният човек има
мисли
, на които земните сили са отнели небесните импулси.
епоха човек се чувства изцяло свързан със земните сили.
Характеристика на настоящата епоха: интелектуалният човек има мисли, на които земните сили са отнели небесните импулси.
Задачата на нашата епоха, както е показано в „Парсифал“ от Волфрам фон Ешенбах, като път от съмнението към благодатта. Евентуалните последствия от интелектуализацията на човешката мисъл: унищожаване на топлинната атмосфера, атмосферния въздух и течния компонент на земята в петата, шестата и седмата културна епоха.
към текста >>
8.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние виждаме по такъв начин, различните стадии на неговия растеж , външното формиране на неговото физическо тяло и това, което се проявява в говора, в
мисле
не
то, тоест все неща проявяващи се чрез физическото тяло, макар и отнасящи се по-скоро към областта на душевната дейност, във всичко това ние виждаме развитие, вървящо от раждане към смърт.
От това, което се проявява в детето отначало като инстинктивен живот, като детски подражателен живот, а после от това, което впоследствие се създава под въздействие на авторитета на възрастните, от това после човек преминава към развитие на по-самостоятелен живот.
Ние виждаме по такъв начин, различните стадии на неговия растеж , външното формиране на неговото физическо тяло и това, което се проявява в говора, в мисленето, тоест все неща проявяващи се чрез физическото тяло, макар и отнасящи се по-скоро към областта на душевната дейност, във всичко това ние виждаме развитие, вървящо от раждане към смърт.
към текста >>
Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на
мисле
не
то, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
Но не така изглежда другият ход на развитие, който също обаче го има: ходът на развитие на Аза и астралното тяло между раждането и смъртта. По отношение на Аза и астралното тяло работата стои така, че отначало, когато човек навлиза от духовния свят в земния живот, той има още в себе си действащи много от тези сили,които работят в него в духовния свят. В стадия на детския растеж, в образуването на това, което така ясно се развива в тялото на детето, все още навсякъде действат тези сили, които в своето пълно значение, в своя истински вид са действали по време на доземния живот върху неговата душа, и в духа на този човек. В течение на живота на детето тях ги има, но вече в отслабено състояние. Те участват в неговия растеж, те участват във всичко това, което постепенно се развива в човека, като проявление на душевното в телесното.
Такова телесно проявление на душевното се явява и това, което е дълбоко скрито вътре в телесното: образуването на мозъка, като съвършен орган на мисленето, образуването на съдовата система, стояща в основата на развитие на чувстването и т. н.
към текста >>
Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и
мисли
, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора.
Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците. Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и
мисли
се свързват със звуците.
При това трябва да обърнем внимание на следното: това, което звучи в душата на спящото дете на възраст до 7 години, за времето между неговото заспиване и пробуждане, се намира в голяма зависимост от заобикалящите го хора. Това, което се съдържа в думите на майката и бащата и другите заобикалящи го хора, в живота на техните чувства, воля и мисли, в тези думи, които детето чува, това продължава да звучи в душата на детето по време на съня му, от заспиването до пробуждането, и душата на детето се отдава напълно на това, което се влага от заобикалящите го като съдържание в техните думи от техните сърца, от техните души.
И много по-дълбоко се свързват тогава тези чувства, които детето преживява при слушане на речта на родителите, много по-дълбоко тези чувства, тези волеви импулси и мисли се свързват със звуците.
Детето се отдава тогава на всичко това, което то преживява в своето обкръжение.
към текста >>
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото
мисле
не
, до
мисли
те отразяващи нещо духовно.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не.
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си.
към текста >>
По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото
мисле
не
.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не. Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене.
Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си. Та нали то самото е душа - дух.
към текста >>
Но при това не се осъществяват никакви свързващи
мисли
телни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите.
Думите, отзвуците на думите, стават такива, които го принуждават, които го приковават към физическото. И в това, което човек преживява между заспиването и пробуждането, проникват от всички страни вибрациите от бученето на минералния свят, а също шумоленето на вибрациите на растителния свят в тяхната физическа значимост. Това дисхармонично пронизва през времето между заспиването и пробуждането отзвуците на речта, и тогава не е в състояние да изработи това, което Геният на езика иначе би могъл да вложи в човешката реч, и което би могло да доведе до взаимно разбиране между душата на човека и съществата от Висшите Йерархии. И тогава настъпва това своеобразно състояние, при което душата, преживявайки нещо, няма да може да го изрази, защото тя преживява това в безсъзнателно състояние, но преживяването е такова, че може да се охарактеризира по следния начин: човек, достигнал полова зрелост, преминава в състояние на сън и в духовния свят пред него се открива светът на Архангелите. Той усеща този свят на Архангелите.
Но при това не се осъществяват никакви свързващи мислителни нишки от света на Архангелите към неговата душа, и от неговата душа към света на Архангелите.
И той, при пробуждането, се връща в своето физическо тяло под впечатлението на това ужасно лишение. И това състояние действително настъпи за голямата част от човечеството, започвайки от времето на последната третина на 19-то столетие. И зад прага на това, което човек осъзнава, в подсъзнателното на човешката душа, у много човешки души се намира нещо, което при пробуждане ги кара несъзнателно да си кажат: ето, ние сме се родили в някакъв свят, в някаква обстановка, която не ни дава възможност по правилен начин да навлезем по време на сън в духовното битие. И такива души, преживяващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното. Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните.
към текста >>
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на
мисли
те, са фалшиви.
И е невъзможно по какъв да е външен начин пак да дадем на душата това, което и е нужно, и не с помощта на мъгляви, тъй наречени идеализми, които по същество само приличат на идеализми, които възникват от време на време от средите на материализма на нашето време, вярно, с добри намерения, но които, по същество, по отношение на мислите, са фалшиви.
Това, което е нужно на душата, може да се даде само, ако чрез действително духовно познание отново се върне на речта нейния размах, нейния полет така, че тя отново да доведе до Гения на езика. Речта, такава каквато е днес, е пригодна само повече или по-малко като средство за изясняване на физически план. Даже по отношение на декламирането и речитатива ние го докарахме до там, че и в тях започнахме да подчертаваме прозаическото съдържание. Това, което води до образността на речта, което води до ритъма, до такта, до мелодически-драматическото, т.е. всичко това, което ни води до душевното, а в душевното чрез музикално-имагинативното ни възнася в духовния свят - да, ние го докарахме до там, че всичко това е отхвърлено, и, по-такъв начин, може да се каже, ние предоставихме далечна перспектива за материализацията на речта.
към текста >>
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на
мисле
не
то и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде.
Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери.
Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни
мисле
не
, чувства и воля.
И тази духовно-научна гледна точка трябва да прониже цялото образование, целия му живот, подобно на това как днес детето получава, например, някакъв запас от думи, в който се съдържа в същност цяло съкровище, но днес на тези думи са прекършени крилата; но ако той възприеме духовното и бъде ръководен от духовното, то ще възприеме отново цялото богатство на думите и с негова помощ ще бъде отново издигнат в духовните светове, от които произхожда в своята истинска същност. Със своя физически живот от пробуждането до заспиването ние можем и да отричаме съществуването на духа, но с нашата духовна част, която за времето от заспиването до пробуждането отхвърля етерното и физическото тяло, ние не можем да отричаме духа.
А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни мислене, чувства и воля.
И ето, младото поколение израства така, че му се налага да среща това наследство, което са му завещали по-възрастните, с чувство на упрек, защото в това наследство те получават нещо такова, което ги тласка в пропаст в тази област, където те не искат да бъдат материалистични, където те трябва да станат духовни, когато се намират само в своя Аз и в своето астрално тяло.
към текста >>
9.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на
мисли
те, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля.
Това е другата страна на младежта, нейния повече вътрешен аспект, както го показах вчера.
Всичко призовава съвременния човек да стане цялостен, да не се отдава само пасивно на идеите, прииждащи към него отвън, а да развива вътрешна активност, да преживява с вътрешна активност също живота на мислите, идеите, да ги преживява пронизвайки ги с воля.
Но за това човешката натура днес в много отношения е твърде слаба, за да не кажа, твърде плаха, защото човек веднага след като насочи своята воля към някакъв комплекс идеи, започва да се опасява, няма ли да бъде това необективно? Та нали аз сам си създавам тези идеи. Човек се бои първо да формира своята воля така, че волята му да може да преживява в духовния свят, следователно е невъзможно да преживее и обективното. Защото без воля е невъзможно да се преживее нищо в духовния свят. Разбира се, воля, обусловена от емоциите, воля, зависеща само от физическото тяло, или, най много от етерното тяло, такава воля въобще няма да може да проникне в духовния свят.
към текста >>
10.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Предразсъдък на съвременното, така наречено просветено човечество, е мнението, че
мисли
те на човека се намират само в неговата глава.
Предразсъдък на съвременното, така наречено просветено човечество, е мнението, че мислите на човека се намират само в неговата глава.
Ние нищо не бихме узнали за нещата с помощта на мислите, ако тези мисли биха били само в главата на човека. Този, който предполага, че мислите се намират само в главите на хората, той прилича, колкото и парадоксално да звучи, на такъв човек, който би счел, че тази глътка вода, с която той утолява жаждата си, е възникнала на езика му, а не е попаднала в устата му от чашата с вода. В същност, също така смехотворно е да се твърди, че мислите възникват в човешката глава, както е смешно да се говори, че водата, с която аз утолявам жаждата си, водата, намираща се в чашата, е възникнала в устата ми.
към текста >>
Ние нищо не бихме узнали за нещата с помощта на
мисли
те, ако тези
мисли
биха били само в главата на човека.
Предразсъдък на съвременното, така наречено просветено човечество, е мнението, че мислите на човека се намират само в неговата глава.
Ние нищо не бихме узнали за нещата с помощта на мислите, ако тези мисли биха били само в главата на човека.
Този, който предполага, че мислите се намират само в главите на хората, той прилича, колкото и парадоксално да звучи, на такъв човек, който би счел, че тази глътка вода, с която той утолява жаждата си, е възникнала на езика му, а не е попаднала в устата му от чашата с вода. В същност, също така смехотворно е да се твърди, че мислите възникват в човешката глава, както е смешно да се говори, че водата, с която аз утолявам жаждата си, водата, намираща се в чашата, е възникнала в устата ми.
към текста >>
Този, който предполага, че
мисли
те се намират само в главите на хората, той прилича, колкото и парадоксално да звучи, на такъв човек, който би счел, че тази глътка вода, с която той утолява жаждата си, е възникнала на езика му, а не е попаднала в устата му от чашата с вода.
Предразсъдък на съвременното, така наречено просветено човечество, е мнението, че мислите на човека се намират само в неговата глава. Ние нищо не бихме узнали за нещата с помощта на мислите, ако тези мисли биха били само в главата на човека.
Този, който предполага, че мислите се намират само в главите на хората, той прилича, колкото и парадоксално да звучи, на такъв човек, който би счел, че тази глътка вода, с която той утолява жаждата си, е възникнала на езика му, а не е попаднала в устата му от чашата с вода.
В същност, също така смехотворно е да се твърди, че мислите възникват в човешката глава, както е смешно да се говори, че водата, с която аз утолявам жаждата си, водата, намираща се в чашата, е възникнала в устата ми.
към текста >>
В същност, също така смехотворно е да се твърди, че
мисли
те възникват в човешката глава, както е смешно да се говори, че водата, с която аз утолявам жаждата си, водата, намираща се в чашата, е възникнала в устата ми.
Предразсъдък на съвременното, така наречено просветено човечество, е мнението, че мислите на човека се намират само в неговата глава. Ние нищо не бихме узнали за нещата с помощта на мислите, ако тези мисли биха били само в главата на човека. Този, който предполага, че мислите се намират само в главите на хората, той прилича, колкото и парадоксално да звучи, на такъв човек, който би счел, че тази глътка вода, с която той утолява жаждата си, е възникнала на езика му, а не е попаднала в устата му от чашата с вода.
В същност, също така смехотворно е да се твърди, че мислите възникват в човешката глава, както е смешно да се говори, че водата, с която аз утолявам жаждата си, водата, намираща се в чашата, е възникнала в устата ми.
към текста >>
Мисли
те са разпространени по цялата Вселена.
Мислите са разпространени по цялата Вселена.
Мислите - това са тези сили, които управляват хода на нещата. И нашият мислителен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с мисле-сили, което приема в себе си мислите. Така, че не трябва да говорим за мислите така, че те, видите ли, са нещо принадлежащо само на човека. За мислите ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че мислите са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос. Но това не значи, че мислите просто така витаят наоколо: те винаги са носени от някакви същества, които ги изработват.
към текста >>
Мисли
те - това са тези сили, които управляват хода на нещата.
Мислите са разпространени по цялата Вселена.
Мислите - това са тези сили, които управляват хода на нещата.
И нашият мислителен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с мисле-сили, което приема в себе си мислите. Така, че не трябва да говорим за мислите така, че те, видите ли, са нещо принадлежащо само на човека. За мислите ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че мислите са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос. Но това не значи, че мислите просто така витаят наоколо: те винаги са носени от някакви същества, които ги изработват. И, което е най-важното, това е, че те биват носени не винаги от едни и същи същества, не винаги от еднакви същества.
към текста >>
И нашият
мисли
телен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с
мисле
-сили, което приема в себе си
мисли
те.
Мислите са разпространени по цялата Вселена. Мислите - това са тези сили, които управляват хода на нещата.
И нашият мислителен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с мисле-сили, което приема в себе си мислите.
Така, че не трябва да говорим за мислите така, че те, видите ли, са нещо принадлежащо само на човека. За мислите ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че мислите са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос. Но това не значи, че мислите просто така витаят наоколо: те винаги са носени от някакви същества, които ги изработват. И, което е най-важното, това е, че те биват носени не винаги от едни и същи същества, не винаги от еднакви същества.
към текста >>
Така, че не трябва да говорим за
мисли
те така, че те, видите ли, са нещо принадлежащо само на човека.
Мислите са разпространени по цялата Вселена. Мислите - това са тези сили, които управляват хода на нещата. И нашият мислителен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с мисле-сили, което приема в себе си мислите.
Така, че не трябва да говорим за мислите така, че те, видите ли, са нещо принадлежащо само на човека.
За мислите ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че мислите са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос. Но това не значи, че мислите просто така витаят наоколо: те винаги са носени от някакви същества, които ги изработват. И, което е най-важното, това е, че те биват носени не винаги от едни и същи същества, не винаги от еднакви същества.
към текста >>
За
мисли
те ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че
мисли
те са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос.
Мислите са разпространени по цялата Вселена. Мислите - това са тези сили, които управляват хода на нещата. И нашият мислителен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с мисле-сили, което приема в себе си мислите. Така, че не трябва да говорим за мислите така, че те, видите ли, са нещо принадлежащо само на човека.
За мислите ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че мислите са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос.
Но това не значи, че мислите просто така витаят наоколо: те винаги са носени от някакви същества, които ги изработват. И, което е най-важното, това е, че те биват носени не винаги от едни и същи същества, не винаги от еднакви същества.
към текста >>
Но това не значи, че
мисли
те просто така витаят наоколо: те винаги са носени от някакви същества, които ги изработват.
Мислите са разпространени по цялата Вселена. Мислите - това са тези сили, които управляват хода на нещата. И нашият мислителен орган е само нещо такова, което черпи от космическия резервоар с мисле-сили, което приема в себе си мислите. Така, че не трябва да говорим за мислите така, че те, видите ли, са нещо принадлежащо само на човека. За мислите ние трябва да говорим изхождайки от съзнанието за това, че мислите са мирови сили, господстващи във Вселената и разпространени по целия Космос.
Но това не значи, че мислите просто така витаят наоколо: те винаги са носени от някакви същества, които ги изработват.
И, което е най-важното, това е, че те биват носени не винаги от едни и същи същества, не винаги от еднакви същества.
към текста >>
Ако се обърнем към свръхсетивните светове, то ние ще открием чрез свръхсетивното изследване, че
мисли
те, с помощта на които хората си обясняват света, се намират навън, в космоса; че те се носят там, бих могъл да кажа, че те са излети там (земните изрази са малко пригодни за тези възвишени осъществени за
мисли
и същества).
Ако се обърнем към свръхсетивните светове, то ние ще открием чрез свръхсетивното изследване, че мислите, с помощта на които хората си обясняват света, се намират навън, в космоса; че те се носят там, бих могъл да кажа, че те са излети там (земните изрази са малко пригодни за тези възвишени осъществени замисли и същества).
И че тези мисли до 4-то столетие от християнската ера са били носени, са се изливали от съществата от тази йерархическа степен, която ние обозначаваме като Власти или Духове на формата. Според Библията - Елохимите.
към текста >>
И че тези
мисли
до 4-то столетие от християнската ера са били носени, са се изливали от съществата от тази йерархическа степен, която ние обозначаваме като Власти или Духове на формата.
Ако се обърнем към свръхсетивните светове, то ние ще открием чрез свръхсетивното изследване, че мислите, с помощта на които хората си обясняват света, се намират навън, в космоса; че те се носят там, бих могъл да кажа, че те са излети там (земните изрази са малко пригодни за тези възвишени осъществени замисли и същества).
И че тези мисли до 4-то столетие от християнската ера са били носени, са се изливали от съществата от тази йерархическа степен, която ние обозначаваме като Власти или Духове на формата.
Според Библията - Елохимите.
към текста >>
Когато античният грък, изхождайки от дадената му от мистериите наука, е желаел да си даде сметка за това, откъде той получава своите
мисли
, то му се налагало да прави това по такъв начин, че си е казвал: аз обръщам своя духовен поглед във висините към тези същества, които ми се откриват чрез мистерийната наука като Духове на формата, като формиращи сили, като Същности на Формата.
Когато античният грък, изхождайки от дадената му от мистериите наука, е желаел да си даде сметка за това, откъде той получава своите мисли, то му се налагало да прави това по такъв начин, че си е казвал: аз обръщам своя духовен поглед във висините към тези същества, които ми се откриват чрез мистерийната наука като Духове на формата, като формиращи сили, като Същности на Формата.
Те са носители на Космическия Разум, те са носители на Космическите мисли, те изливат тези мисли в душите на хората, които, преживявайки тези мисли, извикват тяхното присъствие в своето съзнание.
към текста >>
Те са носители на Космическия Разум, те са носители на Космическите
мисли
, те изливат тези
мисли
в душите на хората, които, преживявайки тези
мисли
, извикват тяхното присъствие в своето съзнание.
Когато античният грък, изхождайки от дадената му от мистериите наука, е желаел да си даде сметка за това, откъде той получава своите мисли, то му се налагало да прави това по такъв начин, че си е казвал: аз обръщам своя духовен поглед във висините към тези същества, които ми се откриват чрез мистерийната наука като Духове на формата, като формиращи сили, като Същности на Формата.
Те са носители на Космическия Разум, те са носители на Космическите мисли, те изливат тези мисли в душите на хората, които, преживявайки тези мисли, извикват тяхното присъствие в своето съзнание.
към текста >>
Този, който в древните времена на гръцкия живот е тръгвал да овладява с помощта на особено Посвещение свръхсетивните светове, е достигал преживяване на тези Духове на Формата, той е съзерцавал тези Духове на Формата и за да създаде за тях верен образ, вярна имагинация, е трябвало да им придаде в качеството на атрибут, излизащите от тях в света потоци от сияещи
мисли
.
Този, който в древните времена на гръцкия живот е тръгвал да овладява с помощта на особено Посвещение свръхсетивните светове, е достигал преживяване на тези Духове на Формата, той е съзерцавал тези Духове на Формата и за да създаде за тях верен образ, вярна имагинация, е трябвало да им придаде в качеството на атрибут, излизащите от тях в света потоци от сияещи мисли.
Такъв античен грък е съзерцавал тези Духове на Формата с като че излизащи от тях мисле-сили, проникващи по-нататък в мировите процеси, действащи като създаващи света сили на космическият Разум. При това, той е казвал: Властите, Духовете на Формата, имат във Вселената, в Космоса, предназначение да изливат мисли, пронизващи процесите извършващи се в света. И подобно на това, как науката за света на външните сетива описва делата на хората, отбелязвайки едно или друго от това, което правят хората заедно и поотделно, така и свръхсетивната наука, ако обърне своя поглед върху дейността на Властите в тази епоха, трябва да описва това, как тези свръхсетивни същества отправят едно към друго потоци от мисле-сили, как ги възприемат едно от друго, и как от взаимодействието на тези потоци и характера на приемането им, следват тези мирови процеси, които след това се проявяват за човека като явления от света на природата.
към текста >>
Такъв античен грък е съзерцавал тези Духове на Формата с като че излизащи от тях
мисле
-сили, проникващи по-нататък в мировите процеси, действащи като създаващи света сили на космическият Разум.
Този, който в древните времена на гръцкия живот е тръгвал да овладява с помощта на особено Посвещение свръхсетивните светове, е достигал преживяване на тези Духове на Формата, той е съзерцавал тези Духове на Формата и за да създаде за тях верен образ, вярна имагинация, е трябвало да им придаде в качеството на атрибут, излизащите от тях в света потоци от сияещи мисли.
Такъв античен грък е съзерцавал тези Духове на Формата с като че излизащи от тях мисле-сили, проникващи по-нататък в мировите процеси, действащи като създаващи света сили на космическият Разум.
При това, той е казвал: Властите, Духовете на Формата, имат във Вселената, в Космоса, предназначение да изливат мисли, пронизващи процесите извършващи се в света. И подобно на това, как науката за света на външните сетива описва делата на хората, отбелязвайки едно или друго от това, което правят хората заедно и поотделно, така и свръхсетивната наука, ако обърне своя поглед върху дейността на Властите в тази епоха, трябва да описва това, как тези свръхсетивни същества отправят едно към друго потоци от мисле-сили, как ги възприемат едно от друго, и как от взаимодействието на тези потоци и характера на приемането им, следват тези мирови процеси, които след това се проявяват за човека като явления от света на природата.
към текста >>
При това, той е казвал: Властите, Духовете на Формата, имат във Вселената, в Космоса, предназначение да изливат
мисли
, пронизващи процесите извършващи се в света.
Този, който в древните времена на гръцкия живот е тръгвал да овладява с помощта на особено Посвещение свръхсетивните светове, е достигал преживяване на тези Духове на Формата, той е съзерцавал тези Духове на Формата и за да създаде за тях верен образ, вярна имагинация, е трябвало да им придаде в качеството на атрибут, излизащите от тях в света потоци от сияещи мисли. Такъв античен грък е съзерцавал тези Духове на Формата с като че излизащи от тях мисле-сили, проникващи по-нататък в мировите процеси, действащи като създаващи света сили на космическият Разум.
При това, той е казвал: Властите, Духовете на Формата, имат във Вселената, в Космоса, предназначение да изливат мисли, пронизващи процесите извършващи се в света.
И подобно на това, как науката за света на външните сетива описва делата на хората, отбелязвайки едно или друго от това, което правят хората заедно и поотделно, така и свръхсетивната наука, ако обърне своя поглед върху дейността на Властите в тази епоха, трябва да описва това, как тези свръхсетивни същества отправят едно към друго потоци от мисле-сили, как ги възприемат едно от друго, и как от взаимодействието на тези потоци и характера на приемането им, следват тези мирови процеси, които след това се проявяват за човека като явления от света на природата.
към текста >>
И подобно на това, как науката за света на външните сетива описва делата на хората, отбелязвайки едно или друго от това, което правят хората заедно и поотделно, така и свръхсетивната наука, ако обърне своя поглед върху дейността на Властите в тази епоха, трябва да описва това, как тези свръхсетивни същества отправят едно към друго потоци от
мисле
-сили, как ги възприемат едно от друго, и как от взаимодействието на тези потоци и характера на приемането им, следват тези мирови процеси, които след това се проявяват за човека като явления от света на природата.
Този, който в древните времена на гръцкия живот е тръгвал да овладява с помощта на особено Посвещение свръхсетивните светове, е достигал преживяване на тези Духове на Формата, той е съзерцавал тези Духове на Формата и за да създаде за тях верен образ, вярна имагинация, е трябвало да им придаде в качеството на атрибут, излизащите от тях в света потоци от сияещи мисли. Такъв античен грък е съзерцавал тези Духове на Формата с като че излизащи от тях мисле-сили, проникващи по-нататък в мировите процеси, действащи като създаващи света сили на космическият Разум. При това, той е казвал: Властите, Духовете на Формата, имат във Вселената, в Космоса, предназначение да изливат мисли, пронизващи процесите извършващи се в света.
И подобно на това, как науката за света на външните сетива описва делата на хората, отбелязвайки едно или друго от това, което правят хората заедно и поотделно, така и свръхсетивната наука, ако обърне своя поглед върху дейността на Властите в тази епоха, трябва да описва това, как тези свръхсетивни същества отправят едно към друго потоци от мисле-сили, как ги възприемат едно от друго, и как от взаимодействието на тези потоци и характера на приемането им, следват тези мирови процеси, които след това се проявяват за човека като явления от света на природата.
към текста >>
Но ето, в развитието на човечеството настъпи времето на четвъртото столетие от християнската ера и то донесе на този свръхсетивен свят събитие от необичайна важност, а именно това, че Духовете на Формата предадоха тези свои
мисле
-сили на Архаите.
Но ето, в развитието на човечеството настъпи времето на четвъртото столетие от християнската ера и то донесе на този свръхсетивен свят събитие от необичайна важност, а именно това, че Духовете на Формата предадоха тези свои мисле-сили на Архаите.
към текста >>
Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите
Мисли
се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха
мисли
те на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива;
мисли
те отсега нататък им дават Началата.
И Архаите пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата. Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н.
Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата. Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци,
мисли
те се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата.
Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата.
Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
Доколкото светът на
мисли
те преминава от Духовете на Формата към Архаите, от Властите към Началата, човек усеща
мисли
те ставащи по-близки до съществото си, защото Началата пребивават с една степен по-близо до човека от Властите.
Заедно с това ние идваме и към точката от развитието на човечеството, от която за човека въобще започва напълно да се затъмнява всякакъв поглед в свръхсетивния свят. Прекратява се това съзнание на душата, което и е давало възможност за свръхсетивно зрение, за възприемане на свръхсетивното; душата се отдава на светското. Възможно е това да се представи по-интензивно пред душата ви, ако го осветим и от друга страна. В какво, именно, се състои това, на което искам да наблегна? То се състои в това, че хората все повече и повече започнали да се чувстват като индивидуалности.
Доколкото светът на мислите преминава от Духовете на Формата към Архаите, от Властите към Началата, човек усеща мислите ставащи по-близки до съществото си, защото Началата пребивават с една степен по-близо до човека от Властите.
И когато човек започва да вижда свръхсетивното, тогава той получава следното впечатление, тогава той си казва: да, ето този свят, този сетивен свят, който аз виждам. Жълтото, това е страната, обърната към външните ми сетива, а червеното- това е вече скрита, недостъпна за външните ми сетива страна.
към текста >>
Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща
мисли
те като приближили се към него, след като са били предадени на Началата.
А свръхсетивното съзнание има тук напълно определеното възприятие: ако човек е тук, то между него и възприятията на външните сетива се намират Ангелите, Архангелите и Началата. Те всъщност са по цялата граница на свръхсетивния свят. Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива. А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало.
Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата.
Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите. Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите. Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят. Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша».
към текста >>
Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на
мисли
те.
Те всъщност са по цялата граница на свръхсетивния свят. Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива. А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата.
Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите.
Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите. Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят. Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период.
към текста >>
Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава
мисли
те.
Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива. А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало. Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата. Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите.
Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите.
Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят. Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период. А в следствие на това и душевното се е намирало в различни взаимоотношения с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги.
към текста >>
Това става във времето, което настъпва след като се е извършило предаването на
мисли
те от Духовете на Формата към Началата.
В древните времена той е имал своето най-важно преживяване на света такова, че то е освобождавало неговото душевно така, че той е можел да каже: светът на музикалните тонове извлича моя Аз и моето астрално тяло от моето физическо и етерно тяло. Аз сплитам моето земно съществувание с Божествено-духовния свят и образите на музикалните тонове звучат като нещо такова, на крилете на което Боговете се носят през Вселената, движат я, и аз преживявам това, когато възприемам музикалните тонове. Това е ставало във времена, които аз ще си позволя да нарека епоха на квинтите, а в още по-силна степен във времената на септимите. С този частен пример, отнасящ се за определена област, вие виждате, как космическото преживяване се спуска към човека и как Космосът се внедрява в човека. И когато се връщаме към древните времена, то трябва да търсим главните преживявания на човек в свръхсетивното, а след това идва времето, когато човек, като (ако може така да се изразим) сетивно-земно явление, вече трябва да бъде взет под внимание при описание на най-важните мирови събития.
Това става във времето, което настъпва след като се е извършило предаването на мислите от Духовете на Формата към Началата.
Това се изразява и в преминаването от предната епоха на квинтите, съществувала до това предаване, към епохата на терците, към епохата на преживяване на мажора и минора.
към текста >>
Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на
мисли
те е било същото.
Когато ползвайки се от духовно-научните данни, се взрат към по-древни, значителни личности, изграждали гръцката култура, към тези личности, чиито наследници са били Есхил и Хераклит, тогава намират, че тези личности, доколкото те са били посветени в мистериите, всички са имали еднакво чувство, изхождайки от своите достижения и от своите художествени творчески сили; всички те все още са ги чувствали така, както и Омир, говорейки: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев...». Те са чувствали това не като нещо станало лично в тях самите, а като нещо такова, което те при тяхното религиозно усещане са осъществявали съвместно с духовния свят и за което са можели да кажат: човек е преживявал себе си в пра-древните времена като човек тогава, когато, осъществявайки своите най-главни видове дейности, е излизал от своето тяло навън и е имал преживявания съвместно с Боговете.
Аз ви показах, как е ставало това с музиката, но и при постигане на мислите е било същото.
И тези преживявания след това хората ги изгубили. Това настроение на загуба на пра-древното познавателно, художествено и религиозно достояние на човечеството, като тежък гнет е паднало върху по-задълбочените души на антична Гърция.
към текста >>
11.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на
мисли
те от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите.
Вчера аз се опитах да ви покажа при разглеждането на четвъртото столетие след Рождество Христово, как много важен момент от всемирно-историческото развитие, с чието значението вече от някое време се запознахме, може да бъде разбран напълно само тогава, когато обърнем внимание не само на това, което се разиграва на сцената на световната история, но и на това, което се намира зад кулисите и.
И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите.
И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става съвсем различно от преди. Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт. Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е. от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека. Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят.
към текста >>
И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите
мисли
става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му
мисли
става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му
мисли
става съвсем различно от преди.
Вчера аз се опитах да ви покажа при разглеждането на четвъртото столетие след Рождество Христово, как много важен момент от всемирно-историческото развитие, с чието значението вече от някое време се запознахме, може да бъде разбран напълно само тогава, когато обърнем внимание не само на това, което се разиграва на сцената на световната история, но и на това, което се намира зад кулисите и. И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите.
И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става съвсем различно от преди.
Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт. Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е. от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека. Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят. Тоест всичко това, което ние виждаме и възприемаме като цветове, звуци, топлина, се ограничава от тази червена линия.
към текста >>
Защото преди мировите
мисли
се управляваха от Духовете на Формата, т.е.
Вчера аз се опитах да ви покажа при разглеждането на четвъртото столетие след Рождество Христово, как много важен момент от всемирно-историческото развитие, с чието значението вече от някое време се запознахме, може да бъде разбран напълно само тогава, когато обърнем внимание не само на това, което се разиграва на сцената на световната история, но и на това, което се намира зад кулисите и. И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите. И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става съвсем различно от преди. Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт.
Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е.
от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека. Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят. Тоест всичко това, което ние виждаме и възприемаме като цветове, звуци, топлина, се ограничава от тази червена линия. Това, което се намира зад или над възприятията на външните сетива, това е тази област, в която, както вече вчера казах, се намират Духовете на Формата, които Библията именува Елохими; след тях са, така наречените Сили, като по висши Духове, а след тях Господствата и т.н. Това са три царства, стоящи зад възприемаемия от външните сетива свят.
към текста >>
от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне
мисли
за нещата; сега животът на
мисли
те премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека.
Вчера аз се опитах да ви покажа при разглеждането на четвъртото столетие след Рождество Христово, как много важен момент от всемирно-историческото развитие, с чието значението вече от някое време се запознахме, може да бъде разбран напълно само тогава, когато обърнем внимание не само на това, което се разиграва на сцената на световната история, но и на това, което се намира зад кулисите и. И аз ви говорих вчера, че можем да отбележим четвъртото столетие, приблизително четвъртото столетие, защото това продължава в течение на няколко столетия, като средна точка на този процес, когато е ставало предаването на космическия свят на мислите от Духовете на Формата, към така наречените Начала, Архаите. И с това е свързано, че при човека, доколкото той в своите мисли става зависим от съвсем други духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става зависимо от съвсем други Духовни Същества, дотолкова и отношението му към собствените му мисли става съвсем различно от преди. Вие трябва сега да си изясните, как се разиграват в това столетие събитията от световната история, както външните исторически събития, така и духовната история на човечеството, и как в тези исторически процеси се намесват импулсите, произтичащи от упоменатия свръхсетивен факт. Защото преди мировите мисли се управляваха от Духовете на Формата, т.е.
от тези Духове, които се именуват в Библията Елохими, така, че човек е трябвало безсъзнателно да се обръща към тези Духове на Формата, ако е искал да обхване, да постигне мисли за нещата; сега животът на мислите премина към Началата, които стоят значително по-близо до човека.
Аз се постарах вчера да ви представя това нагледно, казвайки: да си представим, че тук се намира границата на сетивно възприемаемия свят. Тоест всичко това, което ние виждаме и възприемаме като цветове, звуци, топлина, се ограничава от тази червена линия. Това, което се намира зад или над възприятията на външните сетива, това е тази област, в която, както вече вчера казах, се намират Духовете на Формата, които Библията именува Елохими; след тях са, така наречените Сили, като по висши Духове, а след тях Господствата и т.н. Това са три царства, стоящи зад възприемаемия от външните сетива свят.
към текста >>
Духовете на Формата управляваха не само във впечатленията от света на външните сетива, но, преди всичко, и в
мисли
те.
До 4-то столетие след Р.Х.
Духовете на Формата управляваха не само във впечатленията от света на външните сетива, но, преди всичко, и в мислите.
Сега тези мисли преминаха към Началата. Те стоят по-близо до човека от Духовете на Формата, защото се намират пред границата на света на външните сетива. Те са разположени между човека и това, което човек възприема със своите външни сетивни органи; човек не ги забелязва само затова, че те са със свръхсетивна природа. После следват Архангели, Ангели и след това самият човек, а след него животните, растенията, минералите.
към текста >>
Сега тези
мисли
преминаха към Началата.
До 4-то столетие след Р.Х. Духовете на Формата управляваха не само във впечатленията от света на външните сетива, но, преди всичко, и в мислите.
Сега тези мисли преминаха към Началата.
Те стоят по-близо до човека от Духовете на Формата, защото се намират пред границата на света на външните сетива. Те са разположени между човека и това, което човек възприема със своите външни сетивни органи; човек не ги забелязва само затова, че те са със свръхсетивна природа. После следват Архангели, Ангели и след това самият човек, а след него животните, растенията, минералите.
към текста >>
Така, че във времето, което посочих, зад кулисите на световната история стана това велико, извънредно значително, могъщо събитие, а именно, че
мисли
те, чиято същност е в нещата и които човек черпи от самите неща, престанаха, може да се каже, да бъдат собственост само на Елохимите, а станаха собственост на Началата.
Така, че във времето, което посочих, зад кулисите на световната история стана това велико, извънредно значително, могъщо събитие, а именно, че мислите, чиято същност е в нещата и които човек черпи от самите неща, престанаха, може да се каже, да бъдат собственост само на Елохимите, а станаха собственост на Началата.
към текста >>
Това означава, че някои от Духовете на Формата не могли да вземат решение да предадат света на
мисли
те на Началата, те го запазили за себе си.
Какво означава това, че тогава изостанали тези Духове на Формата?
Това означава, че някои от Духовете на Формата не могли да вземат решение да предадат света на мислите на Началата, те го запазили за себе си.
И така, ние имаме сред духовните същества, стоящи над човека, както намиращи се в правилно развитие Начала, имащи на свое разпореждане света на мислите, така и изостанали Духове на Формата, изостанали Елохими, които също продължават да управляват мислите. В следствие на това в духовния поток, управляващ над човечеството, възниква някакво взаимодействие между Началата и Духовете на Формата, Елохимите. И хората тогава са подложени на следното: едни, правилно подготвени за това от своята карма, възприемат импулси за своето мислене от Началата. Чрез това, мисленето на човек, оставайки обективно, става негова лична собственост. Другите не достигат до това, че да изработят мисли, като свои собствени.
към текста >>
И така, ние имаме сред духовните същества, стоящи над човека, както намиращи се в правилно развитие Начала, имащи на свое разпореждане света на
мисли
те, така и изостанали Духове на Формата, изостанали Елохими, които също продължават да управляват
мисли
те.
Какво означава това, че тогава изостанали тези Духове на Формата? Това означава, че някои от Духовете на Формата не могли да вземат решение да предадат света на мислите на Началата, те го запазили за себе си.
И така, ние имаме сред духовните същества, стоящи над човека, както намиращи се в правилно развитие Начала, имащи на свое разпореждане света на мислите, така и изостанали Духове на Формата, изостанали Елохими, които също продължават да управляват мислите.
В следствие на това в духовния поток, управляващ над човечеството, възниква някакво взаимодействие между Началата и Духовете на Формата, Елохимите. И хората тогава са подложени на следното: едни, правилно подготвени за това от своята карма, възприемат импулси за своето мислене от Началата. Чрез това, мисленето на човек, оставайки обективно, става негова лична собственост. Другите не достигат до това, че да изработят мисли, като свои собствени. Те възприемат мислите или като унаследени от техните родители или прародители, или ги възприемат като общоприети мисли, господстващи в обкръжаващата среда - в тяхната народност, в тяхното племе и т.н.
към текста >>
И хората тогава са подложени на следното: едни, правилно подготвени за това от своята карма, възприемат импулси за своето
мисле
не
от Началата.
Какво означава това, че тогава изостанали тези Духове на Формата? Това означава, че някои от Духовете на Формата не могли да вземат решение да предадат света на мислите на Началата, те го запазили за себе си. И така, ние имаме сред духовните същества, стоящи над човека, както намиращи се в правилно развитие Начала, имащи на свое разпореждане света на мислите, така и изостанали Духове на Формата, изостанали Елохими, които също продължават да управляват мислите. В следствие на това в духовния поток, управляващ над човечеството, възниква някакво взаимодействие между Началата и Духовете на Формата, Елохимите.
И хората тогава са подложени на следното: едни, правилно подготвени за това от своята карма, възприемат импулси за своето мислене от Началата.
Чрез това, мисленето на човек, оставайки обективно, става негова лична собственост. Другите не достигат до това, че да изработят мисли, като свои собствени. Те възприемат мислите или като унаследени от техните родители или прародители, или ги възприемат като общоприети мисли, господстващи в обкръжаващата среда - в тяхната народност, в тяхното племе и т.н.
към текста >>
Чрез това,
мисле
не
то на човек, оставайки обективно, става негова лична собственост.
Какво означава това, че тогава изостанали тези Духове на Формата? Това означава, че някои от Духовете на Формата не могли да вземат решение да предадат света на мислите на Началата, те го запазили за себе си. И така, ние имаме сред духовните същества, стоящи над човека, както намиращи се в правилно развитие Начала, имащи на свое разпореждане света на мислите, така и изостанали Духове на Формата, изостанали Елохими, които също продължават да управляват мислите. В следствие на това в духовния поток, управляващ над човечеството, възниква някакво взаимодействие между Началата и Духовете на Формата, Елохимите. И хората тогава са подложени на следното: едни, правилно подготвени за това от своята карма, възприемат импулси за своето мислене от Началата.
Чрез това, мисленето на човек, оставайки обективно, става негова лична собственост.
Другите не достигат до това, че да изработят мисли, като свои собствени. Те възприемат мислите или като унаследени от техните родители или прародители, или ги възприемат като общоприети мисли, господстващи в обкръжаващата среда - в тяхната народност, в тяхното племе и т.н.
към текста >>
Другите не достигат до това, че да изработят
мисли
, като свои собствени.
Това означава, че някои от Духовете на Формата не могли да вземат решение да предадат света на мислите на Началата, те го запазили за себе си. И така, ние имаме сред духовните същества, стоящи над човека, както намиращи се в правилно развитие Начала, имащи на свое разпореждане света на мислите, така и изостанали Духове на Формата, изостанали Елохими, които също продължават да управляват мислите. В следствие на това в духовния поток, управляващ над човечеството, възниква някакво взаимодействие между Началата и Духовете на Формата, Елохимите. И хората тогава са подложени на следното: едни, правилно подготвени за това от своята карма, възприемат импулси за своето мислене от Началата. Чрез това, мисленето на човек, оставайки обективно, става негова лична собственост.
Другите не достигат до това, че да изработят мисли, като свои собствени.
Те възприемат мислите или като унаследени от техните родители или прародители, или ги възприемат като общоприети мисли, господстващи в обкръжаващата среда - в тяхната народност, в тяхното племе и т.н.
към текста >>
Те възприемат
мисли
те или като унаследени от техните родители или прародители, или ги възприемат като общоприети
мисли
, господстващи в обкръжаващата среда - в тяхната народност, в тяхното племе и т.н.
И така, ние имаме сред духовните същества, стоящи над човека, както намиращи се в правилно развитие Начала, имащи на свое разпореждане света на мислите, така и изостанали Духове на Формата, изостанали Елохими, които също продължават да управляват мислите. В следствие на това в духовния поток, управляващ над човечеството, възниква някакво взаимодействие между Началата и Духовете на Формата, Елохимите. И хората тогава са подложени на следното: едни, правилно подготвени за това от своята карма, възприемат импулси за своето мислене от Началата. Чрез това, мисленето на човек, оставайки обективно, става негова лична собственост. Другите не достигат до това, че да изработят мисли, като свои собствени.
Те възприемат мислите или като унаследени от техните родители или прародители, или ги възприемат като общоприети мисли, господстващи в обкръжаващата среда - в тяхната народност, в тяхното племе и т.н.
към текста >>
Следствие на този свръхсетивен факт, който ви описах, се явяват всички тези стълкновения на отделни индивидуални личности, възникващи по това време, края на античността и започващото Средновековие, а също и теченията от
мисли
, които обхващали цели групи хора.
Следствие на този свръхсетивен факт, който ви описах, се явяват всички тези стълкновения на отделни индивидуални личности, възникващи по това време, края на античността и започващото Средновековие, а също и теченията от мисли, които обхващали цели групи хора.
Това, освен другото, се разпределя по Земята, можем да кажем, в известен смисъл географски. Импулсите, излизащи от Началата, като мисловни импулси, са били отначало прихванати от известните духовни личности на предна Азия, принадлежащи към арабската култура. И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе.
към текста >>
Ние виждаме, как това велико движение на
мисли
, като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа.
Следствие на този свръхсетивен факт, който ви описах, се явяват всички тези стълкновения на отделни индивидуални личности, възникващи по това време, края на античността и започващото Средновековие, а също и теченията от мисли, които обхващали цели групи хора. Това, освен другото, се разпределя по Земята, можем да кажем, в известен смисъл географски. Импулсите, излизащи от Началата, като мисловни импулси, са били отначало прихванати от известните духовни личности на предна Азия, принадлежащи към арабската култура. И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа.
Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа.
Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе. Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др. Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс. И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа. Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
към текста >>
Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в
мисли
те, инспириращи Галилей, Коперник и др.
Това, освен другото, се разпределя по Земята, можем да кажем, в известен смисъл географски. Импулсите, излизащи от Началата, като мисловни импулси, са били отначало прихванати от известните духовни личности на предна Азия, принадлежащи към арабската култура. И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе.
Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др.
Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс. И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа. Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
към текста >>
Тогава, когато в такива движения на
мисли
и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс.
Импулсите, излизащи от Началата, като мисловни импулси, са били отначало прихванати от известните духовни личности на предна Азия, принадлежащи към арабската култура. И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе. Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др.
Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс.
И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа. Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
към текста >>
И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на
мисли
те и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа.
И това, което се съдържа в тези мисловни импулси, се разпространило през Африка и по-нататък през Испания по цяла Западна Европа. Ние виждаме, как това велико движение на мисли , като че ли върви по Африка, през Испания, завземайки също така Южна Италия и пристига в Западна Европа. Ние имаме тук силно течение, възбуждащо мисъл и извикващо импулси, охарактеризирани по-горе. Този мисловен поток обхваща това, което се развива като арабско-испанска култура; това, което после, значително по-късно оказва голямо влияние на такива умове, като Спиноза, което след това продължава да живее и в естествознанието, което можем да проследим още и в мислите, инспириращи Галилей, Коперник и др. Тогава, когато в такива движения на мисли и в това, което възниква от тях в мировата история, живеят импулси на Началата, ние виждаме, как навсякъде в мировите процеси се намесва това, което се намира повече под влияние на изостаналите Духове на Формата, които от своя страна отправят към хората свой импулс.
И ние пак виждаме, как някакъв друг поток от живота на мислите и мировите събития се надига малко по-северно откъм Азия по направление на Европа.
Този поток намерил своя краен израз едва по-късно, когато от Азия се задвижили турските маси.
към текста >>
Ако разгледаме античните гърци, та даже и римляните, то виждаме съвършено ясно, че те са получавали своите
мисли
, своите научни, своите художествени, своите политически и социални
мисли
именно като дошли от Духовете на Формата, от Властите.
Това е необичайно интересно.
Ако разгледаме античните гърци, та даже и римляните, то виждаме съвършено ясно, че те са получавали своите мисли, своите научни, своите художествени, своите политически и социални мисли именно като дошли от Духовете на Формата, от Властите.
Достатъчно е да хвърлим поглед, но не този груб поглед, който ползват съвременните исторически описания, а по-проницателен, към такива хора, като Перикъл, или Сула, дори и Ханибал, макар последният да носи в себе си чертите на силната личност, но даже и към Цезар, към всички тези личности, то ще намерите, че в техните мисли управляват все още Космическите Власти като нещо инстинктивно.
към текста >>
Достатъчно е да хвърлим поглед, но не този груб поглед, който ползват съвременните исторически описания, а по-проницателен, към такива хора, като Перикъл, или Сула, дори и Ханибал, макар последният да носи в себе си чертите на силната личност, но даже и към Цезар, към всички тези личности, то ще намерите, че в техните
мисли
управляват все още Космическите Власти като нещо инстинктивно.
Това е необичайно интересно. Ако разгледаме античните гърци, та даже и римляните, то виждаме съвършено ясно, че те са получавали своите мисли, своите научни, своите художествени, своите политически и социални мисли именно като дошли от Духовете на Формата, от Властите.
Достатъчно е да хвърлим поглед, но не този груб поглед, който ползват съвременните исторически описания, а по-проницателен, към такива хора, като Перикъл, или Сула, дори и Ханибал, макар последният да носи в себе си чертите на силната личност, но даже и към Цезар, към всички тези личности, то ще намерите, че в техните мисли управляват все още Космическите Власти като нещо инстинктивно.
към текста >>
Това произтича от обстоятелството, че те имат своите
мисли
от Духовете на Формата.
Това произтича от обстоятелството, че те имат своите мисли от Духовете на Формата.
А след това ги сменя една личност, която стои сред обкръжаващите я битки между стъпилите на правилния път Духове на Личността и станалите неправомерни Духове на Формата. Личността, въвлечена с душата си в тази битка е Августин, католическият църковен отец. Вече съм ви описвал неговата душевна борба от различни гледни точки. Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството. Августин клони към манихейството по времето, когато е бил още свързан с душата си с импулсите, излизащи от Духовете на Формата.
към текста >>
Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на
мисле
не
, тази която би могла да бъде предадена от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно отношение към
мисли
те.
Личността, въвлечена с душата си в тази битка е Августин, католическият църковен отец. Вече съм ви описвал неговата душевна борба от различни гледни точки. Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството. Августин клони към манихейството по времето, когато е бил още свързан с душата си с импулсите, излизащи от Духовете на Формата. Те носеха за душата му всичкото добро от изминалите времена, но това вече не подхождаше за новото време.
Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на мислене, тази която би могла да бъде предадена от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно отношение към мислите.
И той могъл напълно да се отдаде само на църковните догми.
към текста >>
Изследвайте това, което от една страна се спуска от север на юг като чисти
мисли
на евангелско-протестантското движение, което довежда обаче до диви, кървави, военни схватки, и изследвайте това, което като противоположно течение се надига от юг на север, и което пак довежда до военни стълкновения.
Там виждаме, как потока, насочен от север на юг, смесен със западно-източния поток и носещ в себе си силите на нормалните Начала, как този поток се устремява в това, което е останало от предишните, донесени от Азия импулси на изостаналите Духове на Формата. И ето, възниква нещо, доколкото е свързано с Духовете на Формата, носещо стихиен характер, но в същото време проникнато и от нормални импулси развитие на човечеството.
Изследвайте това, което от една страна се спуска от север на юг като чисти мисли на евангелско-протестантското движение, което довежда обаче до диви, кървави, военни схватки, и изследвайте това, което като противоположно течение се надига от юг на север, и което пак довежда до военни стълкновения.
Изследвайте, например, евангелско-протестантското движение с неговото главно направление от север на юг и католически-йезуитското движение с неговото главно направление от юг на север, тогава вие ще съумеете да разберете цялата сложност на взаимодействието на това, което става на Земята като отражение на битките в свръхсетивния свят.
към текста >>
Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи
мисли
за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо.
За човека на съвремието е особено важно да разбере в детайли, че отделният човек е отражение на свръхсетивното и че от друга страна, историческите събития са също отражения на свръхсетивното. И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят. Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот. Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства. И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот.
Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо.
С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
12.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените за
мисли
, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите
мисли
от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата).
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата).
Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли.
към текста >>
Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите
мисли
.
Ако още веднъж погледнем към всичко това, което ви беше представено в последните наши лекции относно осъществените замисли, събития и действия в свръхсетивния свят (всичко това беше повече или по-малко разширено допълнение към моята книжка «Духовното водачество на човека и човечеството»), ако си спомним всичко това, то ще ви стане ясно, че сега, в наше време трябва преди всичко да се осъзнае, че тук ние имаме работа с последствията на това велико, това грандиозно събитие, за което ви казах, че е станало в основни линии в 4-то столетие сл.р.Хр., предаването на управлението на мировите мисли от Духовете на Формата на Духовете на Личността (или Началата). Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие?
Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли.
Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли. И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до
мисли
те чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите
мисли
.
Ако оценим цялото значение, цялото космическо значение на това събитие, то можем да кажем: смисълът му е, да се даде на човечеството в хода на развитието му това, което то трябва да получи в течение на нашата сегашна пета следатлантска епоха, епохата на развитие на съзнателната душа. А именно: вътрешната човешка свобода, възможността за действие на отделният човек върху самия себе си. Ние знаем, че човешкото земно развитие е било като подготовка за тази епоха, че отначало е трябвало да бъде заложена природната основа, така, че човек вътре в това, в което се е превърнал благодарение на тази природна основа, да може да развие в себе си стремеж към свобода на своето душевно същество. Как е свързано това с гореописаното от нас свръхсетивно събитие? Ако в общи линии си представим това събитие то можем да кажем: при поглед към духовния свят ние виждаме, че от една страна главни духовни ръководители на човечеството са тези същества, които наричаме Духове на Личността или Начала, именно такива Духове на Личността, такива Начала, които получиха от ръцете на Духовете на Формата, Властите, управлението на мировите мисли.
Тези Начала, тези Архаи, на които човечеството е задължено за възможността при своето развитие да дойде до мислите чрез собствена вътрешна работа, тези Начала са подложени в своята дейност на пречки от страна на същества, които бидейки Власти, Духове на Формата, са изостанали на предишната степен на развитие; те, оставайки Духове на Формата, не отстъпили управлението на космическите мисли.
И човек е поставен сега в нашата епоха на съзнателната душа, в която живеем започвайки от 15-то столетие, е поставен пред велик отговорен избор, в една от своите инкарнации действително да се реши за истинската свобода, и, което е същото, да получи възможност за тази свобода благодарение на обръщането към правилните Архаи.
към текста >>
Виждаме обаче, как в наше време хората често се противят на освобождаването от въздействията на тези духовни същества, тези Власти, които не искат да се откажат от ръководството на развитието на
мисле
не
то, за да разберат, каква роля играят тези същества в съвременната епоха на човешкото развитие.
Виждаме обаче, как в наше време хората често се противят на освобождаването от въздействията на тези духовни същества, тези Власти, които не искат да се откажат от ръководството на развитието на мисленето, за да разберат, каква роля играят тези същества в съвременната епоха на човешкото развитие.
Следва да си изясним, каква роля с пълно право са играли в по-ранните времена такива, намиращи се в нормално развитие Власти.
към текста >>
В предишните времена хората не са развивали така свои собствени
мисли
, както го правят сега.
В предишните времена хората не са развивали така свои собствени мисли, както го правят сега.
Те не са ги развивали с помощта на вътрешна активност, използвайки вътрешна работа. Те образували свои мисли, отдавайки се на възприятия на външната природа и подобно на това, как ние днес възприемаме цветовете и звуците, така те възприемали мислите. А в още по-древни времена, в тези времена, когато хората се отдавали на инстинктивното, безсъзнателно ясновиждане, те едновременно с възприемането на образите от безсъзнателното ясновиждане възприемали и мисли, възприемали ги като дар от Божествено-духовните светове. Значи хората не си изработвали мислите, а ги получавали готови. Такива е трябвало да ги получават тогава.
към текста >>
Те образували свои
мисли
, отдавайки се на възприятия на външната природа и подобно на това, как ние днес възприемаме цветовете и звуците, така те възприемали
мисли
те.
В предишните времена хората не са развивали така свои собствени мисли, както го правят сега. Те не са ги развивали с помощта на вътрешна активност, използвайки вътрешна работа.
Те образували свои мисли, отдавайки се на възприятия на външната природа и подобно на това, как ние днес възприемаме цветовете и звуците, така те възприемали мислите.
А в още по-древни времена, в тези времена, когато хората се отдавали на инстинктивното, безсъзнателно ясновиждане, те едновременно с възприемането на образите от безсъзнателното ясновиждане възприемали и мисли, възприемали ги като дар от Божествено-духовните светове. Значи хората не си изработвали мислите, а ги получавали готови. Такива е трябвало да ги получават тогава.
към текста >>
А в още по-древни времена, в тези времена, когато хората се отдавали на инстинктивното, безсъзнателно ясновиждане, те едновременно с възприемането на образите от безсъзнателното ясновиждане възприемали и
мисли
, възприемали ги като дар от Божествено-духовните светове.
В предишните времена хората не са развивали така свои собствени мисли, както го правят сега. Те не са ги развивали с помощта на вътрешна активност, използвайки вътрешна работа. Те образували свои мисли, отдавайки се на възприятия на външната природа и подобно на това, как ние днес възприемаме цветовете и звуците, така те възприемали мислите.
А в още по-древни времена, в тези времена, когато хората се отдавали на инстинктивното, безсъзнателно ясновиждане, те едновременно с възприемането на образите от безсъзнателното ясновиждане възприемали и мисли, възприемали ги като дар от Божествено-духовните светове.
Значи хората не си изработвали мислите, а ги получавали готови. Такива е трябвало да ги получават тогава.
към текста >>
Значи хората не си изработвали
мисли
те, а ги получавали готови.
В предишните времена хората не са развивали така свои собствени мисли, както го правят сега. Те не са ги развивали с помощта на вътрешна активност, използвайки вътрешна работа. Те образували свои мисли, отдавайки се на възприятия на външната природа и подобно на това, как ние днес възприемаме цветовете и звуците, така те възприемали мислите. А в още по-древни времена, в тези времена, когато хората се отдавали на инстинктивното, безсъзнателно ясновиждане, те едновременно с възприемането на образите от безсъзнателното ясновиждане възприемали и мисли, възприемали ги като дар от Божествено-духовните светове.
Значи хората не си изработвали мислите, а ги получавали готови.
Такива е трябвало да ги получават тогава.
към текста >>
Също така, както и детето отначало трябва да развие своята физическа природа, също така, както детето трябва отначало да създаде основата за да може в по-късните години да може да се учи, така и човечеството като цяло е могло да дойде до вътрешно активно развитие на света на
мисли
те само след като отвън с този свят на
мисли
те е била осъществена работа над цялата човешка природа.
Също така, както и детето отначало трябва да развие своята физическа природа, също така, както детето трябва отначало да създаде основата за да може в по-късните години да може да се учи, така и човечеството като цяло е могло да дойде до вътрешно активно развитие на света на мислите само след като отвън с този свят на мислите е била осъществена работа над цялата човешка природа.
към текста >>
Защото, както можете да видите това от моята «Философия на свободата», основа за човешката свобода се явява именно това, че човек може сам чрез вътрешна активност да развие свои
мисли
и, че той от тези самостоятелно развити
мисли
(назовани от мен в моята «Философия на свободата» чисти
мисли
) да може да черпи и свои морални импулси.
Така, че тази предварителна работа е трябвало да бъде извършена. Но по време на този период на подготовителна работа човек, в същност, никога не е могъл да каже, че е предназначен да стане свободен.
Защото, както можете да видите това от моята «Философия на свободата», основа за човешката свобода се явява именно това, че човек може сам чрез вътрешна активност да развие свои мисли и, че той от тези самостоятелно развити мисли (назовани от мен в моята «Философия на свободата» чисти мисли) да може да черпи и свои морални импулси.
към текста >>
Моралните импулси е трябвало да бъдат давани едновременно с
мисли
те, които са били като
мисли
на Боговете, като някакви заповеди, абсолютно задължителни за човека и правещи го несвободен.
Такива морални импулси, почерпени от собственото човешко същество, не са съществували в тези стари времена, а и не е могло да съществуват.
Моралните импулси е трябвало да бъдат давани едновременно с мислите, които са били като мисли на Боговете, като някакви заповеди, абсолютно задължителни за човека и правещи го несвободен.
Тази страна на въпроса вие ще намерите акцентирана в моята «Философия на свободата», а именно: преходът на човечеството от свързаността му със заповедите, изключващи свободата, към деятелност, изхождаща от моралната интуиция, включваща в себе си свободата. Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън. Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата. И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди. Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата.
към текста >>
И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите
мисли
, тези
мисли
са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди.
Такива морални импулси, почерпени от собственото човешко същество, не са съществували в тези стари времена, а и не е могло да съществуват. Моралните импулси е трябвало да бъдат давани едновременно с мислите, които са били като мисли на Боговете, като някакви заповеди, абсолютно задължителни за човека и правещи го несвободен. Тази страна на въпроса вие ще намерите акцентирана в моята «Философия на свободата», а именно: преходът на човечеството от свързаността му със заповедите, изключващи свободата, към деятелност, изхождаща от моралната интуиция, включваща в себе си свободата. Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън. Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата.
И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди.
Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата. Така, че отвън към човека се е приближавало това, което той после е възприемал вътре в себе си. Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете. Когато човек е говорил за Боговете, то е говорил така, че е търсил Боговете както в причините за това, което той самият е на Земята, а също и в причините за природните явления. Човек тогава през цялото време се е натъквал на богове, като първопричини на всички неща: «Откъде произлиза света?
към текста >>
Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от
мисли
те на Духовете на Формата.
Моралните импулси е трябвало да бъдат давани едновременно с мислите, които са били като мисли на Боговете, като някакви заповеди, абсолютно задължителни за човека и правещи го несвободен. Тази страна на въпроса вие ще намерите акцентирана в моята «Философия на свободата», а именно: преходът на човечеството от свързаността му със заповедите, изключващи свободата, към деятелност, изхождаща от моралната интуиция, включваща в себе си свободата. Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън. Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата. И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди.
Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата.
Така, че отвън към човека се е приближавало това, което той после е възприемал вътре в себе си. Затова в тези стародавни времена човек е чувствал себе си по отношение на Боговете така, че той, както в първопричините на мировото сътворение, така и на своето съществувание, е търсил действията на Боговете. Когато човек е говорил за Боговете, то е говорил така, че е търсил Боговете както в причините за това, което той самият е на Земята, а също и в причините за природните явления. Човек тогава през цялото време се е натъквал на богове, като първопричини на всички неща: «Откъде произлиза света? Откъде произхождам аз самият?
към текста >>
Цялото това устройство на човешката душа се е обуславяло от факта, че човек в своя свят на
мисли
те се е намирал в зависимост от Духовете на Формата, чак до 4-то столетие сл.р.Хр., а в своите после-действия даже чак до 15-то столетие.
Цялото това устройство на човешката душа се е обуславяло от факта, че човек в своя свят на мислите се е намирал в зависимост от Духовете на Формата, чак до 4-то столетие сл.р.Хр., а в своите после-действия даже чак до 15-то столетие.
Духовете на Формата са били, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз, пълноправни управители в цялата сфера на мислите и те са имали право да донасят на човека мисли отвън, развивайки неговото мислене.
към текста >>
Духовете на Формата са били, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз, пълноправни управители в цялата сфера на
мисли
те и те са имали право да донасят на човека
мисли
отвън, развивайки неговото
мисле
не
.
Цялото това устройство на човешката душа се е обуславяло от факта, че човек в своя свят на мислите се е намирал в зависимост от Духовете на Формата, чак до 4-то столетие сл.р.Хр., а в своите после-действия даже чак до 15-то столетие.
Духовете на Формата са били, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз, пълноправни управители в цялата сфера на мислите и те са имали право да донасят на човека мисли отвън, развивайки неговото мислене.
към текста >>
След изтичане на това време Духовете на Формата, Властите, предават управлението на
мисли
те на Архаите, Началата.
Но след изтичане на това време положението на нещата се изменило.
След изтичане на това време Духовете на Формата, Властите, предават управлението на мислите на Архаите, Началата.
Но как управляват Началата тези мисли? Сега вече не така, както преди, не така, като че ли сами се разпореждат с мислите и ги внедряват в човека, вливат отвън в човека, а така, че му дават възможност сам да развива тези мисли. Как е станало възможно това?
към текста >>
Но как управляват Началата тези
мисли
?
Но след изтичане на това време положението на нещата се изменило. След изтичане на това време Духовете на Формата, Властите, предават управлението на мислите на Архаите, Началата.
Но как управляват Началата тези мисли?
Сега вече не така, както преди, не така, като че ли сами се разпореждат с мислите и ги внедряват в човека, вливат отвън в човека, а така, че му дават възможност сам да развива тези мисли. Как е станало възможно това?
към текста >>
Сега вече не така, както преди, не така, като че ли сами се разпореждат с
мисли
те и ги внедряват в човека, вливат отвън в човека, а така, че му дават възможност сам да развива тези
мисли
.
Но след изтичане на това време положението на нещата се изменило. След изтичане на това време Духовете на Формата, Властите, предават управлението на мислите на Архаите, Началата. Но как управляват Началата тези мисли?
Сега вече не така, както преди, не така, като че ли сами се разпореждат с мислите и ги внедряват в човека, вливат отвън в човека, а така, че му дават възможност сам да развива тези мисли.
Как е станало възможно това?
към текста >>
В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека
мисли
отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни животи.
Това е станало възможно като следствие от множеството земни животи, които всички хора са преминали.
В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека мисли отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни животи.
Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са усетели в себе си импулс за това. Днес ние можем да кажем, че живеем в тази от многото земни инкарнации. И ако само имаме за това достатъчна сила на волята, защото тук думата е за воля, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на мисли, някакъв индивидуален свят на мисли, както го разясних в моята «Философия на свободата».
към текста >>
Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за
мисле
не
, ако са усетели в себе си импулс за това.
Това е станало възможно като следствие от множеството земни животи, които всички хора са преминали. В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека мисли отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни животи.
Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са усетели в себе си импулс за това.
Днес ние можем да кажем, че живеем в тази от многото земни инкарнации. И ако само имаме за това достатъчна сила на волята, защото тук думата е за воля, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на мисли, някакъв индивидуален свят на мисли, както го разясних в моята «Философия на свободата».
към текста >>
И ако само имаме за това достатъчна сила на волята, защото тук думата е за воля, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на
мисли
, някакъв индивидуален свят на
мисли
, както го разясних в моята «Философия на свободата».
Това е станало възможно като следствие от множеството земни животи, които всички хора са преминали. В тези по-стари времена, когато Властите все още с пълно право са донасяли на човека мисли отвън, хората не са имали зад себе си толкова предшестващи земни животи. Тогава те още не са могли да намерят в себе си достатъчно активност за да развият способността за мислене, ако са усетели в себе си импулс за това. Днес ние можем да кажем, че живеем в тази от многото земни инкарнации.
И ако само имаме за това достатъчна сила на волята, защото тук думата е за воля, тогава ще можем да намерим в себе си това, което се явява способност да образуваме в самите себе си собствен свят на мисли, някакъв индивидуален свят на мисли, както го разясних в моята «Философия на свободата».
към текста >>
По
мисле
те за това, че сега сме встъпили в тази епоха, когато човек е зает с това, че трябва от самия себе си да изработва свои
мисли
, да формира свои
мисли
.
И ви моля, да се отнесете с пълната сериозност към тази мисъл!
Помислете за това, че сега сме встъпили в тази епоха, когато човек е зает с това, че трябва от самия себе си да изработва свои мисли, да формира свои мисли.
Но при това той стои самотен в света и тези негови мисли биха стояли като изолирани в света, не биха имали значение за Космоса, ако тук ги нямаше Духовните същества, които по подходящ начин не включваха в Космоса като сила и импулс, тези мисли ,които човек е изработил в своята свобода. В това се състои този прогрес, който е даден благодарение на прехода от управление на мислите от Духове на Формата към управление им от Духовете на Личността.
към текста >>
Но при това той стои самотен в света и тези негови
мисли
биха стояли като изолирани в света, не биха имали значение за Космоса, ако тук ги нямаше Духовните същества, които по подходящ начин не включваха в Космоса като сила и импулс, тези
мисли
,които човек е изработил в своята свобода.
И ви моля, да се отнесете с пълната сериозност към тази мисъл! Помислете за това, че сега сме встъпили в тази епоха, когато човек е зает с това, че трябва от самия себе си да изработва свои мисли, да формира свои мисли.
Но при това той стои самотен в света и тези негови мисли биха стояли като изолирани в света, не биха имали значение за Космоса, ако тук ги нямаше Духовните същества, които по подходящ начин не включваха в Космоса като сила и импулс, тези мисли ,които човек е изработил в своята свобода.
В това се състои този прогрес, който е даден благодарение на прехода от управление на мислите от Духове на Формата към управление им от Духовете на Личността.
към текста >>
В това се състои този прогрес, който е даден благодарение на прехода от управление на
мисли
те от Духове на Формата към управление им от Духовете на Личността.
И ви моля, да се отнесете с пълната сериозност към тази мисъл! Помислете за това, че сега сме встъпили в тази епоха, когато човек е зает с това, че трябва от самия себе си да изработва свои мисли, да формира свои мисли. Но при това той стои самотен в света и тези негови мисли биха стояли като изолирани в света, не биха имали значение за Космоса, ако тук ги нямаше Духовните същества, които по подходящ начин не включваха в Космоса като сила и импулс, тези мисли ,които човек е изработил в своята свобода.
В това се състои този прогрес, който е даден благодарение на прехода от управление на мислите от Духове на Формата към управление им от Духовете на Личността.
към текста >>
Духовете на Формата сякаш черпели
мисли
от всеобемащия космически резервоар на
мисли
те, за да ги донесат на човека отвън.
Духовете на Формата сякаш черпели мисли от всеобемащия космически резервоар на мислите, за да ги донесат на човека отвън.
Човек възприемал в себе си тези космически мисли и при това е трябвало да се чувства като своего рода творение, движещо се напред по вълните на космическите течения, създавани от Духовете на Формата. В това време светът на мислите е бил такъв, че той, бидейки в Космоса, е пренасял своята хармония и върху човека. Но при това човек, намирайки се вътре в Космоса, е бил несвободно същество! И ето сега човек е достигнал свободата да си образува свои собствени мисли. Но всички те биха се оказали в Космоса в положението на «затворници», ако не ги възприемаха и не ги връщаха отново към космическата хармония Архаите, което те и вършат в нашата епоха.
към текста >>
Човек възприемал в себе си тези космически
мисли
и при това е трябвало да се чувства като своего рода творение, движещо се напред по вълните на космическите течения, създавани от Духовете на Формата.
Духовете на Формата сякаш черпели мисли от всеобемащия космически резервоар на мислите, за да ги донесат на човека отвън.
Човек възприемал в себе си тези космически мисли и при това е трябвало да се чувства като своего рода творение, движещо се напред по вълните на космическите течения, създавани от Духовете на Формата.
В това време светът на мислите е бил такъв, че той, бидейки в Космоса, е пренасял своята хармония и върху човека. Но при това човек, намирайки се вътре в Космоса, е бил несвободно същество! И ето сега човек е достигнал свободата да си образува свои собствени мисли. Но всички те биха се оказали в Космоса в положението на «затворници», ако не ги възприемаха и не ги връщаха отново към космическата хармония Архаите, което те и вършат в нашата епоха.
към текста >>
В това време светът на
мисли
те е бил такъв, че той, бидейки в Космоса, е пренасял своята хармония и върху човека.
Духовете на Формата сякаш черпели мисли от всеобемащия космически резервоар на мислите, за да ги донесат на човека отвън. Човек възприемал в себе си тези космически мисли и при това е трябвало да се чувства като своего рода творение, движещо се напред по вълните на космическите течения, създавани от Духовете на Формата.
В това време светът на мислите е бил такъв, че той, бидейки в Космоса, е пренасял своята хармония и върху човека.
Но при това човек, намирайки се вътре в Космоса, е бил несвободно същество! И ето сега човек е достигнал свободата да си образува свои собствени мисли. Но всички те биха се оказали в Космоса в положението на «затворници», ако не ги възприемаха и не ги връщаха отново към космическата хармония Архаите, което те и вършат в нашата епоха.
към текста >>
И ето сега човек е достигнал свободата да си образува свои собствени
мисли
.
Духовете на Формата сякаш черпели мисли от всеобемащия космически резервоар на мислите, за да ги донесат на човека отвън. Човек възприемал в себе си тези космически мисли и при това е трябвало да се чувства като своего рода творение, движещо се напред по вълните на космическите течения, създавани от Духовете на Формата. В това време светът на мислите е бил такъв, че той, бидейки в Космоса, е пренасял своята хармония и върху човека. Но при това човек, намирайки се вътре в Космоса, е бил несвободно същество!
И ето сега човек е достигнал свободата да си образува свои собствени мисли.
Но всички те биха се оказали в Космоса в положението на «затворници», ако не ги възприемаха и не ги връщаха отново към космическата хармония Архаите, което те и вършат в нашата епоха.
към текста >>
И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си
мисли
за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност.
Тук ни се дава основата за разрешаване на този необичайно важен исторически раздор, който е настъпил в ново време и е довел душите на хората до такава обърканост. Нима не виждаме този раздор? Аз вече често съм споменавал, изхождайки от друга гледна точка, за това, как човека, от една страна го учат, че целият Космос е пронизан от някаква природна закономерност, че тази природна закономерност се разпространява и върху съществото на човека, а именно, че някога е съществувала първична мъглявина, от която са се отделили Слънцето и планетите, а след това и самият човек. Нима не виждаме, как, от една страна се приема системата на космическите закони на природата, вплетен в които се чувства човек.
И нима не виждаме, как от друга страна, човек, за да запази своето човешко достойнство, доколкото той се явява творение на природния свят, трябва да направи така, че да възбуди в себе си мисли за наличие на морален порядък в света, за да не излетят моралните му импулси във Вселената, а да добият реалност.
към текста >>
Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е
мисли
л Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са
мисле
ли тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст.
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания. Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.). Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни.
Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст.
И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>
Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън
мисли
в човека , в това число и нравствени
мисли
.
Човек днес не осъзнава това достатъчно ясно, защото все още не е достатъчно честен за него. Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи. Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете.
Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли.
Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси. Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с живота! Някои от тях осъзнават това, и то е, може би, по-добре. Други не осъзнават това и като последствие на техните постъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме.
към текста >>
Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите
мисли
на целия Космос.
Човек днес не осъзнава това достатъчно ясно, защото все още не е достатъчно честен за него. Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи. Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете. Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли.
Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос.
Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси. Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с живота! Някои от тях осъзнават това, и то е, може би, по-добре. Други не осъзнават това и като последствие на техните постъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме. Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в реалността на моралния миров ред.
към текста >>
Така, че човек е знаел: не той сам образува
мисли
, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси.
Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи. Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете. Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли. Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос.
Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси.
Настана време, когато трябва напълно да си изясним, че сега все повече и повече хора престават да се справят с живота! Някои от тях осъзнават това, и то е, може би, по-добре. Други не осъзнават това и като последствие на техните постъпки се явява това всеобщо хаотично състояние на света, в което сега встъпихме. Но целият сега съществуващ хаос, цялата бъркотия в света е в следствие на вътрешния раздор, предизвикан от това незнание, вътрешен раздор, неувереност в реалността на моралния миров ред. Хората биха искали да заглушат в себе си тези велики мирови въпроси, да ги заобиколят, те не искат да се стреснат и да осъзнаят истинската причина за този раздор.
към текста >>
И тогава идват до там, че започват да разбират, че съществуват Архаи, получили задача в Космоса да ръководят космическите процеси – да възприемат
мисли
те на хората, възникващи изолирано, чрез вътрешна работа в душата, да възприемат тези
мисли
, да ги разпределят навсякъде и да ги включват в мировата творба.
Но с тези средства, с които разполага това, което е прието да се нарича наша външна цивилизация, няма да може да ликвидира този раздор. Той може да се разреши само на почвата на такъв духовен светоглед, какъвто се стреми да обоснове антропософията.
И тогава идват до там, че започват да разбират, че съществуват Архаи, получили задача в Космоса да ръководят космическите процеси – да възприемат мислите на хората, възникващи изолирано, чрез вътрешна работа в душата, да възприемат тези мисли, да ги разпределят навсякъде и да ги включват в мировата творба.
И тогава човек намира с някакъв величествен, могъщ образ основата на моралния миров порядък. Как го намира? Човек не би могъл да стане свободен, ако не съумее да развие в себе си следното чувство: ти сам образуваш в себе си свои мисли, изхождайки от своята собствена индивидуалност ти сам изработваш свои мисли. Но, нали, чрез това ние в същото време откъсваме своите мисли от космоса.
към текста >>
Човек не би могъл да стане свободен, ако не съумее да развие в себе си следното чувство: ти сам образуваш в себе си свои
мисли
, изхождайки от своята собствена индивидуалност ти сам изработваш свои
мисли
.
Но с тези средства, с които разполага това, което е прието да се нарича наша външна цивилизация, няма да може да ликвидира този раздор. Той може да се разреши само на почвата на такъв духовен светоглед, какъвто се стреми да обоснове антропософията. И тогава идват до там, че започват да разбират, че съществуват Архаи, получили задача в Космоса да ръководят космическите процеси – да възприемат мислите на хората, възникващи изолирано, чрез вътрешна работа в душата, да възприемат тези мисли, да ги разпределят навсякъде и да ги включват в мировата творба. И тогава човек намира с някакъв величествен, могъщ образ основата на моралния миров порядък. Как го намира?
Човек не би могъл да стане свободен, ако не съумее да развие в себе си следното чувство: ти сам образуваш в себе си свои мисли, изхождайки от своята собствена индивидуалност ти сам изработваш свои мисли.
Но, нали, чрез това ние в същото време откъсваме своите мисли от космоса.
към текста >>
Но, нали, чрез това ние в същото време откъсваме своите
мисли
от космоса.
Той може да се разреши само на почвата на такъв духовен светоглед, какъвто се стреми да обоснове антропософията. И тогава идват до там, че започват да разбират, че съществуват Архаи, получили задача в Космоса да ръководят космическите процеси – да възприемат мислите на хората, възникващи изолирано, чрез вътрешна работа в душата, да възприемат тези мисли, да ги разпределят навсякъде и да ги включват в мировата творба. И тогава човек намира с някакъв величествен, могъщ образ основата на моралния миров порядък. Как го намира? Човек не би могъл да стане свободен, ако не съумее да развие в себе си следното чувство: ти сам образуваш в себе си свои мисли, изхождайки от своята собствена индивидуалност ти сам изработваш свои мисли.
Но, нали, чрез това ние в същото време откъсваме своите мисли от космоса.
към текста >>
Ако схематически нарисувам тук морето на космическите
мисли
, а тук – хората, то тази част от космическите
мисли
, която би се падала на всеки отделен човек, би изглеждала така: жълтият израстък сякаш се спуска към човека от общата духовност.
Това е било в някаква степен в древните времена.
Ако схематически нарисувам тук морето на космическите мисли, а тук – хората, то тази част от космическите мисли, която би се падала на всеки отделен човек, би изглеждала така: жълтият израстък сякаш се спуска към човека от общата духовност.
Това нещо е било следствие от деятелността на Духовете на Формата. Но в течение на земното развитие това се променило. Управлението на морето от космически мисли преминало към Началата. Ако пак нарисувам схематично отделните хора, това тук, което представлява техните мисли, се е отделило, то не е повече свързано с космическите мисли. Това е трябвало да стане.
към текста >>
Управлението на морето от космически
мисли
преминало към Началата.
Това е било в някаква степен в древните времена. Ако схематически нарисувам тук морето на космическите мисли, а тук – хората, то тази част от космическите мисли, която би се падала на всеки отделен човек, би изглеждала така: жълтият израстък сякаш се спуска към човека от общата духовност. Това нещо е било следствие от деятелността на Духовете на Формата. Но в течение на земното развитие това се променило.
Управлението на морето от космически мисли преминало към Началата.
Ако пак нарисувам схематично отделните хора, това тук, което представлява техните мисли, се е отделило, то не е повече свързано с космическите мисли. Това е трябвало да стане. Защото човек не би могъл да стане свободно същество, ако не бе откъснал своите мисли от Космоса. Той е трябвало да ги откъсне от Космоса, за да стане свободно същество. Но след това те трябва отново да бъдат свързани с Космоса.
към текста >>
Ако пак нарисувам схематично отделните хора, това тук, което представлява техните
мисли
, се е отделило, то не е повече свързано с космическите
мисли
.
Това е било в някаква степен в древните времена. Ако схематически нарисувам тук морето на космическите мисли, а тук – хората, то тази част от космическите мисли, която би се падала на всеки отделен човек, би изглеждала така: жълтият израстък сякаш се спуска към човека от общата духовност. Това нещо е било следствие от деятелността на Духовете на Формата. Но в течение на земното развитие това се променило. Управлението на морето от космически мисли преминало към Началата.
Ако пак нарисувам схематично отделните хора, това тук, което представлява техните мисли, се е отделило, то не е повече свързано с космическите мисли.
Това е трябвало да стане. Защото човек не би могъл да стане свободно същество, ако не бе откъснал своите мисли от Космоса. Той е трябвало да ги откъсне от Космоса, за да стане свободно същество. Но след това те трябва отново да бъдат свързани с Космоса. Тоест, необходимо е управление на тези мисли и това управление се осъществява от Архаите, Духовете на Личността, при което това управление не е свързано непосредствено с живота на човека, а е космическа дейност.
към текста >>
Защото човек не би могъл да стане свободно същество, ако не бе откъснал своите
мисли
от Космоса.
Това нещо е било следствие от деятелността на Духовете на Формата. Но в течение на земното развитие това се променило. Управлението на морето от космически мисли преминало към Началата. Ако пак нарисувам схематично отделните хора, това тук, което представлява техните мисли, се е отделило, то не е повече свързано с космическите мисли. Това е трябвало да стане.
Защото човек не би могъл да стане свободно същество, ако не бе откъснал своите мисли от Космоса.
Той е трябвало да ги откъсне от Космоса, за да стане свободно същество. Но след това те трябва отново да бъдат свързани с Космоса. Тоест, необходимо е управление на тези мисли и това управление се осъществява от Архаите, Духовете на Личността, при което това управление не е свързано непосредствено с живота на човека, а е космическа дейност.
към текста >>
Тоест, необходимо е управление на тези
мисли
и това управление се осъществява от Архаите, Духовете на Личността, при което това управление не е свързано непосредствено с живота на човека, а е космическа дейност.
Ако пак нарисувам схематично отделните хора, това тук, което представлява техните мисли, се е отделило, то не е повече свързано с космическите мисли. Това е трябвало да стане. Защото човек не би могъл да стане свободно същество, ако не бе откъснал своите мисли от Космоса. Той е трябвало да ги откъсне от Космоса, за да стане свободно същество. Но след това те трябва отново да бъдат свързани с Космоса.
Тоест, необходимо е управление на тези мисли и това управление се осъществява от Архаите, Духовете на Личността, при което това управление не е свързано непосредствено с живота на човека, а е космическа дейност.
към текста >>
Но сега да погледнем тези
мисли
от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите.
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите.
И тогава ще можем да видим, какво те могат да направят с нашите мисли, които до тогава са били изолирани, за да ни дадат свобода. И тогава ние ще можем да узнаем колко струваме, да узнаем от възприятията на това, което Духовете на Личността могат да направят с нашите мисли. От това се определя нашата ценност като човек и нашето човешко достойнство И космическата мисъл ще се окаже непосредствено свързана с моралното устройство, с моралните импулси.
към текста >>
И тогава ще можем да видим, какво те могат да направят с нашите
мисли
, които до тогава са били изолирани, за да ни дадат свобода.
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите.
И тогава ще можем да видим, какво те могат да направят с нашите мисли, които до тогава са били изолирани, за да ни дадат свобода.
И тогава ние ще можем да узнаем колко струваме, да узнаем от възприятията на това, което Духовете на Личността могат да направят с нашите мисли. От това се определя нашата ценност като човек и нашето човешко достойнство И космическата мисъл ще се окаже непосредствено свързана с моралното устройство, с моралните импулси.
към текста >>
И тогава ние ще можем да узнаем колко струваме, да узнаем от възприятията на това, което Духовете на Личността могат да направят с нашите
мисли
.
Но сега да погледнем тези мисли от гледна точка на тяхната морална ценност и да почувстваме, как някоя мисъл в морално отношение може да стане такава, че да си кажем: когато навлизаме в духовния свят (дали това ще е в следствие на преминаването ни през вратата на смъртта или по някакъв друг начин или в бъдещето на Земята), когато ние навлезем в него ще се срещнем с Духове на Личността, с Архаите. И тогава ще можем да видим, какво те могат да направят с нашите мисли, които до тогава са били изолирани, за да ни дадат свобода.
И тогава ние ще можем да узнаем колко струваме, да узнаем от възприятията на това, което Духовете на Личността могат да направят с нашите мисли.
От това се определя нашата ценност като човек и нашето човешко достойнство И космическата мисъл ще се окаже непосредствено свързана с моралното устройство, с моралните импулси.
към текста >>
Ако правилно възприемем тези
мисли
, тези
мисли
за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество.
Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха.
И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
към текста >>
И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват
мисли
те.
От правилно възприетата антропософия днес навсякъде могат да възникват морални импулси. Необходимо е само, това, което е антропософията, човек да възприема, разбирайки всичко със своето същество. Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха. И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена.
И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите.
И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно. И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора. Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>
Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват
мисли
те така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
Ако правилно възприемем тези мисли, тези мисли за отговорността по отношение на нормално развиващите се Архаи, Начала, ако ние правилно разберем нашата духовна връзка с Космоса, тогава правилно се вписваме в нашата съвременна епоха, тогава ще бъдем истински хора на нашата епоха. И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време.
Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора. Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>
Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на
мисли
те, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно. И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности. Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора.
Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>
Това е дейност, която се разпространява днес по цял свят: там, където
мисли
те на хората се развиват изхождайки не от непосредствения вътрешен човешки център, а изхождайки от кръвта, от инстинктите.
Бих посъветвал хората, които мислят така, да разсъдят, биха ли могли да се хранят, ако нямаха в червата неприятни вещества. Едното е невъзможно без другото. Така и във Вселената е невъзможно да съществуват неща, обуславящи величието и достойнството на човека, без съответстващите им корективи. Къде виждаме дейността на изостаналите Духове на Формата? Преди всичко виждаме тяхната дейност в национализма, в шовинизма.
Това е дейност, която се разпространява днес по цял свят: там, където мислите на хората се развиват изхождайки не от непосредствения вътрешен човешки център, а изхождайки от кръвта, от инстинктите.
към текста >>
Говорят изхождайки от националността, своите
мисли
получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този език получават също и формата на своите
мисли
.
В този смисъл може да има двояк подход към националността. Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността. И тогава, израствайки в тази националност, шовинистично се кичат с това, което се е родило, произхождайки от кръвта на своята националност.
Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този език получават също и формата на своите мисли.
Израстват, произхождайки от това, което Духовете на Формата са направили от националността.
към текста >>
По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно
мисле
не
.
По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене.
Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой студент, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено! Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблюдението. При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек мисли. И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се Архаи. В науката, която сега се убива от изостаналите Духове на Формата, трябва да се осъществи истинската мисия на Духовете на Личността.
към текста >>
При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек
мисли
.
По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене. Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой студент, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено! Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблюдението.
При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек мисли.
И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се Архаи. В науката, която сега се убива от изостаналите Духове на Формата, трябва да се осъществи истинската мисия на Духовете на Личността. Но пред това хората днес изпитват ужасен страх.
към текста >>
Но в своите описания той избягва каквито и да е
мисли
: той всичко описва, но не създава каквито и да е собствени
мисли
.
Думата ми е за зоологията, за това, как да се изучи камилата. Как това го правят различните нации? Англичанинът организира пътешествие в пустинята и наблюдава там живота на камилата. На него ще му е необходимо, може би, година-две за това, да може да наблюдава камилата във всякакви жизнени условия. При това той наблюдава камилата от натура и така я описва.
Но в своите описания той избягва каквито и да е мисли: той всичко описва, но не създава каквито и да е собствени мисли.
Французинът отива в менажерията, където е изложена камилата, гледа я и описва камила в менажерия. Той не изучава, подобно на англичанина, камилата в природата, в различни условия, но описва само каква е в менажерията. Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция. Така се разказва приблизително този анекдот. Той е много, много показателен.
към текста >>
Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни»
мисли
, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция.
На него ще му е необходимо, може би, година-две за това, да може да наблюдава камилата във всякакви жизнени условия. При това той наблюдава камилата от натура и така я описва. Но в своите описания той избягва каквито и да е мисли: той всичко описва, но не създава каквито и да е собствени мисли. Французинът отива в менажерията, където е изложена камилата, гледа я и описва камила в менажерия. Той не изучава, подобно на англичанина, камилата в природата, в различни условия, но описва само каква е в менажерията.
Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция.
Така се разказва приблизително този анекдот. Той е много, много показателен. Може да се почувства разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н. Но едно не достига в този анекдот, това, което би могло да доведе до правилен извод, да даде правилен отчет. В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ животни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата?
към текста >>
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на
мисле
не
то.
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят! Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже).
към текста >>
И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на
мисле
не
то, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят!
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят!
Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже). То иска за ръководители да има хора, които могат действително да остареят, които да съумеят да пренесат до старостта жив зачатъка за развитие на мисли.
към текста >>
То иска за ръководители да има хора, които могат действително да остареят, които да съумеят да пренесат до старостта жив зачатъка за развитие на
мисли
.
И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят! Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже).
То иска за ръководители да има хора, които могат действително да остареят, които да съумеят да пренесат до старостта жив зачатъка за развитие на мисли.
И ако младото поколение забележи това, ще последва тези ръководители, защото ще знае: тези хора могат да му кажат нещо щом са съумели по правилен начин да остареят. Но с кого се среща сега младежта? Тя се среща с такива като нея! Хора, които не са успели да остареят, те са останали с детски глави. Те не знаят повече от това, което знаят вече 15-16-годишните!
към текста >>
13.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Днес бих искал да ви напомня това, което ви говорих за природата и същността на човешкото
мисле
не
.
Днес бих искал да ви напомня това, което ви говорих за природата и същността на човешкото мислене.
В сегашното време, започвайки от 15-то столетие, от този исторически момент, на който нееднократно съм акцентирал, имаме по същество абстрактно мислене, лишено вече от образност и човечеството се гордее с това, лишено от образност мислене. Ние знаем, че това, лишено от образност мислене се е появило едва от посочения период, а преди това мисленето е било образно и още повече - живо.
към текста >>
В сегашното време, започвайки от 15-то столетие, от този исторически момент, на който нееднократно съм акцентирал, имаме по същество абстрактно
мисле
не
, лишено вече от образност и човечеството се гордее с това, лишено от образност
мисле
не
.
Днес бих искал да ви напомня това, което ви говорих за природата и същността на човешкото мислене.
В сегашното време, започвайки от 15-то столетие, от този исторически момент, на който нееднократно съм акцентирал, имаме по същество абстрактно мислене, лишено вече от образност и човечеството се гордее с това, лишено от образност мислене.
Ние знаем, че това, лишено от образност мислене се е появило едва от посочения период, а преди това мисленето е било образно и още повече - живо.
към текста >>
Ние знаем, че това, лишено от образност
мисле
не
се е появило едва от посочения период, а преди това
мисле
не
то е било образно и още повече - живо.
Днес бих искал да ви напомня това, което ви говорих за природата и същността на човешкото мислене. В сегашното време, започвайки от 15-то столетие, от този исторически момент, на който нееднократно съм акцентирал, имаме по същество абстрактно мислене, лишено вече от образност и човечеството се гордее с това, лишено от образност мислене.
Ние знаем, че това, лишено от образност мислене се е появило едва от посочения период, а преди това мисленето е било образно и още повече - живо.
към текста >>
Да си припомним каква е природата и същността на това
мисле
не
, което имаме днес.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес.
Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят. При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>
Ние вече можахме да кажем: живото същество на това
мисле
не
е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес.
Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят.
При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>
При това слизане жизнеността, същността на
мисле
не
то е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво
мисле
не
, само някакъв труп на това живо, същностно
мисле
не
, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес. Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят.
При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>
И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот
мисле
не
, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес. Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят. При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>
Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните сетива, да му се дават и
мисли
те, съдържащи се в този свят.
В следствие на това човек навлезе в много своеобразна епоха на своето развитие.
Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните сетива, да му се дават и мислите, съдържащи се в този свят.
Вие знаете от моята книга «Загадките на философията», че на античният грък мислите са му давани така, както днес се дават цветовете и звуците. Ние казваме, че розата е червена; гъркът е възприемал и мисълта (идеята) за розата, той е възприемал нещо чисто духовно. И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
към текста >>
Вие знаете от моята книга «Загадките на философията», че на античният грък
мисли
те са му давани така, както днес се дават цветовете и звуците.
В следствие на това човек навлезе в много своеобразна епоха на своето развитие. Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните сетива, да му се дават и мислите, съдържащи се в този свят.
Вие знаете от моята книга «Загадките на философията», че на античният грък мислите са му давани така, както днес се дават цветовете и звуците.
Ние казваме, че розата е червена; гъркът е възприемал и мисълта (идеята) за розата, той е възприемал нещо чисто духовно. И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
към текста >>
И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото
мисле
не
, което е само труп на живото
мисле
не
, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
В следствие на това човек навлезе в много своеобразна епоха на своето развитие. Той разглежда днес сетивния свят без подобно на това, както му се дават цветовете и звуците от света на външните сетива, да му се дават и мислите, съдържащи се в този свят. Вие знаете от моята книга «Загадките на философията», че на античният грък мислите са му давани така, както днес се дават цветовете и звуците. Ние казваме, че розата е червена; гъркът е възприемал и мисълта (идеята) за розата, той е възприемал нещо чисто духовно.
И това възприемане на чисто духовното постепенно умирало с постепенното настъпване на абстрактното, мъртвото мислене, което е само труп на живото мислене, което ние все още имаме до слизането ни в земния живот.
към текста >>
Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото
мисле
не
?
А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща?
Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене?
Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене. Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви. Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят. Да се опитаме да си изясним това до край.
към текста >>
Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво
мисле
не
.
А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща? Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене?
Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене.
Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви. Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят. Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива.
към текста >>
Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето
мисле
не
да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви
мисли
са неприложими за живия външен свят.
А сега пред нас стои въпросът: как да съгласуваме едно с друго тези две неща? Как да съгласуваме това: когато искаме да разберем природата, когато искаме да си съставим представа за света, то се срещаме с това, което е извън света на външните сетива, а е в нас самите – мъртвото мислене? Трябва да си изясним съвсем точно, че когато сега човек стои пред света, то той стои пред него с мъртво мислене. Но мъртъв ли е външният свят? Макар и като предчувствие човек трябва днес да си каже: не, външният свят не е мъртъв, в цветовете, в звуците, навсякъде живото се стреми да се прояви.
Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят.
Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива. Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли.
към текста >>
Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви
мисли
.
Така, че за този, който съумее да разбере положението на нещата, се изяснява нещо доста забележително, а именно: съвременният човек, без значение, че през цялото време насочва вниманието си само към света на външните сетива, не може със своето мислене да разбере този свят на външните сетива, защото мъртви мисли са неприложими за живия външен свят. Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива. Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране.
Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли.
Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее. И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване. И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот. И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието. Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи.
към текста >>
Човек
мисле
йки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее.
Да се опитаме да си изясним това до край. Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива. Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли.
Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее.
И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване. И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот. И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието. Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи. Следствие от това е и, че човек днес понятие си няма за познанието.
към текста >>
И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това
мисле
не
, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване.
Човек стои днес пред света на външните сетива и смята, че в своите гледни точки той не трябва да излиза от пределите на този свят на външните сетива. Но какво въобще значи за днешният човек да не излиза от пределите на външните сетива. Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли. Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее.
И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване.
И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот. И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието. Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи. Следствие от това е и, че човек днес понятие си няма за познанието. Няма нищо по-безнадеждно от теории на познанието издържани в съвременен стил.
към текста >>
И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на
мисле
не
то и познанието.
Това значи изобщо да се откаже от всякакво постигане и разбиране. Защото нито червеното, нито звучащото, нито топлото могат да бъдат разбрани с мъртви мисли. Човек мислейки, се намира при това в съвсем друг елемент, от този, в който живее. И е важно да се отбележи, че при своето раждане ние навлизаме в земния свят, но имаме при това мислене, което е труп на това, което сме имали преди своето земно съществуване. И човек иска днес да съгласува две неща: този остатък от своето доземно съществуване да използва в земния живот.
И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието.
Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи. Следствие от това е и, че човек днес понятие си няма за познанието. Няма нищо по-безнадеждно от теории на познанието издържани в съвременен стил. Огромното мнозинство съвременни учени въобще не ги е грижа за това, те го предоставят на философите. В тази област могат да се направят твърде своеобразни наблюдения.
към текста >>
Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на
мисле
не
.
Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси. В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ». Помислете само: на всеки милион хора – само един човек! Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек. Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав.
Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене.
към текста >>
Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в
мисле
не
то, именно в абстрактното
мисле
не
, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно.
И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош. Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък.
Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно.
И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго. Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят? И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо. При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години.
към текста >>
Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи
мисли
, съгласували ли са се създаваните от него
мисле
-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят?
И тъй продължава и нататък, както се казва, през куп за грош. Занимават се с анатомия, зоология, биология, история и т.н., и при това съвсем не ги е грижа за това, дава ли се чрез тези науки познание за нещо реално, а продължават в коловоза нататък. Но човек трябва отчетливо да си изясни фундаменталния факт, че в мисленето, именно в абстрактното мислене, тъй като то, нали, е толкова светло и ясно, носи в себе си нещо във висша степен надземно, докато в земния живот той има около себе си само земно. И тези две неща никак не искат да се съгласуват едно с друго.
Сега можем да поставим въпроса: а преди, когато човек е имал все още живи мисли, съгласували ли са се създаваните от него мисле-образи по-добре с това, което е било във вътрешния му свят?
И тук трябва да кажем: Да! И аз искам да ви обясня защо. При съвременният човек работата стои така, че той от своето раждане до 7 годишна възраст живее, работейки за построяване на физическото си тяло, а после, при достигане на 7 годишна възраст идва до там, че все повече и повече работи за построяване на етерното си тяло; тази работа продължава от 7 до 14 години. След това човек работи за създаване на своето астрално тяло. Това става в периода от 14-та до 21-ва година, след това той до 28 години е зает с изработка на сетивната си душа, а до 35-та година – на разсъдъчната душа, и после на съзнателната душа.
към текста >>
И тук ще ви се наложи да усвоите едно понятие, което за съвременното ни
мисле
не
, може да бъде, и е много трудно, но което, без значение на това е много важно.
И след това, до 14-та година и даже до 28-та година, той не е въздействал върху човека непосредствено, а е трябвало да преминава през живота на неговите усещания. Но когато човек е достигал в това време периода на разсъдъчен или съзнателен живот, тогава етерът е въздействал върху него така, че отново го е оживотворявал. Но сега сме загубили това. Ние никога не бихме стигнали до днешната самостоятелност на индивидуално-личностният човек, ако не бяхме загубили това. И с това е свързан фактът, че от онова време цялото устройство на човешката душа е станало съвършено друго.
И тук ще ви се наложи да усвоите едно понятие, което за съвременното ни мислене, може да бъде, и е много трудно, но което, без значение на това е много важно.
Не е ли така, че в нашия физически живот ни е съвсем ясно, че това, което ще стане в бъдеще, днес още го няма. Но в етерния живот това не е така. В етерния живот времето е като някакъв вид пространство, и това, което трябва да стане, вече въздейства на предшестващото така, както и на бъдещото. Но това не е толкова удивително, защото то се проявява също и във физическия свят.
към текста >>
По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на
мисли
те.
Ако действително се разбира учението на Гьоте за метаморфозата, то трябва да се каже: в корена вече действа цвета на растението. Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото.
По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите.
Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора.
към текста >>
Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на
мисли
те, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени.
Ако действително се разбира учението на Гьоте за метаморфозата, то трябва да се каже: в корена вече действа цвета на растението. Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите.
Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени.
Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт.
към текста >>
Тогава човек е имал живи
мисли
.
Ако действително се разбира учението на Гьоте за метаморфозата, то трябва да се каже: в корена вече действа цвета на растението. Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени.
Тогава човек е имал живи мисли.
Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал.
към текста >>
Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите
мисли
, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт.
Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея. Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора.
Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт.
Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите. Но те не им обръщат внимание. Те се успокояват със старите традиционни религиозни представи, които повечето не разбират, но които са наследили. Чак до научни изводи се успокояват хората с такива представи.
към текста >>
Обикновено дори не знаят, че когато започват да се занимават с някаква наука и започват нещо да разбират, то все още се придържат към старите традиционни представи; тогава когато по-новите представи, които по същество са само абстрактни, мъртви
мисли
, са въобще съвсем непригодни за подход към живото.
Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите. Но те не им обръщат внимание. Те се успокояват със старите традиционни религиозни представи, които повечето не разбират, но които са наследили. Чак до научни изводи се успокояват хората с такива представи.
Обикновено дори не знаят, че когато започват да се занимават с някаква наука и започват нещо да разбират, то все още се придържат към старите традиционни представи; тогава когато по-новите представи, които по същество са само абстрактни, мъртви мисли, са въобще съвсем непригодни за подход към живото.
В предишните времена човек, когато върху него все още е въздействал мировият етер, действително още се е намирал във връзка с живота, разлят във външния свят. В тези времена, когато човек още е вярвал в духовния свят, той е можел все още да разбира и сетивния свят. Сега, когато той вярва само в сетивния свят, настъпи нещо твърде своеобразно: неговите мисли са най-духовни, макар и мъртви. Те са мъртъв дух. Но човек не осъзнава, че той днес гледа света с помощта на наследството от това, което е имал до своето земно раждане.
към текста >>
Сега, когато той вярва само в сетивния свят, настъпи нещо твърде своеобразно: неговите
мисли
са най-духовни, макар и мъртви.
Те се успокояват със старите традиционни религиозни представи, които повечето не разбират, но които са наследили. Чак до научни изводи се успокояват хората с такива представи. Обикновено дори не знаят, че когато започват да се занимават с някаква наука и започват нещо да разбират, то все още се придържат към старите традиционни представи; тогава когато по-новите представи, които по същество са само абстрактни, мъртви мисли, са въобще съвсем непригодни за подход към живото. В предишните времена човек, когато върху него все още е въздействал мировият етер, действително още се е намирал във връзка с живота, разлят във външния свят. В тези времена, когато човек още е вярвал в духовния свят, той е можел все още да разбира и сетивния свят.
Сега, когато той вярва само в сетивния свят, настъпи нещо твърде своеобразно: неговите мисли са най-духовни, макар и мъртви.
Те са мъртъв дух. Но човек не осъзнава, че той днес гледа света с помощта на наследството от това, което е имал до своето земно раждане. Ако би имал живи мисли, оживени от заобикалящия го етер, то той би могъл да разгадае живото в своето обкръжение. Но тъй като вече нищо повече не възприема от своето обкръжение, а има само това, което е получил като наследство от духовния свят, то той и не може да разбере обкръжаващия го физически свят.
към текста >>
Ако би имал живи
мисли
, оживени от заобикалящия го етер, то той би могъл да разгадае живото в своето обкръжение.
В предишните времена човек, когато върху него все още е въздействал мировият етер, действително още се е намирал във връзка с живота, разлят във външния свят. В тези времена, когато човек още е вярвал в духовния свят, той е можел все още да разбира и сетивния свят. Сега, когато той вярва само в сетивния свят, настъпи нещо твърде своеобразно: неговите мисли са най-духовни, макар и мъртви. Те са мъртъв дух. Но човек не осъзнава, че той днес гледа света с помощта на наследството от това, което е имал до своето земно раждане.
Ако би имал живи мисли, оживени от заобикалящия го етер, то той би могъл да разгадае живото в своето обкръжение.
Но тъй като вече нищо повече не възприема от своето обкръжение, а има само това, което е получил като наследство от духовния свят, то той и не може да разбере обкръжаващия го физически свят.
към текста >>
Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво
мисле
не
, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти.
Това е действително, като че ли парадоксален, но необичайно важен факт, отговарящ на въпроса: защо, всъщност, съвременните хора са материалисти? Те са материалисти, защото са твърде духовни. Те биха могли да разбират навсякъде материята, ако биха могли да възприемат живото, което живее в цялата материя.
Но тъй като те се изправят срещу живото само със своето мъртво мислене, то хората превръщат това живо в мъртво, навсякъде виждат мъртво вещество; и тъй като те са твърде духовни, и тъй като имат в себе си само това, което са имали до своето раждане, то те и стават материалисти.
Материалисти стават не защото са изучили материята, нея именно никак не са изучили, а материалисти стават защото собствено и не живеят на Земята. И ако се попитате: защо такива «закоравели» материалисти, като Бюхнер (Карл Георг Бюхнер 17.10.1813-19.02.1837 е немски революционер, писател, драматург, лекар и философ. Отстоява радикално-материалистически, просветителски възгледи. Бел.Е.М.) или дебелият Фогт (Карл Фогт - 1817—1895 — изтъкнат немски естествоизпитател, зоолог, палеонтолог, лекар, философ, представител на вулгарния материализъм; бел.Е.М.) и т.н. са станали крайни материалисти?
към текста >>
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите
мисли
, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи.
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи.
И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят. Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си. Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма. Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща. И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.
към текста >>
И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите
мисли
живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи
мисли
те и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят.
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи.
И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят.
Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си. Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма. Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща. И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.
към текста >>
Мъртвите
мисли
той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма.
Но в съвременната епоха човек не може по друг начин да излезе зад пределите на мъртвите мисли, защото отвън, от етера те вече не се оживяват, не може да излезе по друг начин, освен сам да ги оживи. И това той може да свърши само тогава, когато възприеме в своите мисли живото, в този смисъл, в който се дава от антропософията; да оживи мислите и отново самостоятелно да се спусне с тях в живото, в сетивния свят. Значи, човек трябва да оживи вътрешно сам себе си.
Мъртвите мисли той трябва да оживи с вътрешна работа и тогава ще надрасне материализма.
Тогава човек ще започне изобщо по друг начин да съди за заобикалящите го неща. И за възможностите на този начин вие нееднократно сте чували тук.
към текста >>
И по такъв начин у човека, чийто мозък е някак доста мек, е възможно с помощта на татула да се усили етерното тяло на неговата долна част на тялото по пътя на създаване в него на устойчиви форми, което ще извика в този човек по-отчетливи
мисли
и по-такъв начин ще бъде преодоляно дремливото му състояние.
Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно. Представете си такъв случай: някакъв човек има мозък, недостатъчно здраво удържащ своята структура и е склонен към дремливост, защото астралното му тяло недостатъчно здраво се свързва с физическото тяло в мозъка. Дават му сок от татул. В следствие на това възниква интензивна растителна форма, образува се силен негатив.
И по такъв начин у човека, чийто мозък е някак доста мек, е възможно с помощта на татула да се усили етерното тяло на неговата долна част на тялото по пътя на създаване в него на устойчиви форми, което ще извика в този човек по-отчетливи мисли и по-такъв начин ще бъде преодоляно дремливото му състояние.
Ако в останалите части на своя организъм той е достатъчно здрав и може, мобилизирайки своите жизнени сили да понесе достатъчно продължително приемане на татул, за да станат тези сили в следствие на това по подвижни и мозъкът му да се оправи, тогава такъв човек е възможно, с помощта на приемането на отровата на татула, да се избави от склонността си към дремливост.
към текста >>
Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има
мисле
не
то по отношение на света в неговата цялост.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение. С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света.
Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост.
Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода!
към текста >>
Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот
мисли
, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение.
С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин.
Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение.
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни.
към текста >>
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно
мисле
не
, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните.
С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение.
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните.
Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
към текста >>
Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на
мисли
те, това ни лишава от свобода.
Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода!
Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода.
Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода.
към текста >>
Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на
мисли
те, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги.
Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин. Тук някой склонен към леност и удобство човек би могъл да каже: преди хората бяха по-добре: върху тях действаше заобикалящият ги етер, те имаха изпълнени с живот мисли, те можеха да възприемат все още разликата между отровно и неотровно растение. Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода.
Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги.
И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие. Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана.
към текста >>
И ние ставаме непритежаващи тези живи
мисле
-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
Животните и днес още могат това, защото те нямат абстрактно мислене, което да ги отчужди от света; затова животните различават, следвайки, както се казва, своя инстинкт, отровните растения от неотровните. Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни.
И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
към текста >>
Ние с нашите лишени от живот
мисли
по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани».
Да, но тогава човек - и това трябва отново и отново да се повтаря, тогава човек не би стигнал до ползване на своята свобода! Защото това, което ни поддържа живи чак до границата на мислите, това ни лишава от свобода. Ние трябва, колкото и парадоксално да звучи, да станем по отношение на мислите, каквито сме били в предните земни животи, действително съвсем непритежаващи ги. И тогава ще можем да станем свободни. И ние ставаме непритежаващи тези живи мисле-същества, които имахме по време на нашето доземно съществуване, когато сме ги приемали в себе си вече само като трупове, тоест сме ги възприемали, тъй да се каже, в тяхното небитие.
Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани».
От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
към текста >>
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите
мисли
.
Ние с нашите лишени от живот мисли по отношение на нашето душевно преживяване по време на бодърстването на Земята сме като някакви «онеправдани». От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената.
И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята.
към текста >>
И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи
мисли
, а тези - мъртви.
От тази «онеправданост», всъщност, се ражда нашата свобода. Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли.
И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви.
Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие.
към текста >>
Когато се издигаме до чистите
мисли
(това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора.
Тя вече може да бъде разбрана. Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви.
Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора.
Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената.
към текста >>
Когато чувстваме такива
мисли
, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение.
Но ние не можем нищо наистина да научим, ако не носим в себе си нищо живо. Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора.
Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение.
Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл.
към текста >>
Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото
мисле
не
и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси.
Ние можем да изучим мъртвото, но мъртвото не е способно да ни придвижи нито крачка напред в нашето живо отношение към Вселената. И сега, след станалото прекъсване в нашето познание, ние трябва, съхранявайки свободата си, да дойдем отново до познанието по пътя на това, че започваме в нашия земен живот, с помощта на нашата човешка воля, отново да оживяваме нашите мисли. И тогава във всеки момент ние ще можем да различаваме: тези тук са живи мисли, а тези - мъртви. Когато се издигаме до чистите мисли (това съм го описал в моята «Философия на свободата»), ние можем да станем свободни хора. Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение.
Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси.
Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената. Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл. Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, а в частност отношението между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, неговото отношение към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.
към текста >>
14.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното
мисле
не
, тоест получи мъртви за нас
мисли
,
мисли
, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие.
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие.
С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството. Днес ще обърнем особено внимание на тази страна на въпроса. За това ще направим кратък обзор на хода на развитието на човечеството в течение на следатлантския период. Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха. Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи.
към текста >>
С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви
мисли
, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството.
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие.
С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството.
Днес ще обърнем особено внимание на тази страна на въпроса. За това ще направим кратък обзор на хода на развитието на човечеството в течение на следатлантския период. Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха. Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи. Така, ако се обърнем към по-ранните епохи, то това различие в неговото устройство се проявява даже и в цялата външност на човека, в неговата, можем да кажем, телесност.
към текста >>
Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само
мисли
те на Боговете.
А след това настъпила втората следатлантска културна епоха, древноперсийската. Тук вече го е нямало в толкова силна степен това инстинктивно чувство към физиогномичното.
Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете.
Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете.
към текста >>
А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени
мисли
, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос.
А след това настъпила втората следатлантска културна епоха, древноперсийската. Тук вече го е нямало в толкова силна степен това инстинктивно чувство към физиогномичното. Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество.
А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос.
В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>
Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните
мисли
, всичко това е израз на
мисли
те на Боговете.
Тук вече го е нямало в толкова силна степен това инстинктивно чувство към физиогномичното. Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото.
Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете.
И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>
И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от
мисли
те на Боговете.
Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете.
И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете.
И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>
И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали
мисли
те, които са били дарени от боговете на този или онзи човек.
Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете.
И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек.
Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>
По време на третата следатлантска епоха този инстинкт – да прозират духовното, да съзират във времето
мисли
те на Боговете, е бил в основни линии изгубен от хората.
По време на третата следатлантска епоха този инстинкт – да прозират духовното, да съзират във времето мислите на Боговете, е бил в основни линии изгубен от хората.
И тогава постепенно започнали да изчисляват. Тогава на мястото на интуитивното схващане на мислите на Боговете за хората, възприемани в явленията и констелациите на природния свят, дошло изчисляването на констелациите на небесните светила; и когато човек се появявал на белия свят, изчислявали за него съществуващата тогава констелация на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Така, че характерно за тази трета, египетско-халдейска епоха, е било това, че тогава се е придавало най-голямо значение на възможността по констелацията на небесните светила да се изчисли, по какъв начин човек навлиза от своя доземен в земния си живот. Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение. Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава.
към текста >>
Тогава на мястото на интуитивното схващане на
мисли
те на Боговете за хората, възприемани в явленията и констелациите на природния свят, дошло изчисляването на констелациите на небесните светила; и когато човек се появявал на белия свят, изчислявали за него съществуващата тогава констелация на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди.
По време на третата следатлантска епоха този инстинкт – да прозират духовното, да съзират във времето мислите на Боговете, е бил в основни линии изгубен от хората. И тогава постепенно започнали да изчисляват.
Тогава на мястото на интуитивното схващане на мислите на Боговете за хората, възприемани в явленията и констелациите на природния свят, дошло изчисляването на констелациите на небесните светила; и когато човек се появявал на белия свят, изчислявали за него съществуващата тогава констелация на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди.
Така, че характерно за тази трета, египетско-халдейска епоха, е било това, че тогава се е придавало най-голямо значение на възможността по констелацията на небесните светила да се изчисли, по какъв начин човек навлиза от своя доземен в земния си живот. Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение. Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава. Следва да обърнете внимание върху това, колко външен се явява този духовен процес, който човек осъществява при изчисленията. Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по отношение на изчисленията.
към текста >>
Но, разбира се, голямата разлика е, когато на преден план се издигат тези външни методи на
мисле
не
, имащи малко общо с човека като цяло, тези методи, които се ползват при изчисленията.
Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение. Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава. Следва да обърнете внимание върху това, колко външен се явява този духовен процес, който човек осъществява при изчисленията. Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по отношение на изчисленията. Това е недопустимо.
Но, разбира се, голямата разлика е, когато на преден план се издигат тези външни методи на мислене, имащи малко общо с човека като цяло, тези методи, които се ползват при изчисленията.
И в третата следатлантска епоха навсякъде, във всички области на живота, са били въведени тези изчислителни методи. Но все пак, при това, което се е изчислявало, е имало нещо неземно и макар и чрез тези изчисления, човек е навлизал в областта на извънземното. Изчисленията при египтяните и халдейците не са били така абстрактни както сега при нас; това, което се е изчислявало, в същото време и дълбоко се е чувствало. Сега всичко изчислено бива само премислено, а бива даже и не премислено, а само подложено на обработка посредством математически методи. Днес често при изчисленията забравят за съдържанието, а се грижат само за прилагането на тези методи.
към текста >>
След това той се е чувствал като резултат от
мисли
те на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н.
Защото такива догми може да се поднасят тогава, когато има надежда, че хората ще ги приемат. За това трябва да си толкова умен, че да даваш такива догми, за приемането на които, от предидущия ход на развитието вече са подготвени достатъчно количество хора. И така, гърците постепенно изгубили от своите сетива и усещания съзнанието за доземното съществуване и се чувствали изцяло земни хора, но такива земни хора, които се чувствали пронизани от нещо Божествено-духовно, но все пак свързани само с това, което живее на Земята. Трябва да се почувства, че само във времената на древногръцката култура е могла да се развие такава митология, след като от човека е била изгубена връзката на собствената му душа с надземните явления. Ако тук долу е Земята, то в първата следатлантска епоха човек се е чувствал като резултат от имагинацията на Боговете, която той изцяло е търсил в духовно-душевния свят.
След това той се е чувствал като резултат от мислите на Боговете, които търсил в небесните явления, във вятъра, във времето и т.н.
По-нататък човек все повече губил излизащото в Мировите далнини съзнание; неговото съзнание все повече и повече се свивало и свличало на Земята. Настъпва египетско-халдейската епоха и тук човек става изчисляващ космическото битие. И накрая настъпва гръко-римската епоха, където човек става съвсем земен човек.
към текста >>
Човек се е усещал някога в своето съзнание като резултат от имагинациите на Боговете, след това от
мисли
те на Боговете, после – резултат от констелациите и накрая, земен човек.
За това вече говорих веднъж тук подробно. Какво означава това за нас, хората, това, че сме станали зависими от подземните сили? Това, разбира се, не означава за нас същото, каквото и за картофите: за зимата нас не ни складират в ями, за да се запазим по-добре, за нас това означава нещо съвсем друго. Това означава, че Земята ни е отнела надземните въздействия. Земята като че ни е ограбила, лишила ни е от надземното.
Човек се е усещал някога в своето съзнание като резултат от имагинациите на Боговете, след това от мислите на Боговете, после – резултат от констелациите и накрая, земен човек.
към текста >>
Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи
мисли
, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот
мисли
, които затова са и мъртви.
Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта. На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв.
Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви.
Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора. Това е така започвайки от петата следатлантска епоха.
към текста >>
Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите
мисли
, когато станахме земни хора.
Античният грък се е чувствал съвсем земен човек, а своя живот - свързан с кръвта. На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв. Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви.
Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора.
И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора. Това е така започвайки от петата следатлантска епоха. Да бъдеш интелектуален човек означава: да имаш душа с погребани в Земята мисли, тоест с мисли, на които земните сили са отнели небесните им импулси.
към текста >>
А с нашите
мисли
работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите
мисли
се предават на Земята; нашите
мисли
се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора.
На нас ни се налага да се учим да се чувстваме независими от всичко надземно, а също независими от това, което е заключено в нашата кръв. Това се е появило в следствие на обстоятелството, че ние сега във възрастта от 21 до 28 години живеем по друг начин, отколкото сме живели преди, че ние повече не се пробуждаме за възприемане на това второ преживяване, за което вчера говорихме, че вече нямаме живи мисли, обусловени от свръхземни влияния върху нашето съзнание, но че имаме съвсем свободни от вътрешен живот мисли, които затова са и мъртви. Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне.
А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора.
Това е така започвайки от петата следатлантска епоха. Да бъдеш интелектуален човек означава: да имаш душа с погребани в Земята мисли, тоест с мисли, на които земните сили са отнели небесните им импулси. Това е то, което е характерно за съвременния живот на човечеството, а именно, че ние в най-вътрешното съществото на своята душа, чрез нашето мислене сме се слели с Земята. Но именно благодарение на това ние получаваме сега за пръв път възможност да връщаме на Космоса тези мисли, които сме успели да оживим по време на земния си живот, да оживим по такъв начин, както показахме това в края на вчерашната лекция.
към текста >>
Да бъдеш интелектуален човек означава: да имаш душа с погребани в Земята
мисли
, тоест с
мисли
, на които земните сили са отнели небесните им импулси.
Това е станало, защото Земята със своите вътрешни сили е умъртвила нашите мисли, когато станахме земни хора. И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора. Това е така започвайки от петата следатлантска епоха.
Да бъдеш интелектуален човек означава: да имаш душа с погребани в Земята мисли, тоест с мисли, на които земните сили са отнели небесните им импулси.
Това е то, което е характерно за съвременния живот на човечеството, а именно, че ние в най-вътрешното съществото на своята душа, чрез нашето мислене сме се слели с Земята. Но именно благодарение на това ние получаваме сега за пръв път възможност да връщаме на Космоса тези мисли, които сме успели да оживим по време на земния си живот, да оживим по такъв начин, както показахме това в края на вчерашната лекция.
към текста >>
Това е то, което е характерно за съвременния живот на човечеството, а именно, че ние в най-вътрешното съществото на своята душа, чрез нашето
мисле
не
сме се слели с Земята.
И ето, пред нас възниква забележителна картина: ние, като земни хора, погребваме в Земята това, което остава от физическия човек, ние предаваме трупа на земните елементи; при кремацията, при изгарянето на трупа, Земята също участва със своите сили. Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора. Това е така започвайки от петата следатлантска епоха. Да бъдеш интелектуален човек означава: да имаш душа с погребани в Земята мисли, тоест с мисли, на които земните сили са отнели небесните им импулси.
Това е то, което е характерно за съвременния живот на човечеството, а именно, че ние в най-вътрешното съществото на своята душа, чрез нашето мислене сме се слели с Земята.
Но именно благодарение на това ние получаваме сега за пръв път възможност да връщаме на Космоса тези мисли, които сме успели да оживим по време на земния си живот, да оживим по такъв начин, както показахме това в края на вчерашната лекция.
към текста >>
Но именно благодарение на това ние получаваме сега за пръв път възможност да връщаме на Космоса тези
мисли
, които сме успели да оживим по време на земния си живот, да оживим по такъв начин, както показахме това в края на вчерашната лекция.
Защото процеса на «тление» - това е само бавно изгаряне. А с нашите мисли работата стои сега така и това е характерно за петата следатлантска епоха, че когато се раждаме, когато се спускаме на Земята, то нашите мисли се предават на Земята; нашите мисли се погребват, потъват в Земята, когато ставаме земни хора. Това е така започвайки от петата следатлантска епоха. Да бъдеш интелектуален човек означава: да имаш душа с погребани в Земята мисли, тоест с мисли, на които земните сили са отнели небесните им импулси. Това е то, което е характерно за съвременния живот на човечеството, а именно, че ние в най-вътрешното съществото на своята душа, чрез нашето мислене сме се слели с Земята.
Но именно благодарение на това ние получаваме сега за пръв път възможност да връщаме на Космоса тези мисли, които сме успели да оживим по време на земния си живот, да оживим по такъв начин, както показахме това в края на вчерашната лекция.
към текста >>
И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите
мисли
– внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот.
А второто – това е съмнението. И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо. «Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен». Такова било усещането по това време. Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта».
И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот.
Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат».
към текста >>
Потапянето на човек със своите
мисли
в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на
мисли
те от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат».
И в това време, във времето преди настъпването на петата следатлантска епоха, това чувство на съмнение се изобразява особено живо. «Ако душата е получила като дар съмнението, то животът на този човек не е приятен». Такова било усещането по това време. Но е имало и такова усещане: човек трябва да премине през съмнението към «благодатта». И с думата «благодат» тогава са наричали резултата от внасянето от човека на живот в станалите съвсем земни, в мъртвите мисли – внасянето в тях отново на Божествено-духовен живот.
Потапянето на човек със своите мисли в областта на земното, се е усещало като състояние на «съмнение», а изтръгването на мислите от земните окови, тяхното обратно оживяване, се усещало като «благодат».
към текста >>
Мисли
те, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите
мисли
, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса.
Виждате ли, протича слизане на човека от небесните висини към земния свят, докато не стане напълно земен. Но как стои работата с човека? Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята.
Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса.
Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек. Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си. Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>
Така, че всичко, което възниква в човека като оживени
мисли
, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек.
Виждате ли, протича слизане на човека от небесните висини към земния свят, докато не стане напълно земен. Но как стои работата с човека? Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята. Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса.
Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек.
Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си. Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>
Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява
мисли
те си.
Но как стои работата с човека? Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята. Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса. Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек.
Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си.
Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>
Защото тези
мисли
се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
Да, работата е там, че Земята за човека е била като своего рода огледало. Човек не трябва да враства в Земята, да се зарива под Земята. Мислите, в своя мъртъв елемент, проникват в Земята, достигат мъртвото, това, което принадлежи само на земния елемент; но самият човек е такъв, че когато оживи своите мисли, то той ги праща, като огледални отражения, обратно в Космоса. Така, че всичко, което възниква в човека като оживени мисли, се възприема от Боговете като отразено сияние, излизащо от такъв, преминаващ развитие, човек. Човек се призовава да стане съучастник в сътворението на Вселената, когато го счетат за способен да оживява мислите си.
Защото тези мисли се отразяват от Земята и заминават отново в далнините на Вселената; те трябва отново да отправят своя път навън, във Вселената.
към текста >>
Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки
мисли
и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени
мисли
в космическите простори.
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас. В египетско-халдейските времена са изчислявали, как стои работата с човека на Земята; тогава все пак с помощта на изчисленията са свързвали човека със заобикалящия го свят на небесните светила. Днес ще разгледаме това в исторически аспект, изхождайки от човека. И отправна точка за нашето разглеждане, основите на което ще намерите в моята «Тайна наука», ще бъде човекът.
Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори.
Всичко гореописано показва: важно, дълбоко значение има това, че човек е дошъл до мъртвите мисли, че той, така да се каже, се е подложил на опасността напълно да се окаже свързан със Земята. А сега да проследим по-нататъшната картина (действителните имагинации могат да се проследяват и в тяхното по-нататъшно разкритие в бъдещето, само измислените имагинации не могат да се проследяват по-нататък). Представете си, че тук имате огледало:
към текста >>
Всичко гореописано показва: важно, дълбоко значение има това, че човек е дошъл до мъртвите
мисли
, че той, така да се каже, се е подложил на опасността напълно да се окаже свързан със Земята.
Затова, ако възприемем напълно целия смисъл на развитието на човека и Вселената, то ще почувстваме: ние по някакъв начин отново се връщаме към времената, които вече са преминати от нас. В египетско-халдейските времена са изчислявали, как стои работата с човека на Земята; тогава все пак с помощта на изчисленията са свързвали човека със заобикалящия го свят на небесните светила. Днес ще разгледаме това в исторически аспект, изхождайки от човека. И отправна точка за нашето разглеждане, основите на което ще намерите в моята «Тайна наука», ще бъде човекът. Ние наистина отново изпращаме във Вселената нашите оживени човешки мисли и след това проследяваме, как те, устремявайки се от нас, действат в обкръжаващия ни Космос; и ние се учим да живеем със своите оживени мисли в космическите простори.
Всичко гореописано показва: важно, дълбоко значение има това, че човек е дошъл до мъртвите мисли, че той, така да се каже, се е подложил на опасността напълно да се окаже свързан със Земята.
А сега да проследим по-нататъшната картина (действителните имагинации могат да се проследяват и в тяхното по-нататъшно разкритие в бъдещето, само измислените имагинации не могат да се проследяват по-нататък). Представете си, че тук имате огледало:
към текста >>
И ето, наистина, ако човек не оживява своите
мисли
, ако човек се ограничава само с интелектуални, мъртви
мисли
, то той разрушава Земята, разбива я.
Прието е да се казва, че огледалото отразява светлината. Този израз не съвсем правилно отговаря на същността на нещата, но, във всеки случай, светлината не трябва да прониква зад огледалото. Вследствие на какво светлината може да проникне зад огледалото? Само тогава, когато огледалото бъде разбито.
И ето, наистина, ако човек не оживява своите мисли, ако човек се ограничава само с интелектуални, мъртви мисли, то той разрушава Земята, разбива я.
И разрушението започва да се осъществява с най-тънкия и елемент, с топлината. И в петата следатлантска епоха съществува засега само възможност, чрез все по-голямото развитие на чисто интелектуални мисли да се съсипе топлинната атмосфера на Земята. Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха. И ако до това време човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне разваляне не само на топлинната атмосфера, но и на въздушната атмосфера; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли. А отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността.
към текста >>
И в петата следатлантска епоха съществува засега само възможност, чрез все по-голямото развитие на чисто интелектуални
мисли
да се съсипе топлинната атмосфера на Земята.
Този израз не съвсем правилно отговаря на същността на нещата, но, във всеки случай, светлината не трябва да прониква зад огледалото. Вследствие на какво светлината може да проникне зад огледалото? Само тогава, когато огледалото бъде разбито. И ето, наистина, ако човек не оживява своите мисли, ако човек се ограничава само с интелектуални, мъртви мисли, то той разрушава Земята, разбива я. И разрушението започва да се осъществява с най-тънкия и елемент, с топлината.
И в петата следатлантска епоха съществува засега само възможност, чрез все по-голямото развитие на чисто интелектуални мисли да се съсипе топлинната атмосфера на Земята.
Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха. И ако до това време човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне разваляне не само на топлинната атмосфера, но и на въздушната атмосфера; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли. А отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността. А в седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да осъществява разваляне на водата, и изпаренията, които биха се образували от въздействието на само интелектуалните мисли, ще унищожат тогава цялата водна стихия на Земята. И от целият течен елемент на Земята би се формирал минерален елемент на Земята.
към текста >>
И ако до това време човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне разваляне не само на топлинната атмосфера, но и на въздушната атмосфера; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални
мисли
.
Само тогава, когато огледалото бъде разбито. И ето, наистина, ако човек не оживява своите мисли, ако човек се ограничава само с интелектуални, мъртви мисли, то той разрушава Земята, разбива я. И разрушението започва да се осъществява с най-тънкия и елемент, с топлината. И в петата следатлантска епоха съществува засега само възможност, чрез все по-голямото развитие на чисто интелектуални мисли да се съсипе топлинната атмосфера на Земята. Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха.
И ако до това време човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне разваляне не само на топлинната атмосфера, но и на въздушната атмосфера; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли.
А отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността. А в седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да осъществява разваляне на водата, и изпаренията, които биха се образували от въздействието на само интелектуалните мисли, ще унищожат тогава цялата водна стихия на Земята. И от целият течен елемент на Земята би се формирал минерален елемент на Земята. И човек би получил пълна възможност, ако не оживи своите мисли и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от Космоса, човек би получил възможност да разтроши Земята, да я раздроби.
към текста >>
А в седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да осъществява разваляне на водата, и изпаренията, които биха се образували от въздействието на само интелектуалните
мисли
, ще унищожат тогава цялата водна стихия на Земята.
И разрушението започва да се осъществява с най-тънкия и елемент, с топлината. И в петата следатлантска епоха съществува засега само възможност, чрез все по-голямото развитие на чисто интелектуални мисли да се съсипе топлинната атмосфера на Земята. Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха. И ако до това време човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне разваляне не само на топлинната атмосфера, но и на въздушната атмосфера; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли. А отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността.
А в седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да осъществява разваляне на водата, и изпаренията, които биха се образували от въздействието на само интелектуалните мисли, ще унищожат тогава цялата водна стихия на Земята.
И от целият течен елемент на Земята би се формирал минерален елемент на Земята. И човек би получил пълна възможност, ако не оживи своите мисли и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от Космоса, човек би получил възможност да разтроши Земята, да я раздроби.
към текста >>
И човек би получил пълна възможност, ако не оживи своите
мисли
и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от Космоса, човек би получил възможност да разтроши Земята, да я раздроби.
Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха. И ако до това време човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне разваляне не само на топлинната атмосфера, но и на въздушната атмосфера; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли. А отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността. А в седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да осъществява разваляне на водата, и изпаренията, които биха се образували от въздействието на само интелектуалните мисли, ще унищожат тогава цялата водна стихия на Земята. И от целият течен елемент на Земята би се формирал минерален елемент на Земята.
И човек би получил пълна възможност, ако не оживи своите мисли и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от Космоса, човек би получил възможност да разтроши Земята, да я раздроби.
към текста >>
Човекът сега го поучават, че
мисли
те му са
мисли
, които не са в никаква връзка с битието на Вселената.
Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното битие. И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща.
Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената.
Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката. Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество.
към текста >>
Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите
мисли
, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези
мисли
ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена.
Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей.
Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира.
към текста >>
15.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Съумеем ли да разберем по този начин всяко едно от четирите забележителни празнични времена на годината, следователно, съумеем ли също и през Великденските дни и нощи да оживим в себе си Христовите
мисли
, ние вдъхваме живот и на самата година, вдъхваме живот и на самия Великден.
Съумеем ли да разберем по този начин всяко едно от четирите забележителни празнични времена на годината, следователно, съумеем ли също и през Великденските дни и нощи да оживим в себе си Христовите мисли, ние вдъхваме живот и на самата година, вдъхваме живот и на самия Великден.
Надеждата, че Михаиловата сила идва в служба на Христовата сила окриля онези, които искат да разберат как действува Христовият Импулс в нашата епоха.
към текста >>
16.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
век: Хората започнаха да живеят в абстрактните мъртви
мисли
.
Ние знаем, че в изходната точка от своето развитие на Земята хората притежаваха едно инстинктивно ясновидство, с чиято помощ те можеха да виждат в духовния свят, с чиято помощ те разглеждаха духовния свят като равен по значение с физическо-сетивния свят. Обаче това инстинктивно ясновидство постепенно угасна, въпреки че през първите три столетия след възникването на християнството следи от него все още съществуваха тук и там по света. Ето защо през тези първи столетия хората все пак стигаха до някакво разбиране за Великдена, опиращо се на древните светогледи. Обаче след 4. век това разбиране отслабна, за да отстъпи място на нещо, което можа да се прояви съвсем ясно в първата третина на 15.
век: Хората започнаха да живеят в абстрактните мъртви мисли.
И в тези абстрактни мисли, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Великденската идея трябваше да отмре.
към текста >>
И в тези абстрактни
мисли
, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Великденската идея трябваше да отмре.
Обаче това инстинктивно ясновидство постепенно угасна, въпреки че през първите три столетия след възникването на християнството следи от него все още съществуваха тук и там по света. Ето защо през тези първи столетия хората все пак стигаха до някакво разбиране за Великдена, опиращо се на древните светогледи. Обаче след 4. век това разбиране отслабна, за да отстъпи място на нещо, което можа да се прояви съвсем ясно в първата третина на 15. век: Хората започнаха да живеят в абстрактните мъртви мисли.
И в тези абстрактни мисли, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Великденската идея трябваше да отмре.
към текста >>
Обаче за духовно обозримия свят реалност е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни
мисли
, а в живите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
В хода на времето мисълта за Великдена изгуби своята първоначална сила. И тя може отново да си я възвърне, само ако това, което остава непонятно според природните закони, Възкресението, се превърне в реалност, след като стане обект за проучване в рамките на една истинска Духовна наука.
Обаче за духовно обозримия свят реалност е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни мисли, а в живите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
към текста >>
век, когато човечеството щеше да е много напреднало в мъртвото абстрактно
мисле
не
, но би могло отново да възвърне възможността си за духовен живот само чрез онези нови сили, родени от самото него, които щяха да сразят заглушаващите сили, изникващи от недрата на Земята.
Да, посветените описваха с мрачни тонове епохата, която трябваше да започне след 15.
век, когато човечеството щеше да е много напреднало в мъртвото абстрактно мислене, но би могло отново да възвърне възможността си за духовен живот само чрез онези нови сили, родени от самото него, които щяха да сразят заглушаващите сили, изникващи от недрата на Земята.
към текста >>
Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските
мисли
вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират.
Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>
Както знаете, относно Великденските
мисли
ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука.
Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука.
И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на живот, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят. Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да общува със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук. Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява. Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
към текста >>
Човекът би трябвало да се втвърди под въздействието на ариманическите сили, ако не бяха “разтварящите” луциферически сили, даващи криле за полет на човешките
мисли
.
Коледа изисква Еньовден, Еньовден изисква Коледа.
Човекът би трябвало да се втвърди под въздействието на ариманическите сили, ако не бяха “разтварящите” луциферически сили, даващи криле за полет на човешките мисли.
към текста >>
Обаче в празничните
мисли
на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези
мисли
, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба. И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието. През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили.
Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>
Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да
мисли
не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си. Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл.
Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници.
И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
Засега всички наши
мисли
остават абстрактни, но те могат и да притежават голям размах, могат да бъдат и изпълнени с духовност.
Засега всички наши мисли остават абстрактни, но те могат и да притежават голям размах, могат да бъдат и изпълнени с духовност.
Ако останат абстрактни, те не могат да проникнат в живота. Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към един или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
към текста >>
Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и живо със своите
мисли
, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
Хората отново ще трябва да се научат да свързват годишния кръговрат с духовния свят. Съвременният човек не бива да се ограничава само с езотерични занимания; днес отново е наложително той да осъществява езотериката.
Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и живо със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
към текста >>
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните
мисли
ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили.
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили.
Не от другаде, а от звездите хората са извличали силата да създават своите празници. Те допълваха звездните основания със своите вътрешни човешки основания. Но сега хората ще трябва да създават и поддържат празниците, опирайки се на своите вътрешни езотерически сили. И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците. Истинската Великденска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
към текста >>
17.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за
мисли
те, чувствата и волята на хората по света!
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира. И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне!
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света!
Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
Докато ние
мисли
м, нашата физическа материя бива унищожавана в нервите.
От антропософската Духовна наука ние знаем, че на Земята тъкмо духовният живот на човека е пряко свързан с низходящото развитие на физическия живот.
Докато ние мислим, нашата физическа материя бива унищожавана в нервите.
Мисленето е битка със загиващата материя. Устояването на мислите в самите тях, просветването на идеите в човешката душа и в целия човешки организъм, родството с пожълтяващите листа, с увяхващите треви, с умиращите растения, дълбокото усещане за това близко родство между духовното битие на човека и духовното битие на природата: всичко това може да се превърне в импулс за усилване на човешката воля, онзи импулс, който загатва за проникването на Духа в човешката воля.
към текста >>
Мисле
не
то е битка със загиващата материя.
От антропософската Духовна наука ние знаем, че на Земята тъкмо духовният живот на човека е пряко свързан с низходящото развитие на физическия живот. Докато ние мислим, нашата физическа материя бива унищожавана в нервите.
Мисленето е битка със загиващата материя.
Устояването на мислите в самите тях, просветването на идеите в човешката душа и в целия човешки организъм, родството с пожълтяващите листа, с увяхващите треви, с умиращите растения, дълбокото усещане за това близко родство между духовното битие на човека и духовното битие на природата: всичко това може да се превърне в импулс за усилване на човешката воля, онзи импулс, който загатва за проникването на Духа в човешката воля.
към текста >>
Устояването на
мисли
те в самите тях, просветването на идеите в човешката душа и в целия човешки организъм, родството с пожълтяващите листа, с увяхващите треви, с умиращите растения, дълбокото усещане за това близко родство между духовното битие на човека и духовното битие на природата: всичко това може да се превърне в импулс за усилване на човешката воля, онзи импулс, който загатва за проникването на Духа в човешката воля.
От антропософската Духовна наука ние знаем, че на Земята тъкмо духовният живот на човека е пряко свързан с низходящото развитие на физическия живот. Докато ние мислим, нашата физическа материя бива унищожавана в нервите. Мисленето е битка със загиващата материя.
Устояването на мислите в самите тях, просветването на идеите в човешката душа и в целия човешки организъм, родството с пожълтяващите листа, с увяхващите треви, с умиращите растения, дълбокото усещане за това близко родство между духовното битие на човека и духовното битие на природата: всичко това може да се превърне в импулс за усилване на човешката воля, онзи импулс, който загатва за проникването на Духа в човешката воля.
към текста >>
Виждате ли, днешните
мисли
, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго.
Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа.
към текста >>
Разбира се, ако мъртвото, абстрактно
мисле
не
продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха.
Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо.
Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>
18.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни
мисли
, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи.
Нека да се спрем върху този факт.
Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи.
Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят. А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н. Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят. Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>
Какво
мисле
ха те по този въпрос, аз бих могъл да илюстрирам пред вас с едно графично изображение (Рис. 11).
Великите учители от Мистериите бяха наясно с този факт.
Какво мислеха те по този въпрос, аз бих могъл да илюстрирам пред вас с едно графично изображение (Рис. 11).
Те казваха така: Хората имат едно съноподобно съзнание; ето защо те вникват по-дълбоко в растителния живот, който кипи около тях. – Чрез своите съноподобни образи тези хора живееха заедно с растенията; обаче това съноподобно съзнание не им беше достатъчно за да вникват в минералния свят. Тъй че учителите от Мистериите си казваха: От една страна човешкото съзнание клони към растителната същност (Рис. 11), но не достига до минералната същност; тя лежи отвъд човешкото съзнание “От друга страна човекът усеща в себе си това, което го свързва със животинската същност, отнасящо се до расовите особености”. Напротив, това, което фактически превръща човека в човек чрез изправения стоеж и неговите пространствени форми – то също се намираше извън човешкото съзнание.
към текста >>
19.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Неговите
мисли
и съзерцания бяха неразделно свързани с природния свят.
И това вплитане в минерализиращите процеси на Земята и нейното обкръжение човекът усещаше като едно дълбоко свързване със самата природа. В своите вътрешни изживявания той все повече навлизаше в интимната същност на външния свят.
Неговите мисли и съзерцания бяха неразделно свързани с природния свят.
Ако искаме да изразим с днешни думи това, което човекът усещаше с настъпването на есента, ние би трябвало да кажем следното. Аз много моля да се има предвид, че – естествено – през онези времена не би било възможно да се говори с днешни думи. Тогава изцяло е преобладавало усещането, а не мисленето. Ако обаче все пак искаме да опишем нещата с нашите днешни думи, ние би трябвало да кажем следното: С насоката на своето мислене и с вида на своите усещания човекът разбираше, че е изправен пред един преход – преходът от познанието за Духа към познанието за природата (Рис. 15). С настъпването на есента той усещаше, че се отдалечава от духовното познание, и че есента изисква от него да се задълбочи в познанието за природата.
към текста >>
Тогава изцяло е преобладавало усещането, а не
мисле
не
то.
И това вплитане в минерализиращите процеси на Земята и нейното обкръжение човекът усещаше като едно дълбоко свързване със самата природа. В своите вътрешни изживявания той все повече навлизаше в интимната същност на външния свят. Неговите мисли и съзерцания бяха неразделно свързани с природния свят. Ако искаме да изразим с днешни думи това, което човекът усещаше с настъпването на есента, ние би трябвало да кажем следното. Аз много моля да се има предвид, че – естествено – през онези времена не би било възможно да се говори с днешни думи.
Тогава изцяло е преобладавало усещането, а не мисленето.
Ако обаче все пак искаме да опишем нещата с нашите днешни думи, ние би трябвало да кажем следното: С насоката на своето мислене и с вида на своите усещания човекът разбираше, че е изправен пред един преход – преходът от познанието за Духа към познанието за природата (Рис. 15). С настъпването на есента той усещаше, че се отдалечава от духовното познание, и че есента изисква от него да се задълбочи в познанието за природата. Така че с настъпването на есента ние се отдалечаваме от моралните импулси и се приближаваме до познанието за природата. Човекът започва да размишлява върху природата.
към текста >>
Ако обаче все пак искаме да опишем нещата с нашите днешни думи, ние би трябвало да кажем следното: С насоката на своето
мисле
не
и с вида на своите усещания човекът разбираше, че е изправен пред един преход – преходът от познанието за Духа към познанието за природата (Рис. 15).
В своите вътрешни изживявания той все повече навлизаше в интимната същност на външния свят. Неговите мисли и съзерцания бяха неразделно свързани с природния свят. Ако искаме да изразим с днешни думи това, което човекът усещаше с настъпването на есента, ние би трябвало да кажем следното. Аз много моля да се има предвид, че – естествено – през онези времена не би било възможно да се говори с днешни думи. Тогава изцяло е преобладавало усещането, а не мисленето.
Ако обаче все пак искаме да опишем нещата с нашите днешни думи, ние би трябвало да кажем следното: С насоката на своето мислене и с вида на своите усещания човекът разбираше, че е изправен пред един преход – преходът от познанието за Духа към познанието за природата (Рис. 15).
С настъпването на есента той усещаше, че се отдалечава от духовното познание, и че есента изисква от него да се задълбочи в познанието за природата. Така че с настъпването на есента ние се отдалечаваме от моралните импулси и се приближаваме до познанието за природата. Човекът започва да размишлява върху природата.
към текста >>
Тези величествени думи, които трябва да се превърнат в основа за всяка една празнична мисъл, следователно и за онези празнични
мисли
, които ще възникват занапред, тези величествени думи са: “Това правете за мое спомняне”.
Тъкмо това е, което постепенно ще придаде на този празник един характер на тържествено спомняне, който обаче отдавна беше загатнат с онези величествени думи, според които онова, което по-рано е било празник в чест на небесните дарове, занапред ще бъде, или ще трябва да бъде, празник на спомнянето.
Тези величествени думи, които трябва да се превърнат в основа за всяка една празнична мисъл, следователно и за онези празнични мисли, които ще възникват занапред, тези величествени думи са: “Това правете за мое спомняне”.
Тук празничната мисъл е обърната откъм страната на спомнянето.
към текста >>
Както всичко друго, съдържащо се в Христовия Импулс трябва да живее и да се развива, да придобива нови форми, а не да остава мъртва догма, която непрекъснато ни кара да се обръщаме назад, така и тази празнична мисъл, пораждаща все нови усещания и нови
мисли
, трябва да действува и по-нататък, и нека да разберем, че празниците трябва да останат, въпреки че човекът се променя, което на свой ред налага и метаморфоза на самите празници.
Както всичко друго, съдържащо се в Христовия Импулс трябва да живее и да се развива, да придобива нови форми, а не да остава мъртва догма, която непрекъснато ни кара да се обръщаме назад, така и тази празнична мисъл, пораждаща все нови усещания и нови мисли, трябва да действува и по-нататък, и нека да разберем, че празниците трябва да останат, въпреки че човекът се променя, което на свой ред налага и метаморфоза на самите празници.
към текста >>
20.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното
мисле
не
, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек.
Когато през 18.
столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек.
Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума. Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло.
към текста >>
Този обрат в
мисле
не
то на хората не беше белязан с онази абстрактност, която е толкова присъща на нашите съвременници.
Този обрат в мисленето на хората не беше белязан с онази абстрактност, която е толкова присъща на нашите съвременници.
Днес хората предпочитат да се изразяват с възможно най-простите и кратки изречения. Те казват: Да, по-рано хората са си представяли битката на Михаил и Дракона във външния свят. В хода на еволюцията човечеството се затваря в себе си и битието на Михаил се премества в човешката душа.
към текста >>
Едва ли са за завиждане тези хора, които продължават да живеят в подобни абстракции; очевидно тяхното
мисле
не
е останало незасегнато от хода на мировата еволюция.
Едва ли са за завиждане тези хора, които продължават да живеят в подобни абстракции; очевидно тяхното мислене е останало незасегнато от хода на мировата еволюция.
Излиза така, че външната космическа битка на Михаил с Дракона е изместена навътре в човешката природата, понеже само там Драконът можеше да намери своето място. Но всъщност основното в събитията, свързани с Михаил, е че те позволяват зараждането на човешката свобода, защото ако битката с Дракона беше продължавана по стария начин, човекът щеше да се превърне в един вид автомат. След като битката беше пренесена във вътрешния свят на човека, тя започна да бъде абстрактно третирана като една битка между висшата и низшата човешка природа.
към текста >>
В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени
мисли
.
Човешкият разум разглежда Кант-Лапласовата теория, разглежда Кант-Лапласовата първична мъглявина, може би една спирална мъглявина, после допуска как от нея се обособяват отделните планети, а в средата се появява Слънцето; на една от планетите постепенно възникват природните царства, възниква също и човекът. И ако надникне в далечното бъдеще, разумът може да предположи как всичко това отново ще изчезне от голямото гробище на природата. Разумът не може да си представи нещата по друг начин. Ето защо, тъй като на разума все повече и повече се признаваше единствената водеща сила в човешкото познание, постепенно човечеството усвои онзи мироглед, който днес преобладава всред по-голямата част от света. Обаче при всички онези хора, за които споменах току що, продължаваше да е в сила, бих казал, окото на душата.
В своя разум човекът може да се изолира от света, понеже всеки си има своята собствена глава и вътре в нея – своите собствени мисли.
Но в своята душа той не може да постъпи по този начин, тъй като душата е свързана не с главата, а с целия ритмичен организъм на човека. Въздухът, който сега е вътре в мен, до преди малко не се намираше в мен, а беше част от всеобщия въздух, и след като го издишам, той отново ще се присъедини към всеобщия въздух. Само главата изолира човека от света, само главата го прави отшелник на Земята. Спрямо това, човекът остава неизолиран единствено чрез своите органи; там той принадлежи на всеобщия Космос, там той е само част от Космоса. Обаче душата все повече и повече ставаше невиждаща, виждаща стана само главата.
към текста >>
Да, докато човекът все още виждаше с душата, там в Космоса той виждаше не абстрактни
мисли
, които тълкуваха и обясняваха космическите събития, но там той все още виждаше много на брой грандиозни образи като например образа, показващ битката на Михаил с Дракона.
Въздухът, който сега е вътре в мен, до преди малко не се намираше в мен, а беше част от всеобщия въздух, и след като го издишам, той отново ще се присъедини към всеобщия въздух. Само главата изолира човека от света, само главата го прави отшелник на Земята. Спрямо това, човекът остава неизолиран единствено чрез своите органи; там той принадлежи на всеобщия Космос, там той е само част от Космоса. Обаче душата все повече и повече ставаше невиждаща, виждаща стана само главата. Но главата развива само интелектуалността и тъкмо тя изолира човека от света.
Да, докато човекът все още виждаше с душата, там в Космоса той виждаше не абстрактни мисли, които тълкуваха и обясняваха космическите събития, но там той все още виждаше много на брой грандиозни образи като например образа, показващ битката на Михаил с Дракона.
В своята собствена природа, в своето собствено същество човекът виждаше как живее нещо, което – тъй както го описах днес – сякаш е образувано от самия Космос. Той виждаше как в човека, в антропоса оживява вътрешната Михаилова битка, произлизаща от външната Михаилова битка в Космоса. Да, там той виждаше как антропософията възниква от космософията.
към текста >>
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните
мисли
, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост.
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост.
Едва тогава, както вече описах, Михаил побеждава Дракона там, в неговата човешка крепост. В този образ, който скицирах пред душите ви, Михаил космически е застанал зад човека. В човека живее едно етерно отражение на Михаил, и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът постепенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил. В космическия Михаил все още живее онова Същество, към което човекът може да отправи своя взор и което навремето беше започнало първоначалната космическа битка на Михаил с Дракона.
към текста >>
И тогава озаряващите
мисли
на Михаил биха се превърнали в първите предвестници на повторното завръщане на човека в свръхсетивния свят.
И ако достатъчно голям брой хора биха проявили добрата воля да превръщат една такава представа в религиозна сила и да я влагат в душите си, тогава ние нямаше да се сблъскваме с онези болни идеи, с които под формата на реформаторство нашето съвремие ни залива отвсякъде; тогава ние щяхме да разполагаме с една сила, с чиято помощ отново да разбираме целия човек, тъй като тази сила може да се породи в живата човешка душа, във всяка жива човешка душа, която в мига, когато тя действително оживява, веднага изгражда и една жива връзка с целия Космос.
И тогава озаряващите мисли на Михаил биха се превърнали в първите предвестници на повторното завръщане на човека в свръхсетивния свят.
Човешкото познание би се задълбочило в религиозен трепет. И по този начин човекът би се оказал подготвен за годишните празници, чието разбиране едва тлееше в него от древността, подготвен да посрещне с пълно съзнание също и онзи празник, който годишният календар е поставил в края на Септември, в началото на есента: Празникът на Михаил.
към текста >>
И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни
мисли
, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл. И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса. И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже.
И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност.
Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>
21.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките
мисли
, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
Това, което вчера се опитах да кажа относно старата представа за битката на Михаил с Дракона, беше, а в същото време е и едно напомняне, че за нашата епоха е необходимо един вид възраждане на онези мирогледни елементи, чиито величествен образ доскоро определяше облика на човечеството. На различни места във вчерашната лекция аз можах да посоча, че в много от душите на 18. век тази представа все още беше жива.
Обаче преди да говоря в следващите лекции за това, че Духът на нашето време, действителният духовен поглед на нашето време може и трябва да ни доведе до възраждането на тази представа, налага се – като нещо епизодично – днес да направя един кратък антропософски преглед на нещата, в резултат на който ще установим по какъв начин вътрешната представа може да бъде съживена, така че в човешките мисли, чувства и действия тя отново да се превърне в една истинска сила.
към текста >>
Ние се нуждаем от това, да бъдем проникнати от Михаиловия импулс: нуждаем се заради нашите
мисли
, чувства и воля.
Ние се нуждаем от това, да бъдем проникнати от Михаиловия импулс: нуждаем се заради нашите мисли, чувства и воля.
Естествено, далеч не е достатъчно само да чуваме фрази като: “Да, празникът на Михаил би трябвало отново да се възроди за човечеството; време е този Михаилов празник да се прибави към другите годишни празници” – Далеч не е достатъчно някой да заяви: “Ето, днес ние се заемаме с подготовката на Михаиловия празник”.
към текста >>
В човешкия душевен живот ние различаваме
мисли
те, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека.
В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
Ние окачествяваме нашето
мисле
не
като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че
мисли
те остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези
мисли
с топлината и ентусиазма на чувствата.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека. В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата.
Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите
мисли
, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека. В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа. Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата.
Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа.
И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху
мисле
не
то и волята, а най вече върху човешкото сърце.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце.
Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота. В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение.
към текста >>
Мисле
не
то може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце.
Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота.
В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа.
към текста >>
Обаче онова, което лежи между
мисле
не
то и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце. Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота. В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга.
Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност.
И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа. И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта. В общи линии голяма част от упадъчните явления на нашето съвремие са свързани именно с безсърдечието, което е обзело повечето хора. Но какво точно се крие зад едно такова обобщение може да ни стане ясно, ако поне малко се задълбочим във вчерашната лекция.
към текста >>
Човекът, израснал в съвременната цивилизация вижда нещата от външния свят, възприема ги, изгражда си своите абстрактни
мисли
за тях, вероятно изпитва радост и удоволствие от любимите цветя, от прекрасния растителен свят и може би, ако притежава фантазия, стига до някакъв вътрешен образ за любимите цветя, за целия растителен свят.
Човекът, израснал в съвременната цивилизация вижда нещата от външния свят, възприема ги, изгражда си своите абстрактни мисли за тях, вероятно изпитва радост и удоволствие от любимите цветя, от прекрасния растителен свят и може би, ако притежава фантазия, стига до някакъв вътрешен образ за любимите цветя, за целия растителен свят.
Обаче той не може да си обясни откъде всъщност идва дълбоката му връзка с този растителен свят. За да стигне човек до някакъв духовен възглед не е достатъчно той непрекъснато да говори за Духа, за Духа и пак за Духа, а действително да осъзнае духовния характер на връзките си с външния свят.
към текста >>
Аз казах: Не е нужно да
мисли
м за онези лилии, върху които никога не пада човешки поглед, но е нужно да
мисли
м за тези, които поемат човешкия поглед, понеже тъкмо те се нуждаят от сърдечния повик на човека, който ги среща по пътя си.
Аз казах: Не е нужно да мислим за онези лилии, върху които никога не пада човешки поглед, но е нужно да мислим за тези, които поемат човешкия поглед, понеже тъкмо те се нуждаят от сърдечния повик на човека, който ги среща по пътя си.
Обаче определени въздействия тръгват също и от самата лилия. Многообразни, величествени и могъщи са духовните въздействия, които природата непрекъснато отправя към човека, докато той върви през нея. Онзи, който има очи за тези неща, фактически непрекъснато вижда колко безкрайно разнообразно и величествено е всичко онова, което елементарните Духове на природата отправят към човека. То е същото, което – вчера аз го обсъдих в смисъла на външните представи – струи към човека от огледалото на външната природа като един непрекъснат божествено-духовен поток.
към текста >>
И тук опираме до нещо, което трябва да бъде изживяно тъкмо в рамките на антропософското Движение: необходимостта да усетим
мисли
те, които първоначално остават само
мисли
, като могъщи жизнени сили.
Първият начин не може да бъде оправдан за случаите, когато става дума за обновление на Михаиловия празник; той може да бъде оправдан само за онези, които, макар и плахо, правят усилия да приемат в себе си антропософията като нещо живо.
И тук опираме до нещо, което трябва да бъде изживяно тъкмо в рамките на антропософското Движение: необходимостта да усетим мислите, които първоначално остават само мисли, като могъщи жизнени сили.
към текста >>
Противниците заявяват: Но тези антропософски
мисли
са направо фантастични, те не отговарят на реалността.
Сега бих искал да кажа нещо, което изглежда парадоксално: Често пъти можем да разберем противниците на антропософията по-добре, отколкото нейните привърженици.
Противниците заявяват: Но тези антропософски мисли са направо фантастични, те не отговарят на реалността.
– После противниците ги отхвърлят и престават да се интересуват от тях. Подобно отношение е лесно да бъде обяснено; може да има различни основания, но в повечето случаи главната причина се свежда до един истински ужас от тези антропософски мисли, само че този ужас остава неосъзнат.
към текста >>
Подобно отношение е лесно да бъде обяснено; може да има различни основания, но в повечето случаи главната причина се свежда до един истински ужас от тези антропософски
мисли
, само че този ужас остава неосъзнат.
Сега бих искал да кажа нещо, което изглежда парадоксално: Често пъти можем да разберем противниците на антропософията по-добре, отколкото нейните привърженици. Противниците заявяват: Но тези антропософски мисли са направо фантастични, те не отговарят на реалността. – После противниците ги отхвърлят и престават да се интересуват от тях.
Подобно отношение е лесно да бъде обяснено; може да има различни основания, но в повечето случаи главната причина се свежда до един истински ужас от тези антропософски мисли, само че този ужас остава неосъзнат.
към текста >>
Често пъти идеите биват приети, но това става чрез такива
мисли
, които се различават от всичко, което обикновено човек възприема в света; той не ги усеща така непосредствено, както например усеща включването на един електрически уред, но все пак вибрациите са налице.
Често пъти идеите биват приети, но това става чрез такива мисли, които се различават от всичко, което обикновено човек възприема в света; той не ги усеща така непосредствено, както например усеща включването на един електрически уред, но все пак вибрациите са налице.
За съвременния човек е необходимо той да бъде докоснат не само откъм физическата, но и откъм духовната страна на нещата. Наистина той избягва да бъде болезнено докосван, обаче той не може да избегне прииждащите към него мисли, идващи от един друг свят, различен от сетивния, и не може да не откликне на тези мисли със същата вътрешна мярка, с която откликва на мислите, отнасящи се за сетивния свят.
към текста >>
Наистина той избягва да бъде болезнено докосван, обаче той не може да избегне прииждащите към него
мисли
, идващи от един друг свят, различен от сетивния, и не може да не откликне на тези
мисли
със същата вътрешна мярка, с която откликва на
мисли
те, отнасящи се за сетивния свят.
Често пъти идеите биват приети, но това става чрез такива мисли, които се различават от всичко, което обикновено човек възприема в света; той не ги усеща така непосредствено, както например усеща включването на един електрически уред, но все пак вибрациите са налице. За съвременния човек е необходимо той да бъде докоснат не само откъм физическата, но и откъм духовната страна на нещата.
Наистина той избягва да бъде болезнено докосван, обаче той не може да избегне прииждащите към него мисли, идващи от един друг свят, различен от сетивния, и не може да не откликне на тези мисли със същата вътрешна мярка, с която откликва на мислите, отнасящи се за сетивния свят.
към текста >>
Вътрешният душевен подем към онова състояние, в което
мисли
те за Духа ни обхващат със същата мощ, с каквато ни обхващат и
мисли
те за физическия свят: ето това е силата на Михаил!
Вътрешният душевен подем към онова състояние, в което мислите за Духа ни обхващат със същата мощ, с каквато ни обхващат и мислите за физическия свят: ето това е силата на Михаил!
Да имаш доверие към мислите за Духа, ако изобщо си стигнал до тях, и да си сигурен: Ето, сега ти получаваш този или онзи импулс направо от духовния свят! Ти му се отдаваш напълно, ти превръщаш себе си в негов инструмент. Идва първият провал – и той не променя нищо! Идва вторият провал – той не променя нищо! Идва стотният провал – той също не променя нищо!
към текста >>
Да имаш доверие към
мисли
те за Духа, ако изобщо си стигнал до тях, и да си сигурен: Ето, сега ти получаваш този или онзи импулс направо от духовния свят!
Вътрешният душевен подем към онова състояние, в което мислите за Духа ни обхващат със същата мощ, с каквато ни обхващат и мислите за физическия свят: ето това е силата на Михаил!
Да имаш доверие към мислите за Духа, ако изобщо си стигнал до тях, и да си сигурен: Ето, сега ти получаваш този или онзи импулс направо от духовния свят!
Ти му се отдаваш напълно, ти превръщаш себе си в негов инструмент. Идва първият провал – и той не променя нищо! Идва вторият провал – той не променя нищо! Идва стотният провал – той също не променя нищо! Защото нито един провал не е от значение за истината на един духовен импулс, чието действие е открито и ясно за душата.
към текста >>
И сега нека да загатнем за онова, което трябва да настъпи в човека, за да могат Михаиловите
мисли
отново да оживеят в душата му.
И сега нека да загатнем за онова, което трябва да настъпи в човека, за да могат Михаиловите мисли отново да оживеят в душата му.
Човекът действително трябва да постигне едно непосредствено изживяване на Духа. И той трябва да го постигне, изхождайки не от някакво ясновидство, а от чистото мислене. Би било твърде зле, ако всеки човек трябваше да стане ясновиждащ, за да изпита в себе си доверие към Духа. Това доверие към Духа може да има всеки, който притежава известна възприемчивост спрямо Духовната наука.
към текста >>
И той трябва да го постигне, изхождайки не от някакво ясновидство, а от чистото
мисле
не
.
И сега нека да загатнем за онова, което трябва да настъпи в човека, за да могат Михаиловите мисли отново да оживеят в душата му. Човекът действително трябва да постигне едно непосредствено изживяване на Духа.
И той трябва да го постигне, изхождайки не от някакво ясновидство, а от чистото мислене.
Би било твърде зле, ако всеки човек трябваше да стане ясновиждащ, за да изпита в себе си доверие към Духа. Това доверие към Духа може да има всеки, който притежава известна възприемчивост спрямо Духовната наука.
към текста >>
През последните столетия хората станаха достатъчно интелигентни; в своето
мисле
не
те напреднаха толкова много, че вече самите не знаят колко умни са станали.
След като тези лекции са замислени така, че да съживяват връзката между антропософията и човешкото сърце, аз бих искал те действително да бъдат възприети не с главата, а със сърцето. Защото цялата антропософия би била напразно тук и всред хората, ако те не са в състояние да я обхванат със сърцето, ако те не са в състояние да внесат топлина в човешкото сърце.
През последните столетия хората станаха достатъчно интелигентни; в своето мислене те напреднаха толкова много, че вече самите не знаят колко умни са станали.
Това е така. Мнозина смятат, че днешните хора не са умни. Естествено, има и такива, които не са умни, но това е така само защото поради едно безсилие на душата си хората не могат да предприемат нищо със своя ум. Ако за някого хората твърдят, че е глупав, аз винаги съм казвал: Съвсем не е така; чисто и просто този човек не знае какво да предприеме със своя ум! Аз съм присъствувал на много дискусии, на които един или друг оратор става за присмех, защото хората го намират за глупав, обаче понякога според мен най-умен се оказва този, който е предизвикал най-много смях.
към текста >>
22.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
В общи линии днешният начин на
мисле
не
, който разглежда тези неща, е само една система от тесни понятия.
За да обоснова думите си, бих искал само да припомня колко абстрактно, колко нищожно е онова, което днес достига до човешкото съзнание като чувства и усещания, потвърждаващи връзката между човека и Космоса. Замислете се например за днешната астрономия, астрофизика и т.н. Те изчисляват планетарните орбити, координатите на неподвижните звезди, чрез спектралните анализи правят изводи за молекулярния състав на небесните тела. Обаче всичко това не говори нищо на човешката душа. Разполагайки с тази небесна мъдрост човекът се усеща още по-голям самотник на Земната планета.
В общи линии днешният начин на мислене, който разглежда тези неща, е само една система от тесни понятия.
към текста >>
Всички наши
мисли
, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо?
И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност.
Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо?
Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е протъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.
към текста >>
Ако такива
мисли
, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници.
Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници.
Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място. Физикът изчислява отслабването на светлината с квадрата на отдалечаването, както впрочем изчислява и отслабването на гравитацията. И така, по отношение на физическите процеси, той разсъждава по следния начин: Това, което става тук на Земната повърхност, губи своята валидност, ако ние се пренесем в Космоса. – Работата е там, че тъкмо по отношение на своето мислене физикът отхвърля този извод. Ето защо с подобно мислене – основаващо се на факта, че 2х2=4 – което е валидно само в земните лаборатории и клиники, и изобщо тук на Земята, могат да бъдат разбрани само земните неща.
към текста >>
– Работата е там, че тъкмо по отношение на своето
мисле
не
физикът отхвърля този извод.
Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници. Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място. Физикът изчислява отслабването на светлината с квадрата на отдалечаването, както впрочем изчислява и отслабването на гравитацията. И така, по отношение на физическите процеси, той разсъждава по следния начин: Това, което става тук на Земната повърхност, губи своята валидност, ако ние се пренесем в Космоса.
– Работата е там, че тъкмо по отношение на своето мислене физикът отхвърля този извод.
Ето защо с подобно мислене – основаващо се на факта, че 2х2=4 – което е валидно само в земните лаборатории и клиники, и изобщо тук на Земята, могат да бъдат разбрани само земните неща. Ако гравитацията намалява според квадрата на ускорението, защо да не намалява също и валидността на природните закони в случай, че се отдалечаваме от Земята? Ето на какви въпроси иска да отговори антропософията. Тя казва: Ако искате да изследвате мъглявината на Орион със земни понятия, е същото, ако поискате, примерно, да осветите Венера със земни свещи.
към текста >>
Ето защо с подобно
мисле
не
– основаващо се на факта, че 2х2=4 – което е валидно само в земните лаборатории и клиники, и изобщо тук на Земята, могат да бъдат разбрани само земните неща.
Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници. Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място. Физикът изчислява отслабването на светлината с квадрата на отдалечаването, както впрочем изчислява и отслабването на гравитацията. И така, по отношение на физическите процеси, той разсъждава по следния начин: Това, което става тук на Земната повърхност, губи своята валидност, ако ние се пренесем в Космоса. – Работата е там, че тъкмо по отношение на своето мислене физикът отхвърля този извод.
Ето защо с подобно мислене – основаващо се на факта, че 2х2=4 – което е валидно само в земните лаборатории и клиники, и изобщо тук на Земята, могат да бъдат разбрани само земните неща.
Ако гравитацията намалява според квадрата на ускорението, защо да не намалява също и валидността на природните закони в случай, че се отдалечаваме от Земята? Ето на какви въпроси иска да отговори антропософията. Тя казва: Ако искате да изследвате мъглявината на Орион със земни понятия, е същото, ако поискате, примерно, да осветите Венера със земни свещи.
към текста >>
Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да построява
мисли
те си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира дадени факти.
Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да построява мислите си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира дадени факти.
В последния случай той си служи с абстрактни мисли, вади заключения и т.н. Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия език, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път. Тук всичко трябва да протича в образи. Пред душата оживяват образи, имагинации. Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата.
към текста >>
В последния случай той си служи с абстрактни
мисли
, вади заключения и т.н.
Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да построява мислите си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира дадени факти.
В последния случай той си служи с абстрактни мисли, вади заключения и т.н.
Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия език, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път. Тук всичко трябва да протича в образи. Пред душата оживяват образи, имагинации. Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата. Мислите, намиращи се в душата, според малко или много изразената им вътрешна неподвижност, са извънредно търпеливи и човек може да ги задържи на едно място.
към текста >>
Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш
мисли
в душата.
Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да построява мислите си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира дадени факти. В последния случай той си служи с абстрактни мисли, вади заключения и т.н. Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия език, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път. Тук всичко трябва да протича в образи. Пред душата оживяват образи, имагинации.
Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата.
Мислите, намиращи се в душата, според малко или много изразената им вътрешна неподвижност, са извънредно търпеливи и човек може да ги задържи на едно място. Докато имагинациите винаги имат един свой вътрешен живот. Човек може да усети съвсем ясно: Ето, сега една имагинация застава пред мен. Въпреки многото различия, състоянието е близко до това, когато например пишем или рисуваме; когато пишем или рисуваме с душата. Обаче имагинациите не са така абстрактно фиксирани както обикновените мисли.
към текста >>
Мисли
те, намиращи се в душата, според малко или много изразената им вътрешна неподвижност, са извънредно търпеливи и човек може да ги задържи на едно място.
В последния случай той си служи с абстрактни мисли, вади заключения и т.н. Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия език, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път. Тук всичко трябва да протича в образи. Пред душата оживяват образи, имагинации. Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата.
Мислите, намиращи се в душата, според малко или много изразената им вътрешна неподвижност, са извънредно търпеливи и човек може да ги задържи на едно място.
Докато имагинациите винаги имат един свой вътрешен живот. Човек може да усети съвсем ясно: Ето, сега една имагинация застава пред мен. Въпреки многото различия, състоянието е близко до това, когато например пишем или рисуваме; когато пишем или рисуваме с душата. Обаче имагинациите не са така абстрактно фиксирани както обикновените мисли. Те биват “изписвани” в душата.
към текста >>
Обаче имагинациите не са така абстрактно фиксирани както обикновените
мисли
.
Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата. Мислите, намиращи се в душата, според малко или много изразената им вътрешна неподвижност, са извънредно търпеливи и човек може да ги задържи на едно място. Докато имагинациите винаги имат един свой вътрешен живот. Човек може да усети съвсем ясно: Ето, сега една имагинация застава пред мен. Въпреки многото различия, състоянието е близко до това, когато например пишем или рисуваме; когато пишем или рисуваме с душата.
Обаче имагинациите не са така абстрактно фиксирани както обикновените мисли.
Те биват “изписвани” в душата. В повечето области на Европа, които вече носят абстрактния характер на съвременната цивилизация, имагинациите, бих казал, профучават много бързо покрай хората и те винаги трябва да полагат вътрешни усилия, ако искат да ги задържат по някакъв начин. И нещата изглеждат така, сякаш някаква демонична сила веднага и непрекъснато изличава написаното. Ето как стоят нещата с имагинациите, а именно когато с помощта на представите искаме да изразим едно или друго свръхсетивно изживяване.
към текста >>
През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се
мисли
днес, а целия човек и най-вече неговите чувства.
Чрез сърцето главата – и по-точно малкият мозък – подсъзнателно възприема как кръвта се подхранва от преработените хранителни средства, как функционират бъбреците, черният дроб и така нататък. За “горния човек” сърцето е един сетивен орган. И да издигне това сърце – като един вид сетивен орган – до определена степен на съзнание: до това се свеждаше обучението на онзи, който работеше за култа на Митра. Той трябваше да стигне до едно по-фино, съзнателно усещане за онова, което се разиграваше в човешкия организъм, в черния дроб, бъбреците, слезката и така нататък. Горният човек, “човекът-глава” трябваше да се издигне до едно по-фино усещане за процесите, разиграващи се в “човека-гърди” и “човека-крайници”.
През древните епохи едно такова обучение засягаше не толкова разсъдъчните способности на човека, както е прието да се мисли днес, а целия човек и най-вече неговите чувства.
И когато ученикът постигаше необходимата зрялост, той можеше да каже: Както с помощта на сетивните възприятия, идващи от физическите очи аз виждам дъждовните облаци или синьото небе, така и сега аз мога да потвърдя: Ето, в този случай в моя организъм се извършва един вид преработвателен процес, а в този случай – друг вид преработвателен процес.
към текста >>
Само за абстрактно
мисле
щия човек процесите в нашия организъм са едни и същи през цялата година.
Само за абстрактно мислещия човек процесите в нашия организъм са едни и същи през цялата година.
Ако някога науката отново достигне действителните истини за тези неща, хората ще са удивени – макар че тогава изследванията няма да се извършват по онзи груб начин, както това става с помощта на днешните инструменти – как по един съвсем друг начин ще се установи, че човешката кръв е друга, че човешкото храносмилане е друго, в зависимост от това, дали навън е Януари или Септември, така че сърцето – като сетивен орган – ще се превърне в един чуден барометър за протичането на годината в човешкия двигателно-веществообменен организъм. Ето в какво беше възпитаван ученикът на Митра: Да възприема в самия себе си годишния ход чрез организацията на сърцето, чрез науката на сърцето, с чиято помощ той вниква в процесите на метаморфозиралите хранителни средства и в поглъщането им от кръвта. И в това, което бива възприемано по този начин, вътре в човека, във вътрешните движения на човека намира израз целият годишен кръговрат на външната природа.
към текста >>
Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си
мисли
м.
И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган.
Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим.
И всичко онова, което някогашният ученик на Митра можеше да възприеме чрез сърцето, чрез своята наука на сърцето, всичко то не може да бъде представено по друг начин, освен чрез бика. И силите, които действуваха чрез двигателно-веществообменния човек и които можеха да бъдат само възпирани от горния човек, тези сили бяха представяни чрез всичко онова, което фигурираше около бика като скорпион, като змия. И в своята незавършеност същинският човек е седнал отгоре и излъчва примитивна мощ докато с Михаиловия меч пробожда гърлото на бика. Обаче какво точно бива победено, според както то е изобразено в хода на годината, това знаеше само онзи, който беше преминал през съответното обучение.
към текста >>
Когато днес разсъждаваме, ние вярваме, че нашите абстрактни
мисли
чисто и просто преминават през нас, без да засягат, примерно, дишането или кръвната циркулация.
Ако бих искал да опиша онова, което протъкава целия човек през епохата на древната прамъдрост, ще се получи една смесица от чисто духовни и физическо-анималистични прослойки.
Когато днес разсъждаваме, ние вярваме, че нашите абстрактни мисли чисто и просто преминават през нас, без да засягат, примерно, дишането или кръвната циркулация.
Обаче прачовекът от по-далечните Земни времена представляваше едно цяло; дишането и кръвната циркулация бяха в много по-близки отношения, отколкото днес. После мисленето на човека се изтегли нагоре към главата и стана „по-чисто”, също както в посочения пример солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна.
към текста >>
После
мисле
не
то на човека се изтегли нагоре към главата и стана „по-чисто”, също както в посочения пример солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна.
Ако бих искал да опиша онова, което протъкава целия човек през епохата на древната прамъдрост, ще се получи една смесица от чисто духовни и физическо-анималистични прослойки. Когато днес разсъждаваме, ние вярваме, че нашите абстрактни мисли чисто и просто преминават през нас, без да засягат, примерно, дишането или кръвната циркулация. Обаче прачовекът от по-далечните Земни времена представляваше едно цяло; дишането и кръвната циркулация бяха в много по-близки отношения, отколкото днес.
После мисленето на човека се изтегли нагоре към главата и стана „по-чисто”, също както в посочения пример солта се утаява на дъното, а горе течността остава по-светла и прозрачна.
към текста >>
23.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното
мисле
не
, реалистичния светоглед.
Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук. По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години. В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува. Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия.
Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед.
към текста >>
И не си
мисле
те, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество.
Ето как антропософските истини, антропософското познание трябва да се влеят като една реална сила в човешкото сърце. И пътят води от нашите сухи, абстрактни , но точни представи до онзи момент, когато навлязлото в сърцето живо познание отново ни изправя пред това, което някога беше толкова живо представено в божествения образ на Михаил, който сразява Дракона. Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия.
И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество.
Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането. Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света. Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твърдението: Човекът има Дух. – Какво означава за нас твърдението: Човекът има Дух?
към текста >>
24.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Необходимост от метаморфозата на абстрактните
мисли
в художествено чувство.
Метаморфозите на земното развитие и техните последействия в днешното състояние на Земята. Действуващите в света на насекомите космически сили. Природа на пеперудите и същност на растенията.
Необходимост от метаморфозата на абстрактните мисли в художествено чувство.
В абстрактните мисли трябва да дойде художествено движение.
към текста >>
В абстрактните
мисли
трябва да дойде художествено движение.
Метаморфозите на земното развитие и техните последействия в днешното състояние на Земята. Действуващите в света на насекомите космически сили. Природа на пеперудите и същност на растенията. Необходимост от метаморфозата на абстрактните мисли в художествено чувство.
В абстрактните мисли трябва да дойде художествено движение.
към текста >>
25.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Да, то означава за човека онова, което прави неговият мозък да бъде носител на
мисли
те.
Когато Ви говорих за мистериите на Друидите, аз обърнах вниманието върху това, че от Слънцето се отделят също духовни сили. Към тези духовни сили трябва да насочим ние нашия поглед. Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина. Когато прозрем духовно това, което са действия на Слънцето, ние разбираме, защо именно орелът има своето оперение, своята перушина. Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато прозрем, колко художествено е създадена тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека?
Да, то означава за човека онова, което прави неговият мозък да бъде носител на мислите.
И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера живее същата сила, която живее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на мислите. Онова, което нагъва твоя мозък, което прави твоя мозък способен да приема онази вътрешна солна сила, която е основа на мисленето, която прави въобще твоят мозък да бъде това, което създава от тебе един мислител, това е същата сила, която дава на орела във въздуха неговата перушина. И така ние се чувствуваме сродни, когато мислим, като чувствуваме така да се каже в нас човешкия заместител на перушината на орела; нашите мисли се изливат от мозъка така, както от орела се разливат перата.
към текста >>
И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера живее същата сила, която живее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на
мисли
те.
Към тези духовни сили трябва да насочим ние нашия поглед. Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина. Когато прозрем духовно това, което са действия на Слънцето, ние разбираме, защо именно орелът има своето оперение, своята перушина. Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато прозрем, колко художествено е създадена тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека? Да, то означава за човека онова, което прави неговият мозък да бъде носител на мислите.
И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера живее същата сила, която живее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на мислите.
Онова, което нагъва твоя мозък, което прави твоя мозък способен да приема онази вътрешна солна сила, която е основа на мисленето, която прави въобще твоят мозък да бъде това, което създава от тебе един мислител, това е същата сила, която дава на орела във въздуха неговата перушина. И така ние се чувствуваме сродни, когато мислим, като чувствуваме така да се каже в нас човешкия заместител на перушината на орела; нашите мисли се изливат от мозъка така, както от орела се разливат перата.
към текста >>
Онова, което нагъва твоя мозък, което прави твоя мозък способен да приема онази вътрешна солна сила, която е основа на
мисле
не
то, която прави въобще твоят мозък да бъде това, което създава от тебе един
мисли
тел, това е същата сила, която дава на орела във въздуха неговата перушина.
Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина. Когато прозрем духовно това, което са действия на Слънцето, ние разбираме, защо именно орелът има своето оперение, своята перушина. Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато прозрем, колко художествено е създадена тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека? Да, то означава за човека онова, което прави неговият мозък да бъде носител на мислите. И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера живее същата сила, която живее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на мислите.
Онова, което нагъва твоя мозък, което прави твоя мозък способен да приема онази вътрешна солна сила, която е основа на мисленето, която прави въобще твоят мозък да бъде това, което създава от тебе един мислител, това е същата сила, която дава на орела във въздуха неговата перушина.
И така ние се чувствуваме сродни, когато мислим, като чувствуваме така да се каже в нас човешкия заместител на перушината на орела; нашите мисли се изливат от мозъка така, както от орела се разливат перата.
към текста >>
И така ние се чувствуваме сродни, когато
мисли
м, като чувствуваме така да се каже в нас човешкия заместител на перушината на орела; нашите
мисли
се изливат от мозъка така, както от орела се разливат перата.
Когато прозрем духовно това, което са действия на Слънцето, ние разбираме, защо именно орелът има своето оперение, своята перушина. Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато прозрем, колко художествено е създадена тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека? Да, то означава за човека онова, което прави неговият мозък да бъде носител на мислите. И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера живее същата сила, която живее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на мислите. Онова, което нагъва твоя мозък, което прави твоя мозък способен да приема онази вътрешна солна сила, която е основа на мисленето, която прави въобще твоят мозък да бъде това, което създава от тебе един мислител, това е същата сила, която дава на орела във въздуха неговата перушина.
И така ние се чувствуваме сродни, когато мислим, като чувствуваме така да се каже в нас човешкия заместител на перушината на орела; нашите мисли се изливат от мозъка така, както от орела се разливат перата.
към текста >>
И когато от физическото равнище се издигнем в астралното равнище, тогава трябва да изкажем парадоксалното изречение: На физическото поле образуването на перата е произведено от същите сили, които на астралното поле произвеждат образуването на
мисли
те.
И когато от физическото равнище се издигнем в астралното равнище, тогава трябва да изкажем парадоксалното изречение: На физическото поле образуването на перата е произведено от същите сили, които на астралното поле произвеждат образуването на мислите.
Те дават на орела образуването на перата; това е физическият аспект на образуването на мислите. На човека те дават мислите, това е астралният аспект на образуването на перата. Такива неща се крият понякога по чудесен начин в гения /духа/ на народния език, изразени са в духа на народния език. Когато разрежем горе едно перо и вземем от него това, което се намира там вътре, народът нарича това душата. Без съмнение някои хора ще виждат в това име душа едно външно наименование.
към текста >>
Те дават на орела образуването на перата; това е физическият аспект на образуването на
мисли
те.
И когато от физическото равнище се издигнем в астралното равнище, тогава трябва да изкажем парадоксалното изречение: На физическото поле образуването на перата е произведено от същите сили, които на астралното поле произвеждат образуването на мислите.
Те дават на орела образуването на перата; това е физическият аспект на образуването на мислите.
На човека те дават мислите, това е астралният аспект на образуването на перата. Такива неща се крият понякога по чудесен начин в гения /духа/ на народния език, изразени са в духа на народния език. Когато разрежем горе едно перо и вземем от него това, което се намира там вътре, народът нарича това душата. Без съмнение някои хора ще виждат в това име душа едно външно наименование. Но това не е никакво външно наименование, а едно перо съдържа за онзи, който прозира нещата, нещо извънредно велико: то съдържа тайната на образуването на мислите.
към текста >>
На човека те дават
мисли
те, това е астралният аспект на образуването на перата.
И когато от физическото равнище се издигнем в астралното равнище, тогава трябва да изкажем парадоксалното изречение: На физическото поле образуването на перата е произведено от същите сили, които на астралното поле произвеждат образуването на мислите. Те дават на орела образуването на перата; това е физическият аспект на образуването на мислите.
На човека те дават мислите, това е астралният аспект на образуването на перата.
Такива неща се крият понякога по чудесен начин в гения /духа/ на народния език, изразени са в духа на народния език. Когато разрежем горе едно перо и вземем от него това, което се намира там вътре, народът нарича това душата. Без съмнение някои хора ще виждат в това име душа едно външно наименование. Но това не е никакво външно наименование, а едно перо съдържа за онзи, който прозира нещата, нещо извънредно велико: то съдържа тайната на образуването на мислите.
към текста >>
Но това не е никакво външно наименование, а едно перо съдържа за онзи, който прозира нещата, нещо извънредно велико: то съдържа тайната на образуването на
мисли
те.
Те дават на орела образуването на перата; това е физическият аспект на образуването на мислите. На човека те дават мислите, това е астралният аспект на образуването на перата. Такива неща се крият понякога по чудесен начин в гения /духа/ на народния език, изразени са в духа на народния език. Когато разрежем горе едно перо и вземем от него това, което се намира там вътре, народът нарича това душата. Без съмнение някои хора ще виждат в това име душа едно външно наименование.
Но това не е никакво външно наименование, а едно перо съдържа за онзи, който прозира нещата, нещо извънредно велико: то съдържа тайната на образуването на мислите.
към текста >>
Нейните
мисли
са формите на нейните пера.
Ние можем всъщност да разберем лъва само тогава, когато развием едно чувство за това, каква радост, какво задоволство изпитва лъвът да живее със заобикалящия го свят. Всъщност не съществува никакво животно, което не е сродно с лъва, което да има едно такова чудесно, пълно с тайнственост дишане както лъва. Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света.
Нейните мисли са формите на нейните пера.
За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата. Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки. Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така. Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва.
към текста >>
Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога
мисли
паунски, кога
мисли
орелски и кога
мисли
врабешки.
Навсякъде при животинското същество ритмите на дишането да бъдат в съгласуваност с ритмите на кръвообращението, само че ритмите на кръвообращението стават по-трудни чрез свързания с тях храноносмилателен апарат, а ритмите на дишането стават по-леки благодарение на това, че те се стремят да отидат нагоре в лекотата на мозъчните образувания. При птицата е така, че онова, което живее в нейното дишане, живее всъщност едно временно в нейната глава. Птицата е изцяло глава и тя носи главата външно за света. Нейните мисли са формите на нейните пера. За едно правилно чувствуване на природата, което може да живее в красота, не съществува нищо по-трогателно както да чувствува вътрешното родство, което съществува между човешката мисъл, когато тя става напълно конкретна, и перушината на птицата.
Онзи, който има една вътрешна практика в това, знае съвсем точно, кога мисли паунски, кога мисли орелски и кога мисли врабешки.
Нещата са напълно такива, че с изключение на това, че едното е физическо, другото астрално, нещата си съответствуват по чудесен начин. Това е така. Така щото можем да кажем: Птицата има един такъв преобладаващ живот в дишането, че другото: кръвообращение и така нататък, почти изчезва. Цялата тежест на храносмилането, даже тежестта на кръвообращението е всъщност премахната от себечувствуването при птицата, тази тежест не съществува.
към текста >>
Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите
мисли
, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
След това, което вече знаем, ние получаваме една представа за това. Човешката глава търси това, което отговаря на нейната природа: тя трябва да насочи поглед към рода на птиците нагоре. Човешките гърди, биене то на сърцето, дишането, когато те искат да разберат себе си като тайна в тайните на природата, трябва да насочат поглед към нещо такова, каквото е лъвът. Човекът трябва да търси да разбере своя апарат на обмяната на веществата от състава, от организацията на говедото.
Обаче човекът има в своята глава носителите на неговите мисли, в своите гърди носителите на неговите чувства, в своя апарат на обмяната на веществата носителите на неговата воля.
Така щото също и душевно човекът е едно копие на протъкаващите света представи с рода на птиците, които се изразяват в перата на птиците; той е едно копие на обкръжаващия Земята свят на чувствата, които се намират във вътрешния хармонизиращ живот на биенето на сърцето и на дишането при Лъва, които са смекчени при човека, които обаче при човека представляват вътрешната смелост и храброст гръцкият език имаше думата смел за качествата на сърцето, за качествата на гърдите. И когато човекът иска да намери своите волеви импулси, които обитават предимно в неговата обмяна на веществата, той насочва поглед върху онова, което по плът е оформено в кравата.
към текста >>
Тя представлява органа на образуването на
мисли
те.
И ако сега проследим астрално целия процес, какво ще видим тогава? Да, тогава в цялото нейно образуване птицата представлява човешката глава.
Тя представлява органа на образуването на мислите.
Какво представлява пеперудата, която също живее във въздуха, обаче в образуването на нейния ембрион е нещо извънредно сложно? Ние намираме, че пеперудата представлява онова, което показва така да се каже функцията на главата в нейното продължение, така да се каже силите на главата разпрострени върху целия човек. И тук става тогава нещо в целия човек, нещо, което в природата отговаря на един друг процес, различен от този на образуването на птицата.
към текста >>
Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни
мисли
.
Ако вземем към човешката глава етерното и астралното, ние имаме в нея нещо много подобно в образуването на яйцето, само че метаморфозирано.
Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли.
Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце. Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
към текста >>
Мисли
те не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени.
Ако вземем към човешката глава етерното и астралното, ние имаме в нея нещо много подобно в образуването на яйцето, само че метаморфозирано. Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли.
Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени.
Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце. Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените. Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>
Ако насоча поглед към моите моментни
мисли
, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените
мисли
, в мене те стават
мисли
, но стават моментните, мигновените
мисли
.
Ако вземем към човешката глава етерното и астралното, ние имаме в нея нещо много подобно в образуването на яйцето, само че метаморфозирано. Обаче ако бихме имали само функцията на главата, ние бихме образували само моментни мисли. Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени.
Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли.
Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце. Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените. Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>
Ако виждаме перата на птицата в мигновените
мисли
, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни
мисли
/в
мисли
те, които си спомняме/.
Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце. Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>
Така ние
мисли
м и виждаме света на
мисли
те в летящите птици.
И така ние насочваме поглед навън и виждаме, че природата е безкрайно много сродна с нас.
Така ние мислим и виждаме света на мислите в летящите птици.
И така ние си спомняме, имаме една памет, и виждаме света на живеещите в нас образи на спомените в блестящите в слънчевата светлина пърхащи пеперуди. Да, човекът е един микрокосмос и съдържа в себе си тайните на великия свят, на Макрокосмоса. И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите мисли, нашите чувства, нашата воля, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
към текста >>
И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите
мисли
, нашите чувства, нашата воля, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
И така ние насочваме поглед навън и виждаме, че природата е безкрайно много сродна с нас. Така ние мислим и виждаме света на мислите в летящите птици. И така ние си спомняме, имаме една памет, и виждаме света на живеещите в нас образи на спомените в блестящите в слънчевата светлина пърхащи пеперуди. Да, човекът е един микрокосмос и съдържа в себе си тайните на великия свят, на Макрокосмоса.
И положението е такова, че онова, което гледаме отвътре, нашите мисли, нашите чувства, нашата воля, нашите възпоменателни представи, ние го познаваме от другата страна, отвън, виждаме го макрокосмически в царството на природата.
към текста >>
Тази действителност не може да бъде разбрана само с
мисли
те, защото действителността е безразлична за самата мисъл; мисълта се придържа само към логиката.
Това значи да гледаме самата действителност.
Тази действителност не може да бъде разбрана само с мислите, защото действителността е безразлична за самата мисъл; мисълта се придържа само към логиката.
Обаче със същата логика можем да доказваме най-различни неща в действителността. За да онагледя това, позволете ми да завърша с един образ, който след това ще съставлява прехода към утрешните обяснения.
към текста >>
26.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато онова, което може да бъде направено от този просветлен от Слънцето въздух, не донесено при съществото от вън както при орела, а бива възбудено във вътрешността, както от човешката нервна система, тогава както Ви казах се раждат
мисли
те, мигновените
мисли
,
мисли
те на непосредственото настояще.
Ние виждаме там, как животното дължи това, което е то самото, на просветлената от Слънцето атмосфера. Просветлената от Слънцето атмосфера е тази, трябва да бъде тази, на която животното дължи всичко това, което съставлява неговото главно съществуване. И вчера аз Ви казах: От това произхожда истинската форма на птичите пера. Животното има така да се каже своята същност във вътрешността. Това, което външният свят прави от него, се въплъщава в неговите пера, в неговата перушина.
И когато онова, което може да бъде направено от този просветлен от Слънцето въздух, не донесено при съществото от вън както при орела, а бива възбудено във вътрешността, както от човешката нервна система, тогава както Ви казах се раждат мислите, мигновените мисли, мислите на непосредственото настояще.
към текста >>
И отново, ако съблазнителният зов на орела би съблазнил запада, така че да успее да разпространи своя начин на
мисле
не
и разбиране върху цялата Земя и да се едностранчиви в този начин на
мисле
не
и разбиране, тогава в човечеството би се родил стремежът да се свърже по този начин непосредствено със свръхземния свят, който някога е съществувал, който е съществувал в началото на земното развитие.
И отново, ако съблазнителният зов на орела би съблазнил запада, така че да успее да разпространи своя начин на мислене и разбиране върху цялата Земя и да се едностранчиви в този начин на мислене и разбиране, тогава в човечеството би се родил стремежът да се свърже по този начин непосредствено със свръхземния свят, който някога е съществувал, който е съществувал в началото на земното развитие.
Хората биха до били стремежа да заличат това, което човекът е постигнал в своята свобода и самостоятелност. Те биха стигнали до там, да живеят изцяло в онази несъзнателна воля, която прави боговете да живеят в човешките мускули и нерви. Хората биха се върнали към първобитни състояния, към едно първоначално първобитно ясновидство. Човекът би се стремил да се освободи от Земята чрез това, че би се върнал назад към началото на земното развитие.
към текста >>
Те биват правилно разбрани само тогава, когато човекът се научи да противопостави на съблазнителния зов на орела, на лъва и на кравата своята сентенция, сентенцията, която днес би трябвало да бъде основният принцип на човешкото развитие на силата, на човешкото
мисле
не
и действие:
Ако почувствувате, какво искам да кажа с това европеизиране на тази стара негърска басня, тогава ще разберете, че днес тези неща трябва да бъдат всъщност правилно разбрани.
Те биват правилно разбрани само тогава, когато човекът се научи да противопостави на съблазнителния зов на орела, на лъва и на кравата своята сентенция, сентенцията, която днес би трябвало да бъде основният принцип на човешкото развитие на силата, на човешкото мислене и действие:
към текста >>
27.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Аз Ви говорих за това, как всъщност орелът отговаря на главата на човека и как онези сили, които в човешката глава създават
мисли
те, при орела същите тези сили създават неговите пера.
Да отвърнем погледа от човека и го насочим върху нещо, върху което през последните дни постоянно насочвахме поглед, да насочим погледа върху света на птиците, който ни беше представен през последните дни чрез орела. Ние говорихме за орела като представител на птичия свят, като за онова животно, което обхваща така да се каже качествата и силите на птичия свят. И като разглеждаме орела, ние разглеждаме всъщност онова, което в космическата връзка принадлежи на целия птичи свят. Следователно в бъдеще аз ще говоря просто за орела.
Аз Ви говорих за това, как всъщност орелът отговаря на главата на човека и как онези сили, които в човешката глава създават мислите, при орела същите тези сили създават неговите пера.
Така щото всъщност в перата на орела действуват проникнатите от Слънцето въздушни сили, проникнатите от светлината въздушни сили. Това блещука в перата на орела: проникнатата от светлината сила на въздуха.
към текста >>
Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен
мисли
тел като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен
мисли
тел като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо.
Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо.
Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света. Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък. Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло.
към текста >>
28.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И никой не може да разбере потопената в Земята пеперуда по друг начин, освен като метаморфозира в художественото чувство това, което са абстрактните
мисли
.
Видите ли, ние можем вече да кажем: Разбиране на света не може да се получи, да се роди с абстракции, защото абстракциите не стигат до разбирането. Защото това, което действува в Космоса, е вече най-великата художничка. Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в най-дълбокия смисъл художественото чувство.
И никой не може да разбере потопената в Земята пеперуда по друг начин, освен като метаморфозира в художественото чувство това, което са абстрактните мисли.
Никой не може да разбере издигнатото от светлината и от космическите сили във въздуха съдържание на растителния цвят и превърнато в пеперуда, ако той отново не може да преведе в художествено движение абстрактните мисли. Обаче все таки остава нещо извънредно възвисяващо, когато обгърнем с поглед родството на природните неща и на природните същества.
към текста >>
Никой не може да разбере издигнатото от светлината и от космическите сили във въздуха съдържание на растителния цвят и превърнато в пеперуда, ако той отново не може да преведе в художествено движение абстрактните
мисли
.
Видите ли, ние можем вече да кажем: Разбиране на света не може да се получи, да се роди с абстракции, защото абстракциите не стигат до разбирането. Защото това, което действува в Космоса, е вече най-великата художничка. Космосът изгражда всичко според закони, които задоволяват в най-дълбокия смисъл художественото чувство. И никой не може да разбере потопената в Земята пеперуда по друг начин, освен като метаморфозира в художественото чувство това, което са абстрактните мисли.
Никой не може да разбере издигнатото от светлината и от космическите сили във въздуха съдържание на растителния цвят и превърнато в пеперуда, ако той отново не може да преведе в художествено движение абстрактните мисли.
Обаче все таки остава нещо извънредно възвисяващо, когато обгърнем с поглед родството на природните неща и на природните същества.
към текста >>
29.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В главата земното вещество, което е създадено чрез цялата обмяна на веществата, на кръвообращението и нервната дейност и така не проникнато от свръхсетивните духовни сили, които се отразяват в нашето
мисле
не
, в нашето образуване на представите.
И така ние виждаме да действува непосредствено в земното съществувание, в околността на земното съществувание силата на Сатурн в най-разнообразните цветове на пеперудите. Но нека си спомним, че веществата, които имат значение за съществуването на света, са от два вида. Ние имаме работа с чисто материалните вещества на Земята и имаме работа с духовните вещества, и аз Ви казах, че забележителното се състои в това, че при човека на основата на неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците имаме духовното вещество, докато в неговата глава на основата стои физическото вещество. В долната природа на човека духовното вещество е проникнато от действието на физическите сили, от действието на тежестта, от други земни силови действия.
В главата земното вещество, което е създадено чрез цялата обмяна на веществата, на кръвообращението и нервната дейност и така не проникнато от свръхсетивните духовни сили, които се отразяват в нашето мислене, в нашето образуване на представите.
Така че следователно в главата имаме одухотворена физическа материя, а в системата на обмяна на веществата и крайниците имаме ако мога да се изразя така оземнено духовно вещество.
към текста >>
Това са паметните
мисли
, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл.
Тук трябва да кажем още нещо. Пеперудата непрестанно отдава духовно, одухотворено вещество, одухотворена материя на Космоса и тя е любимец на действията на Сатурн. А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета.
Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл.
Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството.
към текста >>
Това, което имаме в нас като
мисли
, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас.
Тук трябва да кажем още нещо. Пеперудата непрестанно отдава духовно, одухотворено вещество, одухотворена материя на Космоса и тя е любимец на действията на Сатурн. А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл.
Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас.
Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите.
към текста >>
Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото
мисле
не
; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване.
А сега спомнете си, как аз изнесох тук, че Сатурн е великият носител на паметта на нашата планетна система. Пеперудата е изцяло свързана с възпоменателната способност на нашата планета. Това са паметните мисли, които живеят в пеперудата, Птицата аз вече Ви говорих също и за това в нейната цялост всъщност една глава, и в този претоплен въздух, с който тя лети през мировото пространство, тя е всъщност живата летяща мисъл. Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса.
Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване.
Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата!
към текста >>
Трайните
мисли
на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето
мисли
ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите.
Това, което имаме в нас като мисли, което е също свързано с топлинния етер, е птичата природа, орловата природа в нас. Обаче прилепът е летящият сън, летящият образ на сънищата на Космоса. Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството.
Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите.
И ако се задълбочите във формата на прилепа. Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата! Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>
30.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тук естествено материалистично
мисле
щият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре.
При растенията аз Ви говорих за това и ще говоря за това и по-нататък, как астралността на света докосва растението отгоре, докосва го в неговия цвят, без обаче да проникне вътре в него. С тази астралност, така да се каже с астралното тяло на Земята, е свързана жабата, както рибата е свързана с етерното тяло на Земята. Рибата има повече нейната астралност за себе си. Жабата има всъщност нейното етерно тяло много силно за себе си, много по-силно отколкото рибата. Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг.
Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре.
Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята. И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията. Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н.
към текста >>
31.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Защото, за какво е нужно нещо толкова излишно, каквото е едно ръководство за
мисле
не
то?
И бих могъл да кажа, че Гномите стават иронични до невъзпитаност, когато им се говори за логика.
Защото, за какво е нужно нещо толкова излишно, каквото е едно ръководство за мисленето?
Нали мислите са налице. Идеите се струят през растенията. Защо хората не наврат носа си така дълбоко в Земята както корените на растенията и не оставят да прокапи в носа им това, което Слънцето казва на растенията? Тогава те биха знаели нещо! Обаче с логиката казват Гномите, човекът може да има всъщност само съвсем малки частици знание.
към текста >>
Нали
мисли
те са налице.
И бих могъл да кажа, че Гномите стават иронични до невъзпитаност, когато им се говори за логика. Защото, за какво е нужно нещо толкова излишно, каквото е едно ръководство за мисленето?
Нали мислите са налице.
Идеите се струят през растенията. Защо хората не наврат носа си така дълбоко в Земята както корените на растенията и не оставят да прокапи в носа им това, което Слънцето казва на растенията? Тогава те биха знаели нещо! Обаче с логиката казват Гномите, човекът може да има всъщност само съвсем малки частици знание.
към текста >>
32.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с
мисли
те на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата.
По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен живот. Тук обаче човек си служи по един много здрав, силен начин със своето физическо тяло. Аз изложих също и това в статиите напечатани в списанието "Гьотеанум".
Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата.
И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е. да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е. да може да наблюдава самия себе си като същество-мисъл: тогава той възприема, вижда, как съществата на огъня образуват в света онзи елемент, който, когато го възприемаме, когато го виждаме, прави нашите мисли възприемаеми към другата страна.
към текста >>
да може да наблюдава самия себе си като същество-мисъл: тогава той възприема, вижда, как съществата на огъня образуват в света онзи елемент, който, когато го възприемаме, когато го виждаме, прави нашите
мисли
възприемаеми към другата страна.
Тук обаче човек си служи по един много здрав, силен начин със своето физическо тяло. Аз изложих също и това в статиите напечатани в списанието "Гьотеанум". Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата. И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е. да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е.
да може да наблюдава самия себе си като същество-мисъл: тогава той възприема, вижда, как съществата на огъня образуват в света онзи елемент, който, когато го възприемаме, когато го виждаме, прави нашите мисли възприемаеми към другата страна.
към текста >>
И така възприятието на съществата на огъня /Саламандрите/ може да доведе човека до там, да вижда самия себе си като
мисли
тел, не само да бъде
мисли
телят и да твори
мисли
те, а да гледа самия себе си, как протичат
мисли
те.
И така възприятието на съществата на огъня /Саламандрите/ може да доведе човека до там, да вижда самия себе си като мислител, не само да бъде мислителят и да твори мислите, а да гледа самия себе си, как протичат мислите.
Само че тогава мислите престават да бъдат свързани с човека; те се оказват тогава като мирови мисли; те действуват и тъкат като импулси в света. Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп. Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа. Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/. Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание.
към текста >>
Само че тогава
мисли
те престават да бъдат свързани с човека; те се оказват тогава като мирови
мисли
; те действуват и тъкат като импулси в света.
И така възприятието на съществата на огъня /Саламандрите/ може да доведе човека до там, да вижда самия себе си като мислител, не само да бъде мислителят и да твори мислите, а да гледа самия себе си, как протичат мислите.
Само че тогава мислите престават да бъдат свързани с човека; те се оказват тогава като мирови мисли; те действуват и тъкат като импулси в света.
Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп. Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа. Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/. Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание. Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли.
към текста >>
Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че
мисли
те биха били затворени в този череп.
И така възприятието на съществата на огъня /Саламандрите/ може да доведе човека до там, да вижда самия себе си като мислител, не само да бъде мислителят и да твори мислите, а да гледа самия себе си, как протичат мислите. Само че тогава мислите престават да бъдат свързани с човека; те се оказват тогава като мирови мисли; те действуват и тъкат като импулси в света.
Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп.
Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа. Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/. Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание. Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли. Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк".
към текста >>
Това, което стои на основата на
мисли
те, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/.
И така възприятието на съществата на огъня /Саламандрите/ може да доведе човека до там, да вижда самия себе си като мислител, не само да бъде мислителят и да твори мислите, а да гледа самия себе си, как протичат мислите. Само че тогава мислите престават да бъдат свързани с човека; те се оказват тогава като мирови мисли; те действуват и тъкат като импулси в света. Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп. Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа.
Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/.
Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание. Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли. Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк". Този "Очерк на Тайната Наука" е обрисуван именно така, че мислите се явяват като мисловно съдържание на света, гледани от перспективата на съществата на огъня.
към текста >>
Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в
мисли
те не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание.
И така възприятието на съществата на огъня /Саламандрите/ може да доведе човека до там, да вижда самия себе си като мислител, не само да бъде мислителят и да твори мислите, а да гледа самия себе си, как протичат мислите. Само че тогава мислите престават да бъдат свързани с човека; те се оказват тогава като мирови мисли; те действуват и тъкат като импулси в света. Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп. Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа. Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/.
Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание.
Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли. Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк". Този "Очерк на Тайната Наука" е обрисуван именно така, че мислите се явяват като мисловно съдържание на света, гледани от перспективата на съществата на огъня.
към текста >>
Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека
мисли
те като мирови
мисли
.
Само че тогава мислите престават да бъдат свързани с човека; те се оказват тогава като мирови мисли; те действуват и тъкат като импулси в света. Тогава човек забелязва, че човешката глава само предизвиква илюзията, като че мислите биха били затворени в този череп. Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа. Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/. Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание.
Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли.
Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк". Този "Очерк на Тайната Наука" е обрисуван именно така, че мислите се явяват като мисловно съдържание на света, гледани от перспективата на съществата на огъня.
към текста >>
Този "Очерк на Тайната Наука" е обрисуван именно така, че
мисли
те се явяват като мисловно съдържание на света, гледани от перспективата на съществата на огъня.
Там те са само отразени; техните отражения се намират в черепа. Това, което стои на основата на мислите, принадлежи на сферата на съществата на огъня /Саламандрите/. Когато човек влиза в тази сфера на съществата на огъня, тогава той вижда в мислите не само самия себе си, а вижда мисловното съдържание на света, което е всъщност едновременно едно имагинативно съдържание. Следователно силата да излезе човек вън от себе си /да се излъчи/ е тази, която представя на човека мислите като мирови мисли. Да, може би бих могъл да кажа: Когато гледаме това, което може да се вижда на Земята, не от човешкото тяло, а от сферата на съществата на огъня, следователно така да се каже от внесената в Земята сатурнова същност, тогава получаваме точно образа, картината, която аз описах за еволюцията на Земята в моята книга "Тайната Наука в очерк".
Този "Очерк на Тайната Наука" е обрисуван именно така, че мислите се явяват като мисловно съдържание на света, гледани от перспективата на съществата на огъня.
към текста >>
33.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Положението е такова, като че, бих могъл да кажа, бихме виждали в човешкия мозък, обаче не само като един анатом, който изследва тъканите на клетките, а като някой, който вижда там да просветват, да проблясват
мисли
те: така се явяват на човека тези Гноми като прозрачни човечета, вътре в които се явява играта на
мисли
те.
Те се обвиват така да се каже с една духовна кожа, изтласкват своето битейно чувство в покрайнините на тяхното тяло, когато има пълнолуние. И когато някой има имагинативно виждане за такива неща, те му се явяват тогава, бих могъл да кажа, като лъчеизпускащи, бронира ни малки рицари при светлината на пълната Луна. Тогава те носят около себе си една духовна броня, и това е онова, което прониква навън в тяхната кожа, за да се предпазят от лунната светлина, която им е неприятна. Обаче когато наближава новолунието, тогава на Гномите им става прозрачно, чудесно; ние виждаме в тях лъчезарящи, проблясващи игри на цветовете. Ние виждаме, как в тях с проявява цял един свят.
Положението е такова, като че, бих могъл да кажа, бихме виждали в човешкия мозък, обаче не само като един анатом, който изследва тъканите на клетките, а като някой, който вижда там да просветват, да проблясват мислите: така се явяват на човека тези Гноми като прозрачни човечета, вътре в които се явява играта на мислите.
Именно при новолуние тези Гноми са извънредно интересни, защото всеки един носи в себе си цял един свят и можем да кажем: вътре в този свят почива всъщност тайната на Луната.
към текста >>
Обаче особено за Гномите е действително един вид развлечение да наблюдават спящия човек; не физическото тяло в леглото, а човека, който се намира вън от своето физическо тяло като Аз и като астрално тяло, и да виждат сега: този човек, той в същност
мисли
в духа и не знае това.
Обаче особено за Гномите е действително един вид развлечение да наблюдават спящия човек; не физическото тяло в леглото, а човека, който се намира вън от своето физическо тяло като Аз и като астрално тяло, и да виждат сега: този човек, той в същност мисли в духа и не знае това.
Той не знае че неговите мисли живеят в духовното. И отново на Ундините им е необяснимо, че човекът познава така малко самия себе си; на Силфите и на съществата на огъня също така.
към текста >>
Той не знае че неговите
мисли
живеят в духовното.
Обаче особено за Гномите е действително един вид развлечение да наблюдават спящия човек; не физическото тяло в леглото, а човека, който се намира вън от своето физическо тяло като Аз и като астрално тяло, и да виждат сега: този човек, той в същност мисли в духа и не знае това.
Той не знае че неговите мисли живеят в духовното.
И отново на Ундините им е необяснимо, че човекът познава така малко самия себе си; на Силфите и на съществата на огъня също така.
към текста >>
Ти
мисли
ш делата на Ангелите.
Ти мислиш делата на Ангелите.
. . .
към текста >>
Човекът не знае, че неговите
мисли
са всъщност при Ангелите.
Човекът не знае, че неговите мисли са всъщност при Ангелите.
Ти мислиш делата на Ангелите и не знаеш това. И от страна на Силфите прозвучава към спящия човек:
към текста >>
Ти
мисли
ш делата на Ангелите и не знаеш това.
Човекът не знае, че неговите мисли са всъщност при Ангелите.
Ти мислиш делата на Ангелите и не знаеш това.
И от страна на Силфите прозвучава към спящия човек:
към текста >>
Мисли
в духа.
Мисли в духа.
към текста >>
"
Мисли
в духа".
"Мисли в духа".
към текста >>
И когато Ундините извикват "
Мисли
в духа", те извикват предадено на езика на Ундините, онова, което се влива като мирово Слово в хората, за да изгради органите на обмяната на веществата.
И когато Ундините извикват "Мисли в духа", те извикват предадено на езика на Ундините, онова, което се влива като мирово Слово в хората, за да изгради органите на обмяната на веществата.
към текста >>
Мисли
в духа
Мисли в духа
към текста >>
Така щото можем да кажем: Двигателната система, системата на обмяната на веществата, ритмичната система, нервно-сетивната система съставляват едно единство, което тече заедно, влива се в едно, когато отдолу звучи нагоре: "Стреми се да се събудиш"; "
Мисли
в духа" а отгоре надолу се примесва със стремящите се нагоре думи другото:
Така щото можем да кажем: Двигателната система, системата на обмяната на веществата, ритмичната система, нервно-сетивната система съставляват едно единство, което тече заедно, влива се в едно, когато отдолу звучи нагоре: "Стреми се да се събудиш"; "Мисли в духа" а отгоре надолу се примесва със стремящите се нагоре думи другото:
към текста >>
А именно стремящото се отдолу нагоре "
Мисли
в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото действие в кръвта, преминава ритмично.
Това "Приеми с любов силата на волята на Боговете" е тихо творящото в главата.
А именно стремящото се отдолу нагоре "Мисли в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото действие в кръвта, преминава ритмично.
И това, което посажда в нас органите на сетивата, то е онова, което се влива отгоре надолу: "Приеми с любов силата на волята на Боговете". Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето ходене, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
към текста >>
Ти
мисли
ш делата на Ангелите
Ти мислиш делата на Ангелите
към текста >>
Мисли
в духа
Мисли в духа
към текста >>
34.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и
мисли
, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма.
Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма. Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен.
Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма.
Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Този етер, който въглеродът оставя в човешкия организъм, привлича космическите импулси, онези космически импулси, които отново действуват формиращо върху човека, подготвят например неговата нервна система, за да може тя да стане носител на
мисли
те.
Физическата наука казва само: въглеродът бива издишван с въглеродната киселина /въглеродния двуокис/. Обаче това е само едната страна на целия процес. Човекът издишва въглеродната киселина, обаче въглеродът, който е съединен с кислорода, оставя в човешкия организъм етер. Този етер прониква в етерното тяло на човека. И този етер, който бива постоянно произведен от въглерода, е онова, което прави сега човешкия организъм годен да се отвори за духовните влияния, да приеме астрално-етерните действия от Космоса.
Този етер, който въглеродът оставя в човешкия организъм, привлича космическите импулси, онези космически импулси, които отново действуват формиращо върху човека, подготвят например неговата нервна система, за да може тя да стане носител на мислите.
Този етер трябва постоянно да прониква нашите сетива, например нашите очи, за да могат очите да виждат, за да могат очите да приемат външния светлинен етер. Следователно ние дължим на въглерода това, че имаме в нас една етерна подготовка, която ни прави способни да се отворим за действията на духовните сили на света.
към текста >>
никакво изкуство на здравословното развитие на духовната природа на човека, ако не изходите от процесите на лечението; защото процесите на лечението не са нещо друго, освен прилагането върху средната природа на човека на това, което трябва да бъде приложено вече в чистото
мисле
не
при развитието на духовните процеси на човека.
Така щото една днешна система на медицината, която може да бъде установена, трябва да започне напълно с нормалните процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и от там трябва да бъде почерпено познанието за възможността, по която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата. Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение. Така че при една днешна система на медицината трябва да се за почне с проучването на процесите свързани с обмяната на веществата и от там трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека. След това, бих могъл да кажа, ще се постигне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили. Днес не можете да намерите никаква педагогика, т.е.
никакво изкуство на здравословното развитие на духовната природа на човека, ако не изходите от процесите на лечението; защото процесите на лечението не са нещо друго, освен прилагането върху средната природа на човека на това, което трябва да бъде приложено вече в чистото мислене при развитието на духовните процеси на човека.
към текста >>
Така
мисле
х аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание.
Вие виждате, тук ние отново навлизаме в една област на терапията, на процесите на лечението. Всичко това Ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-често болното, за да може да съществува на друго място здравото. То е стигнало само на едно погрешно място чрез един не правилен процес. Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва постоянно да съществуват в кръвта.
Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание.
От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена педагогика е едно безсмислие. В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение.
към текста >>
Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното
мисле
не
при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното
мисле
не
по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика.
Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в педагогическото изкуство.
Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика.
И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в педагогическото художествено третиране. Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме педагогическото, намираме също лечебното средство.
към текста >>
35.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Питагорейците искаха да останат чисти
мисли
тели, те не искаха да вземат в помощ храносмилането при функцията на главата; ето защо тяхното учение забраняваше да се яде фасул и подобните нему.
При растения, при които съществува едно силно проникване с астралното както например при растенията с шушулкови плодове, там и самият плод ще остане в долните области, не ще иска да се издигне до главата , чрез това обаче прави съня тъп, а с това прави тъпа и главата, когато той се събужда.
Питагорейците искаха да останат чисти мислители, те не искаха да вземат в помощ храносмилането при функцията на главата; ето защо тяхното учение забраняваше да се яде фасул и подобните нему.
към текста >>
Когато имаме духовната наука на посвещението, ние съвсем не знаем, как материалистичната наука се справя при човешкото храносмилане естествено при храносмилането на кравата положението е друго, за това ние още ще има да говорим как тя се справя с това, като
мисли
, че растенията биват просто приети в организма.
Видите ли, по този начин можем да предчувствуваме от това, което съществува в природата, отношението към човека и към това, което става в човека.
Когато имаме духовната наука на посвещението, ние съвсем не знаем, как материалистичната наука се справя при човешкото храносмилане естествено при храносмилането на кравата положението е друго, за това ние още ще има да говорим как тя се справя с това, като мисли, че растенията биват просто приети в организма.
Но нищо не се само приема в организма, то бива из цяло одухотворено. То бива оформено в себе си така, че най-долната част се връща към на горната и най-горната към най-долната. Не можем да си представим никакво по-голямо преобразуване. И човекът се разболява веднага, когато консумира и най-малкото количество растение, при което най-долната част не се обръща в най-горната и най-горната в най-долната в неговия организъм.
към текста >>
Следователно когато станете отново материалистични и започвате да
мисли
те, какво трябва да изживее хищното животно, като се поставяте на неговото място, и си представяте сега: какво трябва да бъде едно такова Камалока за мене?
Естествено при такива неща трябва да си представите, че това бива изживяно в едно друго съзнание.
Следователно когато станете отново материалистични и започвате да мислите, какво трябва да изживее хищното животно, като се поставяте на неговото място, и си представяте сега: какво трябва да бъде едно такова Камалока за мене?
И започнете тогава да отидете за хищното животно според това, какво би могло да бъде за вас едно такова Камалока, тогава Вие сте естествено материалистични, в същност анималистични; тогава Вие се пренасяте в животинската при рода. Естествено ние трябва да разберем тези неща, ако искаме да разберем света, но не трябва да се пренасяме така да се каже в тези неща, както материалистът се пренася за целия свят в неживата материя.
към текста >>
36.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
С тези
мисли
трябва да се свържем, когато искаме да доведем разглежданията, които сме провели вече, до онази връзка, която човекът има в посоката нагоре, с духовното на Космоса, с онези Същества, които ние назовахме Същества на висшите йерархии.
С тези мисли трябва да се свържем, когато искаме да доведем разглежданията, които сме провели вече, до онази връзка, която човекът има в посоката нагоре, с духовното на Космоса, с онези Същества, които ние назовахме Същества на висшите йерархии.
И както при миналите сказки изходихме повече от природното, днес искаме да изходим, да речем от това, което действува духовно-морално между хората.
към текста >>
Когато днес човекът говори за духовното, той говори най-вече за абстрактни
мисли
; те са духовното за него.
Обаче във времената, когато науката на посвещението е била нещо първично, положението е било съвършено различно. Тогава хората са насочвали погледа върху физическо-телесното естество на човека и са имали в него един насрещен образ на това което са имали чрез инстинктивното ясновиждане в духовното.
Когато днес човекът говори за духовното, той говори най-вече за абстрактни мисли; те са духовното за него.
И ако тези мисли са твърде тънки, редки, за него остават още само думите и той написва една "Критика на говора, на езика", както е сторил това Фритц Маутнер. Чрез една такава критика на езика човек стига до възможността да направи да се изпари напълно в само абстрактните мисли духът, който и без това вече е достатъчно изтънял. Проникнатата от инстинктивното ясновиждане наука на посвещението виждаше духовното не в абстрактните мисли. Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи. Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото, костта, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността.
към текста >>
И ако тези
мисли
са твърде тънки, редки, за него остават още само думите и той написва една "Критика на говора, на езика", както е сторил това Фритц Маутнер.
Обаче във времената, когато науката на посвещението е била нещо първично, положението е било съвършено различно. Тогава хората са насочвали погледа върху физическо-телесното естество на човека и са имали в него един насрещен образ на това което са имали чрез инстинктивното ясновиждане в духовното. Когато днес човекът говори за духовното, той говори най-вече за абстрактни мисли; те са духовното за него.
И ако тези мисли са твърде тънки, редки, за него остават още само думите и той написва една "Критика на говора, на езика", както е сторил това Фритц Маутнер.
Чрез една такава критика на езика човек стига до възможността да направи да се изпари напълно в само абстрактните мисли духът, който и без това вече е достатъчно изтънял. Проникнатата от инстинктивното ясновиждане наука на посвещението виждаше духовното не в абстрактните мисли. Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи. Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото, костта, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността. В науката на посвещението не съществуваха тези мисли, тази представа за скелета, които днес хората имат.
към текста >>
Чрез една такава критика на езика човек стига до възможността да направи да се изпари напълно в само абстрактните
мисли
духът, който и без това вече е достатъчно изтънял.
Обаче във времената, когато науката на посвещението е била нещо първично, положението е било съвършено различно. Тогава хората са насочвали погледа върху физическо-телесното естество на човека и са имали в него един насрещен образ на това което са имали чрез инстинктивното ясновиждане в духовното. Когато днес човекът говори за духовното, той говори най-вече за абстрактни мисли; те са духовното за него. И ако тези мисли са твърде тънки, редки, за него остават още само думите и той написва една "Критика на говора, на езика", както е сторил това Фритц Маутнер.
Чрез една такава критика на езика човек стига до възможността да направи да се изпари напълно в само абстрактните мисли духът, който и без това вече е достатъчно изтънял.
Проникнатата от инстинктивното ясновиждане наука на посвещението виждаше духовното не в абстрактните мисли. Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи. Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото, костта, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността. В науката на посвещението не съществуваха тези мисли, тази представа за скелета, които днес хората имат. Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изградено от един изчисляващ архитект за анатома или за физиолога.
към текста >>
Проникнатата от инстинктивното ясновиждане наука на посвещението виждаше духовното не в абстрактните
мисли
.
Обаче във времената, когато науката на посвещението е била нещо първично, положението е било съвършено различно. Тогава хората са насочвали погледа върху физическо-телесното естество на човека и са имали в него един насрещен образ на това което са имали чрез инстинктивното ясновиждане в духовното. Когато днес човекът говори за духовното, той говори най-вече за абстрактни мисли; те са духовното за него. И ако тези мисли са твърде тънки, редки, за него остават още само думите и той написва една "Критика на говора, на езика", както е сторил това Фритц Маутнер. Чрез една такава критика на езика човек стига до възможността да направи да се изпари напълно в само абстрактните мисли духът, който и без това вече е достатъчно изтънял.
Проникнатата от инстинктивното ясновиждане наука на посвещението виждаше духовното не в абстрактните мисли.
Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи. Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото, костта, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността. В науката на посвещението не съществуваха тези мисли, тази представа за скелета, които днес хората имат. Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изградено от един изчисляващ архитект за анатома или за физиолога. Но скелетът не е нещо подобно.
към текста >>
В науката на посвещението не съществуваха тези
мисли
, тази представа за скелета, които днес хората имат.
И ако тези мисли са твърде тънки, редки, за него остават още само думите и той написва една "Критика на говора, на езика", както е сторил това Фритц Маутнер. Чрез една такава критика на езика човек стига до възможността да направи да се изпари напълно в само абстрактните мисли духът, който и без това вече е достатъчно изтънял. Проникнатата от инстинктивното ясновиждане наука на посвещението виждаше духовното не в абстрактните мисли. Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи. Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото, костта, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността.
В науката на посвещението не съществуваха тези мисли, тази представа за скелета, които днес хората имат.
Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изградено от един изчисляващ архитект за анатома или за физиолога. Но скелетът не е нещо подобно. Както видяхте, скелетът е изграден чрез това, че минералните вещества биват доведени до състоянието на топлинния етер, че в топлинния етер действуват силите на духовните йерархии и след това от него се образуват формите на костите.
към текста >>
Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на
мисле
не
то, като орган, който носи
мисли
те.
Обаче когато последната долна част на неговата земна форма е изгубена, вече се е развило нещо, което, бих могъл да кажа, е една чудесна духовна форма, която в себе си е едно копие на цялата мирова сфера и която е същевременно образецът на бъдещата глава, която човекът ще носи на себе си. Тук човекът е втъкан в една дейност, в която участвуват не само Съществата на по-нисшите йерархии, а и тези на най-висшата йерархия Серафими, Херувими и Престоли. Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата.
Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите.
Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници. Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата. Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
към текста >>
Обаче
мисли
те са също съпроводници на нашите гърди,
мисли
те са съпроводници именно на нашите крайници.
Тук човекът е втъкан в една дейност, в която участвуват не само Съществата на по-нисшите йерархии, а и тези на най-висшата йерархия Серафими, Херувими и Престоли. Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата. Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите.
Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници.
Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата. Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
към текста >>
Обаче в момента, в който ние
мисли
м не само с главата, а започваме да
мисли
м например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата.
Какво става тук? Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата. Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите. Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници.
Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата.
Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
към текста >>
Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги
мисли
м само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
Тук става всъщност най-чудното нещо, което въобще човек може да си представи. Защото тук онова, което в земния живот е долна част на неговото тяло /разбира се духовните сили, които стоят на основата на тази долна част на тялото/, преминава в образуването на главата. Когато ходим тук долу на Земята, ние имаме нашата бедна глава като орган на мисленето, като орган, който носи мислите. Обаче мислите са също съпроводници на нашите гърди, мислите са съпроводници именно на нашите крайници. Обаче в момента, в който ние мислим не само с главата, а започваме да мислим например с крайниците, в този момент за нас изниква цялата действителност на Кармата.
Ние не знаем нищо за нашата Карма, защото винаги мислим само с този всъщност повърхностен орган, с мозъка.
към текста >>
В момента, в който започваме да
мисли
м с пръстите, и ние можем да
мисли
м именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да
мисли
м с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите
мисли
са
мисли
те на нашата Карма.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма.
Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма. Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма. Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата. Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост.
към текста >>
Когато с ръката не само хващаме, а
мисли
м, тогава
мисле
йки с ръката ние следваме нашата Карма.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма.
Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма.
Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма. Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата. Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост. И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
към текста >>
Особено когато с краката не само ходим, а с краката
мисли
м, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма. Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма.
Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма.
Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата. Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост. И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
към текста >>
Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое
мисле
не
в областта на главата.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма. Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма. Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма.
Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата.
Но ние можем да мислим с целия човек. И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост. И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
към текста >>
Но ние можем да
мисли
м с целия човек.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма. Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма. Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма. Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата.
Но ние можем да мислим с целия човек.
И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост. И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
към текста >>
И когато
мисли
м с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост.
В момента, в който започваме да мислим с пръстите, и ние можем да мислим именно по-ясно с пръстите на ръцете, с пръстите на краката отколкото с нервите, ако сме се издигнали до една такава способност, в момента, в който започваме да мислим с това, което не е станало напълно материя, с долната част на човешкото същество, нашите мисли са мислите на нашата Карма. Когато с ръката не само хващаме, а мислим, тогава мислейки с ръката ние следваме нашата Карма. Особено когато с краката не само ходим, а с краката мислим, ние проследяваме с особена яснота нашата Карма. Фактът, че на Земята човекът е така ограничен /тъп/ простете, не ми идва на ума никаква друга дума, това иде от там, че той затваря цялото свое мислене в областта на главата. Но ние можем да мислим с целия човек.
И когато мислим с целия човек, тогава тук за средната част съществува цяла една Космология, тогава ние сме в притежание на една чудесна мирова мъдрост.
И за долните части, за нашите крайници въобще ние имаме пред нас Кармата.
към текста >>
Това, което хората са натрупали като
мисли
, то съществува, без да бъде в една жива връзка с човека.
Те не виждаха, че съществуваха действителни ракови образувания на цивилизацията: тези ракови образувания се проявиха външно от 1914 година насам. И днес те се показват като напълно развалени духовни субстанции на цивилизацията. Без съмнение можем да гледаме това, което живее в цивилизацията като едно единно духовно образувание. Да тогава за тази модерна цивилизация се установява имен но, за тази модерна цивилизация, в която са се влели теченията на човешката омраза и на човешкото неразбиране, на човешката студенина, които не са били използувани при образуването на човешките форми: това, което се е вляло се проявява като паразити на модерната цивилизация. Модерната цивилизация има в себе си нещо дълбоко паразитно; тя е като част на един организъм, който е проникнат от паразити, от бацили.
Това, което хората са натрупали като мисли, то съществува, без да бъде в една жива връзка с човека.
Помислете само, как това се проявява във всекидневните явления. Един човек, който трябва да учи нещо, понеже съдържанието на това, което трябва да бъде учено съществува вече, който човек обаче не учи с ентусиазъм, а трябва да седне именно и да учи, за да мине един изпит или да представлява един добър чиновник или други подобни неща; за такъв човек не съществува никаква елементарна връзка между това, което той приема, и това, което живее в същност в неговата душа като желание за приемане на духовното. Положението е точно такова, като че един човек, който не е нагласен да бъде гладен, постоянно се тъпче с хранителни средства. Тези хранителни средства не изпитват преобразуванията, за които аз говорих; те стават баласт в неговия организъм, в неговото същество; накрая те се превръщат в нещо, което предизвиква развъждането на паразити.
към текста >>
Тук върху културата се
мисли
от напълно същия начин на
мисле
не
, от който се
мисли
медицински.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели.
Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински.
И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>
Ние не трябва да отхвърляме от нас такива
мисли
.
Ние не трябва да отхвърляме от нас такива мисли.
Ние трябва даже да ги оставим те да бъдат като импулси в нас, които да ни карат да действуваме и съдействуваме навсякъде, където можем, за лечението на нашата култура. Днес обаче в много отношения е действително така: Както през време на моя цикъл от сказки изнесени в гр. Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яснота, защото не могат вече другояче, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията. Тогава с тези неща се случи така; днес става по същия начин с нещата, които важат за нашето време: хората приспиват нещата, не ги виждат. На нас ни подобава обаче да бъдем будни.
към текста >>
37.
Съдържание
GA_232 Мистерийни центрове
Изживяване на
мисле
не
то.
За душевния живот на човека и усещането на духовните основи на света.
Изживяване на мисленето.
Изживяване на спомените. Изживяване на жеста.
към текста >>
38.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
По такъв начин именно тези, които ще бъдат тук с нас до Рождество Христово[1], действително в
мисли
те си ще имат да кажат нещо за това, което може още да се случи, бих казал, в последния час[2].
Скъпи приятели, нека да използваме оставащото ни време за лекции до настъпващите Рождественски празници в Гьотеанума така, че тези, които останат в Дорнах в очакване на Рождество Христово, да могат да внесат в себе си колкото може повече от това, което може да бъде внесено в човешките сърца от антропософското движение.
По такъв начин именно тези, които ще бъдат тук с нас до Рождество Христово[1], действително в мислите си ще имат да кажат нещо за това, което може още да се случи, бих казал, в последния час[2].
Това не значи, че сега ще говоря за Всеобщото Антропософско Общество - тези въпроси ще се решават след няколко занятия на събранието на самото Общество. Ще се опитам да изложа тези разглеждания така, че да имате какво да добавите към настроението, което би трябвало да имате тогава. И така, скъпи мои приятели, това. което обсъждах тук през последните седмици[3], ще се опитам да го достигна, тръгвайки от друга гледна точка. Ще започна с това, че от самия душевен живот на човека ще се опитам да стигна до разкриване на мирови тайни.
към текста >>
Нали ни прави хора тъкмо фактът, че оставяме впечатленията от външния свят да продължават да живеят в
мисли
те ни, да придобиват вътрешен живот, като създават в
мисли
те ни свят на представи, който в определен смисъл отразява действащото отвън върху нас.
Изпълнявайки упражнения за самоосъзнаване в голям, всеобемащ смисъл, ние стигаме до определено укрепване на душевния живот. Самоосъзнаването започва с това, че ние позволяваме на външния свят да въздейства върху нас - нещо. което правим от детството си, - и тогава се образува работещото в нас като вътрешен свят, което се проявява като мисъл.
Нали ни прави хора тъкмо фактът, че оставяме впечатленията от външния свят да продължават да живеят в мислите ни, да придобиват вътрешен живот, като създават в мислите ни свят на представи, който в определен смисъл отразява действащото отвън върху нас.
към текста >>
За душевния живот не е особено благотворно много да се
мисли
как се отразява външният свят в душата ни.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни.
По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност. Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят. В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н. Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи. Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>
Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в
мисли
те това, което е било в нас като впечатление от външния свят.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни. По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност.
Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят.
В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н. Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи. Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>
В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни
мисли
; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни. По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност. Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят.
В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н.
Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи. Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>
Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления
мисле
не
, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в
мисли
те и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
За душевния живот не е особено благотворно много да се мисли как се отразява външният свят в душата ни. По такъв начин ние стигаме само до сенковидна картина на света на представите в нашата вътрешна същност. Най-добрият вид самоосъзнаване е този, в който повече внимание се отделя на момента на силата, когато се опитваме да изживеем себе си в мисловния елемент така, че да не поглеждаме към външния свят; ние проследяваме по-нататък в мислите това, което е било в нас като впечатление от външния свят. В зависимост от склонностите, един човек стига до по-абстрактни мисли; той може да построи мирови системи или да съставя схеми за всичко възможно, което го има в света и т.н. Друг, размишлявайки над нещата, които са му направили впечатление и продължавайки да тъче мисловна тъкан, следва повече някакви фантазни представи.
Ние няма да разсъждаваме сега за това, как протича в човека вътрешното, независимо от външни впечатления мислене, съобразно с темперамента, характера и другите му предразположения, а ще се постараем да осъзнаем обстоятелството, че откъсването от сетивните впечатления и животът в мислите и представите, както и по-нататъшното им разгръщане - макар понякога и в пределите на нашите възможности, - се явява за нас нещо необичайно.
към текста >>
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в
мисли
те.
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите.
В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва. Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин. Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите. И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
към текста >>
Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят
мисли
за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин.
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите. В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва.
Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин.
Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите. И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
към текста >>
Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в
мисли
те.
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите. В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва. Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин.
Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите.
И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
към текста >>
И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на
мисли
те да се превърне в нещо фантастично.
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите. В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва. Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин. Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите.
И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
към текста >>
Такъв живот в
мисли
те довежда накрая до това, което застава пред вас, ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата».
Такъв живот в мислите довежда накрая до това, което застава пред вас, ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата».
Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в мислите. Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене. И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата». Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране. И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят.
към текста >>
Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в
мисли
те.
Такъв живот в мислите довежда накрая до това, което застава пред вас, ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата».
Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в мислите.
Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене. И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата». Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране. И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят. Те казват: може би на някого да се явява в мисленето нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са дадени за мисленето, съществували са навън, така и това мислене по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек.
към текста >>
Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното
мисле
не
.
Такъв живот в мислите довежда накрая до това, което застава пред вас, ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата». Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в мислите.
Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене.
И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата». Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране. И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят. Те казват: може би на някого да се явява в мисленето нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са дадени за мисленето, съществували са навън, така и това мислене по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек. Примерно така си е представял проблема с мисленето Едуард фон Хартман.
към текста >>
И причината е следната: даже така наречените
мисле
щи хора на съвременността в своето
мисле
не
достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят.
Такъв живот в мислите довежда накрая до това, което застава пред вас, ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата». Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в мислите. Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене. И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата». Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране.
И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят.
Те казват: може би на някого да се явява в мисленето нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са дадени за мисленето, съществували са навън, така и това мислене по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек. Примерно така си е представял проблема с мисленето Едуард фон Хартман.
към текста >>
Те казват: може би на някого да се явява в
мисле
не
то нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са дадени за
мисле
не
то, съществували са навън, така и това
мисле
не
по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек.
Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в мислите. Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене. И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата». Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране. И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят.
Те казват: може би на някого да се явява в мисленето нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са дадени за мисленето, съществували са навън, така и това мислене по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек.
Примерно така си е представял проблема с мисленето Едуард фон Хартман.
към текста >>
Примерно така си е представял проблема с
мисле
не
то Едуард фон Хартман.
Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене. И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата». Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране. И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят. Те казват: може би на някого да се явява в мисленето нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са дадени за мисленето, съществували са навън, така и това мислене по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек.
Примерно така си е представял проблема с мисленето Едуард фон Хартман.
към текста >>
В нея
мисле
не
то се преживява по такъв начин, че вътре в мисловното изживяване се стига до представата: Когато пра-вилно живееш вътре в
мисле
не
то, тогава ти живееш - макар отначало и по малко неопределен начин - във Вселената.
И ето, на него му попада книгата «Философия на свободата».
В нея мисленето се преживява по такъв начин, че вътре в мисловното изживяване се стига до представата: Когато пра-вилно живееш вътре в мисленето, тогава ти живееш - макар отначало и по малко неопределен начин - във Вселената.
Тази връзка с тайните на света в най-интимните мисловни изживявания съставлява основния нерв на «Философия на свободата». И затова във «Философия на свободата» стои фразата: В мисленето човек хваща за крайчеца мировата тайна.
към текста >>
И затова във «Философия на свободата» стои фразата: В
мисле
не
то човек хваща за крайчеца мировата тайна.
И ето, на него му попада книгата «Философия на свободата». В нея мисленето се преживява по такъв начин, че вътре в мисловното изживяване се стига до представата: Когато пра-вилно живееш вътре в мисленето, тогава ти живееш - макар отначало и по малко неопределен начин - във Вселената. Тази връзка с тайните на света в най-интимните мисловни изживявания съставлява основния нерв на «Философия на свободата».
И затова във «Философия на свободата» стои фразата: В мисленето човек хваща за крайчеца мировата тайна.
към текста >>
Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен живот в
мисли
те вече се чувствате не вън от мировата тайна, а вътре в нея, чувствате се не вън от божественото, а в божественото.
Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен живот в мислите вече се чувствате не вън от мировата тайна, а вътре в нея, чувствате се не вън от божественото, а в божественото.
Постигайки в себе си мисленето, постигате в себе си божественото.
към текста >>
Постигайки в себе си
мисле
не
то, постигате в себе си божественото.
Може и изразът да е опростен, но това следва да се помни така: при действителен живот в мислите вече се чувствате не вън от мировата тайна, а вътре в нея, чувствате се не вън от божественото, а в божественото.
Постигайки в себе си мисленето, постигате в себе си божественото.
към текста >>
И у този, който обхване
мисле
не
то така, както това е направено във «Философия на свободата», отпадат всякакви съмнения в закономерността на етерната сфера.
И у този, който обхване мисленето така, както това е направено във «Философия на свободата», отпадат всякакви съмнения в закономерността на етерната сфера.
Така че тук се достига това, което можем да наречем етерно преживяване. И встъпвайки в това преживяване, човек прави особена крачка в целия си живот.
към текста >>
Бих могъл да охарактеризирам тази крачка по следния начин: намирайки се в обичайното съзнание, се
мисли
за неща, намиращи се навън, например за столове, маси и разбира се, за хора и т.н.
Бих могъл да охарактеризирам тази крачка по следния начин: намирайки се в обичайното съзнание, се мисли за неща, намиращи се навън, например за столове, маси и разбира се, за хора и т.н.
Така навън съществуват различни предмети и човек от центъра на своето същество схваща тези предмети със своето мислене. Това осъзнава всеки човек: той иска да обхване чрез мисленето нещата в света.
към текста >>
Така навън съществуват различни предмети и човек от центъра на своето същество схваща тези предмети със своето
мисле
не
.
Бих могъл да охарактеризирам тази крачка по следния начин: намирайки се в обичайното съзнание, се мисли за неща, намиращи се навън, например за столове, маси и разбира се, за хора и т.н.
Така навън съществуват различни предмети и човек от центъра на своето същество схваща тези предмети със своето мислене.
Това осъзнава всеки човек: той иска да обхване чрез мисленето нещата в света.
към текста >>
Това осъзнава всеки човек: той иска да обхване чрез
мисле
не
то нещата в света.
Бих могъл да охарактеризирам тази крачка по следния начин: намирайки се в обичайното съзнание, се мисли за неща, намиращи се навън, например за столове, маси и разбира се, за хора и т.н. Така навън съществуват различни предмети и човек от центъра на своето същество схваща тези предмети със своето мислене.
Това осъзнава всеки човек: той иска да обхване чрез мисленето нещата в света.
към текста >>
Изживява се чувството, имаме съвсем правилното чувствено изживяване, че със своето
мисле
не
, което не се намира в някакво определено място, постигаме всичко отвътре.
Когато се стигне до охарактеризираното по-горе мисловно изживяване, тогава не опознаваме света; и не се намираме просто в точката на своя Аз, а става нещо съвсем друго.
Изживява се чувството, имаме съвсем правилното чувствено изживяване, че със своето мислене, което не се намира в някакво определено място, постигаме всичко отвътре.
Чувства се, че се осезава вътрешният човек. Както с обичайното мислене, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това мислене, което изживява себе си в самото себе си, постоянно се простираме в самите себе си. Човек става обект, предмет за себе си.
към текста >>
Както с обичайното
мисле
не
, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това
мисле
не
, което изживява себе си в самото себе си, постоянно се простираме в самите себе си.
Когато се стигне до охарактеризираното по-горе мисловно изживяване, тогава не опознаваме света; и не се намираме просто в точката на своя Аз, а става нещо съвсем друго. Изживява се чувството, имаме съвсем правилното чувствено изживяване, че със своето мислене, което не се намира в някакво определено място, постигаме всичко отвътре. Чувства се, че се осезава вътрешният човек.
Както с обичайното мислене, бих казал, сякаш протягаме към външните предмети духовни сетивни пипала, така в това мислене, което изживява себе си в самото себе си, постоянно се простираме в самите себе си.
Човек става обект, предмет за себе си.
към текста >>
Второто, което човек може да развие посредством своя вътрешен душевен живот, настъпва тогава, когато той не разгръща
мисли
и не се издига в
мисли
те, предизвикани отвън, а се отдава на своите спомени.
Второто, което човек може да развие посредством своя вътрешен душевен живот, настъпва тогава, когато той не разгръща мисли и не се издига в мислите, предизвикани отвън, а се отдава на своите спомени.
Когато човек се отдава на спомените си и прави това наистина вътрешно, тогава пак възниква съвсем определено изживяване. Мисловното изживяване, което вече описах, довежда човека до самия него; човек постига сам себе си. И това самопознание му доставя определено удовлетворение. Когато се премине към изживяване в спомените, при действително вътрешно следване на този път, най-важното изживяване на чувствата не е стигането до самия себе си. Това се достига в мисленето; затова в протичането на това мислене се намира свободата, която изцяло зависи от личностното в човека.
към текста >>
Това се достига в
мисле
не
то; затова в протичането на това
мисле
не
се намира свободата, която изцяло зависи от личностното в човека.
Второто, което човек може да развие посредством своя вътрешен душевен живот, настъпва тогава, когато той не разгръща мисли и не се издига в мислите, предизвикани отвън, а се отдава на своите спомени. Когато човек се отдава на спомените си и прави това наистина вътрешно, тогава пак възниква съвсем определено изживяване. Мисловното изживяване, което вече описах, довежда човека до самия него; човек постига сам себе си. И това самопознание му доставя определено удовлетворение. Когато се премине към изживяване в спомените, при действително вътрешно следване на този път, най-важното изживяване на чувствата не е стигането до самия себе си.
Това се достига в мисленето; затова в протичането на това мислене се намира свободата, която изцяло зависи от личностното в човека.
Затова «Философия на свободата» излиза от мисловното изживяване, защото чрез мисловното изживяване човек стига до самия себе си, намира себе си като свободна личност. По друг начин стои работата с изживяването на спомените. В изживяването на спомените, следвайки ги с цялата сериозност, потапяйки се в тях, се стига накрая до чувство на освобождаване от себе си, на излизане от себе си. Затова тези спомени, които заставят да се забрави настоящето, са най-удовлетворяващи. Не искам да кажа, че това са винаги най-добрите спомени, но в много случаи те са най-удовлетворяващи.
към текста >>
Когато развиете това усещане, което, както беше казано, се развива не от
мисле
не
то (от
мисле
не
то не можеш да се приближиш до човека), а което може да бъде развито по указания начин от спомените, по-точно казано, от силата на спомените, тогава нещата, които дотогава сте възприемали само чрез физическите си сетивни органи, започват да приемат друг облик, те започват да стават духовно-душевно прозрачни.
Когато развиете това усещане, което, както беше казано, се развива не от мисленето (от мисленето не можеш да се приближиш до човека), а което може да бъде развито по указания начин от спомените, по-точно казано, от силата на спомените, тогава нещата, които дотогава сте възприемали само чрез физическите си сетивни органи, започват да приемат друг облик, те започват да стават духовно-душевно прозрачни.
Защото макар и един път достигнали до чувството за следване на Слънцето, възприемайки силите на утринната заря, за да странствате заедно със Слънцето, започвате да виждате по друг начин всичките цветове на поляната. Цветята не само показват своите жълти или червени цветове, които са на повърхността, но те започват да говорят, по духовен начин да беседват с нашата душевност. Цветът става прозрачен. Духовното става вътрешно подвижно в растението и цъфтежът сякаш става говор. По такъв начин човек фактически съединява душата си също и с външното в природното битие.
към текста >>
Да вземем първото усещане, достигано като вътрешно изживяване, чрез
мисле
не
то.
Да вземем сега заедно двата етапа на усещания, които току-що ви описах.
Да вземем първото усещане, достигано като вътрешно изживяване, чрез мисленето.
Чрез това изживяване ние се разширяваме; чувството за присъствие в съвсем тясно пространство напълно изчезва.
към текста >>
Няма да мога да внеса истинен дух в същността на тази работа, ако не представя горната част на главата по такъв начин, че да се
мисли
за нея като за привнесена отвън.
Така се израства до постигането на човешкия образ. Когато пластически или живописно искам да постигна човешкия образ, тогава на основата на пространствено-вътрешно-то, на телесно-вътрешното на човека аз мога да разбера само долната част на главата на човешкия образ.
Няма да мога да внеса истинен дух в същността на тази работа, ако не представя горната част на главата по такъв начин, че да се мисли за нея като за привнесена отвън.
Всичко това (вж. стрелките) е образувано отвътре навън; а това (горната част на главата) е образувано отвън навътре.
към текста >>
И би могло да се по
мисли
, че това просто продължава така и по-нататък, че отивайки по-нататък от
мисле
не
то, от мисловното изживяване към изживяване на спомените, се отива още по-далеч в света.
И би могло да се помисли, че това просто продължава така и по-нататък, че отивайки по-нататък от мисленето, от мисловното изживяване към изживяване на спомените, се отива още по-далеч в света.
Но това не е така; всъщност става нещо друго. Когато вие действително развивате в себе си това мисловно изживяване, в края на краищата чрез него получавате впечатление за третата Йерархия: Ангели, Архангели, Архаи. Подобно на това, както в тежестта, в преработването на хранителните продукти, благодарение на храносмилането и т.н., вие можете да си представите изживяване на човешката телесност тук, на Земята, така можете да си представите условията, в които живеят съществата от третата Йерархия, когато - в замяна на ходенето по Земята - чувствате себе си, благодарение на това мисловно изживяване, понесени от сили, течащи към вас от края на света.
към текста >>
Всичко, което ви описах днес, ви го описах, за да ви покажа по какъв начин е възможно човек, посредством просто следване на душевното, от
мисле
не
то до съсредоточения, пронизан с душа жест, да си изработи усещане - отначало това се явява само усещане от духовните подоснови на света чак до сферата на Серафимите.
Всичко, което ви описах днес, ви го описах, за да ви покажа по какъв начин е възможно човек, посредством просто следване на душевното, от мисленето до съсредоточения, пронизан с душа жест, да си изработи усещане - отначало това се явява само усещане от духовните подоснови на света чак до сферата на Серафимите.
към текста >>
39.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Споменът отначало води душата назад, в изминалия живот;
мисле
не
то, както вече ви показах вчера, води душата в етерното съществуване.
В търсене на прехода от душевното, на което посветихме вчерашните си разглеждания, към съзиданието на душевното във физическия човек, именно към съзиданието на душевното във физическия човек по отношение на тези неща, които също се обсъждаха вчера, ние намираме два пътя.
Споменът отначало води душата назад, в изминалия живот; мисленето, както вече ви показах вчера, води душата в етерното съществуване.
А това, което после обхваща човека още по-силно, отколкото споменът, което го обхваща така силно, че вътрешните импулси преминават в телесното - това обозначих вчера като жест, като жестообразно. И посредством наблюдение над жестообразното ние проникваме чак до откровението на душевно-духовното във физическото.
към текста >>
Обърнете внимание: какъв своеобразен начин на
мисле
не
!
Наистина днешното човечество се отнася към тези неща малко повърхностно, даже, може да се каже, малко необмислено. Сутринта, когато пътувах във влака, четох една книга за управител от известен, сега залязъл княжески род. В тази книга се разглежда и въпросът за наследствените особености на този род. Привеждат се свойства, проследими чак до седмо столетие, наследявани отново и отново от поколение в поколение. И се отбелязва следното: в този княжески род е имало хора с ярко изразена склонност към екстравагантност, към парадоксите в живота, към излишества и т.н.; но е имало и такива, при които нищо подобно не се е наблюдавало.
Обърнете внимание: какъв своеобразен начин на мислене!
Би могло да се очаква, че този, който забележи това, ще каже: от подобни предпоставки е невъзможно въобще да се извадят някакви заключения. Когато обаче преглеждате много от това, което в съвремието води до така наречените надеждни възгледи, ще намерите много подобни неща.
към текста >>
Казвал съм ви, че някога на Земята са живели наистина свръх-човешки същества, които са били първите велики учители на човечеството и от които произлиза това, което на основата на нашето земно човешко
мисле
не
можем да обозначим като прамъдрост, която навсякъде се намира като изходен импулс.
Сега трябва да се обърнем към това, с което не веднъж сме се занимавали по време на миналите ни лекции. В тези разглеждания на нас ни се е налагало да имаме указания също и от друга гледна точка по отношение на отделянето на Луната от Земната планета. Някога Луната е била свързана със Земната планета и в определено време се е отделила от Земята, за да има възможност отдалеч да й въздейства. Говорил съм ви какво духовно явление стои зад това отделяне на Луната.
Казвал съм ви, че някога на Земята са живели наистина свръх-човешки същества, които са били първите велики учители на човечеството и от които произлиза това, което на основата на нашето земно човешко мислене можем да обозначим като прамъдрост, която навсякъде се намира като изходен импулс.
Тази прамъдрост има дълбоко значение, предизвиква преклонение даже под формата на тези остатъци, в които я виждаме днес. Тя е съставяла съдържанието на ученията на свръхчовешките велики учители в началото на земното развитие на човечеството.
към текста >>
И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си
мисле
не
образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на
мисли
те си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите
мисли
стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи.
В това, което ляга като светлинно сияние на облаците в атмосферата, живеят луциферическите духове, както в издигащата се мъгла живеят ариманическите духове.
И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи.
И когато издигащата се мъгла предизвиква в човека меланхолично настроение, тогава работата стои по такъв начин, че неговите мисли, а с това и неговата душа, се учат в някаква степен да дишат в свръхчовешката свобода при вида на това луциферически струящо светлинно море. Това е особено отношение към обкръжението, в което може да влезе човек, защото тук той действително може да се издигне до чувството, че мисленето му е подобно на дишане в светлината.
към текста >>
И когато издигащата се мъгла предизвиква в човека меланхолично настроение, тогава работата стои по такъв начин, че неговите
мисли
, а с това и неговата душа, се учат в някаква степен да дишат в свръхчовешката свобода при вида на това луциферически струящо светлинно море.
В това, което ляга като светлинно сияние на облаците в атмосферата, живеят луциферическите духове, както в издигащата се мъгла живеят ариманическите духове. И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи.
И когато издигащата се мъгла предизвиква в човека меланхолично настроение, тогава работата стои по такъв начин, че неговите мисли, а с това и неговата душа, се учат в някаква степен да дишат в свръхчовешката свобода при вида на това луциферически струящо светлинно море.
Това е особено отношение към обкръжението, в което може да влезе човек, защото тук той действително може да се издигне до чувството, че мисленето му е подобно на дишане в светлината.
към текста >>
Това е особено отношение към обкръжението, в което може да влезе човек, защото тук той действително може да се издигне до чувството, че
мисле
не
то му е подобно на дишане в светлината.
В това, което ляга като светлинно сияние на облаците в атмосферата, живеят луциферическите духове, както в издигащата се мъгла живеят ариманическите духове. И за този, който може по правилен начин, съзнателно, с помощта на имагинацията да съзерцава това така, че ако му се отдава, може да следва с обичайното си мислене образите и багрите на изменящите се облаци, когато дава възможност на мислите си, вместо да имат ясни очертания, да метаморфозират и се изменят, когато самите мисли стават ту тесни, ту широки, когато те следват образите на облаците, когато възпроизвеждат образите и цветовете на облачните образувания, тогава човек действително започва да гледа на тази цветна игра над облаците, особено в сутрешното и вечерно небе, като на цветно море, в което се движат луциферическите образи. И когато издигащата се мъгла предизвиква в човека меланхолично настроение, тогава работата стои по такъв начин, че неговите мисли, а с това и неговата душа, се учат в някаква степен да дишат в свръхчовешката свобода при вида на това луциферически струящо светлинно море.
Това е особено отношение към обкръжението, в което може да влезе човек, защото тук той действително може да се издигне до чувството, че мисленето му е подобно на дишане в светлината.
към текста >>
Човек усеща
мисле
не
то като дихание, но като дихание в светлината.
Човек усеща мисленето като дихание, но като дихание в светлината.
И именно тогава, когато поискате да направите това, ще разберете по-добре мястото в моите Мистерийни драми, където се говори за същества, на които е позволено да дишат светлина. Човек може да получи предчувствие за това, какво представляват тези същества - като дишащите светлина, - когато направи това, което описах тук.
към текста >>
40.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си
мисли
м, сме създадени от нашите спомени.
Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно.
Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени.
Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
към текста >>
И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до
мисли
те, свързани със спомените.
Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно. Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот.
И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените.
А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му.
към текста >>
А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите
мисли
, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите
мисли
, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените.
А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг. Преживявания, които във времето и пространството стоят далеч едно от друго, се обединяват; от едни преживявания се отделя нещо, така че целият живот на спомените съвсем се изменя по време на сън. И когато след това човек сънува, той сънува именно защото този преобразен живот на спомените се появява пред съзнанието му. И именно по свойствата на сънищата може да се възприеме, вътрешно да се възприеме това смесване, което може да се наблюдава отвън с имагинативно ясновиждане.
към текста >>
Човек в по-голяма степен, отколкото си
мисли
, е свързан с външния природен свят, т. е.
Когато сме били деца, другите хора са се отнасяли към нас с любов; те често са предизвиквали у нас усмивка. Ние сме забравили това. Обаче ние носим това в нашето душевно настроение. И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество.
Човек в по-голяма степен, отколкото си мисли, е свързан с външния природен свят, т. е.
с духовете, господстващи във външния природен свят. И по отношение на човешкия сън този спомен за първите детски години има особено значение още и поради факта, че по време на сън в детските години до смяната на зъбите, примерно до седмата година, се възприема само душевното. Ние действително сме такива, че от нас като хора духовното, вътрешното в природата възприема от нашето детство само душевното. Това, разбира се, има значение и за друго: душевното, което сме развили по време на ранното детство, когато например сме били жестоки - то също е в нас, - него обаче го възприема в себе си магарешкият трън. Разбира се, всичко това го казвам като сравнение.
към текста >>
Затова само след смяната на зъбите съзряваме за това, да
мисли
м за нещо природно.
На такъв филистер не му е известно, че човек, по простата причина, че се явява същество от спомени и същество на жеста и физиономията, постоянно прониква вътре в природата. Ние не сме същества само стоящи пред вратите на природата и напразно хлопащи по тях. Именно с това, което е най-вътрешното в нас, ние се намираме в най-тясна връзка с вътрешното на природата. Но доколкото до седмата година човек има напълно унаследено тяло, нищо от Аза, от жеста и физиономията не преминава във вътрешното на природата. Едва от смяната на зъбите ние започваме да проникваме в същностното на природата.
Затова само след смяната на зъбите съзряваме за това, да мислим за нещо природно.
До този момент в детето се надигат само произволни мисли, които имат малко общо с природата, които са особено очарователни именно с това, че имат малко общо с природата. Най-много се приближаваме до детето тогава, когато съчиняваме заедно с детето, когато превръщаме звездите в очи на небето и т. н., когато нещата, за които говорим с детето, стоят колкото може по-далеч от външната физическа действителност.
към текста >>
До този момент в детето се надигат само произволни
мисли
, които имат малко общо с природата, които са особено очарователни именно с това, че имат малко общо с природата.
Ние не сме същества само стоящи пред вратите на природата и напразно хлопащи по тях. Именно с това, което е най-вътрешното в нас, ние се намираме в най-тясна връзка с вътрешното на природата. Но доколкото до седмата година човек има напълно унаследено тяло, нищо от Аза, от жеста и физиономията не преминава във вътрешното на природата. Едва от смяната на зъбите ние започваме да проникваме в същностното на природата. Затова само след смяната на зъбите съзряваме за това, да мислим за нещо природно.
До този момент в детето се надигат само произволни мисли, които имат малко общо с природата, които са особено очарователни именно с това, че имат малко общо с природата.
Най-много се приближаваме до детето тогава, когато съчиняваме заедно с детето, когато превръщаме звездите в очи на небето и т. н., когато нещата, за които говорим с детето, стоят колкото може по-далеч от външната физическа действителност.
към текста >>
Едва след смяната на зъбите детето постепенно навлиза в природата така, че
мисли
те му малко могат да съвпадат с
мисли
те на природата; и по същество целият живот от седем до четиринадесет години се състои в това, че детето навлиза в природата; защото освен спомените на своята душа, сега то внася в природата своя жест, своята физиономия.
Едва след смяната на зъбите детето постепенно навлиза в природата така, че мислите му малко могат да съвпадат с мислите на природата; и по същество целият живот от седем до четиринадесет години се състои в това, че детето навлиза в природата; защото освен спомените на своята душа, сега то внася в природата своя жест, своята физиономия.
И после това преминава през целия му живот. Като отделни човешки индивидуалности ние се раждаме за вътрешното на природата едва със смяната на зъбите.
към текста >>
Да обърнем внимание например на волята, която изнася
мисли
те ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло
мисли
те сякаш се възнасят във Вселената.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена.
Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената.
Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята. Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото. Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>
Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас,
мисли
те се издигат до върха на дървото.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена. Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената. Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята.
Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото.
Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>
Когато волята се охлажда вътрешно, тогава всичките ни
мисли
са като заключени в главата ни, сякаш нищо от
мисли
те ни не може да премине в нашите ръце, в нашите крака.
Когато волята се охлажда вътрешно, тогава всичките ни мисли са като заключени в главата ни, сякаш нищо от мислите ни не може да премине в нашите ръце, в нашите крака.
Всичко става в главата. Главата пренася волевия хлад и ако волевият хлад не подейства потискащо, така че да настъпи чувство на мраз, тогава главата става топла чрез вътрешно противодействие и тогава тя развива мисли.
към текста >>
Главата пренася волевия хлад и ако волевият хлад не подейства потискащо, така че да настъпи чувство на мраз, тогава главата става топла чрез вътрешно противодействие и тогава тя развива
мисли
.
Когато волята се охлажда вътрешно, тогава всичките ни мисли са като заключени в главата ни, сякаш нищо от мислите ни не може да премине в нашите ръце, в нашите крака. Всичко става в главата.
Главата пренася волевия хлад и ако волевият хлад не подейства потискащо, така че да настъпи чувство на мраз, тогава главата става топла чрез вътрешно противодействие и тогава тя развива мисли.
към текста >>
Лятната воля, топлата воля носи
мисли
те ни навсякъде.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини.
Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде.
Зимната воля внася мисли в главата ни. По такъв начин можем да различаваме своята воля. И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>
Зимната воля внася
мисли
в главата ни.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини. Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде.
Зимната воля внася мисли в главата ни.
По такъв начин можем да различаваме своята воля. И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>
И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася
мисли
в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини. Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде. Зимната воля внася мисли в главата ни. По такъв начин можем да различаваме своята воля.
И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>
Но може да се усети и лятната воля, изнасяща нашите
мисли
във Вселената:
Но може да се усети и лятната воля, изнасяща нашите мисли във Вселената:
към текста >>
Това значи, че
мисли
те, които отначало се преживяват в главата, преминават в цялото тяло, изпълвайки отначало тялото, а после излизат от тялото.
Това значи, че мислите, които отначало се преживяват в главата, преминават в цялото тяло, изпълвайки отначало тялото, а после излизат от тялото.
към текста >>
41.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Тогава той е в състояние сякаш да се срасне в своето
мисле
не
с камъните.
Когато човек с обикновено съзнание подхожда към тези прадревни скали, отначало може външно да се възхищава от техните впечатляващи форми, от съвършено удивителната проста пластика, която обаче въпреки това говори твърде много. Когато след това човек с имагинативно съзнание подходи към тези най-твърди скали, той прониква под повърхността на минералното царство.
Тогава той е в състояние сякаш да се срасне в своето мислене с камъните.
Може да се каже: навсякъде в дълбините на скалите намира продължение душевното същество на човека и в духа той навлиза тук като в свещен божи храм. За имагинативното съзерцание вътрешната природа се оказва проницаема, а външните повърхности са сякаш стените на този дворец на боговете. Но в същото време той разбира, че вътре в тази скала живее едно вътрешно отражение на всичко, което се намира извън Земята, в космоса. Още веднъж светът на звездите израства пред душата на човека, отразен в тези твърди скали. Накрая той получава впечатлението, че във всяка от кварцовите скали съществува нещо като око на Земята, отворено за Вселената.
към текста >>
Но би било погрешно да се
мисли
, че температурата на тези същества е била милиони градуси.
Първото нещо например би било, че в онези форми на Сатурн, които намирате описани във «Въведение в тайната наука», се изявяват образувания, състоящи се от диференцирана топлина, мощни, гигантски топлинни образувания, които в течение на древния Сатурнов период са достигнали определена сгъстеност. Ако би могло да се случи така - разбира се, това е невъзможно, но нека да предположим, - че един земен човек срещне тези същества, той би могъл да ги почувства, би могъл да се докосне до тях. В определено време около средата на Сатурновия период тези същества не са били само духовни същества, а също са имали и физическо съществуване. И биха могли да се получат изгаряния, ако ги докоснеш.
Но би било погрешно да се мисли, че температурата на тези същества е била милиони градуси.
Не е било така, но те са имали такава вътрешна температура, че при съприкосновение с тях, би се появил мехур на кожата от изгарянето.
към текста >>
И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и
мисли
.
Земята, металите са ограничени от контури, имат затворена форма; по-надолу те се намират в огнено-течно състояние; а в обкръжението на Земята те са във фино разпрашено състояние и тук те се проявяват като непрекъснато сияние, което се разпространява в космоса. Металите сияят в мировото пространство. Но в мировото пространство има известна вътрешна еластичност. Изходящите сили не проникват навсякъде, както физиците си представят, а стигат до определена граница и после се връщат назад. Силите на отразеното сияние на металите трябва да се разглежда така, че те се връщат от периферията на Вселената назад от всички направления.
И можем да отбележим, че тези обратно сияещи сили са активни в тази сфера на човешкия живот, която е наистина най-красивата и най-чудната, а това са първите години от живота, когато детето се учи да ходи, говори и мисли.
Начинът, по който детето се изправя от пълзящо положение, за да поеме своите отговорности в живота, е наистина най-чудесното нещо, което можем да наблюдаваме в земния живот, тази себереализация на човешкото същество. Вътрешно в тези сили, които толкова често съм описвал, действат обратно отразените сили на металите. Докато се учи да преминава от хоризонтално положение при пълзенето към изправяне, детето е пронизано от сиянието на отразените сили на металите. Това са силите, които действително изправят детето. Ако някой вътрешно възприеме и разбере тази връзка, тогава същевременно той има и друга опитност.
към текста >>
Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на
мисле
не
то е залегнало това, което идва от миналите земни животи.
Способността за възприемане на действията на металите в космоса е същата като тази, която възприема кармическата връзка между последователните животи. Едното идва с другото и двете не съществуват едно без друго. Това са едни и същи способности.
Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни животи.
Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тенденция от някой предишен земен живот; на първо място това се разкрива в походката. Веднъж вече говорих за тези неща. И то се определя от това, че заедно със способността за виждане на силата на отразеното сияние на металите се проявява и способността да се наблюдава връзката на сегашния човешки живот с предишните земни животи.
към текста >>
42.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Сега е прието да се
мисли
за всичко така: всичко е съставено от части; но това е безс
мисли
ца.
Това обкръжение на Земята се е образувало по такъв начин, че когато впоследствие Земята се е уплътнила, от нея се е обособило това, което днес обозначаваме като въглерод, водород, кислород, азот и т. н. Но неправилно би било да кажем, че тогавашната белтъчна атмосфера се е състояла от тях, защото тя не е съдържала тези вещества в себе си в качеството на свои отделни части.
Сега е прието да се мисли за всичко така: всичко е съставено от части; но това е безсмислица.
Това, което познаваме в качеството му на определени по-високоорганизирани субстанции, не винаги е съставено от това, което виждаме при техния анализ; а работата е там, че нещата просто прекратяват съществуването си във висшите субстанции. Въглеродът там не е въглерод, и кислородът не е кислород, и т. н., а това просто е някаква по-високоорганизирана субстанция. И както вече се каза, тя може да се обозначи като крайно разреден белтък. Обаче цялата тази обкръжаваща Земята субстанция е била пронизана от космическия етер, който я оживявал.
към текста >>
И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в качеството му на
мисле
що същество.
И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите. И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н. Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и животински свят.
И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в качеството му на мислещо същество.
към текста >>
Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и
мисле
не
.
Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека.
Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
към текста >>
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и
мисле
що същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека. Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене.
Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
към текста >>
43.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И на първо място, ученикът би трябвало да обърне внимание на факта как от словото нещо сякаш се издига нагоре, за да приеме в себе си
мисли
те на главата, и как после пак от същото това слово нещо се обръща надолу към човека, за да преживее вътрешно съдържанието на усещането на словото.
Вниманието на ученика се обръщало върху това как словото започва да звучи от устата. На него отново и отново му се повтаряло: наблюдавай това, което чувстваш, когато словото звучи от устата.
И на първо място, ученикът би трябвало да обърне внимание на факта как от словото нещо сякаш се издига нагоре, за да приеме в себе си мислите на главата, и как после пак от същото това слово нещо се обръща надолу към човека, за да преживее вътрешно съдържанието на усещането на словото.
към текста >>
Нещо, приличащо на топлина, се издига от словото нагоре към главата и тази топлина, този огън обхваща
мисли
те.
После ученикът се насочвал към все по-интимните вътрешни усещания и изживявания на словото - към това, по какъв начин би могъл да възприема.
Нещо, приличащо на топлина, се издига от словото нагоре към главата и тази топлина, този огън обхваща мислите.
Надолу тече нещо подобно на водния елемент; излива се надолу, както се изливат в човек секретите на жлезите. И по такъв начин човек използва - обяснявало се на ученика в ефеските Мистерии - как човек използва въздуха, за да позволи на словото да звучи; но в речта въздухът се превръща в най-близкия елемент, в огън, в топлина, и довежда мисълта от висотата на главата долу, вчленява я в тялото. И отново, при настъпване на промени в състоянието - изпращане нагоре на огън и изпращане надолу на това, което стои в словото, - въздухът се просмуква надолу под формата на вода, течност, подобна на секрецията на жлезите. Благодарение на това, словото за човека става вътрешно осезаемо. Словото се стича на капки надолу под формата на течен елемент.
към текста >>
Обаче това не е нещо друго, а възнасяне на словото към
мисли
те и стичането му на капки надолу към чувството.
И така, вниманието на ученика в Ефес се обръщало върху това, че в същото време, докато говори, от устата му излиза вълново движение - огън, вода - огън, вода.
Обаче това не е нещо друго, а възнасяне на словото към мислите и стичането му на капки надолу към чувството.
И по такъв начин в речта се вплитат мисълта и чувството, в същото време, когато в живото вълново движение на речта въздухът изтънява в огън, после се уплътнява до вода и така нататък.
към текста >>
Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат
мисли
те; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Можем да си припомним това, което говорихме вчера: варовиковото предшества кремъчното, което се проявява в кварца. В него са се проявили растителните форми като раззеленяващи се и увяхващи облачни образувания. И ако би било възможно тогава, както казах, да се надникне в космическото минало, бихме видели зараждането на животинските същности и раззеленяващото се и увяхващо прарастение. Но всичко това се е възприемало вътрешно. Възприемало се е като собствена същност на човека.
Наред с това, което сте чували, като нещо, живеещо в самото себе си, звученето на животинското формиране, наред с него са могли вътрешно в някакъв смисъл да следват това, което са чували, сякаш в собствената човешка глава, в човешките гърди заедно със словото се издигали благодарение на топлината нагоре, за да постигнат мислите; по такъв начин може да се преминава от това, което се чува, от животинското формиране, към това, което се преживява при растителното формиране.
Тук е и своеобразното: тъкането и същността на животинското образуване се преживяват в изпарението и в стичането надолу на варовика; и ако после продължим търсенето на това, което е било в кремъчното като раззеленяващо се и повяхващо растително същество, тогава мировото Слово ставало мирова Мисъл и растението в кремъчния елемент присъединявало мисълта към звучащото слово. Преминава се, в някакъв смисъл, една степен нагоре и към звучащия Логос се присъединява мировата Мисъл, подобно на това, както днес със звучащото в говора слово - в същото време когато става вълновото движение на речта: огън, вода, огън, вода - в огъня се обхваща мисълта.
към текста >>
Днес, когато човек
мисли
, той трябва да
мисли
изолиран в своята глава.
Представете си как е живеел тогава човек, как е живеел все още като едно с Космоса, в единение с Космоса.
Днес, когато човек мисли, той трябва да мисли изолиран в своята глава.
Тук вътре са мислите, тук отвътре излизат думите. Вселената се намира отвън. Словата могат да обозначават само вселената; мислите могат да отразяват само вселената.
към текста >>
Тук вътре са
мисли
те, тук отвътре излизат думите.
Представете си как е живеел тогава човек, как е живеел все още като едно с Космоса, в единение с Космоса. Днес, когато човек мисли, той трябва да мисли изолиран в своята глава.
Тук вътре са мислите, тук отвътре излизат думите.
Вселената се намира отвън. Словата могат да обозначават само вселената; мислите могат да отразяват само вселената.
към текста >>
Словата могат да обозначават само вселената;
мисли
те могат да отразяват само вселената.
Представете си как е живеел тогава човек, как е живеел все още като едно с Космоса, в единение с Космоса. Днес, когато човек мисли, той трябва да мисли изолиран в своята глава. Тук вътре са мислите, тук отвътре излизат думите. Вселената се намира отвън.
Словата могат да обозначават само вселената; мислите могат да отразяват само вселената.
към текста >>
44.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
После настанало време, когато настъпило в определен смисъл затъмнение на спиритуалния живот, когато хората разчитали само на
мисле
не
то и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как
мисле
не
то и сетивата биха могли някак да разберат живота или да достигнат до истината.
После настанало време, когато настъпило в определен смисъл затъмнение на спиритуалния живот, когато хората разчитали само на мисленето и сетивата, основавали философии, които трябвало да покажат как мисленето и сетивата биха могли някак да разберат живота или да достигнат до истината.
към текста >>
45.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И за този начин на
мисле
не
и тази познавателна ориентация, които са били знайни в Хиберния, не се изисквало друго освен спиритуалност във физическия свят.
Следователно за посветените и техните ученици в Хиберния се открила необходимост действителното сетивно събитие да бъде преживяно само по духовен, спиритуален начин.
И за този начин на мислене и тази познавателна ориентация, които са били знайни в Хиберния, не се изисквало друго освен спиритуалност във физическия свят.
към текста >>
Следователно оловната сила на Сатурн обуславя това, че в теб укрепват
мисли
те, че те отново се надигат след определено време от дълбините на душата, че можеш да живееш с външния свят продължително, а не мимолетно.
Помисли, че ти си човек само защото днес все още знаеш това, което си знаел преди десет, преди двадесет години. Помисли колко би загубило човешкото в теб, ако ти не би носил в себе си това, което си съдържал преди десет-двадесет години. Твоята азова сила би била раздробена, ако не би притежавал в пълната й мяра силата на спомена. Ти си задължен за това на излъчващото се от далечния Сатурн. Това е сила, която е стигнала до състояние на покой в земното олово и в такова състояние не може повече да действа върху човека.
Следователно оловната сила на Сатурн обуславя това, че в теб укрепват мислите, че те отново се надигат след определено време от дълбините на душата, че можеш да живееш с външния свят продължително, а не мимолетно.
Ти си задължен на оловната сила на Сатурн за това, че сега не просто виждаш предмети около себе си и утре ги забравяш, а можеш така да ги удържиш, че това, което си преживял години назад, можеш отново да го оживиш в своята душа; ти можеш така да възпроизведеш душевното си преживяване, че да бъде, каквото е било, когато действително си го преживявал в земния си живот.
към текста >>
Опитай се да изработиш в мисловния свят, към който ти имаш особено разположение и който трябва да стане мисловен свят на хората за много столетия, опитай се да изработиш в
мисли
те това, което си възприел в моята школа.
Много от това, което предавам от мен към теб и други ученици, може да ти изглежда не съвсем правилно. Това, което съм давал на теб и другите ученици, е в края на краищата екстракт от святата древна мъдрост на Мистериите. Но хората в хода на своето развитие ще приемат форма, образ, вътрешна организация, които постепенно ще ги доведат до нещо по-високо в сравнение с това, което сега го има в човека, което обаче ще направи невъзможно възприемането от хората на такъв род естествознание, каквото е имало при гърците и каквото днес го описах. - Ето това обяснил Платон на Аристотел. - Затова искам да се оттегля за определено време, - казал Платон, - а ти ще останеш сам на себе си.
Опитай се да изработиш в мисловния свят, към който ти имаш особено разположение и който трябва да стане мисловен свят на хората за много столетия, опитай се да изработиш в мислите това, което си възприел в моята школа.
към текста >>
Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали
мисли
, абстрактни
мисли
, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии.
Но едно е в книгите по история, а другото, разказано ви от мен, е истината и съдържа импулс за нещо много по-значително. Съществували са два вида аристотелеви съчинения.
Едните съдържали в себе си забележителното естествознание, естествознанието на Елевзин, преминало от Платон към Аристотел; а другите съчинения съдържали мисли, абстрактни мисли, които Аристотел е трябвало да предаде по задание от Платон, по заданието, поръчано на Платон от Елевзинските Мистерии.
към текста >>
Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите
мисли
.
И това, което Аристотел е трябвало да даде, е приело двояк път.
Единият е бил пътят на така наречените логически съчинения, тези логически съчинения, които изнесли от древната елевзинска мъдрост най-устойчивите мисли.
Тези съчинения заедно с трошици от естествознанието е предал Аристотел на своя ученик Теофраст. И по заобиколен път чрез Теофраст и по други пътища те се разпространили в Гърция и Рим и образували в средновековието съдържанието на мъдростта за тези, които действали в цивилизацията като учители по философия в Средна Европа.
към текста >>
46.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно
мисле
не
, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него.
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение. Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля.
И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него.
Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди. И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа.
към текста >>
Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото
мисле
не
и наблюдение, а към целия човешки живот.
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение. Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално.
Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот.
Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди. И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа.
към текста >>
Ученикът достигал дотам, да употреби
мисле
не
то за нещата, което още не било толкова абстрактно, както днешното, по следния начин:
По такъв начин посредством отделните метали се възприемала цялата планетарна система.
Ученикът достигал дотам, да употреби мисленето за нещата, което още не било толкова абстрактно, както днешното, по следния начин:
към текста >>
47.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Да допуснем, че съществува нещо, което го знае само един човек, което не знае никой, освен този човек; и някой започва да гради предположения, да прави експерименти, за да узнае какво знае този човек или
мисли
за това, което този човек знае - това би било абсурдно, нали?
Благодарение на размишление или благодарение на емпирично изследване - както това сега се нарича - никой не може да стигне до астрологията. Хората, които са били посветени в древните Мистерии, на вашия въпрос би ли могло чрез изследване, чрез размишление да се стигне до астрологията, биха отговорили: ти можеш да стигнеш до астрологията чрез размишление, чрез емпирическо изследване дотолкова, доколкото можеш да узнаеш чрез емпирическо изследване и размишление тайните на човека, ако той сам не ти ги разкаже.
Да допуснем, че съществува нещо, което го знае само един човек, което не знае никой, освен този човек; и някой започва да гради предположения, да прави експерименти, за да узнае какво знае този човек или мисли за това, което този човек знае - това би било абсурдно, нали?
Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на наблюдение, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него. Защото древните хора са знаели: тайните на звездните светове ги знаят само Боговете, или, както по-късно са ги наричали, космически Интелигенции. Тези космически Интелигенции знаят тайните на звездните светове и само те могат да ги съобщят на човека. Затова трябва да се премине път на познание, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции.
към текста >>
В този случай някой,
мисле
щ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при дадени предпоставки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да постъпи в дихателния въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в сферата на оксаловата киселина.
Представете си пред вас двама-трима човека, при които е диагностицирана неспособност за изработване на мравчена киселина; вие им давате мравчена киселина и това им помага. След това при вас идва човек, който има нещо аналогично. Вие му давате мравчена киселина, но тя съвсем не му помага. Обаче в мига, когато му дадете оксалова киселина, тя тутакси му помага. Защо? Ами защото недостигът на сили се намира на друго място, там, където оксаловата киселина би трябвало да се превърне в мравчена киселина.
В този случай някой, мислещ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при дадени предпоставки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да постъпи в дихателния въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в сферата на оксаловата киселина.
Това ще бъде превърнато от самия мен в мравчена киселина. Аз се отказвам от мравчената киселина, искам сам да си я изработя.
към текста >>
Скъпи мои приятели, поставих пред вашите души някои от
мисли
те, които са определяли основното трагично настроение на средновековните изследователи.
Скъпи мои приятели, поставих пред вашите души някои от мислите, които са определяли основното трагично настроение на средновековните изследователи.
Искаме да погледнем към този своеобразен облик на розенкройцерския изследовател, стоящ в ранно-средновековната лаборатория, с неговото сериозно, често дълбоко замислено, но печално лице, без всякакъв разсъдъчен скепсис, но с дълбока неувереност на душата, без всякаква парализа на волята, но със съзнанието:
към текста >>
48.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни
мисли
тели са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
Когато се проникне с поглед в тези неща, тогава с истинска болка се преживява тривиалността, с която често днес в историческите трудове се представя причината, поради която едни или други древни мислители са съотнасяли златото към Слънцето, давали са на слънцето и златото еднакво обозначение.
Именно днес вече не се знае, че знанието, до което някога са достигали, е било плод на дълги тренировки и подготовка. Бих могъл да кажа: потапянето на пронизания с душа поглед в приглушената слънчева светлина е подготвяло ученика за това, да разбира златото в Земята. Как го е разбирал той? След като е преминел тази подготовка, вниманието му се приковавало от това, че златото е невъзприемчиво към кислорода, нещо, което за организмите е жизненото дихание и към което много метали, болшинството други метали са много възприемчиви. Кислородът не въздейства и не променя златото.
към текста >>
То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото
мисле
не
.
Кислородът не въздейства и не променя златото. Тази невъзприемчивост, «дебелокожието» на златото по отношение на това, от което човек получава живот, е произвеждало дълбоко впечатление върху древния ученик в Мистериите. Той получавал от златото следното впечатление: златото, а също и Слънцето, не могат да се приближат непосредствено към живота. И това е добре, че до живота непосредствено не могат да проникнат нито златото, нито Слънцето. После водели ученика постепенно по-нататък и той стигал до разбирането, че златото, благодарение на факта, че няма никакво родство с огнения въздух, с кислорода, при въвеждането му в човешкия организъм в определени дози оказва съвсем особено въздействие.
То няма непосредствено отношение нито към етерното, нито към астралното тяло, а се отнася непосредствено към това, което стои в човешкото мислене.
към текста >>
Проследете внимателно колко далеч е
мисле
не
то от човешкия живот в съвременния живот!
Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот!
Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно. Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората. Мисленето се привежда в движение от Аза. И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето. То връща на мисленето силата, състояща се в това, че мисленето може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло.
към текста >>
Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да
мисли
те, да
мисли
те съвсем абстрактно.
Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот!
Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно.
Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората. Мисленето се привежда в движение от Аза. И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето. То връща на мисленето силата, състояща се в това, че мисленето може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло. Благодарение на златото човек се оживява чрез мисленето.
към текста >>
Но е невъзможно посредством простото
мисле
не
да въздействате на каквото и да е в организма;
мисле
не
то става все по-безсилно за хората.
Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот! Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно.
Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората.
Мисленето се привежда в движение от Аза. И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето. То връща на мисленето силата, състояща се в това, че мисленето може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло. Благодарение на златото човек се оживява чрез мисленето.
към текста >>
Мисле
не
то се привежда в движение от Аза.
Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот! Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно. Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората.
Мисленето се привежда в движение от Аза.
И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето. То връща на мисленето силата, състояща се в това, че мисленето може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло. Благодарение на златото човек се оживява чрез мисленето.
към текста >>
И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на
мисле
не
то.
Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот! Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно. Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората. Мисленето се привежда в движение от Аза.
И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето.
То връща на мисленето силата, състояща се в това, че мисленето може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло. Благодарение на златото човек се оживява чрез мисленето.
към текста >>
То връща на
мисле
не
то силата, състояща се в това, че
мисле
не
то може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло.
Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот! Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно. Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората. Мисленето се привежда в движение от Аза. И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето.
То връща на мисленето силата, състояща се в това, че мисленето може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло.
Благодарение на златото човек се оживява чрез мисленето.
към текста >>
Благодарение на златото човек се оживява чрез
мисле
не
то.
Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно. Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората. Мисленето се привежда в движение от Аза. И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето. То връща на мисленето силата, състояща се в това, че мисленето може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло.
Благодарение на златото човек се оживява чрез мисленето.
към текста >>
Златото е импулс за оживяване на човешкото
мисле
не
по такъв начин, че то може да действа чак до етерното тяло.
По аналогичен начин ученикът в древните Мистерии стигал до разбиране на това, как действа противоположният на златото полюс.
Златото е импулс за оживяване на човешкото мислене по такъв начин, че то може да действа чак до етерното тяло.
А кой е противоположният полюс?
към текста >>
Но въздействието на златото е в това, че дава на
мисли
те възможност да съхранят могъществото си чак до етерното тяло.
Виждате ли, когато имаме човешкия организъм с неговите членове - Аз, астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло, тогава можем да кажем: посредством златото Азът получава способност да действа надолу чак до етерното тяло. След това етерното тяло може да въздейства по-нататък върху физическото тяло.
Но въздействието на златото е в това, че дава на мислите възможност да съхранят могъществото си чак до етерното тяло.
към текста >>
И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на
мисли
те и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода.
Кой е противоположният полюс? Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока! Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода.
И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода.
Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода. Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот. Въглеродът има противоположно свойство по отношение на златото.
към текста >>
49.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Тя трябва да одухотвори човешкото
мисле
не
с настроението на Великдена.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението.
Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена.
И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>
50.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Ако
мисле
но се пренесем в някоя от древните религиозни системи, една от тези, които стоят най-близо до модерния човек, несъмнено е юдейско-еврейската религиозна система.
Ако мислено се пренесем в някоя от древните религиозни системи, една от тези, които стоят най-близо до модерния човек, несъмнено е юдейско-еврейската религиозна система.
към текста >>
Обаче в тези древни религии имаше много по-здрава логика, от колкото обикновено се
мисли
.
Древните монотеистични религии имаха тази особеност, че караха човека да се преклони пред силите на Бог Отец, да ги приеме в дъното на душата си, да ги възвеличи в култа, в молитвата.
Обаче в тези древни религии имаше много по-здрава логика, от колкото обикновено се мисли.
към текста >>
Едната камера беше камерата на
мисле
не
то: Там ти трябва да изучиш всичко, свързано с
мисле
не
то... Да, ако на главата се гледа отвън, тя е твърде малка,... но ако се гледа отвътре, тя е голяма, голяма е колкото света... и в нея човек може да разбере своята духовна организация.
Тогава на кандидатите за Посвещение се казваше: Ти влизаш в човешката храмова пещера. Тази човешка храмова пещера нея ти трябва да опознаеш отвсякъде! Тя олицетворяваше това, което беше проникнато включително и до физическите свойства, от духовно-душевните сили, от онези духовно-душевни сили, изграждащи човека преди земното му въплъщение. Така че, в случая човек нахлуваше в самия себе си. Веднага след това той беше предупреждаван: Тази храмова пещера има три помещения, три камери.
Едната камера беше камерата на мисленето: Там ти трябва да изучиш всичко, свързано с мисленето... Да, ако на главата се гледа отвън, тя е твърде малка,... но ако се гледа отвътре, тя е голяма, голяма е колкото света... и в нея човек може да разбере своята духовна организация.
към текста >>
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите
мисли
, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Втората камера беше свързана с чувствата, с изучаването на чувствата. Третата камера беше свързана с волята, с изучаването на волята.
Така че по този начин окултните кандидати изучаваха как всъщност е организиран човека с оглед на неговите мисли, чувства и воля, учеха се да познават онова, което има една или друга стойност в условията на земния живот.
Строго погледнато, природознанието няма голяма стойност за човешкия живот на Земята. То се придобива преди още човекът да е слязъл в своето земно тяло. Тук обаче ние сме длъжни да си припомним: в духовния свят знанията не се изграждат според земната архитектура. Там дори музиката е духовен мелос, земната музика е само това, което се проецира долу в земния въздух; земната музика е само проекция на небесната музика, едва начина по който човек я приема в сърцето си, я прави нещо земно. Така е и с всичко, което в земния живот подлагаме на измерване.
към текста >>
1. нервно-сетивната система носител на
мисле
не
то
1. нервно-сетивната система носител на мисленето
към текста >>
51.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
А това, което пронизва човека като способност за мъдри
мисли
, което го пронизва като мъдрост,той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Юпитер.
А това, което пронизва човека като способност за мъдри мисли, което го пронизва като мъдрост,той получава чрез опитностите на Лунните Същества спрямо Юпитер.
към текста >>
52.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
То е съставено според начина, по който те се свързват помежду си, или с други думи според
мисли
те.
То е съставено според начина, по който те се свързват помежду си, или с други думи според мислите.
към текста >>
53.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки
мисле
щ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата?
В тези вечерни часове на нашите Рождественски събрания ми се иска да ви представя такъв обзор на земната еволюция на човечеството, който да ви помогне по-проникновено и интензивно да осъзнаете природата и битието на съвременния човек.
Защото именно в настоящия момент от историята, когато вече наблюдаваме подготвянето на събития от извънредна важност за цялата човешка цивилизация, всеки мислещ човек трябва да бъде готов да си зададе въпроса: "По какъв начин възниква съвременната конфигурация, съвременната организация на душата?
Как е възникнала тя в дългия ход на еволюцията? " Защото не може да се отрича, че в настоящето може да се проникне, само опитвайки се да разбереш, как то се корени в миналото.
към текста >>
Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в
мисле
не
то си.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него.
Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си.
След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен. Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора.
към текста >>
След някое време тази представа може отново да влезе от
мисле
не
то в съзнателния живот на душата ни като спомен.
Да си представим за начало нашия собствен душевен живот. Ще ви приведа пример от него. Имаме някакво преживяване и от това преживяване, което става в нас чрез нашите сетива или по някакъв друг начин чрез нашата личност, ние образуваме понятие, представа и задържаме тази представа в мисленето си.
След някое време тази представа може отново да влезе от мисленето в съзнателния живот на душата ни като спомен.
Да допуснем, че във вас е възникнал спомен, водещ до събитие с десетилетна давност. Сега ще опитаме съвсем точно да разберем, какво всъщност означава това. Преди десет години вие сте преживели нещо. Да допуснем, че преди десет години вие сте посетили някакво събиране на хора. Вие сте образували съждение за всяко от тези лица, техния външен вид и т.н.
към текста >>
Неговата глава не е била пълна с идеи и
мисли
.
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци. Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него.
Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли.
Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
към текста >>
Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи,
мисли
и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
Да се пренесем сега в далечното минало на човешката еволюция и да разгледаме населението на Древния Изток, по отношение на което китайците и индусите, познати от историята, са само по-късни потомци. Тоест ще се върнем хиляди години назад. Ако разгледаме човешкото същество от тази древна епоха, то ще намерим, че то е живяло съвсем не така, че да може да си каже: "В главата ми има спомен за нещо преживяно, за нещо, което ми се е случило във външния живот". То е нямало такива вътрешни преживявания; те просто не са съществували за него. Неговата глава не е била пълна с идеи и мисли.
Съвременният човек със свойствения му повърхностен маниер смята, че както ние сега имаме идеи, мисли и представи, така е било винаги при хората в историческите времена; но в този случай това не е така.
към текста >>
Ако обръщаме духовен поглед достатъчно далеч в миналото, то срещаме човешки същества, които в главата си са нямали понятия, представи и
мисли
, а по странен начин, както може да ни се стори, са преживявали главата като цяло.
Ако обръщаме духовен поглед достатъчно далеч в миналото, то срещаме човешки същества, които в главата си са нямали понятия, представи и мисли, а по странен начин, както може да ни се стори, са преживявали главата като цяло.
Те не са се отдавали като нас на абстракции. Да преживяват идеи в главата си е било чуждо за тях, но те са знаели как да преживяват собствената си глава. И така както вие, имайки картини в паметта, свързвате образа на спомена с някакво преживяване, както съотнасяте образа на спомена и външното събитие, по аналогичен начин тези хора са отнасяли преживяването на собствената си глава към Земята, към цялата Земя. Те са казвали: "В Космоса съществува Земята. И аз самият съществувам в Космоса, също и главата ми като част от мен самия; и главата, която нося на плещите си, е космически спомен за Земята.
към текста >>
Мисли
м, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше.
По такъв начин човек е достигал до това, което в древните времена е съответствало на нашия емоционален живот. Ние имаме още абстрактен живот на чувствата, на емоциите. Кой от нас знае непосредствено нещо за своето сърце?
Мислим, че чрез анатомията и физиологията ще узнаем нещо, но това не е нищо повече от познание добито от модел на сърце от папие-маше.
От друга страна, човека от древните времена е нямал това, което ние носим в себе си като емоционално преживяване на света. Вместо това, той е имал преживяване на своето сърце. Как отправяме емоциите си към света, в който живеем, как чувстваме, обичаме ли човека или го посрещаме с антипатия, харесва ли ни едно или друго цвете, склонни ли сме към това или онова, - как отправяме нашите чувства към света, - но света, който, може да се каже, като безтегловна абстракция е откъснат от солидния, плътен Космос, - така човекът на Древния Изток е устремявал сърцето си към Космоса, тоест към това, което е отивало от Земята в нейното обкръжение, по направление на Слънцето.
към текста >>
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме
мисле
не
, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи.
Отново, например, ние сега казваме: "Искам да отида". Ние знаем, че нашата воля живее в крайниците. Древните хора от Изтока са имали съвсем друго преживяване. Това, което наричаме воля, за тях било съвсем неизвестно.
Силно се заблуждаваме, ако вярваме, че това, което наричаме мислене, чувстване и воление е съществувало сред древните източни народи.
Това при тях съвсем го е нямало. Те са имали преживяване на главата, което е било преживяване на Земята. На тях е било свойствено преживяването на гърдите или сърцето, което се е явявало преживяване на земното обкръжение чак до Слънцето. Слънцето е съответствало на преживяване на сърцето. Те са имали още такива преживявания, като чувство на разширение и разпростряност вътре в тялото си.
към текста >>
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни
мисли
!
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли!
Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли. Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений. Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята. Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
Какво ви дават тези
мисли
?
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли!
Какво ви дават тези мисли?
Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли. Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений. Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята. Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните
мисли
, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни
мисли
.
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли! Какво ви дават тези мисли?
Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли.
Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений. Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята. Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени
мисли
, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята.
Иска ми се да кажа (и от определена гледна точка това е така): О, бедни съвременни хора, които могат да преживяват само абстрактни мисли! Какво ви дават тези мисли? Ние много се гордеем с тях, но съвсем забравяме заради абстрактните мисли, които са твърде умни сами по себе си, нашата глава; главата е много по-богата откъм съдържание от най-умната от нашите абстрактни мисли. Анатомията и физиологията знаят малко за чудната загадка на мозъчните гънки, но една-единствена мозъчна гънка е нещо много по-величествено и мощно, от абстрактните знания на най-великия гений.
Някога на Земята е било време, когато човек не просто, като нас, е осъзнавал скопени мисли, но е осъзнавал собствената глава; той е възприемал главата като образ на Земята и е усещал тази или онази част на главата – да кажем, четирихълмието или таламуса - като образ на определена планинска конфигурация на Земята.
Тогава той не просто е поставял своето сърце във връзка със Слънцето, изхождайки от някаква абстрактна теория, а е чувствал: "Моята глава се намира в същото отношение към гърдите, към сърцето, както Земята към Слънцето".
към текста >>
Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко
мисле
не
на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем
мисле
но да си спомняме неща.
Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса. И това се е изразявало в целия му живот.
Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща.
Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата.
към текста >>
Ние образуваме
мисле
ни картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата.
Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса. И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща.
Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата.
Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци.
към текста >>
Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали
мисли
, но са възприемали своята глава.
Това е било време, когато човек с целия свой живот е бил сраснат с Космоса, с Вселената; той е бил свързан с Космоса. И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща. Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата.
Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава.
Те не са могли да образуват картини на спомените. И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност. Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил.
към текста >>
И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и
мисли
и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност.
И това се е изразявало в целия му живот. Благодарение на факта, че ние поставяме нашето жалко мислене на мястото на главата, благодарение на този факт можем да имаме понятийна памет, можем мислено да си спомняме неща. Ние образуваме мислени картини на преживяното в качеството им на абстрактни спомени в главата. Хората от древността не са можели да правят това, тъй като са нямали мисли, но са възприемали своята глава. Те не са могли да образуват картини на спомените.
И затова в тези области на най-древния Изток, където хората още са притежавали съзнание за собствената глава, но не и мисли и, следователно, не и спомени, повсеместно намираме развито нещо такова, от което съвременните хора отново започват да изпитват потребност.
Дълго време не е имало необходимост от него, но сега тази необходимост се е върнала; отнасям това към нещо, което мога да нарека само немарливост на душата. Ако в това време, за което говоря, можеше да се посетят области, населени с хора, които още са притежавали съзнание за собствената си глава, гърди, сърце и крайници, то на всяка крачка биха могли да се срещнат малки стълбчета, набити в земята и изпъстрени със знаци, или някаква стена със знаци. Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие.
към текста >>
В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото
мисли
и идеи просто не са съществували.
Ако нещо се е случвало, човек е оставял някакъв знак, защото той не е разполагал още с понятийна памет и при връщане към това място той е преживявал събитието по знака, който е оставил. Човек се е сраствал чрез своята глава със Земята. Сега той просто прави бележка в своята глава за кое да е събитие. И както вече съм казвал, започваме все повече да чувстваме потребност да правим бележки не само в главата си, но също и в бележник. Това се предизвиква от, както казах, немарливост на душата, но въпреки това, ние се нуждаем от това все повече и повече.
В онези времена, обаче не е имало такива неща, като нанасяне на бележки дори и в главата, защото мисли и идеи просто не са съществували.
В замяна на това Земята е била изпъстрена със знаци. И от тази естествена склонност на древните хора е възникнал обичаят да се поставят паметници и монументи.
към текста >>
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на
мисле
не
то считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Да извикаме в ума си този момент в човешката еволюция, когато ритмическата памет е преминавала във времева, когато за пръв път се е появила тази памет, която ние с нашата абстрактна ограниченост на мисленето считаме за съвсем естествена; памет, с помощта на която ние извикваме нещо в образна форма, без да се нуждаем повече за възпроизвеждането от полусъзнателни или безсъзнателни ритмични повторения.
Епохата на прехода от ритмическа памет към времева е времето, когато Древният Изток е колонизирал Гърция, момент, описван в историята като появяване на колониите, разпространявани в Европа от Азия. Когато гърците са разказвали за героите, които дошли от Азия и Египет, за да се заселят на гръцка земя, те всъщност разказвали, как великите герои излезли от страните на ритмическата памет в търсене на климат, където ритмическата памет е можела да премине във времева, в помнене във времето.
към текста >>
54.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Не го е имало свойствения за нас независим живот на
мисли
те и чувствата;
мисле
не
, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно.
Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действителност по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена. И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки живот много по-силно, отколкото в по-късните времена. Това, което е живеело в душата на човека е живеело също така в цялото му същество.
Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно.
Същото се отнася и за абстрактното чувстване, което не знае за връзката с кръвообращението. Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н. Човек е преживявал цялото си същество като неделимо единство.
към текста >>
Човек в тези времена е имал
мисле
не
, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н.
Това значи, че азиатският период на развитие (говорим сега за това, което е правилно да се нарича азиатски период, защото това, което представя историята, е в действителност по-късен и упадъчен период) е бил век на хора със съвършено друго устройство, от това на хората от по-късните времена. И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки живот много по-силно, отколкото в по-късните времена. Това, което е живеело в душата на човека е живеело също така в цялото му същество. Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно. Същото се отнася и за абстрактното чувстване, което не знае за връзката с кръвообращението.
Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н.
Човек е преживявал цялото си същество като неделимо единство.
към текста >>
Азотът, за който ние сега
мисли
м като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа.
Азия е означавала низшето духовно царство, в което са обитавали човешките същества. Трябва да помним, че съвременната представа за нещата, която ние притежаваме в нашето обичайно съзнание, е била неизвестна за човека от онези времена. Би било нелепо да се предположи, че той би могъл да си представи такова нещо, като материя, лишена от дух. Да говори, както ние говорим за кислорода и азота, е било съвсем невъзможно за човека на Древния Изток. За него кислорода е бил дух, духовно нещо, което действа стимулиращо и възбуждащо на всичко живо, ускорява жизнения процес в живия организъм.
Азотът, за който ние сега мислим като за съдържащ се в атмосферата заедно с кислорода, е бил също духовен; той е бил това, което струи през Космоса, въздействайки на всичко живо и органично така, че да го подготви за възприемане на душевната природа.
Такива примерно са били познанията на хората от Древния Изток относно кислорода и азота. И човек е познавал по такъв начин всички природни процеси в тяхната връзка с духа; разпространените в наши дни представи са му били неизвестни. Съществували са отделни индивидуалности, които са ги притежавали и именно те са били посветени. Останалото човечество в качеството на обичайно, ежедневно съзнание, е притежавало съзнание, много напомнящо сън наяве; това е било съноподобно ясновидство, което при нас се среща само при аномални преживявания. Животът на древноизточния човек е преминавал в тези сънища.
към текста >>
Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни,
мисле
щи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание.
Какво всъщност е ставало? В характерните примери за това, което се явява действителен израз на тенденциите в историческото развитие, ние откриваме, че агресорите, като народ или като раса, са били млади, пълни с младежки сили. Какво значи днес да си млад? Какво значи това за човека от съвременната епоха? Това означава да разполагаш във всеки момент с такива сили на смъртта, че да имаш възможност да запълваш силите на душата, на които са нужни именно процесите на разпад, протичащи в човека.
Защото, както знаете, ние имаме в себе си растящи, цветущи сили на живота, но не тези жизнени сили ни правят разумни, мислещи същества: напротив, те приглушават нашето съзнание.
Силите на смъртта, силите на разрушението, които също са постоянно активни в нас, винаги се превъзмогват отново и отново по време на сън от силите на живота, докато в края на краищата не съберем заедно всичките сили на смъртта в едно завършващо събитие на смъртта; тези сили са същността на източника на разумност, на самосъзнание. Така стои работата със съвременното човечество. Но да вземем младата раса, младият народ, като тези, които описвах, страдащ от излишък на собствени жизнени сили и постоянно имащ чувството: аз усещам, как моята кръв през цялото време се блъска по вътрешните стени на тялото. Аз не мога да понасям това. Моето съзнание не става по-разумно.
към текста >>
55.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим
мисли
те си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския.
Днес няма да се задълбочаваме толкова далеко в миналото; ще насочим мислите си към този период, който често съм наричал египетско-халдейски, - периода, предшестващ гръко-латинския.
Вече сме обръщали внимание на факта, че за времето между атлантската катастрофа и гръцкия период е станало огромно изменение по отношение силите на човешката памет, а също и на социалния живот на човечеството. Такава памет, каквато притежаваме сега, - времева памет, с помощта на която можем да пътешестваме във времето, - не е съществувала в този трети следатлантски период; човек е имал тогава, както описахме това в предната лекция, памет, свързана с ритмическо преживяване. И ние видяхме, как тази ритмическа памет е произлязла от по-ранната памет, която е била особено силна в атлантския период, - а именно, от локализираната памет, при която човек е носил вътре в себе си съзнание само за настоящия момент, но е използвал по всякакви начини нещата, които е намирал във външния свят или сам е оставял там в качеството им на знаци: с тяхна помощ той се е поставял във връзка с миналото и не само своето минало, но и с миналото на човечеството като цяло.
към текста >>
В тази връзка ние трябва да
мисли
м не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност.
В тази връзка ние трябва да мислим не само за паметките, които са били по Земята: в онези древни времена констелациите на небето също са служили на човека в качеството на знаци, особено планетните констелации при техните възвратни повторения в цялата им многовариантност.
От тези констелации човек е узнавал, какъв е бил хода на нещата в ранните времена. Така небето и Земята са действали съвместно, за да създадат на древното човечество локализирана памет.
към текста >>
Животът на човешките
мисли
и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега.
Това, което ви представих тук, е било нещо напълно осъществимо в онези древни времена.
Животът на човешките мисли и чувства не е бил тогава толкова единен и неделим, както сега.
Затова човек не е можел да има опит със свободата в този смисъл, в който го имаме сега. Било е напълно възможно, или за духовно същество, което никога не се е въплъщавало на Земята, да действа чрез волята на земна личност, или, както в този случай, за човек, който е преминал през на прага на смъртта и е имал следсмъртно съществуване, да говори и действа чрез волята на някаква личност на Земята. Така е било с Гилгамеш. И от това, което е възникнало от сливането на двете воли, Гилгамеш е могъл с достатъчна яснота да разбере, в кой момент от историята на човечеството той самият се намира. Благодарение на влиянието на духа, който го е инспирирал, той започнал да разбира, че азът се е потопил във физическото и в етерното тяло, които са смъртни, и от този момент проблемът за безсмъртието започнал да играе твърде значителна роля в живота му.
към текста >>
Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да
мисли
и чувства така, както ние сега.
Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега.
Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето. И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите. В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища. Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството.
към текста >>
Цялото му
мисле
не
и чувстване напълно са се отличавали от нашето.
Сега трябва да ви е ясно: ако тогава човешкото същество е било устроено по такъв начин, то човек, разбира се, не би могъл да мисли и чувства така, както ние сега.
Цялото му мислене и чувстване напълно са се отличавали от нашето.
И това, което такива личности са могли да получават, разбира се, е било съвсем различно от това, което преподават днес в училищата и университетите. В онези дни всичко, което човек получавал, всичко, имащо духовна или културна природа, е идвало при него от мистериите, откъдето се е разпространявало сред хората по всички възможни пътища. Мъдреците в мистериите, жреците, са били истинските опекуни на човечеството.
към текста >>
В онези времена не е трябвало да се
мисли
или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Въпросът за безсмъртието, който е бил причина за такива страдания и душевен разпад за Гилгамеш, е бил свързан в онези дни с необходимостта от прозрение в развитието на Земята от прадревни времена.
В онези времена не е трябвало да се мисли или преживява безсмъртието на душата до тогава, докато не станело едновременно някакво прозрение в това, как душите на хората, които са присъствали вече в много ранните фази от развитие на Земята, - по време на степените на развитие на Старото Слънце и Старата Луна, - са съзерцавали приближаването на това, което в последствие е станало земно.
Хората са чувствали своята принадлежност към Земята. Те чувствали, че за самопознанието човек трябва да прозира своята връзка със Земята.
към текста >>
56.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
А горе, във въздушния елемент, възникват тъчащи космически
мисли
, творчески действащи в земното.
Тогава им ставало ясно, че ставащото в човешкото същество е антропоморфизиран космически процес и че някога, в отдалечените времена, самата Земя е действала по подобен начин. Само че тогава това е бил не въздушният, а водният елемент, течният елемент, (лява част на рисунката, синьо), - който описах вчера като летящ течен белтък, притежаващ вълнообразно движение и кипене. Някога в човека, когато е говорил, в излизащия дъх вместо въздух е имало летлив течен елемент - белтък, който е обкръжавал Земята в качеството на атмосфера. И както сега въздухът преминава в елемента на топлината, така белтъкът отгоре преминавал в нещо като въздушен елемент (в ляво, светло-синьо), а отдолу в нещо като земен елемент (светло). И също както в тялото ни възникват усещания благодарение на течния елемент, така и в Земята се зараждат земни образувания, земни сили, - всичко това, което действа вътре в Земята.
А горе, във въздушния елемент, възникват тъчащи космически мисли, творчески действащи в земното.
към текста >>
Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко
мисле
не
по време на земния си живот.
Така ученикът си прокарвал път в космическото, учейки се на правилно разбиране на това, което е било в собствената му реч. "Вътре в теб се намира човешкият Логос. Човешкият Логос действа чрез теб по време на твоя живот на Земята.
Ти, като човек, си човешки Логос (защото чрез това, което се устремява надолу в течния елемент, ние, като хора, се формираме от речта; докато чрез това, което се устремява нагоре, ние притежаваме човешко мислене по време на земния си живот.
И ако в теб човешката същност е микрокосмически Логос, то някога в началото на началата е бил Логоса, и Той е бил с Бог, и Сам е бил Бог".
към текста >>
Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в
мисли
те на човека.
Но всичко това, което ви описах, е било не повече от отправна точка за учението, което Аристотел предал на Александър. Това учение изцяло се отнасяло до вътрешното преживяване. Бих могъл накратко да го опиша примерно така: Александър се учел от Аристотел да разбира това, как земният, водният, въздушният и огнен елемент, живеещи извън човека в заобикалящия свят, живеят също вътре в самото човешко същество, във връзка с което, то се явява микрокосмос. Той изучавал, как в костите на човешкото същество живее земният елемент и как в циркулацията на кръвта и във всичките му течности и сокове живее водният елемент.
Въздушният елемент се проявява във всичко, което се отнася до дишането и динамиката на дишането - речта, а огненият елемент живее в мислите на човека.
Александър притежавал още и съзнателно виждане на живота в елементите. И ръка за ръка с това преживяване на живота в елементите вървяло също и преживяването на близко и интимно отношение към Земята. В наши дни, пътешествайки на изток, запад, север и юг, ние не забелязваме какво при това се устремява в нашето същество (защото забелязваме само това, което възприемат нашите сетивни органи). Така, ние виждаме само това, което възприемат наличните в нас твърди (земни) субстанции, а не това, което възприемат другите стихии, присъстващи в нашия организъм. Но Аристотел е учил Александър примерно така: когато се придвижваш по Земята на изток, ти постепенно проникваш в елемент, който те изсушава.
към текста >>
57.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Навсякъде, където и да пристигал, Александър Велики не само приемал обичаите на страната, но е можел също непосредствено да изхожда от по
мисли
те и копнежите на хората, обитаващи завзетата територия, можел е да се проникне с техните
мисли
.
И сега виждаме, че Александър, осъществявайки тази експедиция, съвсем не смята да покорява съществуващите култури, не се старае да присади елинизма на Изток в какъвто и да е външен смисъл.
Навсякъде, където и да пристигал, Александър Велики не само приемал обичаите на страната, но е можел също непосредствено да изхожда от помислите и копнежите на хората, обитаващи завзетата територия, можел е да се проникне с техните мисли.
Когато той пристига в Египет, в Мемфис, го възприемат като спасител и освободител от духовната лутаница, сковаваща местното население. Той дарява персийското царство с култура и цивилизация, каквито самите перси никога не биха могли да произведат. Той прониква даже в Индия. Замисля план да доведе до равновесие, до хармония елинската и източната цивилизация. На всяка крачка основава академии.
към текста >>
58.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си
мисли
и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на
мисли
те и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Спомнете си, как в книгата "Теософия" аз съм описал различните светове, свързани с човека. Описах ги като физически свят; преходен свят, граничещ с него, иначе казано – свят на душите; след това свят, в които само най-издигнатата част от нашата природа може да получи достъп, - свят на духовете.
Като оставим настрана частните особености на този свят на духове, през който съвременният човек преминава между смъртта и новото раждане и ако се вгледаме само в неговите по-общи качества и особености, ние си даваме сметка, че трябва да дадем нова ориентация на всичките си мисли и чувства преди да можем да постигнем страната на духовете; и любопитното е, че трябва да изменим и преориентираме нашият вътрешен живот на мислите и чувствата по същия начин, както, ако бихме искали да постигнем това, което стои зад границата на указания период.
Грешка би било да си въобразяваме, че ползвайки се от съвременните представи ще можем да разберем станалото до изгарянето на Ефеския храм. Ние трябва да си образуваме други понятия и други представи, за да проникнем с поглед до човешките същества, които били също така уверени в постоянната връзка на своята душа с боговете, както, че чрез дишането човек идва в съприкосновение с въздуха навън.
към текста >>
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на
мисле
не
и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция.
Херодот е описвал фактите от историята по външен начин и не се е докосвал до духовното, или го е докосвал във висша степен погрешно. И другите след него вървят по-нататък в това направление. Въпреки това, в Гърция ние винаги усещаме сякаш последния полъх на тези сянкоподобни образи, които трябва да напомнят на човека за духовния живот.
От друга страна, с Рим започва период, към който съвременният човек все още чувства сродство, - период, който има съвсем нов начин на мислене и чувстване, различаващ се даже от този, който наблюдаваме още в Гърция.
Само такава личност, като Юлиан Отстъпник, изпитва нещо като непреодолимо привличане към Древния свят и проявява определена честност в търсенето на посвещение в Елевзинските мистерии. Но това, което Юлиан е можел да получи в тези мистерии, не е притежавало вече силата на познанието. И още повече, той сам принадлежал към света, в който хората вече не могли да овладеят в своята душа мистерийните традиции на Изтока.
към текста >>
Тази
мисле
на ретроспекция, разбира се, не отива по-далеч от собствения му живот.
Представете си още един път човек, получил някои знания в Елевзинските мистерии. Конституцията на душата му не е заимствана от тези мистерии: за нея той е задължен на простия факт, че живее в тази епоха. Когато съвременният човек си спомня, когато той, както се казва, дълбае в себе си, то какво би могъл да си припомни? Той може да си припомни нещо такова, което сам лично е преживял по време на сегашния си живот, може би, преживяно двадесет или тридесет години назад.
Тази мислена ретроспекция, разбира се, не отива по-далеч от собствения му живот.
А за човек, който е принадлежал, например, към Ефеската цивилизация, това е било различно. Ако той е получил, макар и в малка степен, знания, достъпни му в Ефес, то при него процесът на спомняне е притичал така, че когато е навлизал в спомените си, в душата му изплували вместо спомени, отнасящи се до личния му живот, събития от доземното съществуване, събития, предшестващи земния период на еволюция. Той се пренасял в лунния период, слънчевия период, предшестващи отделните природни царства. Също е можел да гледа вътре в себе си и да вижда общността на човека с космическото цяло; той е виждал, как човек е свързан и съединен с Космоса. И всичко това, живяло в неговата душа, е било истинската "собствена" памет – космическата памет на човека.
към текста >>
От една страна, винаги имаме потока на мъдростта, който се разтича нашир и надлъж сред обикновения народ, - това е тайния източник на много средновековни
мисли
и възгледи.
По такъв начин, ние имаме тези две течения.
От една страна, винаги имаме потока на мъдростта, който се разтича нашир и надлъж сред обикновения народ, - това е тайния източник на много средновековни мисли и възгледи.
Това е посев, който някога отдавна, благодарение на своите походи, Александър пренесе в Азия, а сега той се върнал обратно в Европа по различни пътища - чрез арабите, например, а по-късно - с множеството върнали се кръстоносци. Ние го намираме във всеки ъгъл на Европа незабелязано струящ от скрити места. В тези места идвали хора като Якоб Бьоме, Парацелз и много други, за да възприемат това, което дошло тук по обиколни пътища и се е пазело в тези широки примитивни кръгове на европейския живот. И у нас в Европа е имало много повече народна мъдрост, отколкото обикновено се признава. Потокът продължава даже и сега.
към текста >>
Що се отнася до
мисли
те, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта.
В Рим ораторът излиза на мястото на гимнастика. Нещо вече е отнето от човешкото същество в неговата цялост; въпреки това ние имаме все пак връзка с дейности, правени от човешкото същество в някои части на неговия организъм. Какви движения има в цялото ни същество, когато говорим? Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу. Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него.
Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта.
Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите. Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене. Ораторите измрели.
към текста >>
Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за
мисли
те.
Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу. Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него. Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта. Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране.
Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите.
Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене. Ораторите измрели. Докторите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във възпитанието.
към текста >>
Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното
мисле
не
.
Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него. Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта. Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите.
Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене.
Ораторите измрели. Докторите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във възпитанието.
към текста >>
И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на
мисли
те през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век.
Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му. Двата потока протичали паралелно.
И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век.
Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век. Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други. Тя пак се върнала в Европа, но по друг път - чрез кръстоносците. Аристотелевата мъдрост съществувала, разпръсната надълбоко и нашироко сред обикновения народ.
към текста >>
Нека светът да си
мисли
каквото иска за изгарянето на Гьотеанума; за развитието на антропософското движение този пожар има огромно значение.
Вярвам, че всички вие, които сте дошли на това Рождественско събрание, чувствате импулси, призоваващи ви да се събудите. Приближава денят, когато това събрание ще свърши, ще настъпи годишнината от този ден, когато се разгоря страшният огън, разрушил Гьотеанума.
Нека светът да си мисли каквото иска за изгарянето на Гьотеанума; за развитието на антропософското движение този пожар има огромно значение.
Но ние няма да можем да оценим цялото му значение, докато не обърнем погледа си към още нещо. Отново, мислено вглеждайки се във физическите езици на пламъците, разгоряли се в тази нощ, ние виждаме изумителното зарево, което хвърляше топящият се метал от тръбите на органа и другите метални конструкции, създавайки в пламъците удивителна игра на цветовете. А след това мислено преглеждаме изминалата година. Но в паметта трябва да живее фактът, че физическото е майя, че ние трябва да търсим истината за огнените езици в духовния пламък, който сега трябва да разпалим в нашите сърца и души. От материалното пепелище на Гьотеанума за нас трябва да възникне духовно-жив Гьотеанум.
към текста >>
Отново,
мисле
но вглеждайки се във физическите езици на пламъците, разгоряли се в тази нощ, ние виждаме изумителното зарево, което хвърляше топящият се метал от тръбите на органа и другите метални конструкции, създавайки в пламъците удивителна игра на цветовете.
Вярвам, че всички вие, които сте дошли на това Рождественско събрание, чувствате импулси, призоваващи ви да се събудите. Приближава денят, когато това събрание ще свърши, ще настъпи годишнината от този ден, когато се разгоря страшният огън, разрушил Гьотеанума. Нека светът да си мисли каквото иска за изгарянето на Гьотеанума; за развитието на антропософското движение този пожар има огромно значение. Но ние няма да можем да оценим цялото му значение, докато не обърнем погледа си към още нещо.
Отново, мислено вглеждайки се във физическите езици на пламъците, разгоряли се в тази нощ, ние виждаме изумителното зарево, което хвърляше топящият се метал от тръбите на органа и другите метални конструкции, създавайки в пламъците удивителна игра на цветовете.
А след това мислено преглеждаме изминалата година. Но в паметта трябва да живее фактът, че физическото е майя, че ние трябва да търсим истината за огнените езици в духовния пламък, който сега трябва да разпалим в нашите сърца и души. От материалното пепелище на Гьотеанума за нас трябва да възникне духовно-жив Гьотеанум.
към текста >>
А след това
мисле
но преглеждаме изминалата година.
Вярвам, че всички вие, които сте дошли на това Рождественско събрание, чувствате импулси, призоваващи ви да се събудите. Приближава денят, когато това събрание ще свърши, ще настъпи годишнината от този ден, когато се разгоря страшният огън, разрушил Гьотеанума. Нека светът да си мисли каквото иска за изгарянето на Гьотеанума; за развитието на антропософското движение този пожар има огромно значение. Но ние няма да можем да оценим цялото му значение, докато не обърнем погледа си към още нещо. Отново, мислено вглеждайки се във физическите езици на пламъците, разгоряли се в тази нощ, ние виждаме изумителното зарево, което хвърляше топящият се метал от тръбите на органа и другите метални конструкции, създавайки в пламъците удивителна игра на цветовете.
А след това мислено преглеждаме изминалата година.
Но в паметта трябва да живее фактът, че физическото е майя, че ние трябва да търсим истината за огнените езици в духовния пламък, който сега трябва да разпалим в нашите сърца и души. От материалното пепелище на Гьотеанума за нас трябва да възникне духовно-жив Гьотеанум.
към текста >>
59.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Така са
мисли
ли естествоизпитателите от IX-XI век.
Хората от миналите времена казвали: човекът е микрокосмос; всичко, което го има във външния свят, в макрокосмоса, го има в този или онзи вид и в човека. И това е било за тях не общ, абстрактен принцип, но за напредналия, макар и малко, в посветителското познание, това закономерно е произтичало от знанието за природата на човека и природата на Вселената. Хората знаели, че до истинското разбиране за човека ще дойдат само тогава, когато сведат до едно цяло природата, с всичките и импулси, с всичките и субстанциални съставки. И само тогава може да се получи образ, имагинация за съществото на човека. Елемент на дисхармония се вмъква в този образ тогава, когато ние срещаме в природата нещо, което не може да се намери в човека.
Така са мислили естествоизпитателите от IX-XI век.
Но в онези времена е било известно и нещо друго, а именно: това, което е възприето чрез физическо хранене е само част, може би, даже не най-важната, от служещото за подкрепа на физическия организъм или, по-скоро, на целия човешки организъм .
към текста >>
Такъв е бил начинът на
мисле
не
, в който е живеел естествоизпитателят в средните векове - в IX, X, XI или XII век.
Такъв е бил начинът на мислене, в който е живеел естествоизпитателят в средните векове - в IX, X, XI или XII век.
Той не е имал везни, не е имал никакви груби измервателни уреди, които измерват, как действат веществата и силите; неговата задача е била дълбоко да проникне във вътрешните качества на природата, да разбере нейните вътрешни импулси и нейната връзка с човешкото същество. И хората са могли по този път да научават множество неща, които те някога в бъдеще ще открият отново. Защото, честно казано, съвремието нищо не знае за истинската природа на човешкото същество.
към текста >>
В такъв дух ние трябва да изменим нашите
мисли
за великото множество на нещата.
В такъв дух ние трябва да изменим нашите мисли за великото множество на нещата.
Днес успях само да ви дам някои насоки. Премислете ги. Помислете, как белтъкът трябва да бъде дезорганизиран и разрушен, за да се подложи на въздействието на целия макрокосмос. Помислете, как водата, която пия, става в мен жива течност и повече не се явява неорганична вода: водата се пронизва от аза. Помислете, че ако ядете зеле, то вън от вас това е зеле, а вътре във вас астралното тяло възприема зелето в себе си и го преобразува в нещо съвсем различно.
към текста >>
60.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как
мисли
те и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
В дните, предшестващи изгарянето на Ефес, когато са говорили за мистериите, - при условие, че са говорили сведущи хора, - са говорили по следния начин: център и обител на човешките знания, на човешката мъдрост са мистериите.
А когато в онези отминали времена духовните водачи на Вселената са говорили за мистериите, когато за мистериите са се изказвали в свръхсетивните светове – позволих си да се изразя така, макар че това е само фигуративен израз, предназначен да опише, как мислите и въздействията слизат от свръхсетивния в сетивния свят, - когато, значи за мистериите се изказвали в свръхсетивните светове, то това е било примерно така: "В мистериите човек оборудва места, в които ние, боговете, можем да намерим хора, принасящи жертва и достигащи ни при жертвоприношенията".
Защото, фактически, хората от древността, сведущите хора от древността, съзнавали, че в местата на мистериите боговете се срещат с хората; те знаели, че всичко това, което носи и държи света, почива на това, което става между боговете и хората в свещените мистерии.
към текста >>
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние
мисле
хме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
Във времето, когато човекът още е вдигал взор към боговете без да е свободен, но е имал за задача да стане свободен, това са били думи, означаващи за него най-дълбоко нещастие и тъга. Той е виждал записаното в пламъците: завист на боговете. И чрез нишките на духовното развитие нашата собствена беда е свързана с тези думи. Ние живеем в това време, когато човек трябва да намери в себе си сила за свобода и сега ние виждаме записани в пламъците други слова: завист на хората. В Ефес има статуи на богове; тук в Гьотеанума - изваяние на Човека, изваяние на Представителя на човечеството, Христос Исус.
Чрез Него, отъждествявайки се с Него в пълно смирение, ние мислехме да постигнем познание подобно на това, както някога, по път, вече съвсем непонятен за съвременното човечество, учениците в Ефес са достигали познания чрез Диана Ефеска.
към текста >>
61.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да
мисли
ло така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно.
Когато днес гледаме света, то пред нашия поглед застават множество разрушителни сили, които действат вече в продължение на редица години; те действат така, че можем да се досещаме, към каква пропаст се пързаля западната цивилизация. Но ми се иска да кажа следното: когато гледаме към хората, които във външния живот осъществяват духовното ръководство в различните и области, забелязваме, че тези хора масово са потопени в дълбок сън.
Възможно е , до неотдавна мнозинството от тях да мислило така: чак до XIX век човечеството в своите възгледи и представи е било по детски примитивно.
След това в най-различни сфери на живота дойде най-новата наука и тя се култивира там в качеството си на вечна истина.
към текста >>
Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите
мисли
нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без
мисли
.
Тези понятия и идеи притежават тази особеност: ако човек встъпи с тях в духовния свят (подобно на това, как той е извършвал с тях своето развитие, израстването си в съвременната цивилизация и училище), той ще се окаже парализиран по отношение на душата си. И връщането му във физическия свят ще стане тогава в мисловна и идейна пустота.
Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли.
Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние. Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите. Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе.
към текста >>
Защото с днешните
мисли
може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе.
Ако Пазачът на прага не отблъскваше по най-строг начин душите на твърде много съвременни хора и допуснеше тези души в духовния свят, то тогава те, при връщането си обратно в будно състояние, биха изпитали такова чувство: аз не съм в състояние да мисля, моите мисли нямат съприкосновение с мозъка, аз съм принуден да живея без мисли. Със света на абстрактните идеи, който човек привързва към всичко в действителния живот може да се влезе в духовния свят, но да се излезе оттам е невъзможно. И когато видиш тази сцена, която много души днес действително преживяват на сън, тогава си казваш: о, само ако можех да оградя тези души от изпитанията при умирането на всичко това, което те преживяват на сън! Защото ако това състояние пред лицето на Пазача на прага би продължило достатъчно дълго, - тоест ако човешката цивилизация дълго би пребивавала в това, което днес се изучава в училищата и го пренасят в качеството му на предания през цивилизацията, то тогава животът би възникнал от сънното състояние. Човешките души биха влизали през вратата на смъртта в духовния свят, но вече не биха могли да пренесат в следващия земен живот силата на идеите.
Защото с днешните мисли може да се влезе в духовния свят, но с тях не може отново да се излезе.
Отново да се излезе може само изпитвайки парализа на душата.
към текста >>
Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че
мисле
не
то, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята.
Обърнете внимание върху това, че съвременната цивилизация може да бъде обоснована с помощта на тази форма на духовен живот, която се култивира вече толкова дълго, но животът няма да приеме подобна обосновка. Тази цивилизация може да просъществува още някое време.
Душите нищо няма да знаят за Пазача на прага по време на будност, а по време на сън те ще бъдат отхвърлени от този Пазач, за да не се парализират; и в края на краищата в бъдеще ще се появи на света такъв вид хора, който няма да могат да приложат в земния си живот никакви идеи, така че мисленето, животът в идеите, ще изчезнат от лицето на Земята.
Земята ще се окаже заселена от болен вид хора, притежаващи само инстинкти. Развитието на човечеството ще се окаже във властта на лоши чувства и емоции, лишени от водещата сила на идеите. Да, печалната картина, заставаща пред духовния поглед на наблюдателя не е само образ на души, стоящи пред Пазача на прага, на които е забранен входа в духовния свят - тази картина има и друг аспект.
към текста >>
Световните
мисли
открива:
Световните мисли открива:
към текста >>
В покоя на
мисли
те,
В покоя на мислите,
към текста >>
И ти наистина ще
мисли
ш
И ти наистина ще мислиш
към текста >>
Защото Мировите
Мисли
владеят Духа,
Защото Мировите Мисли владеят Духа,
към текста >>
62.
Съдържание
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Едно такова обоснование, подходящо за днешното
мисле
не
беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
63.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората, често
мисле
щи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски».
Да разгледаме сега още веднъж това, което вече разглеждахме. Когато искаме да намерим причините за физическото, ние можем да останем вътре във физическото. Когато трябва да търсим причините за растителното, ние трябва да излезем навън в далечините на етерното пространство, но все още можем да останем в пространството, само че, както казахме, тук пространството става нещо хипотетично, защото трябва да прибегнем до изрази от приказките - «там където светът е закован с дъски».
Въпреки това нещата са такива, че действително даже и хората, често мислещи в смисъла на съвременната естествена наука стигат до убеждението, че трябва действително да говорим за нещо подобно, как «светът е закован с дъски».
Естествено това е един тривиален, груб израз. Достатъчно е само да помислим, как хората мислят по детски начин: Там се намира Слънцето, то изпраща своите лъчи надалеч и все по-надалеч; те наистина отслабват все повече и повече, - светлината продължава да върви нататък, все по-далеч и по-далеч в безкрайността.
към текста >>
Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да
мисли
точно, не обръща внимание.
И така ние можем вече да говорим също и за това, че когато изпращаме нашите представи достатъчно далеч навън, не трябва да приемем просто безкрайното пространство, което е една фантастичност, при това такава фантастичност, която не можем да обхванем, а трябва с представите си отново да се завърнем обратно. Може би някои от вас ще си спомнят, как описвайки хода на моя живот, в последната глава, която излезе от печат миналата седмица, аз казах, че ми направи особено силно впечатление, слушайки лекциите върху синтетичната нова геометрия, как именно тя ме наведе на мисълта, че една права линия не трябва да си я представяме така, като че ли тя отива в безкрайността и никъде не спира, но че правата линия, удължавайки се, действително се връща от другата страна. Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия.
Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание.
Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна. Това изглежда гротескно за всяко физическо мислене. Обаче в момента когато изоставим физическото мислене, то е една действителност, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен. Така че можем да кажем: - Ние отиваме до границата на етерното, когато говорим за растителното и за онова, което е етерно в човека. Обаче ние трябва да излезем извън всичко това, което е въобще в пространството, когато искаме да обясним животинското естество и това, което в човека е астрално.
към текста >>
Това изглежда гротескно за всяко физическо
мисле
не
.
Геометрията изразява това така: Безкрайно далечната точка надясно е същата както безкрайно далечната точка в ляво. Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна.
Това изглежда гротескно за всяко физическо мислене.
Обаче в момента когато изоставим физическото мислене, то е една действителност, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен. Така че можем да кажем: - Ние отиваме до границата на етерното, когато говорим за растителното и за онова, което е етерно в човека. Обаче ние трябва да излезем извън всичко това, което е въобще в пространството, когато искаме да обясним животинското естество и това, което в човека е астрално. Там ние трябва да се разходим във времето, трябва да преминем отвъд това, което протича едновременно. Следователно тук ние трябва да навлезем във времето. -
към текста >>
Обаче в момента когато изоставим физическото
мисле
не
, то е една действителност, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен.
Това може да бъде изчислено. Това не е нещо само по аналогия, че когато имаме един кръг и тръгваме от тук, отново се връщаме обратно, че ако полудъгата е една безкрайност, тя би била една права линия. Това не е така; това би било една аналогия, на която този, който може да мисли точно, не обръща внимание. Това, което ми направи впечатление, не беше тази тривиална аналогия, а възможността действително да може да се докаже чрез изчисление, че безкрайно далечната точка от лявата страна е същата като безкрайно далечната точка от дясната страна, следователно че действително някой, който започва тук да тича и продължава така непрестанно да тича по тази линия, той не стига до безкрайността, а когато е тичал достатъчно дълго време, пристига от другата страна. Това изглежда гротескно за всяко физическо мислене.
Обаче в момента когато изоставим физическото мислене, то е една действителност, защото светът не е безкраен, а като физически свят той е ограничен.
Така че можем да кажем: - Ние отиваме до границата на етерното, когато говорим за растителното и за онова, което е етерно в човека. Обаче ние трябва да излезем извън всичко това, което е въобще в пространството, когато искаме да обясним животинското естество и това, което в човека е астрално. Там ние трябва да се разходим във времето, трябва да преминем отвъд това, което протича едновременно. Следователно тук ние трябва да навлезем във времето. -
към текста >>
Но тук действително не трябва отново абстрактно да продължаваме този начин на
мисле
не
, а трябва да продължим конкретно.
А сега да преминем към човешкото естество. Виждате ли, когато навлезем във времето, ние всъщност вече по двояк начин преминаваме границата на физическото. Когато описваме животното, ние трябва да вървим нататък във времето.
Но тук действително не трябва отново абстрактно да продължаваме този начин на мислене, а трябва да продължим конкретно.
Внимавайте сега, как се продължава конкретно.
към текста >>
Оливър Лодж показа обаче, че сега този начин на
мисле
не
вече не е правилен, че сега се знае, че тя стига до един край и отново се завръща обратно.
Нали хората мислят, че когато Слънцето изпраща светлина, светлината продължава безкрайно да се движи.
Оливър Лодж показа обаче, че сега този начин на мислене вече не е правилен, че сега се знае, че тя стига до един край и отново се завръща обратно.
Слънцето отново получава обратно своята светлина от всички страни, макар и в друга форма, в преобразена форма, но то я получава обратно. А сега да приложим този начин на мислене върху това, което току що премислихме. Ние първо стоим в пространството. Земното пространство остава вътре, ние излизаме навън във Вселената. Но това не ни е още достатъчно, ние излизаме навън във времето.
към текста >>
А сега да приложим този начин на
мисле
не
върху това, което току що пре
мисли
хме.
Нали хората мислят, че когато Слънцето изпраща светлина, светлината продължава безкрайно да се движи. Оливър Лодж показа обаче, че сега този начин на мислене вече не е правилен, че сега се знае, че тя стига до един край и отново се завръща обратно. Слънцето отново получава обратно своята светлина от всички страни, макар и в друга форма, в преобразена форма, но то я получава обратно.
А сега да приложим този начин на мислене върху това, което току що премислихме.
Ние първо стоим в пространството. Земното пространство остава вътре, ние излизаме навън във Вселената. Но това не ни е още достатъчно, ние излизаме навън във времето. Сега някой би могъл да каже: - Ето, ние постоянно вървим все по-нататък и по-нататък. Не, сега отново се връщаме обратно.
към текста >>
Ние трябва да продължим начина на
мисле
не
.
Ние първо стоим в пространството. Земното пространство остава вътре, ние излизаме навън във Вселената. Но това не ни е още достатъчно, ние излизаме навън във времето. Сега някой би могъл да каже: - Ето, ние постоянно вървим все по-нататък и по-нататък. Не, сега отново се връщаме обратно.
Ние трябва да продължим начина на мислене.
Ние отново се връщаме обратно! Отново се връщаме обратно именно така, както, когато в пространството постоянно вървим напред, стигаме до границата и след това отново се връщаме обратно; така също и тук ние отново се връщаме обратно. Това значи, когато сме търсили миналите свръхфизически причини в далечините на времето, ние трябва отново да се върнем обратно във физическото.
към текста >>
Необходимо е да се обърне внимание върху това, че и самото
мисле
не
трябва да стане друго, когато искаме да разберем духовното.
Когато постъпваме чисто логически и търсим редицата от причини, тогава и по простия мисловен път ние достигаме до миналите земни съществувания.
Необходимо е да се обърне внимание върху това, че и самото мислене трябва да стане друго, когато искаме да разберем духовното.
към текста >>
Така и насреща на това, което се съобщава от духовния свят, ние трябва да поднесем едно
мисле
не
, което е подходящо за духовния свят.
Човек наистина може да го разбере, само че той трябва да разшири своята логика. Също и когато искаме да разберем едно музикално, художествено или друго произведение на изкуството, е необходимо да създадем в себе си предпоставки за разбирането на нещата. Когато тези предпоставки липсват, ние нищо не разбираме. Тогава го възприемаме като някакъв шум. Или в едно произведение на изкуството ние не виждаме нищо друго, освен някаква неразбираема формация.
Така и насреща на това, което се съобщава от духовния свят, ние трябва да поднесем едно мислене, което е подходящо за духовния свят.
Но това се установява още при простото логическо мислене. Когато разглеждаме различните видове причини, ние стигаме фактически дотам, да можем също и логически да разбираме миналите земни съществувания.
към текста >>
Но това се установява още при простото логическо
мисле
не
.
Също и когато искаме да разберем едно музикално, художествено или друго произведение на изкуството, е необходимо да създадем в себе си предпоставки за разбирането на нещата. Когато тези предпоставки липсват, ние нищо не разбираме. Тогава го възприемаме като някакъв шум. Или в едно произведение на изкуството ние не виждаме нищо друго, освен някаква неразбираема формация. Така и насреща на това, което се съобщава от духовния свят, ние трябва да поднесем едно мислене, което е подходящо за духовния свят.
Но това се установява още при простото логическо мислене.
Когато разглеждаме различните видове причини, ние стигаме фактически дотам, да можем също и логически да разбираме миналите земни съществувания.
към текста >>
Тогава няма да ви бъде необходимо да се справяте с такъв гъсталак от абстракции, но също вие ще разберете, че това беше необходимо за определено развитие на
мисле
не
то.
С този въпрос искаме да завършим днес, мили приятели и да започнем с него утре, за да навлезем действително основно във въпроса за човешката съдба, за така наречената карма. Следователно в следващите лекции ще говоря по-нататък за кармата.
Тогава няма да ви бъде необходимо да се справяте с такъв гъсталак от абстракции, но също вие ще разберете, че това беше необходимо за определено развитие на мисленето.
към текста >>
64.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Човекът принадлежи на целия свят в много по-широк смисъл, отколкото обикновено се
мисли
.
Човекът принадлежи на целия свят в много по-широк смисъл, отколкото обикновено се мисли.
Човекът е именно един член на света и без света всъщност той е нищо. Аз често пъти съм употребявал сравнението с някой член на човека, например с един пръст. Пръстът е пръст, докато той е част от човешкия организъм. Той не е вече никакъв пръст в момента, когато е отрязан от човешкия организъм. Външно-физически като пръст той е същият, но всъщност не е вече никакъв пръст, когато е отрязан от човешкия организъм.
към текста >>
Ние
мисли
м с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а
мисли
м независимо от земната тежест.
Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщност тежи само 20 грама. Мозъкът, който иначе тежи всъщност 1500 грама, натиска само с 20 грама върху своята основа. А сега помислете само, колко силно човекът има тенденцията в един от неговите важни органи да се освободи от Земята, поради това, че нашият мозък плува в мозъчната вода.
Ние мислим с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а мислим независимо от земната тежест.
На мислителния орган е отнета земната тежест.
към текста >>
На
мисли
телния орган е отнета земната тежест.
Значи мозъкът плува в мозъчната вода и олеква толкова, че всъщност тежи само 20 грама. Мозъкът, който иначе тежи всъщност 1500 грама, натиска само с 20 грама върху своята основа. А сега помислете само, колко силно човекът има тенденцията в един от неговите важни органи да се освободи от Земята, поради това, че нашият мозък плува в мозъчната вода. Ние мислим с един орган, който съвсем не е подчинен на земната тежест, а мислим независимо от земната тежест.
На мислителния орган е отнета земната тежест.
към текста >>
Тогава под влиянието на силите на по-висшите йерархии, в живите
мисли
, в живите мирови импулси се оформя онова, което от изживяванията на миналите земни съществувания трябва след това да премине в следващото земно съществуване, за да бъде живяно по-нататък.
А сега лесно можем да си представим, как в един минал земен живот ние сме били заедно с някой човек и в съвместния живот се е случило нещо. То бива продължено в живота между смъртта и едно ново раждане.
Тогава под влиянието на силите на по-висшите йерархии, в живите мисли, в живите мирови импулси се оформя онова, което от изживяванията на миналите земни съществувания трябва след това да премине в следващото земно съществуване, за да бъде живяно по-нататък.
към текста >>
А сега по
мисле
те: Вие живеете в един земен живот, правите това или онова от инстинкти, страсти, нагони или от разумни и глупави
мисли
; всичко това съществува действително като импулси.
А сега помислете: Вие живеете в един земен живот, правите това или онова от инстинкти, страсти, нагони или от разумни и глупави мисли; всичко това съществува действително като импулси.
Помислете, че когато живеете в един земен живот, това, което вършите от различни стремежи, ви води до ощастливяването или до увреждането на един друг човек. След това преминавате в живота между смъртта и едно ново раждане. В този живот между смъртта и едно ново раждане имате силното съзнание: - Ако съм нанесъл вреда на един човек, аз съм станал по-несъвършен, отколкото ако не бих му нанесъл тази вреда. Аз трябва да изправя тази вреда. - Във вас се ражда стремежът и подтикът да изправите тази вреда.
към текста >>
Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безс
мисле
но да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на
мисли
те.
Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да поставя по правилен начин и въпроса за свободата. Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята.
Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите.
Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен. Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата. И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен.
към текста >>
Свободните
мисли
трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен.
Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да поставя по правилен начин и въпроса за свободата. Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята. Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата».
Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен.
Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят. А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата. И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен. Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение.
към текста >>
Обаче със своите
мисли
човекът живее в минералния свят.
Когато вниманието на човек се обърне към това, той се научава да поставя по правилен начин и въпроса за свободата. Прочетете в моята книга «Философия на свободата», каква голяма стойност аз отдавам на това да не се пита за свободата на волята. Волята седи дълбоко, дълбоко долу в несъзнателната област на нашето същество и е безсмислено да се пита за свободата на волята; а може да се пита само за свободата на мислите. Аз добре различих тези две неща в моята «Философия на свободата». Свободните мисли трябва тогава да импулсират волята, тогава човекът е свободен.
Обаче със своите мисли човекът живее в минералния свят.
А с всичко друго, с което той живее в растителния, в животинския и в чисто човешкия свят, той е подчинен на съдбата. И свободата е нещо, за което всъщност може да се каже: - От царствата, в които властват висшите йерархии, човекът влиза в царството, което по определен начин е свободно от висшите йерархии, в минералното царство, за да стане от своя страна свободен. Това минерално царство е същото онова царство, на което човекът е подобен само по своя труп, когато той е изоставил този труп, след като е преминал през вратата на смъртта. В своя земен живот човекът е независим от онова царство, което може да действа само за неговото разрушение. Нищо чудно, че той е свободен в това царство, тъй като това царство няма никакво друго участие, освен да го разруши, когато го приеме в себе си.
към текста >>
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите
мисли
, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата.
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
65.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в
мисли
, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи.
Как стои въпросът с кармата, се вижда най-добре, когато срещу импулсите на човека, противопоставим онзи импулс, който назоваваме с името свобода. Нека разгледаме - бих искал да кажа - най-грубо въпроса за кармата. Какво означава тя? В човешкия живот трябва да отбележим редуващи се земни съществувания.
Когато осъзнаем себе си в определен земен живот, ние първо можем, поне в мисли, да погледнем назад върху това, как този настоящ земен живот е повторението на редица минали животи.
Този земен живот е бил предхождан от един друг, този последният също от един друг и т.н., докато стигнем в онези времена, в които е невъзможно да говорим за повтарящи се земни съществувания по начин, както това става днес в настоящата епоха на Земята, защото отивайки назад в миналото започва едно време, когато постепенно животът между раждането и смъртта и между смъртта и едно ново раждане стават така подобни един на друг, че вече не е налице онази огромна разлика, която съществува днес. Днес между раждането и смъртта ние живеем в нашето земно тяло така, че с нашето обикновено съзнание се чувстваме силно изолирани от духовния свят. От това обикновено съзнание хората говорят за духовния свят като за нещо отвъдно. Хората стигат дотам, да говорят за този духовен свят така, като че ли се съмняват в него, като че биха искали да го отрекат напълно и т.н..
към текста >>
Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като език, като използване на мисълта, като навик на
мисле
не
, е стигало нагоре до живота между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт.
Но в по-стари времена също и онова, което е живеело на Земята като език, като използване на мисълта, като навик на мислене, е стигало нагоре до живота между смъртта и едно ново раждане така, че дълго време след смъртта мъртвият е имал още отзвук от това, което е преживял тук, а също и от онова, което е ставало на Земята и след неговата смърт.
към текста >>
Касае се именно за това, човек да развие първо свободата в
мисли
те.
Именно в моята «Философия на свободата» вие ще намерите идеята за свобода, която е много важно да бъде схваната в правилния смисъл.
Касае се именно за това, човек да развие първо свободата в мислите.
Изворът на свободата блика в мисълта. Човекът просто има непосредствено съзнание за това, че в мисълта той е свободно същество.
към текста >>
Но съществуват също хора, които са на мнение, че нервната система е именно една природна система и като по чудо ражда
мисли
те от себе си.
Но съществуват също хора, които са на мнение, че нервната система е именно една природна система и като по чудо ражда мислите от себе си.
Тогава естествено мислите биха били именно такива, да речем, както пламъка, който гори под влиянието на горивното вещество, те биха били необходими резултати и не би могло да става дума за свобода.
към текста >>
Тогава естествено
мисли
те биха били именно такива, да речем, както пламъка, който гори под влиянието на горивното вещество, те биха били необходими резултати и не би могло да става дума за свобода.
Но съществуват също хора, които са на мнение, че нервната система е именно една природна система и като по чудо ражда мислите от себе си.
Тогава естествено мислите биха били именно такива, да речем, както пламъка, който гори под влиянието на горивното вещество, те биха били необходими резултати и не би могло да става дума за свобода.
към текста >>
Аз често съм разказвал тук: На младини имах един приятел, който в определено време
мисле
ше истински фанатично материалистически и казваше: - Когато например ходя, моите мозъчни нерви, които са проникнати от определени причини, са тези, които предизвикват ходенето.
Обаче тези хора си противоречат, като въобще говорят.
Аз често съм разказвал тук: На младини имах един приятел, който в определено време мислеше истински фанатично материалистически и казваше: - Когато например ходя, моите мозъчни нерви, които са проникнати от определени причини, са тези, които предизвикват ходенето.
При известни обстоятелства това можеше да доведе до дълги спорове с този приятел от младостта. Накрая аз веднъж му казах: Да, но виж, ти казваш все пак, аз ходя. Защо не казваш моят мозък ходи? Щом действително вярваш в твоята теория, ти никога не трябва да казваш, аз ходя, аз хващам, а моят мозък хваща, моят мозък ходи. Защо лъжеш?
към текста >>
Да, мои мили приятели, ако рибата би
мисли
ла по същия начин, тя би била много нещастна във водата, защото когато плува във водата, тя стига до границата на водата.
Да, мои мили приятели, ако рибата би мислила по същия начин, тя би била много нещастна във водата, защото когато плува във водата, тя стига до границата на водата.
Тя вече не може да живее извън тази вода. Ето защо тя се отказва да живее вън от водата. Тя изобщо не излиза вън от водата. Рибата остава във водата, плува във водата и оставя другото, което се намира вън от водата да си бъде въздух или каквото и да е друго. И поради факта, че рибата прави това, мога да ви уверя, че тя изобщо не се чувства нещастна, че не може да диша с бели дробове.
към текста >>
В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да
мисли
те по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло.
Но не е така между отделните земни съществувания. Между тези земни съществувания винаги има един живот между смъртта и едно ново раждане и тези животи между смъртта и едно ново раждане изменят някои неща, които не биха се изменили, ако земният живот би продължил по еднороден начин. Представете си, че виждате обратно в миналото един предишен земен живот. Тогава сте направили добро или зло на някой човек. Животът между смъртта и едно ново раждане се намира между този предишен земен живот и настоящия земен живот.
В този живот между смъртта и едно ново раждане, в този духовен живот, вие съвсем не можете да мислите по друг начин, освен че сте станали несъвършени чрез това, че сте направили някому зло.
Това отнема нещо от вашата човешка стойност. Това ви прави душевно осакатени. Вие отново трябва да изправите това осакатяване и тогава вземате решението да постигнете в новия земен живот онова, което поправя грешката. Между смъртта и едно ново раждане вие приемате онова, което изправя грешката, приемате го чрез вашата собствена воля. Ако сте направили добро на някой човек, тогава вие знаете, - това човек вижда особено в живота между смъртта и едно ново раждане, - че целият човешки земен живот съществува за цялото човечество.
към текста >>
Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в
мисли
те.
И тогава все повече ще открива, че в крайна сметка онова, което е кармически обусловено, е по-добро, отколкото ако при всеки нов земен живот трябва да започваме отново. Защото всъщност ние сме самата наша карма. Това, което прониква от един предишен живот, сме самите ние и няма никакъв смисъл да говорим за това, че нещо в нашата карма, до която опира именно кръгът на нашата свобода, че нещо в нашата карма би трябвало да бъде различно от това, което е, защото в едно закономерно свързано цяло детайлът, единичното изобщо не може да бъде критикувано. Някому може да не се харесва носът му; обаче няма никакъв смисъл да бъде критикуван само носът, защото носът, който човек има, наистина трябва да бъде такъв, какъвто е, щом целият човек е такъв, какъвто е. И онзи, който казва, че би искал да има друг нос, с това той всъщност казва, че би искал да бъде съвършено друг човек.
Обаче с това той самият се елиминира, премахва се в мислите.
Но това не може да стане.
към текста >>
- Не
мисле
те, мои мили приятели, че посвещението не е реална действителност.
Смътният подтик, който тласка повечето от хората към това или онова, отпада. И фактически, при определена степен на разбирането придобито чрез посвещение, ако не би настъпило нещо друго, човек би стигнал дотам да си каже: - След като съм стигнал до това разбиране - сега аз съм на четиридесет години, но това е все едно, - сега най-добре ще прекарам целия си следващ живот като седна на един стол и не върша абсолютно нищо; защото нямам такива изразени подтици, да върша това или онова.
- Не мислете, мои мили приятели, че посвещението не е реална действителност.
Странно е в това отношение, как хората понякога мислят. Когато някой яде печена кокошка, всеки вярва, че тя е истинска действителност. Но за науката на посвещението по-голяма част от хората вярват, че тя има само теоретически въздействия. Но тя има действия в живота. И едно такова действие в живота е онова, което аз току-що посочих.
към текста >>
Той не се отказва от своите действия,
мисле
йки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела.
Но нека направим една корекция, една поправка - нещата не стават така, защото науката на посвещението донася и нещо друго. За да не седне съответният посветен и да остави света да си тече като каже: - На мен всичко ми е безразлично, - корекцията е той да погледне в миналите земни съществувания. Тогава от своята карма той прочита задачата за своя земен живот. Той прочита в кармата задачата за своя земен живот. Тогава той съзнателно изпълнява това, което са му възложили неговите минали земни съществувания.
Той не се отказва от своите действия, мислейки, че с това неговата свобода е възпрепятствана, а ги извършва, защото, стигайки до това, което е изживял в своите минали земни съществувания същевременно вижда и това, което е било в живота между смъртта и едно ново раждане, как там той е намерил за разумно да извърши съответните следващи дела.
Той би се чувствал несвободен, ако не е в състояние да изпълни задачите, които са му били поставени от предишните земни съществувания.
към текста >>
66.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
- Да, ако в тази област искаме да
мисли
м безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого.
Ще кажете: - Да, ние наистина изпитваме толкова страдание! Нима всичко това произхожда от по-голяма или по-малка омраза в нашия минал земен живот? За себе си ми е невъзможно да мисля, че съм бил толкова лош човек, че да трябва да изживявам толкова неприятност, понеже съм мразил толкова много.
- Да, ако в тази област искаме да мислим безпристрастно, ние трябва да си изясним, колко голяма е илюзията, която е приятна някому и поради това той се отдава на тази илюзия, когато се касае за това, човек да си внуши, че не храни антипатични чувства към някого.
Хората минават през света с много повече омраза, отколкото си мислят, най-малкото с много повече антипатия. Понеже отначало омразата създава удовлетворение за душата, тя обикновено никак не се осъзнава. Тя бива прикрита от удовлетворението, от задоволството. Когато тя се връща обратно като страдание, което се разлива към нас идвайки отвън, едва тогава страданието се забелязва.
към текста >>
Но сега искам да обърна виниманието ви към тези
мисли
; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми.
Върху други събуждащи съмнения въпроси, които се получават чрез това, че хората често пъти казват: - Човечеството се намножава върху Земята и т.н., аз ще говоря по-късно.
Но сега искам да обърна виниманието ви към тези мисли; може би това е една подтискаща мисъл, но тя е една вярна мисъл: Фактически нещата стоят така, че животът на хората на Земята протича в ритми.
Бих искал да кажа, една вълна от хора напредва общо взето от един земен живот в друг земен живот, една друга вълна хора напредва от един земен живот в друг земен живот, и тези хора по определен начин са разделени едни от други, не се събират в земния живот.
към текста >>
Мога да ви кажа, че този въпрос, който може да занимава някого първо умствено, този въпрос действително ми е създавал
мисли
мо най-големите страдания на духовно-научна почва, защото е необходимо да се изнесе истината върху този въпрос, да се изясни вътрешното положение на нещата.
А защо е това?
Мога да ви кажа, че този въпрос, който може да занимава някого първо умствено, този въпрос действително ми е създавал мислимо най-големите страдания на духовно-научна почва, защото е необходимо да се изнесе истината върху този въпрос, да се изясни вътрешното положение на нещата.
И тук човек може да се запита - простете, че използвам един пример, който, бих искал да кажа, че действително играе роля за мен, само по отношение на изследването - Защо не си бил съвременник на Гьоте? - Чрез това, че не си съвременник на Гьоте, ти можеш общо взето да извадиш заключението според тази истина, че никога не си живял заедно с Гьоте на Земята. Той принадлежи на друга жизнена вълна от хора.
към текста >>
Трябва да свикнем, да можем да
мисли
м с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят.
Естествено някой лесно може да се подиграе, когато се твърди: - Ако аз бих бил съвременник на Жан Пол, бих получил стомашни спазми, ако бих седял заедно с него. Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения.
Трябва да свикнем, да можем да мислим с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят.
Трябва да свикнем, че може да ни се случи да изживеем най-изненадващите неща. Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се почувства подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни. - Това е липса на мислене, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха. Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
към текста >>
- Това е липса на
мисле
не
, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха.
Естествено някой лесно може да се подиграе, когато се твърди: - Ако аз бих бил съвременник на Жан Пол, бих получил стомашни спазми, ако бих седял заедно с него. Такова отношение е напълно самопонятно, напълно вярно за обикновения филистерски свят в земния живот; но законите на баналния филистерски свят не важат за духовните отношения. Трябва да свикнем, да можем да мислим с други мисловни форми, когато искаме да разберем духовния свят. Трябва да свикнем, че може да ни се случи да изживеем най-изненадващите неща. Когато обикновеното съзнание чете за Гьоте, то може да се почувства подбудено да каже: - Аз на драго сърце бих го познавал лично, бих му стиснал ръката и други подобни.
- Това е липса на мислене, защото съществуват закони, според които ние сме именно предназначени за определена земна епоха и можем да живеем в тази земна епоха.
Също така, както сме предопределени за определено въздушно налягане относно нашето физическо тяло и не можем да се издигнем над Земята до едно въздушно налягане, което не е подходящо за нас, така и един човек, който е определен за 20-и век, не може да живее в епохата на Гьоте.
към текста >>
67.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 01.03. 1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В днешната цивилизация общо взето се
мисли
много погрешно върху това.
При това обаче не се обръща внимание на следното: Когато човекът се ражда, той без съмнение първо получава своя физически организъм от родителите си. Но какво представлява този физически организъм, който той получава от своите родители?
В днешната цивилизация общо взето се мисли много погрешно върху това.
към текста >>
- Естествено за
мисле
не
то на един днешен човек това е един неимоверно глупав въпрос, един смахнат въпрос, разбира се.
Така както е със зъбите, така е и с целия организъм. И може да възникне въпросът: - Но защо като хора ние се нуждаем от модел, от един образец? Защо не можем просто да привлечем физическа материя и без физически произход да формираме нашето физическо тяло, както е било в по-древни фази на земното развитие и както е, когато слизаме от духовния свят и привличаме нашето етерно тяло чрез нашите собствени сили, които донасяме от духовния свят?
- Естествено за мисленето на един днешен човек това е един неимоверно глупав въпрос, един смахнат въпрос, разбира се.
Но ние трябва да кажем: - По отношение на лудостта важи теорията за относителността, макар и тази теория на относителността да се прилага днес само към движенията, като казва, че погледът не може да направи разлика, дали самият човек се движи с тялото, в което той се намира, или се движи тялото, което се намира в близост. Това ясно изпъква при смяната на старата теория за света с теорията на Коперник. Но макар и теорията за относителността днес да се прилага само върху движенията, тя важи, т.е. тя има определена област на валидност и за гореспоменатата лудост, а именно, когато двама души стоят един срещу друг, единият е луд в сравнение с другия. Въпросът само че е, кой е напълно луд.
към текста >>
68.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 02.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Душевният живот на човека се дели на
мисле
не
, чувстване и искане.
Тези три члена обаче вътрешно са свързани с душевния живот на човека.
Душевният живот на човека се дели на мислене, чувстване и искане.
Мисленето намира своя физически организъм главно в организацията на главата. Но то се проявява във физическия организъм на целия човек, защото главата, както вече ви казах, е именно в целия човек.
към текста >>
Мисле
не
то намира своя физически организъм главно в организацията на главата.
Тези три члена обаче вътрешно са свързани с душевния живот на човека. Душевният живот на човека се дели на мислене, чувстване и искане.
Мисленето намира своя физически организъм главно в организацията на главата.
Но то се проявява във физическия организъм на целия човек, защото главата, както вече ви казах, е именно в целия човек.
към текста >>
Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да
мисли
, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването.
Чувстването е свързано с ритмичната организация.
Предразсъдък, даже суеверие на нашата днешна наука е да мисли, че нервната система пряко има нещо общо с чувстването.
Нервната система директно няма нищо общо с чувстването. Чувстването има като свои органи ритъма на дишането и ритъма на кръвообращението, а нервите само посредничат да си представяме, да разбираме, че имаме чувства. Чувствата се опират на организацията на ритмичния организъм; но ние не бихме знаели нищо за нашите чувства, ако нервите не биха ни давали представа за тези наши чувства. И понеже нервите ни дават представа за нашите чувства, днешният интелектуализъм си изгражда суеверието, че нервите са също органи на чувствата. Това обаче съвсем не е така.
към текста >>
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите
мисли
, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите
мисли
и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни
мисли
в будно състояние и сънищата.
Но когато с нашето съзнание разглеждаме чувствата, така както те възникват и навлизат в него от нашата ритмична организация и ги сравним с нашите мисли, които са свързани с организма на нашата глава, с нашата нервно-сетивна организация, тогава между нашите мисли и нашите чувства напълно ще доловим същата разлика - само че ако въобще можем да наблюдаваме, - каквато има между нашите дневни мисли в будно състояние и сънищата.
В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма.
към текста >>
Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите
мисли
ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
В съзнанието чувствата нямат по-голяма интензивност от сънищата. Те имат само една друга форма. Те се явяват само по друг начин. Когато сънувате в образи, вашето съзнание живее именно в образи. Обаче в тяхната образна форма тези образи напълно означават същото нещо, което означават чувствата, но в една друга форма.
Така че можем да кажем: - В нашите представи, в нашите мисли ние имаме най-ясното съзнание, най-проясненото съзнание.
По отношение на нашето чувстване ние имаме един вид съноподобно съзнание. Ние само вярваме, че имаме ясно съзнание за нашите чувства. Ние нямаме по-ясно съзнание за нашите чувства от това, което имаме относно нашите сънища. Когато събуждайки се, си спомняме нашите сънища, в будното състояние ние си образуваме, имаме за тях само представи, ние изобщо не сме уловили съня, съновидението. Съновидението е много по-богато от онова, което остава като представа за него в нашето будно съзнание.
към текста >>
От това искане, от тази воля ние познаваме само
мисли
те.
И напълно потопено в съня е искането, волята. Това искане е свързано с организма на веществообмяна-крайници, с организма на движението.
От това искане, от тази воля ние познаваме само мислите.
Аз си образувам представата: «Аз ще взема този часовник.» Опитайте се поне веднъж честно да си признаете, че първо си образувате представата «аз ще взема този часовник», а след това го хващате. Това, което тук от вашата представа отива надолу към мускулите и накрая отново довежда да се появи една представа, - хващането на часовника, която продължава първата представа; онова, което лежи между представата на намерението и представата на осъществяването, което става във вашия организъм, то остава така несъзнателно, както е несъзнателен животът в най-дълбокия сън, в сън без сънуване.
към текста >>
Вие
мисли
те, че непрекъснато вървите назад.
Достатъчно е да си представите само следното: Когато си спомняте за изживяванията, които сте имали, тогава вие се връщате назад - от сегашния момент назад.
Вие мислите, че непрекъснато вървите назад.
Но не е така.
към текста >>
С организацията на главата е свързано
мисле
не
то, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята.
Следователно, когато си представим човека така, както той застава срещу нас в земния живот, тогава ние виждаме у него едно троично разчленение: главовата организация, ритмичната организация и организацията на движението. Това е схематично разделено; всеки член принадлежи на целия човек.
С организацията на главата е свързано мисленето, с ритмичната организация е свързано чувстването, с организацията на движението е свързано искането, волята.
Състоянието, в което се намират представите, е будността. Състоянието, в което се намират чувствата, е сънуването. Състоянието, в което се намира волята, волевите импулси, е сънят, един сън също и през време на будността.
към текста >>
Сега при главата, съответно при
мисле
не
то трябва да различим две неща.
Сега при главата, съответно при мисленето трябва да различим две неща.
Ние трябва, бих искал да кажа, отново интимно да разчленим главата. Това по-интимно разчленение ни довежда дотам да направим разлика между това, което имаме като моментна представа при директната ни среща със света и това, което имаме като спомен.
към текста >>
Съвсем наивна представа е тази, когато човек си
мисли
, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето.
Вие минавате през света. Вие постоянно си образувате представи според мерилото на впечатленията, които получавате от света. Но на вас ви остава възможността по-късно чрез спомена отново да извикате в съзнанието тези впечатления. Представите, които си образувате понастоящем в обхода със света, вътрешно не се различават от представите, които после се появяват, когато влиза в действие споменът. Единият път представите идват отвън, другият път идват отвътре.
Съвсем наивна представа е тази, когато човек си мисли, че паметта действа по следния начин: - Сега аз заставам пред един предмет или пред едно събитие, образувам си една представа, тази представа потъва някак в мене, в някакво чекмедже, и когато си спомням, просто отново я изваждам от чекмеджето.
Съществуват философии, които описват, как представите, които потъват под прага на съзнанието, след това отново се улавят при възникването на спомена. Това са наивни представи.
към текста >>
По
мисле
те само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с
мисле
не
то, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго.
Помислете само, че когато искате да работите с вашите спомени, вие често пъти работите не само с мисленето, с представянето, а си помагате с нещо съвършено друго.
Аз съм виждал как хора запаметяват. Те мислят колкото е възможно по-малко, но външно постоянно ръкомахат при говорене: «и всичко се вълнува, люлее се, развихря и шуми». Така запаметяват мнозина и при това те мислят колкото е възможно по-малко. А за да имат още една опора: «вълнува се, люлее се, развихря и шуми", те удрят с юмруци по челото си. Има и такова нещо.
към текста >>
Онова, което остава, ние съвсем не го
мисли
м, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм.
Ако би трябвало представите ви да потънат и след това да трябва да ги извличате нагоре в спомена, вие не бихте си спомняли тогава за абсолютно нищо, тогава въобще не бихте имали памет. Положението е следното: В този момент, да речем, аз виждам нещо. Впечатлението от това нещо преминава вътре в мен, опосредствано чрез бялото вещество на мозъка. Сивото вещество на мозъка действа, като от своя страна сънува за впечатленията, рисува картинни образи, на впечатленията. Тези образи преминават.
Онова, което остава, ние съвсем не го мислим, не си го представяме в този момент, а то преминава надолу в нашия организъм.
И когато си спомняме, ние гледаме там вътре: Там долу е останало впечатлението.
към текста >>
Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в
мисле
не
то, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи.
И сега, гледайки навътре, вие си изграждате представата за синьото. Първият път, когато виждате синьото отвън, вие сте подбудени отвън чрез предмета, който е син. Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие.
Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи.
Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването. Така че ние много точно трябва да различаваме мисленето, т.е. представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето. Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме.
към текста >>
Така че ние много точно трябва да различаваме
мисле
не
то, т.е.
Вторият път, когато си спомняте, вие сте подбудени отвътре, защото синевината се е отпечатала във вас. И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие. Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи. Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването.
Така че ние много точно трябва да различаваме мисленето, т.е.
представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето. Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме. Но то остава всъщност съвсем несъзнателно. То само се появява нагоре в съзнанието в спомена.
към текста >>
представянето от възприемането при организма на главата, при организма на
мисле
не
то.
И в двата случая процесът е един и същ. И в двата случая имате едно възприятие, споменът също е едно възприятие. Така че всъщност нашето дневно съзнание седи в мисленето, в представянето; обаче зад представянето, там има определени процеси, които се издигат нагоре само чрез представянето, чрез възпоминателните представи. Под това представяне лежи долавянето, същинското възприемане и едва под него лежи чувстването. Така че ние много точно трябва да различаваме мисленето, т.е.
представянето от възприемането при организма на главата, при организма на мисленето.
Тогава ние имаме това, което сме възприели. За него можем да си спомняме. Но то остава всъщност съвсем несъзнателно. То само се появява нагоре в съзнанието в спомена. Това, което става тук в човека, него той всъщност не го изживява вече.
към текста >>
А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание
мисли
м, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек.
А сега, виждате ли: Където в будното дневно съзнание мислим, представяме си, само там ние самите всъщност сме човек, там се усещаме като човек.
/Виж рис. 12/ Там, където не достигаме с нашето съзнание - където не достигаме дори до причините за нашите спомени, - там ние не се чувстваме като човек, там сме включени в света, там ние сме част от света. Също както е във физическия живот: Вие вдишвате въздуха, който след това имате в себе си. Малко преди това той се е намирал вън, бил е въздух на света; сега той е ваш въздух. След малко вие отново го предавате на света.
към текста >>
Третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето
мисле
не
.
Третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене.
Ако тази йерархия не би се занимавала с нашето мислене, с онова, което става с нашата глава, ние не бихме имали никакъв спомен в обикновения земен живот. Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дейността, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет. През земния живот те ни водят в първата област, която имаме като подсъзнателна, като несъзнателна област.
към текста >>
Ако тази йерархия не би се занимавала с нашето
мисле
не
, с онова, което става с нашата глава, ние не бихме имали никакъв спомен в обикновения земен живот.
Третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи, се занимават с това, което има физическият организъм в главата, те се занимават с нашето мислене.
Ако тази йерархия не би се занимавала с нашето мислене, с онова, което става с нашата глава, ние не бихме имали никакъв спомен в обикновения земен живот.
Съществата на тази йерархия държат импулсите, които получаваме в нас с възприятията; те лежат в основата на дейността, която се изявява в нашето спомняне, в нашата памет. През земния живот те ни водят в първата област, която имаме като подсъзнателна, като несъзнателна област.
към текста >>
Ето виждате ли, когато
мисли
м абстрактно, ние
мисли
м: - Там са миналите земни съществувания, делата на миналите земни съществувания действат в настоящия живот; тогава те са били причината, сега са следствието.
Ето виждате ли, когато мислим абстрактно, ние мислим: - Там са миналите земни съществувания, делата на миналите земни съществувания действат в настоящия живот; тогава те са били причината, сега са следствието.
При това положение не можем много да си представим; ние нямаме нищо повече от думи, когато изказваме това. Обаче зад това, което описваме така като закон на кармата, стоят делата на боговете, изживяванията на боговете. И зад всичко това стои другото.
към текста >>
* Когато известно време наблюдаваме даден предмет и след това затворим очи, пред вътрешния ни поглед се появява картина, свързана с понятието за наблюдавания предмет, което изплува от
мисле
не
то ни.
* Когато известно време наблюдаваме даден предмет и след това затворим очи, пред вътрешния ни поглед се появява картина, свързана с понятието за наблюдавания предмет, което изплува от мисленето ни.
Това е нашата представа в будното ни настоящо съзнание. Да се отличава възприятието от представата за него е много важно, защото смесването им е довело до много погрешни научни заключения, особено при Кант. Бел.кор..
към текста >>
69.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И Фридрих Теодор Фишер, който беше млад и учеше през време, когато всички глави бяха пълни с Хегеловия начин на
мисле
не
, възприе този начин на
мисле
не
.
Със своето образование Фридрих Теодор Фишер израсна в епохата, в която в Германия процъфтяваше така наречената идеалистична германска философия - хегелианството.
И Фридрих Теодор Фишер, който беше млад и учеше през време, когато всички глави бяха пълни с Хегеловия начин на мислене, възприе този начин на мислене.
Той беше възприемчив за това Хегелово мислене. На него му беше ясно, че мисълта - както това се твърди при Хегел, - е фактически божествената същност на света; че следователно, когато като хора ние мислим, когато живеем в мисли, ние живеем в божествената субстанция.
към текста >>
Той беше възприемчив за това Хегелово
мисле
не
.
Със своето образование Фридрих Теодор Фишер израсна в епохата, в която в Германия процъфтяваше така наречената идеалистична германска философия - хегелианството. И Фридрих Теодор Фишер, който беше млад и учеше през време, когато всички глави бяха пълни с Хегеловия начин на мислене, възприе този начин на мислене.
Той беше възприемчив за това Хегелово мислене.
На него му беше ясно, че мисълта - както това се твърди при Хегел, - е фактически божествената същност на света; че следователно, когато като хора ние мислим, когато живеем в мисли, ние живеем в божествената субстанция.
към текста >>
На него му беше ясно, че мисълта - както това се твърди при Хегел, - е фактически божествената същност на света; че следователно, когато като хора ние
мисли
м, когато живеем в
мисли
, ние живеем в божествената субстанция.
Със своето образование Фридрих Теодор Фишер израсна в епохата, в която в Германия процъфтяваше така наречената идеалистична германска философия - хегелианството. И Фридрих Теодор Фишер, който беше млад и учеше през време, когато всички глави бяха пълни с Хегеловия начин на мислене, възприе този начин на мислене. Той беше възприемчив за това Хегелово мислене.
На него му беше ясно, че мисълта - както това се твърди при Хегел, - е фактически божествената същност на света; че следователно, когато като хора ние мислим, когато живеем в мисли, ние живеем в божествената субстанция.
към текста >>
Планове на света се правят, когато
мисли
телите размишляват върху света.
Хегел фактически беше напълно убеден в това, че всъщност цялото земно развитие зависи от мисловния живот. Всичко останало се прибавя към това.
Планове на света се правят, когато мислителите размишляват върху света.
Без съмнение, в това се съдържа много истина. Но при Хегел всичко това има твърде абстрактен характер.
към текста >>
Въпреки че въпросът е също така труден, както теорията на относителността - но в крайна сметка върху теорията на относителността известно време говореха всички хора, които не бяха разбрали нищо от нея и въпреки това я намираха, а също днес я намират за величествена, - бих искал, въпреки че е трудно да кажа нещо върху тези
мисли
от първите съчинения на Дюринг по начин, който може би ще бъде разбран.
Ойген Дюринг взима своя докторат с една интересна студия и след това много ясно и преди всичко много внушително написва върху същия въпрос една книга, която отдавна е изчерпана[14].
Въпреки че въпросът е също така труден, както теорията на относителността - но в крайна сметка върху теорията на относителността известно време говореха всички хора, които не бяха разбрали нищо от нея и въпреки това я намираха, а също днес я намират за величествена, - бих искал, въпреки че е трудно да кажа нещо върху тези мисли от първите съчинения на Дюринг по начин, който може би ще бъде разбран.
към текста >>
Дюринг навсякъде иска да има ясно
мисле
не
, а в понятията за безкрайност всъщност и до днес никъде няма ясно
мисле
не
.
В основата на това стои нещо психологическо.
Дюринг навсякъде иска да има ясно мислене, а в понятията за безкрайност всъщност и до днес никъде няма ясно мислене.
След това Дюринг разпростря това и върху други разглеждания, например върху така наречените отрицателни величини, които се обозначават със знака минус. Ние различаваме редицата числа: нула, към едната посока плюс 1, към другата посока минус 1. Табела 12
към текста >>
Дюринг казва: - Това е един неясен начин на
мисле
не
, в това няма никаква ясна мисъл!
Дюринг казва: - Това е един неясен начин на мислене, в това няма никаква ясна мисъл!
Какво означава минус 1? Това означава, че аз трябва да извадя шест от пет; но ето че тук имам една единица по-малко. Какво означава минус 2? Аз трябва да извадя седем от пет; тук имам с две единици по-малко. Какво означава минус 3?
към текста >>
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на
мисле
не
, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17].
В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот. Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен.
към текста >>
И за да докаже, как
мисли
различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот.
Ако някога благоволите, мои мили приятели, да прочетете нещо за германската литература, което иначе не може да се прочете, което е съвършено различно от другите студии върху германската литература, тогава прочетете двата тома на Дюринг: «Величията на модерната литература»[17]. В тези два тома се намира присъщият за Дюринг строг математически начин на мислене, тази острота на ума, приложена към художествената литература.
И за да докаже, как мисли различно от другите хора, той има нужда даже да прекръсти величията на германския духовен живот.
Табела 13 В една глава той говори например за Коте и Шилерер, т. е. на езика на Дюринг за Гьоте и Шилер. Дюринг пише Коте и Шилерер и подържа това в течение на цялата студия. В изнамирането на словообразувания той понякога е гротескен. Той например винаги пише «интелектуалии» за хората, които са интелектуалистични.
към текста >>
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да
мисли
само математически.
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически.
Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно. Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма. И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия. Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
към текста >>
Той
мисли
математически във философията, в политическата икономия,
мисли
математически в самата математика, но математически строго и ясно.
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически.
Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно.
Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма. И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия. Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
към текста >>
Той
мисли
също и в естествената наука строго и ясно, но математически.
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически. Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно.
Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически.
Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма. И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия. Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
към текста >>
Той не е материалист, но е механистичен
мисли
тел,
мисли
света под схемата на механизма.
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически. Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно. Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически.
Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма.
И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия. Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
към текста >>
И той имаше смелостта - което е честно при едно такова
мисле
не
- да проследи това също и с неговите последствия.
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически. Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно. Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма.
И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия.
Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
към текста >>
Защото всъщност е правилно, че който
мисли
така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
Очебийното при Дюринг в кармическо отношение е, че той всъщност може да мисли само математически. Той мисли математически във философията, в политическата икономия, мисли математически в самата математика, но математически строго и ясно. Той мисли също и в естествената наука строго и ясно, но математически. Той не е материалист, но е механистичен мислител, мисли света под схемата на механизма. И той имаше смелостта - което е честно при едно такова мислене - да проследи това също и с неговите последствия.
Защото всъщност е правилно, че който мисли така, той не може да пише по друг начин за Гьоте и Шилер, - когато се абстрахираме от обидите и вземем обективното.
към текста >>
Тази е следователно особената заложба на неговото
мисле
не
.
Тази е следователно особената заложба на неговото мислене.
При това преждевременно ослепял, също и лично е третиран несправедливо - бил е отстранен от Берлинския университет. Разбира се причини за това са съществували. Например когато излиза от печат второто издание на неговата «Критическа история на общите принципи на механиката», той не се въздържа вече. В първото издание величията на механиката са били много кротко третирани, така че някой може да каже: - Там той е писал именно така, мислейки си, че книгата може да бъде наградена от едно учено тяло! - Но когато излиза второто издание, той не се въздържа, защото трудът му вече е бил награден.
към текста >>
В първото издание величията на механиката са били много кротко третирани, така че някой може да каже: - Там той е писал именно така,
мисле
йки си, че книгата може да бъде наградена от едно учено тяло!
Тази е следователно особената заложба на неговото мислене. При това преждевременно ослепял, също и лично е третиран несправедливо - бил е отстранен от Берлинския университет. Разбира се причини за това са съществували. Например когато излиза от печат второто издание на неговата «Критическа история на общите принципи на механиката», той не се въздържа вече.
В първото издание величията на механиката са били много кротко третирани, така че някой може да каже: - Там той е писал именно така, мислейки си, че книгата може да бъде наградена от едно учено тяло!
- Но когато излиза второто издание, той не се въздържа, защото трудът му вече е бил награден. Там той допълва. Някой беше казал, че Дюринг често е повтарял: - Академията на Гьотинген е наградила ноктите, без да познава съответния лъв! - Обаче лъвът се появява именно тогава, когато излиза второто издание.
към текста >>
Слепотата, цялата тази механистична заложба на
мисле
не
то, преследването - защото той бе преследван, бе отстранен от университета и при това имаше и несправедливости, както и въобще безбройните несправедливости в живота му - при даден човек всичко това са кармически връзки, които стават много интересни, когато се разглеждат кармически.
Слепотата, цялата тази механистична заложба на мисленето, преследването - защото той бе преследван, бе отстранен от университета и при това имаше и несправедливости, както и въобще безбройните несправедливости в живота му - при даден човек всичко това са кармически връзки, които стават много интересни, когато се разглеждат кармически.
към текста >>
70.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на
мисле
не
и разбиране през втората половина на 19-и век.
И така подготвена, тази душа слиза в земното съществуване през 19-и век - другите слизат малко по-късно.
Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век.
Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер. Само че Фридрих Теодор Фишер е като един вид душевно-духовно рано роден - той е слязъл по-рано на Земята.
към текста >>
Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на
мисле
не
във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер.
И така подготвена, тази душа слиза в земното съществуване през 19-и век - другите слизат малко по-късно. Поради това, че другите идват на Земята по-късно, те стават носители на естественонаучния начин на мислене и разбиране през втората половина на 19-и век.
Защото в действителност, мои мили приятели, тази е тайната за странното развитие на естественонаучния начин на мислене във втората половина на 19-и век, че почти всички носители на това течение на естествената наука във втората половина на 19-и век са били араби в техния предишен земен живот, в техния определящ земен живот, били са другари на индивидуалността, която след това слезе на Земята като Фридрих Теодор Фишер.
Само че Фридрих Теодор Фишер е като един вид душевно-духовно рано роден - той е слязъл по-рано на Земята.
към текста >>
Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на
мисле
не
и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено
мисле
ха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма.
Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
към текста >>
Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа
мисле
не
, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания.
Това, което ви разказвам, колкото е възможно е далеч от всяко интелектуалистично умуване. Аз даже ви показах, че трябваше да стигна до този резултат по околен път. Но по този околен път се стига до констатацията, че във Франц Шуберт се крие една преродена мавърска личност, една личност от кръга на маврите, която по онова време е била твърде далече от това, да обработва нещо музикално в своята душа.
Напротив тя напълно е била отдадена и обработвала онова, което като фино изкуство и като задълбочено - не искам да кажа мислене, но вглъбяване, - е донесено в арабската култура от Азия, донесено през Африка до Испания.
към текста >>
Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го
мисли
м ясно?
Аз размислих, как всичко това има работа с един краен пространствен свят, с един краен времеви свят, построих следователно целия светоглед на Дюринг. Това лесно може да се направи. Когато човек вземе всичко това и насочи своя ясновиждащ поглед в миналото към предишните въплъщения, се получават множество въплъщения и след това отново заблуди. Човек не намира нищо, получават се безброй въплъщения, които естествено не съществуват и не могат да съществуват в такъв голям брой: Това са просто отражения на настоящото въплъщение. Защото това е именно както, ако в тази зала имате едно огледало и оттатък друго огледало, и вие виждате нещата отразени в безкрайността.
Тогава реших да си образувам силно представата, как се представя този светоглед, който Дюринг има, когато го мислим ясно?
Аз оставям сега настрана всичко, което съществува в този светоглед като омраза, критика, ругаене или други тривиалности, оставам настрана всичко това, вземам величавото, което все пак като светоглед ми е достатъчно антипатично, което обаче според начина, по който Дюринг го застъпваше, ми беше симпатично - представям си живо това. Но сега пристъпвам към това, да си изясня добре реалността при Дюринг. Все пак от определена възраст на своя живот той гледа всичко това като слепец! Нали един слепец не вижда света! Ето защо той си представя нещата различно от един виждащ.
към текста >>
Върху формата на
мисли
те при стоиците и при Дюринг може да се направи цял един семинар.
Тогава ми се разкри, че извънредно голям брой мисъл-форми, които се намират при Дюринг, се намират и при стоиците! Само че не винаги е така просто!
Върху формата на мислите при стоиците и при Дюринг може да се направи цял един семинар.
към текста >>
71.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното
мисле
не
, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието.
Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склонност е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард фон Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2].
Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното мислене, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието.
Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание. Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното. Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия. И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро. Само че той казваше, че не иска това унищожение да стане още утре, защото няма да има достатъчно време да се приложи всичко онова, което е необходимо, за да се унищожи Земята действително до такава степен, че да изчезне всякаква човешка цивилизация, която и без това няма никаква стойност.
към текста >>
Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е
мисли
мо най-лошия.
Казвам това само защото с него искам да покажа, колко малко склонност е съществувала, за да бъде почувствано това, което Едуард фон Хартман така експлозивно изрази в своята «Философия на несъзнателното»[2]. Първо той естествено говори за това, че всичко, което е съзнателно в човека, съзнателното мислене, има минимално значение в сравнение с това, което царува и тъче несъзнателно в човека, несъзнавано царува и тъче в природата, то не може да бъде обхванато от съзнанието, никога не прониква в съзнанието. Едуард фон Хартман не е знаел нищо за една ясновидска имагинация, за интуиция, не е знаел, че несъзнателното може да проникне в човешкото познание. Така той обърна внимание на това, как действително същественото остава в несъзнателното.
Но именно на тази основа той беше на мнение, че светът, в който живеем, е мислимо най-лошия.
И с песимизма си той отиде по-далече от Шопенхауер, като намери, че върхът на културното развитие всъщност би трябвало да се състои в това, цялото земно развитие един ден да бъде унищожено, да бъде унищожено колкото е възможно по-скоро. Само че той казваше, че не иска това унищожение да стане още утре, защото няма да има достатъчно време да се приложи всичко онова, което е необходимо, за да се унищожи Земята действително до такава степен, че да изчезне всякаква човешка цивилизация, която и без това няма никаква стойност. И той мечтаеше - това е написано във «Философия на несъзнателното», - как хората ще стигнат дотам, да изнамерят една голяма машина, която да поставят достатъчно дълбоко в Земята, за да предизвикат с нея една мощна експлозия; да експлодира цялата Земя, като се разпръсне в пространството.
към текста >>
Ние ще се опитаме да отгатнем от философските
мисли
нещо относно неговите минали земни съществувания.
Естествено може да се породи желанието да узнаем, как стои работата със съдбата на един такъв човек? Отначало може би ще бъдем съблазнени да се задълбочим в неговата философия.
Ние ще се опитаме да отгатнем от философските мисли нещо относно неговите минали земни съществувания.
Там обаче нищо няма да се открие.Но въпреки всичко точно една такава личност до най-висока степен беше интересна за мене.
към текста >>
Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето
мисле
не
, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в
мисле
не
то преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно
мисле
не
при следващото въплъщение.
И сега е така, че онова, което у човека е надареност в главата, се изгубва относително скоро след смъртта. Напротив това, което като духовно-душевно естество принадлежи на долната организация в несъзнателната част на човека, то става особено важно между смъртта и едно ново раждане. Но докато общо взето е така, че при преминаването от един земен живот в друг земен живот организмът, който по своята форма се намира вън от главата, по своето духовно съдържание се превръща в глава през следващото въплъщение. Това, което е от волево естество в главата на човека в следващото въплъщение действа особено в крайниците.
Който в едно въплъщение е бавен, инертен в своето мислене, той със сигурност не ще стане бързоходец в следващото въплъщение, а ленивостта в мисленето преминава в бавността на крайниците, както и обратно, бавността на крайниците в настоящето въплъщение се изразява в бавно мислене при следващото въплъщение.
към текста >>
Един ден той не може вече да
мисли
; получава един вид парализа на мозъка.
Това, което ви казвам тук, не ви го казвам като една теория, а ви го казвам като резултат от наблюдението на фактите в живота. Виждате ли, когато веднъж се роди, бих искал да кажа, това намерение да обърна вниманието си върху заболяването на коляното на Едуард фон Хартман, аз бях насочен към едно от неговите минали въплъщения, когато в определен момент от своя живот той получава слънчев удар. Този слънчев удар става кармическа причина за следващия земен живот, превръща се в хилавост, в болнавост на коляното, за да изрази едно заболяване на главата от миналия живот.
Един ден той не може вече да мисли; получава един вид парализа на мозъка.
В следващия земен живот това се проявява в парализа на един от крайниците. За да се създаде тази кармическа връзка, за да се стигне първо до парализ на мозъка, причина за това е следното: Тази индивидуалност беше една от онези, които през време на кръстоносните походи тръгнаха на Изток в Азия срещу турците, за да се бият срещу турците и азиатците, но същевременно се научиха извънредно много да се възхищават на азиатците. След като тази индивидуалност прие с възхищение това, което кръстоносците намериха като велика духовност на Изток, след като тази индивидуалност беше приела в себе си всичко това, тя срещна един човек, за който инстинктивно чувстваше, че е имала работа с него в един свой минал земен живот. И това, което трябваше да се уреди сега между това и миналото въплъщение, беше нещо морално. Въздействието на слънчевия удар от един земен живот върху заболяването на коляното в следващия земен живот е на първо време нещо чисто физическо, обаче когато се касае за въпроси на съдбата, то винаги е свързано с нещо морално.
към текста >>
72.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Под повърхността на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуалности, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново и отново се явяват, като се раждат в съвършено други езикови общности, раждат се в съвършено други направления на
мисли
те, обаче със същите основни типове на тяхната дейност.
От къде идва това? Виждате ли, мои мили приятели, в духовния живот нещата са различни от това, както те са проявяват в обикновените исторически събития.
Под повърхността на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуалности, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново и отново се явяват, като се раждат в съвършено други езикови общности, раждат се в съвършено други направления на мислите, обаче със същите основни типове на тяхната дейност.
Това, което са разгърнали по величествен начин в една епоха по-рано, понеже е съществувала възможността на движението, те трябва да го вложат в света в по-късни епохи при големи трудности и пречки. Те трябва да се задоволят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с това, което са създали като велико в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуалности пренасят от една епоха в друга. Само че не винаги хората познават това, което се пренася, защото те лесно си представят, че един следващ живот трябва да изглежда твърде подобен на един минал живот. Има даже хора, които вярват, че един музикант трябва да се прероди отново като музикант, един философ като философ, един градинар като градинар и т. н.. Но това не е така.
към текста >>
Той е един от представителите на мохамеданизма от онова време, обаче един такъв, който именно израства от скованата религиозна форма на мохамеданизма и се враства в онзи начин на
мисле
не
, който после, надмогващ религиозната форма, се проявява в научната област, в областта на изящните изкуства на Запад.
Вие виждате, че той царува не особено дълго след Мохамед. Той стои следователно още напълно в мохамеданизма който е същинския религиозен елемент на арабизма.
Той е един от представителите на мохамеданизма от онова време, обаче един такъв, който именно израства от скованата религиозна форма на мохамеданизма и се враства в онзи начин на мислене, който после, надмогващ религиозната форма, се проявява в научната област, в областта на изящните изкуства на Запад.
към текста >>
Този Муавия наистина е един представителен дух в първото столетие след Мохамед, един дух, който не
мисли
вече както Мохамед, но който още носи в себе си импулсите на Мохамед, който още не е надрасъл религиозната същност на мохамеданизма, но е пренесъл тази същност вече във формата на
мисле
не
то, в логическата форма.
Този Муавия наистина е един представителен дух в първото столетие след Мохамед, един дух, който не мисли вече както Мохамед, но който още носи в себе си импулсите на Мохамед, който още не е надрасъл религиозната същност на мохамеданизма, но е пренесъл тази същност вече във формата на мисленето, в логическата форма.
И той преди всичко принадлежи към онези, които с цялото си усърдие искат да преминат в Европа, искат на всяка цена да проникнат на Запад. Който проследява военните походи, употребените сили, които са действали именно при царуването на Муавия, ще види, че това силно желание за проникване на Запад е било свързано тогава с извънредно голяма ударна сила, която обаче е била само притъпена.
към текста >>
73.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Мисле
х, че мога да доставя радост на Ойген Хайнрих Щмидт и понеже точно тогава той беше написал своята въодушевена статия за лорд Байрон, аз го заведох при другата ентусиазирана почитателка на Байрон, при Мария Евгения деле Грацие.
Първо Ойген Хайнрих Шмидт беше известен през 80-те години във Виена, познавах го също и аз, когато той написа своето наградено съчинение върху диалектиката на Хегел, която награда бе обявена от Берлинското Хегелово общество. Тогава този дълъг Ойген Хайнрих Шмидт - той беше тънък и висок - дойде във Виена, един мъж, който действително беше проникнат от силен, макар и малко външно демонстративен ентусиазъм, от един ентусиазъм, който понякога, както казах, приемаше външно много силни форми, но той беше именно ентусиаст. Това е нещо, което, може би, ми даде само един тласък.
Мислех, че мога да доставя радост на Ойген Хайнрих Щмидт и понеже точно тогава той беше написал своята въодушевена статия за лорд Байрон, аз го заведох при другата ентусиазирана почитателка на Байрон, при Мария Евгения деле Грацие.
Там се развихри страшно ентусиазирано разискване върху Байрон. Всъщност те бяха на едно мнение, но разискваха оживено. Всички останали, които седяха там, мълчаха. Там имаше няколко богослови от Виенския католически университет, които идваха всяка седмица, които бяха добре познати, с които и аз се сприятелих. Всички ние мълчахме.
към текста >>
Marz 1905 (досега непубликувана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: “Какво
мисли
те за д-р Ойген Хайнрих Шмидт” следното: “Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегеловата диалектика.
“Тайната на Хегеловата диалектика”, 1888. Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер. За неговото произведение “Гностика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч. 34, стр. 411). При отговаряне на въпросите след лекцията от 30.
Marz 1905 (досега непубликувана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: “Какво мислите за д-р Ойген Хайнрих Шмидт” следното: “Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегеловата диалектика.
Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение. Освен това неговите възгледи са малко толерантни спрямо други мирогледи.”
към текста >>
Неговият начин на
мисле
не
обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение.
Сътрудник в “Магазин за литература ” по време на издателската дейност на Рудолф Щайнер. За неговото произведение “Гностика” Рудолф Щайнер пише в “Луцифер” юли 1903 (“Luci-fer-Gnosis”, Събр. съч. 34, стр. 411). При отговаряне на въпросите след лекцията от 30. Marz 1905 (досега непубликувана) Рудолф Щайнер отговаря на въпроса: “Какво мислите за д-р Ойген Хайнрих Шмидт” следното: “Той има симпатия към теософията, сам е писал нещо за теософията, след като издаде книгата за тайната на Хегеловата диалектика.
Неговият начин на мислене обаче е твърде математически, той е конструктивно-математически и се дължи на твърде малко наблюдение.
Освен това неговите възгледи са малко толерантни спрямо други мирогледи.”
към текста >>
74.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да
мисли
със строго диферинцирани понятия.
а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет. Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото.
След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа.
към текста >>
75.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Зад мировите
мисли
живеят йерархиите, както зад
мисли
те на спомените живее нашият отделен човек.
Чувството на отговорност спрямо съобщенията от духовния свят. Биография в смисъла на духовната наука. В какво се изразява кармата на човека за висшето виждане? Превръщането на извършените през деня дела в кармата през време на съня. Потопяването на човека във възпоминателните изживявания на индивидуалния земен живот през време на съня.
Зад мировите мисли живеят йерархиите, както зад мислите на спомените живее нашият отделен човек.
Кармата се състои в това, което виждаме като част на Космоса, отредена чрез света на йерархиите, които оглеждат нашите минали земни съществувания. Космосът донася до човека първата форма на кармата
към текста >>
Изплувайки навън от съществата на втората йерархия действа третата йерархия върху повърхността на Земята през време на спането на човека в следите на
мисли
те оставени от нас; в тъкането и живота на втората йерархия действа и прониква до обратната страна на Земята първата йерархия, която действа заедно с втората върху нашия аз и върху нашето астрално тяло.
Кармически свързани човешки групи. Действието на йерархиите в живота на човека? Връзката на външните природни процеси с процесите на кармата на човечеството. Действие на протичането на кармата върху външната природа в изритването на вулканите, земетресенията, наводненията и т. н. "Слънцето в средата на нощта", "утринната заря при изгрева".
Изплувайки навън от съществата на втората йерархия действа третата йерархия върху повърхността на Земята през време на спането на човека в следите на мислите оставени от нас; в тъкането и живота на втората йерархия действа и прониква до обратната страна на Земята първата йерархия, която действа заедно с втората върху нашия аз и върху нашето астрално тяло.
Имагинативно-образен възглед на посвещението в култа
към текста >>
Едно такова обоснование, подходящо за днешното
мисле
не
беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
76.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе
мисли
л по отношение организирането на науките /виж рис.
А сега, мои мили приятели, погледнете този път, който Харун ал Рашид пое от Багдад, от азиатската си родина до Англия.
Тогава от Англия по един много по-силен, интензивен начин, отколкото обикновено се предполага в Европа, се разпространи това, което Бейкън бе мислил по отношение организирането на науките /виж рис.
- червено/.
към текста >>
Какво
мисли
те: В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който имаше основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действаше Хегел, когато всичко се уреждаше с диалектиката.
Какво мислите: В 8-то и в 9-то столетие, хората са се събирали около огъня в гората и са говорили по друг начин, различен от този, по който имаше основание да се говори в 19-то столетие, когато вече действаше Хегел, когато всичко се уреждаше с диалектиката.
Но опитайте се да си представите гората в Североизточна Франция в 9-то столетие. Там седят съзаклятниците, проклинащите, хулещи на техния тогавашен език. И преведете си това в математическо-диалектическата форма на 19-то столетие, тогава ще имате това, което се намира у Маркс и Енгелс. Тези са нещата, които извеждат навън от сензационното, което лесно може да се свърже с идеи за конкретни реинкарнационни условия и които въвеждат в разбирането на историческия живот. И човек най-добре се предпазва[10] от заблуждения, когато не се спира на сензационното, когато не само иска да знае как стои работата с прераждането, - а когато човек се стреми да разбере всичко онова, което в развитието на историята е свързано с щастието и нещастието, със страданието и радостта на човечеството, когато човек се стреми да разбере всичко това от повтарящите се земни съществувания на отделните хора.
към текста >>
77.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на
мисле
не
, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън.
Всички, които работят с външни средства, търсят прилики в начина на мислене, намиращ се в Шекспировите драми и във философските трудове на Бейкън.
Всички тези външни неща са всъщност празни, защото те не достигат до същността на въпроса, тъй като истината е, че във времето, когато са действали Бейкън, Шекспир, Яков Бьоме[4] и още един друг, е имало един посветен, който е говорил чрез четиримата. Оттук и тяхното родство, защото това, което те са дали, се дължи на един и същ източник. Естествено хората, които спорят с външни аргументи, спорят не върху един посветен, който е стоял зад тези личности, тъй като този посветен е описан в историята, както се описва някой модерен посветен като един досаден покровител. Но той не е бил само това; в неговите външни действия той е бил такъв, но това е била една индивидуалност, от която се излъчвали извънредно големи сили и която стои зад философските трудове на Бейкън, зад драмите на Шекспир и произведенията на Яков Бьоме, а също и зад трудовете на йезуита Яков Балде. Когато вземем предвид това, в Бейкън в областа на философията ние трябва да виждаме вече подбудителя на едно огромно, обширно течение на епохата.
към текста >>
78.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на
мисле
не
, на усещане и чувстване.
Конрад Фердинанд Майер е особена загадка за онзи, който вътрешно разглежда неговия живот и същевременно до най-висока степен може да се възхищава на неговите поетически творения.
Поетическите творения на Конрад Фердинанд Майер в тяхната форма имат чудесен хармоничен стил, така че можем да кажем, че това, което живее в Конрад Фердинанд Майер, то всъщност постоянно се носи малко над земното по отношение на стила, а също и по отношение на начина на мислене, на усещане и чувстване.
И когато се вглъбяваме в творбите на Конрад Фердинанд Майер, ние вече забелязваме, как той е потопен в една духовна душевност, която винаги е готова да се откъсне от физическо-телесното. Когато поставим пред себе си по-благородните поетически творения на Конрад Фердинанд Майер, а също и неговите съчинения в проза и ги разгледаме, ние си казваме: - Тук има нещо творческо, което постоянно иска да израсне над връзката с физическото тяло. - То се е изразило чрез това, че Конрад Фердинанд Майер в своето въплъщение като Конрад Фердинанд Майер фактически трябваше да изживее болестни състояния, при които душевно-духовното до много висока степен се отделяше от физическо-телесното, така че се явяваха налудничави състояния, или поне такива състояния, които бяха подобни на умопомрачение. Тук забележителното се състои в това, че най-хубавите неща от него са създадени в такова състояние на отделяне на духовно-душевното от физическо-телесното.
към текста >>
Като човек ние сме много повече, отколкото си
мисли
м, продукт на заобикалящата ни земна среда.
Който се задоволява с фантастични неща, за него е много лесно, той може някак да стъкми нещо за себе си. Обаче който в тази област не се задоволява с фантазии, а със своето изследване, фактически прониква до онази точка, където намира, че нагласата на душата му е подходяща за изследването. За него не е лесно, когато проследява такива неща, особено при такава сложна индивидуалност, каквато ни се представя в Конрад Фердинанд Майер. И при изследването на кармическите връзки през няколко земни съществувания не получаваме никаква особено голяма помощ, когато насочваме погледа си върху много по-значимите неща. Това, което е най-очебийно при човека, което възприемаме когато срещнем човека или научаваме от историята нещо за него, той го е получил всъщност предимно от земната околна среда.
Като човек ние сме много повече, отколкото си мислим, продукт на заобикалящата ни земна среда.
Чрез възпитанието ние приемаме онова, което се намира в заобикалящия ни земен свят. Едва когато съзрем и схванем по-тънките, по-интимните черти на един човек, когато конкретно схванем тези черти, те ни отвеждат през живота между смъртта и едно ново раждане обратно в миналия живот.
към текста >>
И тези съобщения искат да разлеят едно общо
мисле
не
над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи.
И тази сериозност ще се влее в Антропософското общество, когато онези, които искат да направят нещо за него, все повече и повече вземат под внимание това, което сега всяка седмица се изпраща в кръжоците на всички наши антропософи, което се съдържа в приложените към списанието «Гьотеанум» «Съобщения». Тези съобщения описват, как в смисъла на Коледното събрание бихме могли да си представим, че в клоновете, в събранията на членовете се работи, учи, действа и те ни описват също и онова, което става. Нали те носят наименованието: «Какво става в антропософското общество».
И тези съобщения искат да разлеят едно общо мислене над цялото Антропософско общество, една обща атмосфера да лъха над хилядите антропософи.
Когато живеем в една такава обща атмосфера, когато разберем, какво означава, че «антропософските ръководни принципи»[11] трябва да станат мисловни импулси и когато разберем, че чрез това Гьотеанумът реално трябва да бъде поставен в центъра чрез инициативата на езотерическия президиум - от мен постоянно се подчертава, че сега имаме работа с един президиум, който схваща своята дейност като едно инаугуриране, едно разкриване и втъкаване на езотеричното в работата, - когато правилно го разберем, тогава това, което трябва да тече в антропософското движение, по един правилен начин ще бъде носено от него по-нататък. Защото антропософското движение и Антропософското общество трябва да станат едно. Антропософското общество изцяло трябва да приеме антропософските задачи за свои.
към текста >>
И можем вече да кажем: - Когато ще имаме това общо нещо, което действа като общо
мисле
не
, то ще бъде в състояние да носи също и действително духовно всеобхватни и обширни познания.
И можем вече да кажем: - Когато ще имаме това общо нещо, което действа като общо мислене, то ще бъде в състояние да носи също и действително духовно всеобхватни и обширни познания.
Тогава обаче в Антропософското общество ще живее една сила, която всъщност би трябвало вече да живее в него, защото новото развитие на цивилизацията, ако не иска напълно да изпадне в упадък, се нуждае от един мощен подем. -
към текста >>
79.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на
мисле
не
, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота.
Който насочи поглед към редуващите се епохи от развитието на човечеството, ще види, че в човешката история са настъпили големи промени в начина на мислене, в начина на чувстване, във всички възгледи и схващания за живота.
Без съмнение, миналото не предизвиква онова дълбоко впечатление в човека, както онова, което трябва да дойде, което ще трябва да бъде създадено в бъдеще. Обаче този, който с необходимата задълбоченост обхваща факта, как душите на хората са се променили в течение на земното развитие, той няма да отстъпи уплашен и ще приеме като нещо необходимо онази промяна в душевността си, която го води до разбирането не само на един земен живот, разглеждайки един или друг човек, а на поредица от земни съществувания, доколкото те могат да бъдат прозряни.
към текста >>
- А се касае за това, че световната история е създала нещо особено, че един алхимичен начин на
мисле
не
, прехвърлен през столетията, се прилага върху човешкия живот и човешките дела и човешките разговори се смесват, както някога в една епоха, когато алхимията беше вече в упадък, в кухните на алхимците се правеха опити в реторти, смесваха се веществата и силите, и се изпитваха в тяхното действие.
Нали, тези неща трябва да се приемат само от гледната точка на един копнеж за истинско човешко познание, тогава животът няма да става по-беден, а наистина ще става по-богат. Вземете само «Хидала» или някоя друга драма на Франк Ведекинд, при която на човек му се завъртява главата, когато иска да свърже по-ранното с по-късното. Обаче човек може да бъде омагьосан по един особен начин, така че е напълно сигурен: - Тук не се касае за това, че еснафите седят в партера и произнасят своите преценки. Те имат право, от еснафска гледна точка, разбира се, но съвсем не се касае за това.
- А се касае за това, че световната история е създала нещо особено, че един алхимичен начин на мислене, прехвърлен през столетията, се прилага върху човешкия живот и човешките дела и човешките разговори се смесват, както някога в една епоха, когато алхимията беше вече в упадък, в кухните на алхимците се правеха опити в реторти, смесваха се веществата и силите, и се изпитваха в тяхното действие.
към текста >>
Защото към човека, в който идеята става непосредствено жива и конкретна, не можем съвсем правилно да приложим Платоновия начин на
мисле
не
.
При това платоническо разглеждане самият човек беше ощетен.
Защото към човека, в който идеята става непосредствено жива и конкретна, не можем съвсем правилно да приложим Платоновия начин на мислене.
Той е твърде индивидуален. При Платон идеите са, така да се каже, нещо носещо се над нещата. Минералите, кристалите, също и другите външни неща на сетивния свят отговарят на тези идеи. Гьоте по същия начин проследява първичното прарастение и разглежда типовете. При животните може да се постъпи по същия начин.
към текста >>
80.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и
мисле
не
то на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения.
Ако в това отношение обаче искаме да вървим заедно с великото преобразуване на чувството и мисленето на човешката душа, което е необходимо в близкото бъдеще, за да върви цивилизацията нагоре, а не надолу, тогава е необходимо именно да развием едно чувство за онова, което при обикновени обстоятелства е неразбираемо и за разбирането на което се изисква по-дълбоко проникване в човешките и световните закономерни отношения.
Който намира всичко за разбираемо, той естествено не се нуждае от нищо, за да разбере тези или онези по-дълбоки причини. Но такова разбиране е само привидно, защото ако някой счита, че всичко в света е разбираемо, това означава, че той е повърхностен по отношение на всичко. Защото за обикновеното съзнание фактически повечето от нещата в действителност са неразбираеми. И за да може човек да изпитва удивление пред неразбираемостта даже на всекидневното съществуване, това всъщност е началото на истинския стремеж към познание.
към текста >>
»[2] Както е известно, това е изказването, което се приписва на Нерон, което най-малкото отговаря на неговото
мисле
не
и чувстване.
Нали би трябвало човек да бъде всъщност тъп, ако така гледа на това, което Нерон извърши и ако не може да стигне някакси дотам да се запита: - Какво всъщност ще стане с една такава душа, която, както Нерон, се подиграва на целия свят, която счита живота на другите хора, счита съществуването почти на цял град като нещо, с което може да играе? - «Какъв артист изгубва светът с мен!
»[2] Както е известно, това е изказването, което се приписва на Нерон, което най-малкото отговаря на неговото мислене и чувстване.
Най-голямото лекомислие даже в едно самопризнание, в една изповед; изключително разрушителна воля и инстинкт за унищожение, но така, че всичко това се харесва на тази душа.
към текста >>
Във всеки случай никой не
мисле
ше, че това би могло да доведе до сериозни трагични конфликти.
Австрийският престолонаследник Рудолф[4] беше величан като блестяща личност и се считаше за личност, която будеше големи надежди за времето, когато щеше да се възкачи на престола. Макар и да се знаеха всякакви неща за този престолонаследник Рудолф, все пак всичко, което се знаеше, беше такова, че се схващаше като неща, които всъщност бяха присъщи на един «Grandseigneur», велможа.
Във всеки случай никой не мислеше, че това би могло да доведе до сериозни трагични конфликти.
И поради това изненадата беше извънредно голяма, една страшно голяма изненада, когато във Виена се узна, че престолонаследникът Рудолф е умрял по един твърде тайнствен начин в близост до манастира Хайлигенкройц, в близост до Баден край Виена. Изнасяха се все повече и повече подробности и първо се заговори за «нещастен случай»; даже нещастният случай бе оповестен официално.
към текста >>
Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщност да се запитам: - Защо този човек
мисли
сега точно за Нерон?
Както казах, когато стана това събитие, което произведе тогава такъв разтърсващ ефект, се намирах на път за Шрьоер. Аз не отидох там поради това събитие, но просто бях на път към Шрьоер. Той беше най-близкият човек, с когото аз говорих, така да се каже, върху този въпрос.
Той каза съвсем немотивирано: - Нерон - така че аз трябваше всъщност да се запитам: - Защо този човек мисли сега точно за Нерон?
- Той започна веднага разговор с думата «Нерон». Тогава тази дума «Нерон» ме разтърси. Но тя ме разтърси толкова много, защото бе произнесена при особени обстоятелства, които ме впечатлиха, понеже два дни преди това при тогавашния германски посланик във Виена княз Ройс, имаше прием. Там присъстваше също и австрийският престолонаследник Рудолф и Шрьоер беше видял как странно се беше държал престолонаследникът два дни преди катастрофата. И това странно поведение два дни преди катастрофата при онзи прием, което Шрьоер описа много драматично и после последвалото самоубийство два дни след това във връзка с произнасянето на думата «Нерон», това беше нещо, което подейства така, че аз можах да си кажа: - Сега има повод да бъдат проследени нещата.
към текста >>
Но вижте, действително се касае за това в антропософското движение да се
мисли
реално.
Но вижте, действително се касае за това в антропософското движение да се мисли реално.
Подходящата за днешния човек архитектура, която по правилен начин би могла да улови неговия поглед и която би могла да доведе неговото натуралистично виждане, което кармата му закрива и затъмнява, до едно истинско виждане, тази архитектура стоеше тук вън в една определена форма. И че вътре в тези форми беше говорено с антропософски обяснения, това даваше вътрешното виждане. И между всичко друго, което вече бе изтъкнато, този Гьотеанум[5], тази сграда на Гьотеанума, с начина, по който в бъдеще в нея би се упражнявала все повече и повече антропософия, беше именно възпитание за възприемане на кармата. Това възпитание за кармическото виждане, трябва да проникне в модерната цивилизация.
към текста >>
81.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В този човешки живот вършим,
мисли
м и чувстваме едно или друго нещо.
Ние стоим вътре в определен човешки живот.
В този човешки живот вършим, мислим и чувстваме едно или друго нещо.
Ние влизаме в отношения с хора и вътре в тези отношения се разиграва това или онова. Ние мислим, чувстваме, искаме, вършим тези неща, които изискват кармическо изравняване. Създаваме си отношения с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне. Разгледайте веднъж човешкия земен живот от тази гледна точка и след това вижте, че в края на този земен живот човекът минава през вратата на смъртта и отива в духовния свят. Сега той живее вътре в духовния свят.
към текста >>
Ние
мисли
м, чувстваме, искаме, вършим тези неща, които изискват кармическо изравняване.
Ние стоим вътре в определен човешки живот. В този човешки живот вършим, мислим и чувстваме едно или друго нещо. Ние влизаме в отношения с хора и вътре в тези отношения се разиграва това или онова.
Ние мислим, чувстваме, искаме, вършим тези неща, които изискват кармическо изравняване.
Създаваме си отношения с хора, вследствие на което стават неща, които отново изискват кармическо изправяне. Разгледайте веднъж човешкия земен живот от тази гледна точка и след това вижте, че в края на този земен живот човекът минава през вратата на смъртта и отива в духовния свят. Сега той живее вътре в духовния свят. Но в духовния свят не е както във физическия свят. Във физическия свят вие стоите извън другите хора.
към текста >>
Можем да кажем, че по това, което човек
мисли
, ние можем много малко да преценим, как протича неговият живот; но по това, което той чувства, можем да преценим много неща.
- Ние вече трябва да усвоим такова разширено разглеждане на живота. Помислете само върху следното. Когато разглеждате човешкия ум, какъвто е той в обикновеното съзнание, той има своето отношение само към миналото. Разумът е действително един Епиметей[2], той има отношение само към миналото. Когато баче разглеждате човешкото чувстване, как то получава своите нюансирания от глъбините на душата, вие стигате до чудни тайни на живота.
Можем да кажем, че по това, което човек мисли, ние можем много малко да преценим, как протича неговият живот; но по това, което той чувства, можем да преценим много неща.
И когато разглеждате един такъв живот, да речем, като този на Гьоте и си зададете въпроса: - Как може да е чувствал Гьоте, - да речем, - в 1790 година? - тогава чрез особената физиономия на Гьотевото чувстване през 1790 година получавате цялото по-късно нюансиране на неговия живот, защото този живот се намира в зародиш в чувстването от 1790 година. Щом слезем в дълбините на човешката душа, ние всъщност долавяме - естествено не в подробности, а в нюансирането - по-късния живот на този човек. И самият човек би могъл много да осветли своя живот, ако би обърнал по-голямо внимание на необяснимите нюанси на чувстването, които не са причинени отвън, а се надигат отвътре.
към текста >>
Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който
мисли
, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране.
На едно такова обръщане на вниманието обаче човек ще привикне особено много, когато се задълбочи във всички неща, които днес споменах, и които ще спомена и по-нататък като важни за разглеждането на живота, когато става въпрос да насочим вниманието си върху кармически връзки, било върху кармически връзки на собствения ни живот, било върху кармически връзки, които са ни също важни, при близки до нас хора. Виждате ли, в случай когато искаме да разглеждаме кармата, по определен начин се касае действително да можем да прозираме през човека.
Докато в полето на зрението обикновеният физически човек, бих искал да кажа, стои непрозрачен, докато първо гледаме само неговата физиономия, начина, по който той проявява своите жестове, начина, по който говори, или даже начина, по който мисли, - което често пъти е въобще само един шаблонен отблясък на неговото възпитание и на това, което е изживял, - докато гледаме само всичко това, в това което гледаме, не се явява кармическото мотивиране.
То се явява едва тогава, когато в определен смисъл човекът става прозрачен.
към текста >>
- Остава още известна насока на
мисле
не
то, определена импулсивност на неговото
мисле
не
, определена насока на неговия живот.
Да речем; представяме си премахнато това, което прави човека емоционален, което го прави надарен с определен темперамент, което представлява именно повече душевните прояви на всекидневния живот. Тогава от човека изчезва още повече, човекът става още по-прозрачен. И ние можем да отидем по-нататък, можем да се абстрахираме от всичко онова, което съществува у човека благодарение на това, че той има сетива. Следователно първо вие се абстрахирате от всичко онова, което се намира у човека благодарение на това, че той има ръце и крака. Сега вие се запитвате: - Какво остава още от човека, когато аз се абстрахирам от това, че той е възприемал нещо чрез своите сетива?
- Остава още известна насока на мисленето, определена импулсивност на неговото мислене, определена насока на неговия живот.
Но чрез това за вас става прозрачна цялата ритмична система, гърдите на човек. Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/. Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива?
към текста >>
И когато сега се абстрахирате и от
мисли
те на човека, от направлението на неговото
мисле
не
, тогава изчезва още и главата.
Сега изчезва и това, и на задния фон за вас се явява всичко онова, което съществува като импулси на Слънцето /виж рис. средата/. Вие гледате през човека и когато се абстрахирате от всичко онова, което човекът е възприемал чрез сетивата си, всъщност гледате Слънцето. Това можете да направите и със самите себе си. Можете да се запитате: - Какво имам аз чрез моите сетива? - Когато се абстрахирате от това, вие виждате през самите себе си и се виждате като едно творение на Слънцето.
И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата.
Изчезнал е целият човек. Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн. Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма. Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека. И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака.
към текста >>
И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на
мисле
не
то, определена душевна нагласа и т.
- Това е така. Докато погледът ви е насочен към ръцете и краката, вие не виждате това, което изпълнявате благодарение на факта, че имате ръце и крака. Вие виждате това, което изпълнявате чрез ръцете и краката едва тогава, когато погледът не е вече насочен към вашите ръце и крака. Когато обаче в дейността на ръцете и краката намирате действащо това, което изхожда от импулсите на Луната, тогава се касае за момента да отидете по-нататък и да се абстрахирате от това, което човек приема в себе си чрез своите сетива, което той има в своята душа чрез своите сетива, било то при самия него, било при други хора. Ние го виждаме тогава като слънчево същество, виждаме в него импулса на Слънцето.
И накрая се касае да се абстрахираме от факта, че човек има определена насока на мисленето, определена душевна нагласа и т.
н.. Тогава ние виждаме, как той е едно сатурново същество.
към текста >>
82.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато човек постоянно
мисли
само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието.
За да получим правилна гледна точка относно познанието на човека, всъщност в нас трябва да проникне всичко онова, което съществува в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде.
Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието.
Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, че е нужно по най-скромен начин човек да си изясни, какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване. Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората трябва дълго да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното съществуване. С това трябва да сме напълно наясно. Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно. В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за наблюдение на духовното.
към текста >>
Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме
мисли
те да текат, без да ги вземем в ръцете си, тогава не изпитваме никакво духовно напрежение.
Какво означава да продължите да се занимавате с това? Вижте, ако действително положите усилия да създадете един такъв образ, да го обработите напълно пластично с характерни, ясни линии през първия ден, след като сте имали изживяването, вие сте се напрегнали вече духовно. Подобно нещо изисква духовно напрежение. Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне, - при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, - но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават, какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата.
Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, тогава не изпитваме никакво духовно напрежение.
Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение. Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, ние сме се напрягали духовно. Човек може да се почувства изморен например също и при четене. Обаче когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга. Напротив, онзи, който действително се е напрегнал духовно, който се е напрегнал чрез вътрешната дейност на душата, той взема тогава една книга, а именно една много интересна книга, тогава в четенето той най-добре се освобождава именно от духовното напрежение.
към текста >>
Обаче когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само
мисли
те от книгата, човек не се напряга.
Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне, - при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, - но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават, какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата. Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, тогава не изпитваме никакво духовно напрежение. Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение. Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, ние сме се напрягали духовно. Човек може да се почувства изморен например също и при четене.
Обаче когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга.
Напротив, онзи, който действително се е напрегнал духовно, който се е напрегнал чрез вътрешната дейност на душата, той взема тогава една книга, а именно една много интересна книга, тогава в четенето той най-добре се освобождава именно от духовното напрежение. Но естествено човек може да заспи над една книга, когато се е изморил. И това изморяване съвсем не е признак за духовно напрежение.
към текста >>
Чрез обикновеното
мисле
не
мозъкът не е увлечен в такова съучастие.
Обаче един признак за духовно напрежение е този, че ние долавяме, че мозъкът е изтощен, както долавяме, че мускулът е изтощен, когато често пъти сме вдигали нещо.
Чрез обикновеното мислене мозъкът не е увлечен в такова съучастие.
Това се получава именно като последствие и вие даже ще забележите, че получавате малко главоболие, когато правите това за първи път и когато го вършите за втори път, за трети път, за десети път. Не че се уморявате или заспивате, а напротив, вие не можете да заспите, получавате по-скоро малко главоболие от това. Само че вие не трябва да считате това главоболие като отблъскващо, а напротив трябва да го считате за свидетелство, че сте напрегнали мозъка си.
към текста >>
83.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Да вземем например един човек, който в един земен живот
мисли
, много размишлява.
Един човек, който малко се е запознавал със света в един минал земен живот, той има съвсем бавно растяща коса. Тя се намира на повърхността на главата, докато онези, които са се интересували много силно от нещага в един предишен земен живот, които са се интересували свръхинтензивно, които са навирали носа си във всичко, имат гъста коса. Това е една съвсем правилна връзка. Така ние можем да свържем най-разнообразните конфигурации на тялото с изживявания в едно минало земно съществуване. Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство.
Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява.
В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек. Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има предразположение да натрупва мазнина в тялото си. Това отново има значение за бъдещето. Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот човек решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности от такова естество, каквото описах вчера. Не е нужно да бъде медитиране, а е необходимо повече размисляне, повече воля за взимане на вътрешни решения.
към текста >>
Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот човек решително може да проведе режим за отслабване като повече
мисли
, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности от такова естество, каквото описах вчера.
Това се простира чак до подробностите на човешкото устройство. Да вземем например един човек, който в един земен живот мисли, много размишлява. В следващия земен живот той ще бъде един тънък, слаб човек. Този, който в даден земен живот малко размишлява, повече живее отдавайки се на външния свят, в следващия живот ще има предразположение да натрупва мазнина в тялото си. Това отново има значение за бъдещето.
Човек не може да провежда духовен режим за отслабване в единия земен живот, той трябва да прибегне евентуално до физически режим на отслабване, ако изобщо би могъл да му помогне, но за следващия земен живот човек решително може да проведе режим за отслабване като повече мисли, като много размишлява, а именно върху такива неща, които го изморяват, създават много трудности от такова естество, каквото описах вчера.
Не е нужно да бъде медитиране, а е необходимо повече размисляне, повече воля за взимане на вътрешни решения. Действително съществува такава връзка между духовно-моралния начин, по който човек живее в един земен живот и неговото физическо устройство в следващия му земен живот. Това трябва да се подчертае достатъчно ясно.
към текста >>
Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като
мисли
тел.
Вземете други случаи.
Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като мислител.
Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят. Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена.
към текста >>
Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да
мисли
.
Вземете други случаи. Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като мислител.
Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли.
Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят. Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена. От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко.
към текста >>
Съвсем не е важно в какво положение на живота
мисли
човек.
Вземете други случаи. Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като мислител. Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли.
Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек.
Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят. Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена. От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко. Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот.
към текста >>
Той може да бъде
мисли
тел, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят.
Вземете други случаи. Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като мислител. Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек.
Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят.
Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена. От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко. Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот.
към текста >>
Но тогава, когато той
мисли
много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена.
Вземете например случая, че в даден земен живот един човек, да речем, живее като мислител. Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят. Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът.
Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена.
От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко. Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот.
към текста >>
От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са
мисли
ли малко.
Под това не разбирам един професор, - аз съвсем не вземам това на шега, - а под това разбирам един човек, който, ако щете, може да върви след плуга и въпреки това много да мисли. Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят. Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена.
От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко.
Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот.
към текста >>
Например хора с много лунички по кожата положително не са били
мисли
тели в един минал земен живот.
Съвсем не е важно в какво положение на живота мисли човек. Той може да бъде мислител, също и когато върви след плуга или упражнява някакъв занаят. Но с факта, че се занимава в мисълта си главно с онова, което отпада със земния живот и оставя настрана онова, което изпраща силите в следващия земен живот, и което взима участие в образуването на главата, с това един такъв човек ще се яви в един нов земен живот с мека и нежна плът. Но тогава, когато той мисли много, особеното е, че в неговия следващ земен живот кожата му ще бъде устроена много добре, цялата повърхност на тялото, кожата, ще бъде много добре изградена. От друга страна, когато виждате хора с петна по кожата, които имат нечиста кожа, от това винаги може да направите извод - естествено към това трябва да се прибавят и други признаци, само от един признак не можем безусловно да заключим, обаче общо взето данните, които аз изнасям днес относно връзката на душевно-духовното с физическото, са правилни, - че това са хора, които в един минал земен живот са мислили малко.
Например хора с много лунички по кожата положително не са били мислители в един минал земен живот.
към текста >>
И ние можем да кажем, че най-правилно разглеждаме една човешка глава, когато научим всичко, което може да се научи за имагинативното
мисле
не
.
При човека имаме първо организма на главата /включващ нервно-сетивната система/. Този организъм на главата е обусловен главно от миналите земни съществувания.
И ние можем да кажем, че най-правилно разглеждаме една човешка глава, когато научим всичко, което може да се научи за имагинативното мислене.
И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят. Ние несъмнено трябва да започнем с имагинацията, когато искаме да виждаме в духовния свят; там ни се явяват първо духовно-етерните образи на духовните същества. Във физическия свят освен човешката глава не съществува нищо друго, което да напомня за имагинации, но в човешката глава, чак до нейната вътрешна организация, чак до чудесното устройство на мозъка всичко е всъщност едно физическо-сетивно копие на имагинативното.
към текста >>
И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното
мисле
не
в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят.
При човека имаме първо организма на главата /включващ нервно-сетивната система/. Този организъм на главата е обусловен главно от миналите земни съществувания. И ние можем да кажем, че най-правилно разглеждаме една човешка глава, когато научим всичко, което може да се научи за имагинативното мислене.
И тогава по отношение на човешката глава - иначе никъде другаде, - можем да приложим имагинативното мислене в сетивния свят, можем да приложим това, от което иначе винаги се нуждаем като имагинативни представи, за да гледаме в духовния свят.
Ние несъмнено трябва да започнем с имагинацията, когато искаме да виждаме в духовния свят; там ни се явяват първо духовно-етерните образи на духовните същества. Във физическия свят освен човешката глава не съществува нищо друго, което да напомня за имагинации, но в човешката глава, чак до нейната вътрешна организация, чак до чудесното устройство на мозъка всичко е всъщност едно физическо-сетивно копие на имагинативното.
към текста >>
Мисле
не
то е просто едно префинено дишане.
Когато отидете по-нататък, стигате дотам да видите в човека нещо, което всъщност е много по-трудно за разглеждане - само че обикновено хората считат това за лесно, - това е да добием едно схващане за това, как човек приема своето дишане, как той поставя в движение своята ритмична система, как след това той пренася дишането в кръвообращението. Тази извънредно жива игра, която прониква цялото тяло, е даже много по-сложна, отколкото хората си представят, защото първо човек поема своя дъх /виж рис. жълто/, дъхът се поема в кръвообращението, /червено/ но от другата страна дъхът преминава отново в главата и се намира в определено отношение с цялата дейност на мозъка /зелено/.
Мисленето е просто едно префинено дишане.
А кръвообращението от своя страна отново преминава в онова, което са импулсите в движението на крайниците /синьо-зелено/.
към текста >>
Там трябва да разглеждаме всичко в подвижност, в подвижността на кръвообращението, на дишането, на
мисле
не
то.
Ние не можем да направим това, когато преминем към ритмичната система, която е локализирана предимно в гърдите.
Там трябва да разглеждаме всичко в подвижност, в подвижността на кръвообращението, на дишането, на мисленето.
Този процес трябва да се разглежда даже много по-далеч навътре във физическото.
към текста >>
Така че можем да кажем: Когато човекът
мисли
, се отделя земно /твърдо/ вещество.
Така че можем да кажем: Когато човекът мисли, се отделя земно /твърдо/ вещество.
В самото кръвообращение живее течното. В дишането живее газообразното. А в движението, когато влезе в действие, живее огненото естество. Във всичко това се съдържат елементите /стихиите/, но елементите са в подвижност, в непрекъснато раждане и умиране. Този процес не може всъщност да бъде обхванат чрез сетивното наблюдение.
към текста >>
84.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба,
мисле
йки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед.
Естествено тези неща зависят от факта, или са зависели от това, дали хората са имали едно инстинктивно прозрение за взаимовръзките в света, които остават напълно скрити за днешната груба наука.
Затова, че например за действието на човешката воля от голямо значение са топлинните въздействия, се вижда и от факта, че същият Русо, който в по-топлите места е бил в състояние да убива жаби със своя поглед, се опитал по-късно също и в Лион да гледа в очите една жаба, мислейки, че тя поне ще бъде парализирана от неговия поглед.
Но виждате ли, не жабата била парализирана, тъй като и тя от своя страна го гледала с острия си поглед, а той бил парализиран и е трябвало да бъде върнат към живота от лекар, чрез змийска отрова. Този начин за разгръщане на волята е свързан напълно със съблюдаването на инстинктивното познание по отношение на това, което съществува около човека.
към текста >>
Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното
мисле
не
.
В нашата епоха изживяванията, които един човек може да има, са фактически много сложни. Помислете само колко съвършено различно е цялото душевно устройство на тези лунни същества в сравнение с това на земните жители. Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно. Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители.
Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене.
Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят. Бих искал да употребя тук едно сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук. И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание. Той ги е нарекъл категории. Това са десет прости понятия.
към текста >>
Днес човекът
мисли
в понятия, които нямат много общо с духовния свят.
В нашата епоха изживяванията, които един човек може да има, са фактически много сложни. Помислете само колко съвършено различно е цялото душевно устройство на тези лунни същества в сравнение с това на земните жители. Тези лунни същества, с които ние имаме толкова много работа след смъртта, са дали на хората онази прамъдрост, която е угаснала вече в нашата епоха, която е продължила с още известна интензивност до 3-то, 4-то следхристиянско столетие, след това е съществувала в традицията и накрая е угаснала напълно. Аз често съм обяснявал, как хората не биха могли да достигнат до проявата на тяхната свобода, ако по-нататък бе останала величествената и мощна мъдрост на тези праучители. Следователно тази прамъдрост е угаснала и на нейно място е настъпило нещо друго, а именно абстрактното мислене.
Днес човекът мисли в понятия, които нямат много общо с духовния свят.
Бих искал да употребя тук едно сравнение, което вече съм употребявал: Аристотел е оставил десет понятия, които някога изброих тук. И тези понятия бяха всъщност все още един остатък от древната мъдрост - битие, количество, свойство, относителност, положение, пространство, време, актив, действие, страдание. Той ги е нарекъл категории. Това са десет прости понятия. Обикновено тези десет прости понятия се намират в нашите учебници по логика.
към текста >>
Тогава по един особен начин той знае, как тези прамъдреци са
мисле
ли и са знаели.
Вие виждате, че фактически е било изгубено почти всичко от онова, което човечеството е получило в по-древно време от тези праучители, които днес трябва да считаме за обитатели на Луната. И всъщност човек по особен начин се запознава с това различно устроено знание, когато непосредствено след смъртта изживява в обратен ред своя земен живот.
Тогава по един особен начин той знае, как тези прамъдреци са мислели и са знаели.
Оттук идва нагледността и конкретността на това, което той изживява след смъртта.
към текста >>
Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен
мисли
тел, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата.
Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата.
Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост.
към текста >>
Всъщност е много благотворно, когато един модерен
мисли
тел притежава нещо подобно на смелост и сърцатост.
Тази личност - която бе написала много трудове - в цялото развитие на своите понятия е абстрактна, с истинската абстрактност на един модерен мислител, обаче убедителна, извънредно настойчива, много сърцата.
Всъщност е много благотворно, когато един модерен мислител притежава нещо подобно на смелост и сърцатост.
към текста >>
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните
мисли
; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост.
Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция.
към текста >>
Тук беше много важно, че всичко, което тази личност
мисле
ше, имаше определена теологична тенденция.
Модерният човек не е така сърцат, какъвто е бил например Хегел, който с огромно вълнение, но и с извънредно голяма нагледност е схващал и най-абстрактните мисли; естествено модерният човек не може да направи това с такава сърцатост. Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт.
Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция.
Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
към текста >>
Тя
мисле
ше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един
мисли
тел, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
Хегел беше всъщност един човек, който можеше да излага така очертано и конкретно понятията, с които борави, че с тях да сече дърва. Тази конкретност, разбира се, модерният човек не може да постигне. Но този човек, за който говоря по-горе, проявяваше нещо сърдечно при боравенето с абстрактните понятия. Когато създавах образа на Щрадер в моите мистерийни драми в съзнанието ми стоеше неговият живот и за мен беше особено интересно изживяването в обратен ред на земния живот на тази личност след нейната смърт. Тук беше много важно, че всичко, което тази личност мислеше, имаше определена теологична тенденция.
Тя мислеше от една страна напълно абстрактно, като един модерен природоизследовател, или най-малкото като един мислител, но навсякъде просветваше известна теологична /богословстваща/ тенденция и съзнанието, че все пак може да се говори за един действителен духовен свят и естествено това идваше от миналите прераждания на тази личност.
към текста >>
И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни
мисли
в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша.
Но за тази личност, за първообраза на моя Щрадер, това беше малко различно.
И точно при него при това обратно изминаване на земния живот, можеше да се види как съществата, които принадлежат на Луната, развиваха един извънредно голям интерес за начина, по който той внасяше своите абстрактни мисли в този свят на душите - естествено аз трябва да си служа със земните изрази, въпреки че те са безкрайно тривиални във връзка с въпроса, който трябва да опиша.
А този човек от своя страна изпитваше едно чудно и твърде забележително пробуждане, едно пробуждане, което изглеждаше така, сякаш той си казваше: - О, всичко, срещу което аз се борих - а той се беше борил с много традиционни неща, - всичко това, срещу което аз се борих, съвсем не е такова, всъщност то е съвършено различно. То постепенно е станало такова, защото древните мъдрости са се превърнали в абстрактни думи и всъщност съм се борил срещу вятърни мелници. Сега обаче аз виждам действителността.
към текста >>
Той беше също един абстрактен
мисли
тел, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност.
Една още по-особена личност в това отношение е философът, който е написал книгата «Фантазията като миров принцип». Аз често съм го споменавал в моите лекции, това е именно Якоб Фрошамер[5].
Той беше също един абстрактен мислител, подобно на личността, която сега описах, но неговите абстрактни понятия имаха много от една вътрешна проникновеност.
Но самият той твърде малко понасяше абстракциите на модернизма - аз нямам предвид модернизма в смисъл на католическата терминология, - а като сила, която изгражда света, искаше да счита не понятията, а фантазията. Той навсякъде виждаше как действа фантазията: Растението расте чрез фантазията, животните съществуват чрез фантазията и т. н.. В това отношение книгата на Фрошамер е извънредно интересна.
към текста >>
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на
мисле
не
, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества.
Много чудно е, как една такава личност, която има в себе си още много от това, което съществуваше в развитието на цивилизацията преди да настъпи целият модерен филистерско-абстрактен начин на мислене, как една такава личност по един по-вътрешен начин се сраства със субстанцията на лунните същества.
Такива изследвания са извънредно интересни, защото с тях се свързва един по-точен поглед в законите на кармичното развитие. И когато в определено отношение човек е свързан с една такава личност, какъвто беше случаят с мен във връзка с първообраза на Щрадер от моите мистерийни драми, тогава топлотата, душевната топлота, с която човек се свързва, е тази, която ни дава възможност да съизживеем това пълно със значение преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта.
към текста >>
Да, когато
мисле
но се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен най-много се заличава онова, което е образът на Щрадер - докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така.
Да, когато мислено се върна към моите мистерийни драми, трябва да кажа, че чрез живите впечатления от този първообраз на моя Щрадер в неговия живот след смъртта, за мен най-много се заличава онова, което е образът на Щрадер - докато за другите образи на моите драми това съвсем не е така.
Тук виждате, как при едно действително реално наблюдение се явяват едно до друго това, което е на Земята, и онова, което е извън Земята и как от въздействието на тези впечатления, можем да преценим, че при изживяването в обратен ред на земния живот, животът след смъртта е извънредно интензивен; той напълно заличава земните впечатления.
към текста >>
Защото лунните същества взимат участие в тези негативни образи, които човек проектира за своите дела, също и за своите
мисли
.
При това преминаване в обратен ред на земния живот след смъртта, което трае една трета от реалния земен живот, се изготвя първо кармата.
Защото лунните същества взимат участие в тези негативни образи, които човек проектира за своите дела, също и за своите мисли.
Тези лунни същества имат добра памет, тъй като вписват в космическия етер всичко, което изживяват с човека.
към текста >>
85.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
които по време на земния живот идват към нас отвън и се отдаваме само на тези идващи отвън
мисли
, тогава съществото от йерархията на Ангелите, към което принадлежим, няма много общо с нашите
мисли
.
които по време на земния живот идват към нас отвън и се отдаваме само на тези идващи отвън мисли, тогава съществото от йерархията на Ангелите, към което принадлежим, няма много общо с нашите мисли.
Защото тези същества от йерархията на Ангелите не са били никога земни жители както хората, или както тези праучители, съществували само в етерно тяло, но все пак като жители на Земята. Съществата, които назоваваме с името Ангели, не са били никога земни обитатели; така че нашето отношение към тях е друго, различно от отношението ни към лунните същества, за които току-що говорих.
към текста >>
Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и
мисле
йки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения.
Ние живеем тук в земния живот. В земния живот изживяваме едно или друго. В земния живот се стараем да вършим добро, стараем се може би да не кривнем от определен път, който считаме морален за нас. Ние вършим определени дела, изхождащи от такива намерения. Ние виждаме някой човек, на когото не можем да припишем подобни намерения, а му приписваме лоши намерения, или просто сме принудени да му припишем зли намерения.
Изчакваме няколко години, като през това време развиваме нашите добри намерения, и мислейки си по този начин за другия човек, ги развиваме успоредно с неговите лоши намерения.
Тогава виждаме, че с нашите добри намерения не сме успели в живота, че те не само не са имали никакъв ефект, но може би сме стигнали и до това, което наричаме земно нещастие, докато другият, за когото имаме представата, че той не е имал никакви добри намерения, живее заедно с нас в едно привидно, външно щастие.
към текста >>
И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би представлявало един невъзможен начин на
мисле
не
.
Достатъчно е само да се запитаме: - Колко се осъществява в този външен живот от това, което е съдба, което следователно е важно за човешкия живот и непосредствено произлиза от намеренията, които носим в душата си? - Защото земният свят не е онзи свят, в който духовните закони, според които човек се оставя да бъде ръководен или сам владее, са също и природни закони; те не са природни закони, те протичат само вътре в човека.
И когато безпристрастно гледаме света, ние можем да кажем само следното: - Когато някой, който познава моите добри намерения ги тълкува като лоши и ако съдбата ми след няколко години, въпреки добрите ми намерения е нещастна, а той ги тълкува така, че ги нарича лоши и се позовава върху това като казва: «Стана така, защото твоите намерения, както вече ти казах, бяха лоши», - това би представлявало един невъзможен начин на мислене.
Духовното би трябвало да действа от душа на душа. Но във външния земен свят по вина на съдбата първоначално все още не действа духовното.
към текста >>
Във вените на един човек, който
мисли
само зло, кръвта - дори и да не може да се констатира с грубите инструменти - не само тече различно, но тя има и различен състав от тази на един човек, който носи в душата си само добро!
Но помислете само, че в своя земен живот човекът е едно единство. Неговото физическо и душевно-духовно съществуване са свързани едно с друго, те са една цялост.
Във вените на един човек, който мисли само зло, кръвта - дори и да не може да се констатира с грубите инструменти - не само тече различно, но тя има и различен състав от тази на един човек, който носи в душата си само добро!
към текста >>
И когато между смъртта и едно ново раждане човекът мине през тази област и живее достатъчно дълго в един свят, където няма никакви природни закони, а има само духовни закони, той отвиква да
мисли
за природните закони като за нещо сериозно.
Виждате ли, мои мили приятели, това трябва да се каже веднъж. Защото, когато тук на Земята постоянно се говори за всевалидността на природните закони или даже по един наивен начин се говори за вечността им, на човек винаги му се иска да възрази: - Да, съществуват обаче области в света, през които човекът минава между смъртта и едно ново раждане, където природните закони изобщо се отминават с насмешка, защото там нямат никакво значение, там те съществуват, така да се каже, само като информация от Земята, а не като нещо, сред което се живее.
И когато между смъртта и едно ново раждане човекът мине през тази област и живее достатъчно дълго в един свят, където няма никакви природни закони, а има само духовни закони, той отвиква да мисли за природните закони като за нещо сериозно.
Той не върши това и между смъртта и едно ново раждане. Там той живее именно в една област, където духовното, което е възнамерявал да осъществи, се осъществява.
към текста >>
86.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Естествено, когато става въпрос за нещо подобно, не трябва да се
мисли
, че нещата могат да се разглеждат само схематично.
Естествено, когато става въпрос за нещо подобно, не трябва да се мисли, че нещата могат да се разглеждат само схематично.
Това не трябва никога да се случва, когато става въпрос за навлизането в една област на по-висш живот.
към текста >>
Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е
мисле
ло повече за предземния живот.
Но когато се стига до 28-а година, когато човек трябва да влезе в отношения с по-висшата йерархия, с първата йерархия, това трябва да стане чрез цялото негово човешко същество чак до системата на веществообмяната и крайниците. Тогава той се нуждае от по-устойчиви вътрешни сили в духовната област.
Тогава вече не е достатъчно онова, което се е развило в човека като зародиш от минали земни съществувания в онази епоха, в която не се е мислело повече за предземния живот.
към текста >>
87.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на
мисли
те, човекът живее заедно с боговете.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
По отношение на една скрита мисловна дейност той живее живота на Ангелите, Архангелите и Архаите; по отношение на скритата същност на живота на чувствата той живее живота на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; по отношение на волята човекът живее с живота на Серафимите, Херувимите и Престолите. Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. -
към текста >>
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема
мисли
те - макар и образно, - в правилната педагогика той приема
мисли
те, именно
мисли
те и представите.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него.
Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин. Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
към текста >>
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал
мисли
, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема
мисли
, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин.
По правило - това показва окултното наблюдение - не е така, че в предишния земен живот учителят на съответното лице му е бил учител, а той се е намирал в съвсем други отношения с него. Когато човек стои пред един учител или пред един възпитател, той приема мислите - макар и образно, - в правилната педагогика той приема мислите, именно мислите и представите.
Когато случаят е такъв, по правило това е свързано с минали отношения на Земята, когато човек не е приемал мисли, а е приемал чувства от съответната личност, когато той е имал по-малко възможност да приема мисли, а напротив чувства от съответната личност, чувства, които в живота могат да бъдат предавани по най-разнообразен начин.
Ние можем да охарактеризираме същото нещо за сегашния и за един следващ земен живот.
към текста >>
Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на
мисли
те и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека.
Ако след това в следващия живот влиянието става не по околния път на чувствата, а по околния път на мислите и представите, това означава, че съществата на втората йерархия са предали направеното от тях в един минал земен живот на третата йерархия, на Ангелите, Архангелите и Архаите, които сега действат вътре в човека.
към текста >>
88.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защото
мисли
за повторните земни животи имаха само онези хора и човешки групи, които можеха да си представят времето в неговата чистота, в неговата безпространственост.
Ние обръщаме поглед към този космически свят, който ни заобикаля в обкръжението на Земята, с когото сме подобни чрез нашето етерно тяло, подобни сме и чрез нашето астрално тяло и поглеждаме към духовността на този космически свят. Някога имаше народи, имаше човешки групи, които поглеждаха само към духовното в този пространствено-космически свят. Те пропускаха възможността да си създадат представи за повтарянето на земния живот.
Защото мисли за повторните земни животи имаха само онези хора и човешки групи, които можеха да си представят времето в неговата чистота, в неговата безпространственост.
И когато ние изключим това, което имаме като наш земен свят и неговото обкръжение, или накратко като наш Космос и прозрем духовното в него, ние имаме приблизително онова, за което можем да кажем: То трябва да е тук, за да можем ние като земни хора да навлезем в нашето съществуване. То трябва да е тук.
към текста >>
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се
мисле
ха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира.
Когато застанем на Земята с такова усещане, когато почувстваме физическото на нашето непосредствено местоживеене, почувстваме етерното, което е на Земята и в Космоса, и заедно от Земята и от Космоса действа като етерно, когато погледнем астралното, което през звездите блести надолу към Земята и блести най-интензивно от звездата Слънце, когато погледнем към всичко това и поставим пред душата си величието на тази световна мисъл, тогава намираме за правилно, че в онези времена, когато чрез инстинктивното ясновидство не се мислеха само абстракции, а величието е могло да се усети мисловно, могло е да бъде доведено до разбирането на хората: една такава величествена мисъл в цялата й пълнота не може винаги да се игнорира.
Веднъж тя трябва да се обхване с поглед, да се остави да въздейства на душата с цялата си невероятна сила, да се остави да действа вътре в душата на човека - без да се разваля и корумпира от съзнанието. И когато премислим, чрез какво старото инстинктивно ясновидство реализира такова настроение, от всичко това, което тогава е било дадено, за да се реализира тази мисъл всред човечеството, в наше време ни е останал Коледният празник.
към текста >>
Но ние не можем да
мисли
м за края на земния живот, за смъртта от времето на мистерията на Голгота до сега, ако не искаме да заплатим загубата на времето със загубата на Христос, ако не искаме да бъдем заточени в пространството и като призрак да искаме да останем в него.
Но ние не можем да мислим за края на земния живот, за смъртта от времето на мистерията на Голгота до сега, ако не искаме да заплатим загубата на времето със загубата на Христос, ако не искаме да бъдем заточени в пространството и като призрак да искаме да останем в него.
Ние трябва да умрем в Христос. Тук трябва да се проникнем с мистерията на Голгота. Тук трябва да прибавим към Ex deo nascimur, In Christo morimur (да умрем в Христос). Тук към Коледната мисъл трябва да прибавим Великденската мисъл.
към текста >>
89.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
В нашето антропософско движение относно тези най-крехки неща не може да съществува правилно
мисле
не
, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: ревност, завистливост, взаимни озлобления и т. н.
Все пак всичко това може да се приеме, ако в душите на нашите приятели има пълното съзнание, че такива трудности съществуват. Ако има такова пълно съзнание, тогава е добре. Но не винаги е така.
В нашето антропософско движение относно тези най-крехки неща не може да съществува правилно мислене, ако от друга страна, както това е и след Коледното събрание, все още продължават старите прийоми, които съществуваха по-рано: ревност, завистливост, взаимни озлобления и т. н.
и т. н.. За антропософското развитие е абсолютно необходимо да има определен начин на схващане, определена сериозност.
към текста >>
Но
мисли
те не остават във формата, както ги
мисли
м, също не и във формата на думи.
А сега да преминем по-нататък. Когато заспиваме, ние излизаме с нашето астрално тяло и с нашия Аз от физическото и от етерното тяло и влизаме в духовния свят. Тогава все още остава действието на това, което сме изпитвали през деня.
Но мислите не остават във формата, както ги мислим, също не и във формата на думи.
Всичко това не остава. Бих могъл да кажа, всичко това виси като остатък в астралното тяло, когато то излиза навън.
към текста >>
Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извънредно голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно познание към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като
мисли
-спомени.
Виждате ли, онзи, който безпристрастно може да схване тези неща от гледната точка на инициационната наука, от едната странатой гледа с извънредно голямо благоговение, бихме могли да кажем - с благоговението на едно познание към онова, което живее в човешките спомени, което може да изплува в душата като мисли-спомени.
Тези спомени говорят само за току-що изживяното земно съществуване, но въпреки това в тях живее именно един човешки аз. И ако тези спомени не бяха съществували - аз загатнах за това в минали лекции - тогава човешкият аз не би бил напълно в човека. Там долу има нещо, което отново и отново може да събуди спомените в нас.
към текста >>
В него, в неговите
мисли
се раждат образи /лилаво/, в които му се представя онова, което той вижда във външния свят.
В него, в неговите мисли се раждат образи /лилаво/, в които му се представя онова, което той вижда във външния свят.
Човекът живее в своето тяло. От тялото се раждат мисли, които представляват неговото собствено съкровище от спомени. Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То представя, доколкото е възможно според нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. -
към текста >>
От тялото се раждат
мисли
, които представляват неговото собствено съкровище от спомени.
В него, в неговите мисли се раждат образи /лилаво/, в които му се представя онова, което той вижда във външния свят. Човекът живее в своето тяло.
От тялото се раждат мисли, които представляват неговото собствено съкровище от спомени.
Когато насочим поглед върху съкровището от нашите спомени, ние си казваме: - То представя, доколкото е възможно според нашия духовно-душевен-телесен организъм онова, което сме преживяли в това земно съществуване. -
към текста >>
Онзи, който не
мисли
задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо.
Нека си изясним, какво означава всъщност това. Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме. Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго. Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му.
Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо.
Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това. Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя. Аз никак не мога да изразя това, което се крие тук. Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората? Как трябва да изразя това?
към текста >>
Но който
мисли
дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато раз
мисли
върху това.
Нека си изясним, какво означава всъщност това. Светът ни предлага определена част от себе си, която ние виждаме. Ние никога не виждаме нещо друго, никога не възприемаме нещо друго. Извънредно важно е да насочим мисълта си в това направление, как светът предлага на един човек сбор от впечатления, от които зависят опитностите в живота му. Онзи, който не мисли задълбочено, скоро ще се задоволи с такова нещо.
Но който мисли дълбоко, той не се задоволява така лесно; той ще си каже нещо твърде особено, именно когато размисли върху това.
Той ще си каже: - Това така ме обърква, че отначало не мога да намеря начин да го изразя. Аз никак не мога да изразя това, което се крие тук. Защото, как е възможно да намеря правилен израз за това, че Космосът, светът предлага на всеки човек само по една част от себе си, докато всички части повече или по-малко са взаимно свързани, следователно той специфицира хората? Как трябва да изразя това? -
към текста >>
Тя се излъчва нагоре в
мисли
те-спомени.
Виждате ли, ние ще стигнем до едно формулиране, до един начин да изкажем това, когато отново насочим поглед към спомена. Какво възниква от глъбините на нашия организъм, когато си спомняме за нещо, какво възниква тогава като спомен? Какво възниква в нас? Възниква онова, което нашето човешко същество е изживяло. Там долу е нашето човешко същество; някъде, където ние не можем да я обхванем, се намира нашата човешка същност.
Тя се излъчва нагоре в мислите-спомени.
Това се излъчва от нашата вътрешност нагоре в нашето съзнание. Какво струи там в нашето съзнание? Човекът е така малък, когато всичко това се излъчва нагоре, а всичко, което се намира извън Космоса, извън човека, е така велико, така колосално! Но там винаги навлизат тези части от света. И състоянието на нещата е точно такова, че там изплуват мисли.
към текста >>
И състоянието на нещата е точно такова, че там изплуват
мисли
.
Тя се излъчва нагоре в мислите-спомени. Това се излъчва от нашата вътрешност нагоре в нашето съзнание. Какво струи там в нашето съзнание? Човекът е така малък, когато всичко това се излъчва нагоре, а всичко, което се намира извън Космоса, извън човека, е така велико, така колосално! Но там винаги навлизат тези части от света.
И състоянието на нещата е точно такова, че там изплуват мисли.
към текста >>
Там вътре по същия начин идват
мисли
, както и нашите спомени, но те навлизат отвън.
Понеже сме изживели съответните неща, ние знаем, че те произхождат от нашите изживявания.
Там вътре по същия начин идват мисли, както и нашите спомени, но те навлизат отвън.
Как навлизат те? Тук долу е човекът, а тук се намира целият свят на йерархиите /виж рис. 9, стр. 264/. Вижте, мои мили приятели, ние получаваме усещане за величественост, когато опирайки се на инициационната наука започваме да си казваме: - Около нас се простират тези части на световното познание и зад всичко това, което създава едно външно впечатление, живеят йерархиите така истинно, както зад това, което изплува в нас като спомен, живее отделният човек. -
към текста >>
Изникването на
мисли
те-спомени в нас, - отпечатването на
мисли
те-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека.
В нашата памет ние имаме спомена за нашия кратък сегашен земен живот, там вън е споменът на йерархиите за онова, което хората са извършили някога.
Изникването на мислите-спомени в нас, - отпечатването на мислите-спомени във формата на това, което първо човек възприема от Космоса, изграждането на човешката карма; това е една мисъл с потресаваща яснота, защото тя ни учи, че целият Космос стои в служба на йерархиите, когато действат по отношение на човека.
към текста >>
90.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Нищо друго не може да бъде разумно; да се
мисли
по друг начин даже не е нормално.
Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по отношение на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества.
Нищо друго не може да бъде разумно; да се мисли по друг начин даже не е нормално.
Да се мисли по друг начин е израз на едно болно мислене.
към текста >>
Да се
мисли
по друг начин е израз на едно болно
мисле
не
.
Както в нашите представи от трупа сме насочени към живия човек, когато казваме, че това е трупът на един човек, така и по отношение на природата трябва да кажем, че това е откровението на духовно-божествените същества. Нищо друго не може да бъде разумно; да се мисли по друг начин даже не е нормално.
Да се мисли по друг начин е израз на едно болно мислене.
към текста >>
Но през целия ден ние сме
мисли
ли, през нашето човешко същество през целия ден са минавали представи, те са оставили следи в нашето физическо и в нашето етерно тяло.
През целия ден ние сме живели съзнателно и сега лежим в леглото. А това значи, нашето физическо тяло и нашето етерно тяло лежат изоставени на себе си, действащи като един минерален и един растителен свят в съня.
Но през целия ден ние сме мислили, през нашето човешко същество през целия ден са минавали представи, те са оставили следи в нашето физическо и в нашето етерно тяло.
Сутринта ние не бихме си спомняли за онова, което са били изживяванията на нашето земно съществуване, ако не оставаха следи от впечатленията, които покъсно извикваме в спомените. Тези следи се намират там, в това, което през нощта от човека остава да лежи в леглото и което душата и духът са напуснали. Тогава в етерното тяло се извършва един чуден процес отгласът, отлъхването, отвибрирането, отвълнуването на онова, което човекът е мислил в будно състояние от сутринта до вечерта.
към текста >>
Тогава в етерното тяло се извършва един чуден процес отгласът, отлъхването, отвибрирането, отвълнуването на онова, което човекът е
мисли
л в будно състояние от сутринта до вечерта.
През целия ден ние сме живели съзнателно и сега лежим в леглото. А това значи, нашето физическо тяло и нашето етерно тяло лежат изоставени на себе си, действащи като един минерален и един растителен свят в съня. Но през целия ден ние сме мислили, през нашето човешко същество през целия ден са минавали представи, те са оставили следи в нашето физическо и в нашето етерно тяло. Сутринта ние не бихме си спомняли за онова, което са били изживяванията на нашето земно съществуване, ако не оставаха следи от впечатленията, които покъсно извикваме в спомените. Тези следи се намират там, в това, което през нощта от човека остава да лежи в леглото и което душата и духът са напуснали.
Тогава в етерното тяло се извършва един чуден процес отгласът, отлъхването, отвибрирането, отвълнуването на онова, което човекът е мислил в будно състояние от сутринта до вечерта.
към текста >>
И ако вземете всичко, което спи върху дадена земна област, ако вземете всичко онова, което твори и живее като отзвуци в етерните тела нека вземем първо само етерните тела, ако вземете всичко, което живее и твори като отзвуци от това, което спящите на дадена земна повърхност са
мисли
ли през деня, всичко това са образи на станалото през дневните часове върху Земята.
И ако вземете всичко, което спи върху дадена земна област, ако вземете всичко онова, което твори и живее като отзвуци в етерните тела нека вземем първо само етерните тела, ако вземете всичко, което живее и твори като отзвуци от това, което спящите на дадена земна повърхност са мислили през деня, всичко това са образи на станалото през дневните часове върху Земята.
към текста >>
То е нивата с плодовете от твоето
мисле
не
през деня.
И онези същества, които се носят към човека и отново се отдалечават, през часовете на нашия сън се занимават с онова, което е останало като следи в нашето етерно тяло. Това става техен свят. Това става техен свят, който сега е тяхна опитност, който ги занимава. И пред нас изниква фактът, пред който стоим със страхопочитание и благоговение: - Ти остави своето тяло в леглото то лежи там. То носи в себе си следите от дневния живот.
То е нивата с плодовете от твоето мислене през деня.
В тази нива сега пристъпват съществата на третата йерархия Ангели, Архангели, Архаи. През времето, когато ти се намираш извън твоето физическо и етерно тяло, те изживяват там вътре онова, което през време на дневната будност, хората са изживели в техните представи. -
към текста >>
Сега в съзнанието ни относно света на
мисли
те просветва следното: Да, тези
мисли
, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия.
И сега в нашето съзнание просветва нещо относно нашия мисловен свят.
Сега в съзнанието ни относно света на мислите просветва следното: Да, тези мисли, които минават през главата ти, те съдържат плодовете, които ти влагаш в твоето собствено физическо и етерно тяло, които Ангелите събират през нощта, събират ги, за да ги отнесат в Космоса и ги въплътят там в космическите действия.
към текста >>
И както можем да наблюдаваме това, което е останало да лежи в леглото като едно поле, където плодовете на
мисли
те, идващи от дейността на човека през деня се събират от Ангелите, Архангелите и Архаите за космическото световно действие, така можем да видим, как в съвместна дейност съществата на втората йерархия Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и тези на първата йерархия Серафими, Херувими, Престоли работят с нашето астрално тяло и с нашия аз.
И както можем да наблюдаваме това, което е останало да лежи в леглото като едно поле, където плодовете на мислите, идващи от дейността на човека през деня се събират от Ангелите, Архангелите и Архаите за космическото световно действие, така можем да видим, как в съвместна дейност съществата на втората йерархия Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и тези на първата йерархия Серафими, Херувими, Престоли работят с нашето астрално тяло и с нашия аз.
към текста >>
Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите
мисли
, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите.
Тогава се чувствах като втъкан, като вплетен в онова, което Серафими, Херувими и Престоли извършват заедно с Кириотетес, Динамис и Ексусиаи. Аз се намирам вътре в него и гледам надолу към моето физическо и моето етерно тяло.
Там виждам жълтеникаво-бялото действие на съществата на третата йерархия, които събират плодовете на моите мисли, това виждам аз да вършат Ангелите, Архангелите и Архаите.
Аз зная, че съм съединен със съществата на първата и втората йерархия. Гледайки в мощните духовни облаци над моето тяло, което съм напуснал, аз виждам творчеството и живота на третата йерархия. -
към текста >>
91.
Съдържание
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Силни вътрешни борби във времето на това състезание за Съзнателната душа и действителността на
мисле
не
то
Интелектуализъм и предхождащото го душевно устройство: приемане на космическия етер. Мохамедано-испанският аристотелизъм поддържа още в ранното средновековие стария възглед; за европейското население трябваше да дойде един особен импулс, за да се развие Съзнателната душа. Две духовни течения: философи, намиращи се под влиянието на арабизма и водещи борба срещу тях схоластици, които застъпват индивидуализма.
Силни вътрешни борби във времето на това състезание за Съзнателната душа и действителността на мисленето
към текста >>
Едно такова обоснование, подходящо за днешното
мисле
не
беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
92.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
С това посочваме онази точка в развитието на човечеството, когато започва интелектуализмът, когато хората започват да обръщат внимание предимно на
мисле
не
то, на интелекта и да правят от него съдия на онова, което би следвало да се
мисли
и прави от хората.
Вече години наред ние трябваше да обръщаме внимание върху един напълно определен момент от същественото развитие на европейската цивилизация, който се намира в средата на Средновековието около 14-то, 15-то столетие.
С това посочваме онази точка в развитието на човечеството, когато започва интелектуализмът, когато хората започват да обръщат внимание предимно на мисленето, на интелекта и да правят от него съдия на онова, което би следвало да се мисли и прави от хората.
към текста >>
И когато оставим да говорят документите, ние до голяма степен вече внасяме именно в тях онова, което е днешният начин на
мисле
не
и на разглеждане на нещата.
Тъй като епохата на интелекта днес е налице, чрез съизживяването на настоящето човек винаги може да си състави една правилна представа какво представлява интелектуализмът, какво се е появило на повърхността на европейската цивилизация именно в 14-то, 15-то столетие. Но днес ние не чувстваме по един жив начин душевната нагласа, която е предхождала настоящата епоха. Когато разглеждаме историята, проектираме онова, което сме свикнали да виждаме в настоящето също и назад в миналото историческо развитие. Така не придобиваме особено вярна представа за това, колко съвършено различни са били духовете преди тази епоха.
И когато оставим да говорят документите, ние до голяма степен вече внасяме именно в тях онова, което е днешният начин на мислене и на разглеждане на нещата.
към текста >>
Защото се
мисли
приблизително така.
Пред духовнонаучното разглеждане някои неща се представят съвършено различно. И когато насочим например поглед върху онези личности, които от арабизма, от културата на Азия бяха повлияни от една страна от това, което като религия се изживяваше в мохамеданството, а от друга страна бяха повлияни също и от аристотелизма, когато се погледнат тези личности, които тогава намериха пътя през Африка към Испания, а след това дълбоко повлияха духовете на Европа до Спиноза[1] и след Спиноза, тогава не добиваме никаква представа за тях, ако си представяме душевната им нагласа такава, като че ли са били просто хора от настоящето, въпреки че не са знаели още толкова много неща, които по-късно са били открити.
Защото се мисли приблизително така.
Но начинът на мислене и на възприемане на света, също и на онези личности от споменатото цивилизационно направление, които са живели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.
към текста >>
Но начинът на
мисле
не
и на възприемане на света, също и на онези личности от споменатото цивилизационно направление, които са живели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.
Пред духовнонаучното разглеждане някои неща се представят съвършено различно. И когато насочим например поглед върху онези личности, които от арабизма, от културата на Азия бяха повлияни от една страна от това, което като религия се изживяваше в мохамеданството, а от друга страна бяха повлияни също и от аристотелизма, когато се погледнат тези личности, които тогава намериха пътя през Африка към Испания, а след това дълбоко повлияха духовете на Европа до Спиноза[1] и след Спиноза, тогава не добиваме никаква представа за тях, ако си представяме душевната им нагласа такава, като че ли са били просто хора от настоящето, въпреки че не са знаели още толкова много неща, които по-късно са били открити. Защото се мисли приблизително така.
Но начинът на мислене и на възприемане на света, също и на онези личности от споменатото цивилизационно направление, които са живели в 12-то столетие, е бил съвършено различен от днешния.
към текста >>
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на
мисли
те, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела.
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела.
Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
към текста >>
Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо
мисли
в мен», отколкото да си представят «аз мисля».
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане.
Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля».
Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите. - Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>
Те действително
мисле
ха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не
мисле
ха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: -
Мисли
те се намират в сферата под Луната, там живеят
мисли
те.
Когато днес човек насочи поглед върху самия себе си, се чувства като собственик на мислите, чувствата и волевите импулси, които след това се превръщат в дела. Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля».
Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
- Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис. 1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>
- Навсякъде тези
мисли
се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис.
Преди всичко съвременникът си приписва това «аз мисля», «аз чувствам», «аз искам». При тези духове, при личностите, за които говоря сега, това «аз мисля», съвсем не беше съпровождано от такова чувство, с което днес ние казваме: «аз мисля», а само, «аз чувствам, аз искам». Тези хора приписваха на собствената си личност само своето чувстване и искане. Почивайки на основите на древните цивилизации, те живееха много повече в чувството «нещо мисли в мен», отколкото да си представят «аз мисля». Те действително мислеха «аз чувствам, аз искам», - но изобщо не мислеха в същата степен «аз мисля», а си казваха, и това е било съвършено реален възглед, който сега искам да ви съобщя: - Мислите се намират в сферата под Луната, там живеят мислите.
- Навсякъде тези мисли се намират в онази сфера, която е дадена когато си представяме Земята /виж рис.
1, синьо/ в определена точка, Луната тук, в една друга точка след това Меркурий, Венера и т. н.. Те си представяха Земята като гъста, твърда космическа маса и като нещо друго, което принадлежи към Земята, си представяха лунната сфера, която се простира нагоре до самата Луна /жълто/.
към текста >>
И както ние казваме, че във въздуха, който дишаме, има кислород, така тези хора са казвали - днес напълно е забравено, но това е било така: - В етера, който се простира нагоре до Луната, се намират
мисли
те.
И както ние казваме, че във въздуха, който дишаме, има кислород, така тези хора са казвали - днес напълно е забравено, но това е било така: - В етера, който се простира нагоре до Луната, се намират мислите.
- И както ние казваме, че вдишваме кислорода от въздуха, тези хора не казваха, без съмнение, така: - ние вдишваме мислите, - а казваха - ние приемаме, възприемаме мислите. - И те напълно съзнаваха, че приемат мислите.
към текста >>
- И както ние казваме, че вдишваме кислорода от въздуха, тези хора не казваха, без съмнение, така: - ние вдишваме
мисли
те, - а казваха - ние приемаме, възприемаме
мисли
те.
И както ние казваме, че във въздуха, който дишаме, има кислород, така тези хора са казвали - днес напълно е забравено, но това е било така: - В етера, който се простира нагоре до Луната, се намират мислите.
- И както ние казваме, че вдишваме кислорода от въздуха, тези хора не казваха, без съмнение, така: - ние вдишваме мислите, - а казваха - ние приемаме, възприемаме мислите.
- И те напълно съзнаваха, че приемат мислите.
към текста >>
- И те напълно съзнаваха, че приемат
мисли
те.
И както ние казваме, че във въздуха, който дишаме, има кислород, така тези хора са казвали - днес напълно е забравено, но това е било така: - В етера, който се простира нагоре до Луната, се намират мислите. - И както ние казваме, че вдишваме кислорода от въздуха, тези хора не казваха, без съмнение, така: - ние вдишваме мислите, - а казваха - ние приемаме, възприемаме мислите.
- И те напълно съзнаваха, че приемат мислите.
към текста >>
Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че
мисли
те се раждат в него, което би било равносилно на това да
мисли
, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
Виждате ли, днес един човек може да усвои нещо, подобно на едно понятие. Той вероятно може да разбере нещо подобно от антропософията. Но той отново веднага го забравя, когато се касае за практическия живот.
Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».
към текста >>
За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите
мисли
, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «
мисли
те съществуват» и «аз приемам тези
мисли
».
Виждате ли, днес един човек може да усвои нещо, подобно на едно понятие. Той вероятно може да разбере нещо подобно от антропософията. Но той отново веднага го забравя, когато се касае за практическия живот. Когато се касае за практическия живот, той веднага си съставя една напълно странна представа, представата, че мислите се раждат в него, което би било равносилно на това да мисли, че кислородът който приема, не се приема отвън, а се поражда в самия него.
За личностите, за които говоря, съществуваше едно дълбоко чувство, едно непосредствено изживяване: - Аз не съм собственик на моите мисли, не мога всъщност да кажа «аз мисля», а само «мислите съществуват» и «аз приемам тези мисли».
към текста >>
Личностите, за които говоря, си представяха приемането на
мисли
те като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема
мисли
те.
За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм. Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо.
Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите.
Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух. Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта. Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е. изпращане на мислите в света. Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си
мисли
те, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух.
За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм. Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо. Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите.
Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух.
Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта. Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е. изпращане на мислите в света. Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
Те си представяха, че задържат
мисли
те именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта.
За кислорода във въздуха знаем, че за относително кратко време той извършва едно кръгообращение в нашия организъм. Такива кръгообращения броим според пулсиранията на сърцето. Това става бързо. Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите. Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух.
Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта.
Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е. изпращане на мислите в света. Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
изпращане на
мисли
те в света.
Това става бързо. Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите. Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух. Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта. Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е.
изпращане на мислите в света.
Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от
мисли
заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от
мисли
, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
Личностите, за които говоря, си представяха приемането на мислите като един вид дишане, но едно много бавно дишане, едно дишане, което се състои в това, че в началото на земния си живот човек става способен да приема мислите. Така както задържаме диханието си за известно време между вдишването и издишването, така също тези хора си представяха един процес, който се състои в това, че те задържат в себе си мислите, именно само така, както ние задържаме кислорода, който принадлежи на външния въздух. Те си представяха, че задържат мислите именно през време на техния земен живот и отново ги издишват в космичните ширини, когато минават през вратата на смъртта. Така че се има работа с едно вдишване - начало на живота; задържане на диханието колкото трае земният живот; издишване, т.е. изпращане на мислите в света.
Хора, които вътрешно са изживявали нещата по този начин, са се чувствали в една обща атмосфера от мисли заедно с всички други, които са изпитвали същото нещо; в една атмосфера от мисли, която се е простирала нагоре не само няколко мили над Земята, а се е простирала до обкръжението на Луната.
към текста >>
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки
мисли
те на човека за негово собствено произведение.
Започвайки от епохата, която сега охарактеризирах, виждаме да изникват две духовни течения. Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес. Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа.
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение.
В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения. Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество. Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща!
към текста >>
Вдишването на
мисли
те от космическия етер, от сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на
мисли
те в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност.
Нека помислим, какво са си представяли там.
Вдишването на мислите от космическия етер, от сферата под Луната: начало на живота, задържане на дишането – това е земният живот, издишването - отново излизане на мислите в космическия етер, в импулсите на сферата под Луната, но вече оцветени от човешката индивидуалност.
към текста >>
Човекът гледа назад към своето бавно увеличаващо се етерно тяло, той вижда, как неговите
мисли
се разпростират в Космоса.
Табела 1, горе вдясно. Какво представлява това издишване? Съвсем същото, мои мили приятели, като това, за което казваме, че през трите дни след смъртта етерното тяло на човека се разширява.
Човекът гледа назад към своето бавно увеличаващо се етерно тяло, той вижда, как неговите мисли се разпростират в Космоса.
Това е съвсем същото, само че бих искал да кажа, представяно от една субективна гледна точка. Следователно вярно е това, което хората са чувствали и изживявали тогава. Те са чувствали кръговрата на живота по-дълбоко, отколкото той може да бъде почувстван днес.
към текста >>
Хората биха чувствали духовността на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо
мисли
в мен» всъщност се чувстваха вътрешно свързани със Земята.
Но въпреки това, ако под тази форма, която по онова време им е била присъща, техните възгледи бяха станали господстващи в Европа, то тогава в хората от европейската цивилизация би се развило само едно слабо чувство за аза. Съзнателната душа не би могла да се прояви, азът не би могъл да обхване себе си в «аз мисля», мисълта за безсмъртието би станала все по-неясна и по-неясна. Хората все повече и повече биха насочвали поглед върху общо взето останалото от живелия тук на Земята човек, което витае наоколо в сферата под Луната.
Хората биха чувствали духовността на Земята като тяхна разширена атмосфера, те биха се чувствали единни със Земята, но не като отделни от Земята, индивидуални хора; защото хората, които охарактеризирах, чрез това «нещо мисли в мен» всъщност се чувстваха вътрешно свързани със Земята.
Те не се чувстваха в същата степен като индивидуалности, както бяха започнали да се чувстват хората в останалата част на Европа, макар и по един неясен начин.
към текста >>
Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него
мисли
по време на земния живот се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята.
Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него мисли по време на земния живот се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята.
И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези личности, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер. Това подчертаваха предимно доминиканците и макар, че не бяха само те, то се застъпваше от тях. Този възглед за индивидуалността на човека беше застъпван остро и енергично срещу първото направление, което характеризирах. Но именно това произведе едно съвсем определено състояние.
към текста >>
Налице бяха тези индивидуално оцветени
мисли
, които преминаваха в общия космически етер.
Защото нека насочим поглед върху представителите, да кажем сега, на индивидуализма.
Налице бяха тези индивидуално оцветени мисли, които преминаваха в общия космически етер.
И онези, които водеха борба срещу това течение, бяха обезпокоени именно поради това, че знаеха, още живо знаеха: Тук се твърди, че този възглед съществува - те бяха обезпокоени точно от това, което наистина съществуваше. Това безпокойство, причинено от разпростиращите се, разтварящи се и предаващи се човешките мисли и сили в космическия етер, това безпокойство именно угасва при най-изтъкнатите мислители едва в 16-то, 17-то столетие.
към текста >>
Това безпокойство, причинено от разпростиращите се, разтварящи се и предаващи се човешките
мисли
и сили в космическия етер, това безпокойство именно угасва при най-изтъкнатите
мисли
тели едва в 16-то, 17-то столетие.
Защото нека насочим поглед върху представителите, да кажем сега, на индивидуализма. Налице бяха тези индивидуално оцветени мисли, които преминаваха в общия космически етер. И онези, които водеха борба срещу това течение, бяха обезпокоени именно поради това, че знаеха, още живо знаеха: Тук се твърди, че този възглед съществува - те бяха обезпокоени точно от това, което наистина съществуваше.
Това безпокойство, причинено от разпростиращите се, разтварящи се и предаващи се човешките мисли и сили в космическия етер, това безпокойство именно угасва при най-изтъкнатите мислители едва в 16-то, 17-то столетие.
към текста >>
Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората мислят, не можеше да
мисли
един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие.
Трябва да можем да се пренесем в душевната нагласа именно на такива хора, които принадлежаха на Доминиканския орден, за да преценим, как именно тези хора бяха обезпокоени от онова, което беше останало от починалите хора и в което те не биваха, не можеха вече да вярват с техния мироглед. Трябва да се пренесем в душевността на тези хора.
Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората мислят, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие.
Когато днес застъпват някакви възгледи хората постъпват така, че сякаш за защитаването им първо е поставено условието, на някого да се изтръгне сърцето. В онова време не е било така. В онова време във всичко, което хората са застъпвали като идеи, е имало вътрешен огън, бих искал да кажа, имало е сърдечност. Поради това обаче, че се влагаше сърцето, също и в такъв случай, като този, който изнасям тук, е имало силна вътрешна борба.
към текста >>
Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи
мисли
.
И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от Доминиканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху живота. Тогава още не съществуваше общо образование. Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж. Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби.
Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли.
Но всъщност сухи днес са само читателите. Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си. Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си. А този вътрешен огън е идвал именно от стремежа да бъде отблъснат обективния мисловен поток.
към текста >>
Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на
мисли
те си.
Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж. Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите. Онези хора, които са ги написали, не бяха сухи в душевността си.
Те бяха изпълнени с вътрешен огън по отношение на мислите си.
А този вътрешен огън е идвал именно от стремежа да бъде отблъснат обективния мисловен поток.
към текста >>
Когато днес някой
мисли
върху въпроси за светогледа, нищо не го обезпокоява.
Когато днес някой мисли върху въпроси за светогледа, нищо не го обезпокоява.
Днес човек може да мисли най-голямата нелепост и да остане напълно спокоен, защото за човечеството, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките мисли, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята. Днес такива неща, които още можеха да бъдат изживени в 13-то, 14-то столетие, са напълно непознати. Тогава по-млади свещеници са отивали при по-възрастните и са изразявали вътрешните си терзания, които са изпитвали в борбата за постоянството на своето вероизповедание, като са казвали: - Измъчват ме призраците на умрелите.
към текста >>
Днес човек може да
мисли
най-голямата нелепост и да остане напълно спокоен, защото за човечеството, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките
мисли
, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята.
Когато днес някой мисли върху въпроси за светогледа, нищо не го обезпокоява.
Днес човек може да мисли най-голямата нелепост и да остане напълно спокоен, защото за човечеството, което вече се е развивало така продължително в Съзнателната душа, не настъпва никакво безпокойство от рода на горепосоченото, което би накарало някои хора да почувстват, какво става с човешките мисли, когато след смъртта те се разлеят в етерното обкръжение на Земята.
Днес такива неща, които още можеха да бъдат изживени в 13-то, 14-то столетие, са напълно непознати. Тогава по-млади свещеници са отивали при по-възрастните и са изразявали вътрешните си терзания, които са изпитвали в борбата за постоянството на своето вероизповедание, като са казвали: - Измъчват ме призраците на умрелите.
към текста >>
Те са учели, че когато по отношение на
мисле
не
то се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед.
Защото под призраци на умрелите се е разбирало именно това, което аз сега охарактеризирах. Тогава хората все още можеха да се враснат в онова, което са изучавали. В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие.
Те са учели, че когато по отношение на мисленето се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед.
Но в определени моменти, когато са се съветвали сами със себе си, те са чувствали обективното въздействие на мислите, останали от умрелите[3] и тогава са си казвали: - Дали е напълно правилно да върша това, което върша? Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан. - Да, интелектът на хората, или поне на много от хората по онова време е бил така устроен, че поне няколко дни след смъртта на даден човек те са чували, как умрелият им говори.
към текста >>
Но в определени моменти, когато са се съветвали сами със себе си, те са чувствали обективното въздействие на
мисли
те, останали от умрелите[3] и тогава са си казвали: - Дали е напълно правилно да върша това, което върша?
Защото под призраци на умрелите се е разбирало именно това, което аз сега охарактеризирах. Тогава хората все още можеха да се враснат в онова, което са изучавали. В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие. Те са учели, че когато по отношение на мисленето се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед.
Но в определени моменти, когато са се съветвали сами със себе си, те са чувствали обективното въздействие на мислите, останали от умрелите[3] и тогава са си казвали: - Дали е напълно правилно да върша това, което върша?
Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан. - Да, интелектът на хората, или поне на много от хората по онова време е бил така устроен, че поне няколко дни след смъртта на даден човек те са чували, как умрелият им говори. И когато един е спирал да говори, започвал е друг.
към текста >>
И ние трябва да
мисли
м така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото.
Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие. Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално. Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално.
към текста >>
Да си представим схоластика-
мисли
тел или писател на 13-то столетие.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото.
Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие.
Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално. Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично.
към текста >>
Той записва своите
мисли
.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото. Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие.
Той записва своите мисли.
Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално. Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност?
към текста >>
Днес
мисле
не
то е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото. Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие. Той записва своите мисли.
Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално.
Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това.
към текста >>
Тогава се е слагало още началото на едно такова
мисле
не
и затова е било трудно.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото. Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие. Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално.
Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно.
Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това. Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност.
към текста >>
Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при
мисле
не
то, че чрез
мисле
не
то човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално.
И ние трябва да мислим така живо върху духовнонаучното познание, както то ни се представя, когато разглеждаме такива явления, които съвсем не се намират толкова далеч в миналото. Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие. Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално. Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно.
Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално.
Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това. Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност. Тогава те вече поемат друг ход; те се разпростират, когато той умре.
към текста >>
Днес
мисле
не
то на много хора е станало вече напълно автоматично.
Да си представим схоластика-мислител или писател на 13-то столетие. Той записва своите мисли. Днес мисленето е лесно, защото хората свикнаха вече да мислят интелектуално. Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално.
Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично.
И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това. Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност. Тогава те вече поемат друг ход; те се разпростират, когато той умре.
към текста >>
Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи
мисли
те си със своята личност.
Тогава се е слагало още началото на едно такова мислене и затова е било трудно. Хората са имали още съзнанието, че е необходимо извънредно голямо вътрешно напрежение при мисленето, че чрез мисленето човек се изморява също така, както се изморява, когато сече дърва, ако мога да се изразя така тривиално. Днес мисленето на много хора е станало вече напълно автоматично. И дали някой е обзет от копнежа да следи всяка своя мисъл с човешката си личност? Ние чуваме, как хората днес като един автомат оставят една мисъл да произлезе от друга, така че човек съвсем не може да ги следва и даже изобщо не знае защо е необходимо да ги следва; понеже не съществува необходимост за това.
Но докато човек живее в тялото, би трябвало да следи мислите си със своята личност.
Тогава те вече поемат друг ход; те се разпростират, когато той умре.
към текста >>
Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени
мисли
да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират с Аверое[4] или с други
мисли
тели от онова първо течение, което днес охарактеризирах.
Да, хората от онова време можеха да седят и с ясно оформени мисли да защитават учението за индивидуалния човек, спасението на учението за индивидуалното безсмъртие, да полемизират с Аверое[4] или с други мислители от онова първо течение, което днес охарактеризирах.
Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество. Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата. В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните писатели-схоластици. Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение.
към текста >>
Той доказваше на някого, че неговите отново сгъстени
мисли
, са консолидирани и продължават да живеят.
Тогава обаче съществуваше възможността, онова, което след смъртта се е отделило точно от една такава изтъкната личност като Аверое като един вид призрак в сферата под Луната и се е разпростряло, да бъде именно събрано и запазено в края на тази сфера - именно чрез самата Луна, - да бъде добре събрано и да остане след разширяването си, като дори се умали и му бъде дадена форма така, че отново се консолидира в едно, бих искал да кажа, изградено в етера същество. Това можеше да се случи. Тогава се сядаше и се опитваше да се обоснове индивидуализма, полемизираше се против Аверое - и Аверое се явяваше заплашващ и заблуждаваше душата. В 13-то столетие против отдавна умрелия Аверое се надигнаха най-важните писатели-схоластици. Те полемизираха срещу него, срещу онова, което беше останало като учение.
Той доказваше на някого, че неговите отново сгъстени мисли, са консолидирани и продължават да живеят.
към текста >>
Едното течение, - сега вече само от духовния свят, но затова пък още по-силно, - иска да обясни на човека, че един общ мисловен живот заобикаля Земята, че хората дишат духовно-душевно вътре в
мисли
те.
И така ние имаме две течения, които и до ден днешен продължават да действат.
Едното течение, - сега вече само от духовния свят, но затова пък още по-силно, - иска да обясни на човека, че един общ мисловен живот заобикаля Земята, че хората дишат духовно-душевно вътре в мислите.
Другото течение, преди всичко иска да насочи вниманието на човека върху това, че той трябва да стане независим от такава общност, че трябва да се изживее в своята индивидуалност. Първото течение, като едно повече неопределено нашепване от заобикалящата Земята духовна среда за много хора днес е възприемаемо само тогава, когато в някои особени нощи лежейки в леглото си се вслушват в това неопределено нашепване, от което се раждат всевъзможни съмнения в онова, което повечето хора днес твърдят, изхождайки от своята индивидуалност. При други хора, които винаги спят добре, защото са доволни от себе си, имаме строгото подчертаване на индивидуалния принцип.
към текста >>
Ние не трябва да забравяме следното: В същата степен, в която в земния живот хората стават несъзнателни за онова, което въпреки непознаването му съществува - етерните
мисли
в земното обкръжение, в същата степен, в която хората усвояват това тяхно притежание, «аз мисля», в тази степен човешката душа се стеснява и човек минава през вратата на смъртта с една стеснена душа.
Ние не трябва да забравяме следното: В същата степен, в която в земния живот хората стават несъзнателни за онова, което въпреки непознаването му съществува - етерните мисли в земното обкръжение, в същата степен, в която хората усвояват това тяхно притежание, «аз мисля», в тази степен човешката душа се стеснява и човек минава през вратата на смъртта с една стеснена душа.
Тогава тази стеснена душа внася в космическия етер неверни, противоречащи си земни мисли. Тези мисли действат сега обратно върху душите на земните хора. И от това се раждат социални движения, каквито са именно днешните. Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези често пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния живот и духовната същност.
към текста >>
Тогава тази стеснена душа внася в космическия етер неверни, противоречащи си земни
мисли
.
Ние не трябва да забравяме следното: В същата степен, в която в земния живот хората стават несъзнателни за онова, което въпреки непознаването му съществува - етерните мисли в земното обкръжение, в същата степен, в която хората усвояват това тяхно притежание, «аз мисля», в тази степен човешката душа се стеснява и човек минава през вратата на смъртта с една стеснена душа.
Тогава тази стеснена душа внася в космическия етер неверни, противоречащи си земни мисли.
Тези мисли действат сега обратно върху душите на земните хора. И от това се раждат социални движения, каквито са именно днешните. Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези често пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния живот и духовната същност.
към текста >>
Тези
мисли
действат сега обратно върху душите на земните хора.
Ние не трябва да забравяме следното: В същата степен, в която в земния живот хората стават несъзнателни за онова, което въпреки непознаването му съществува - етерните мисли в земното обкръжение, в същата степен, в която хората усвояват това тяхно притежание, «аз мисля», в тази степен човешката душа се стеснява и човек минава през вратата на смъртта с една стеснена душа. Тогава тази стеснена душа внася в космическия етер неверни, противоречащи си земни мисли.
Тези мисли действат сега обратно върху душите на земните хора.
И от това се раждат социални движения, каквито са именно днешните. Ние трябва да разбираме вътрешния начин, по който се раждат тези социални движения и тогава ще можем да разберем, че срещу тези често пъти толкова разрушителни социални възгледи не съществува никакво лекарство, освен разпространението на истината за духовния живот и духовната същност.
към текста >>
Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на
мисле
не
на Картезиус.
Такива души често са донасяли със себе си величие и мощ от техните минали земни въплъщения. Те ги донасяха с едно интелектуално оцветяване, но са чувствували цялото като едно упадъчно течение и са изпитвали угризения на съвестта пред пробуждащото се течение, което се стремеше към индивидуалност, докато тогава дойдоха онези философи, които стояха под определено влияние, което унищожи всъщност всякакъв смисъл.
Ако говорим радикално, можем да кажем: Докато дойдоха тези, които стояха под влиянието на Декарт[6], на Картезиус; защото също и много от онези, които са се намирали в ранната схоластика, бяха станали, така да се каже, жертва на начина на мислене на Картезиус.
Аз не казвам, че те са станали философи. Тези неща се преобразяваха и когато хората започнаха да мислят в тези направления, тогава неща, които представляват забележителна безсмислица, се превръщаха в нещо, разбиращо се от само себе си; защото именно от Декарт произхожда изречението: - Сogito, ergo sum - Аз мисля, следователно съм.
към текста >>
Мои мили приятели, за мнозина остроумни
мисли
тели това е важало като една истина: - Аз мисля, следователно съм.
Мои мили приятели, за мнозина остроумни мислители това е важало като една истина: - Аз мисля, следователно съм.
- Последствието от това от сутрин до вечер е: - Аз мисля, следователно съм. - Заспивам: - Аз не мисля, следователно не съм. - Отново се събуждам: - Аз мисля, следователно съм. - Заспивам, следователно, понеже не мисля, - не съм. И необходимото следствие е, че човек не само заспива, но той престава да съществува, когато спи!
към текста >>
Мисле
не
то, сянката на действителността ги обхваща.
По-младият казва: - Mисленето обхваща хората.
Мисленето, сянката на действителността ги обхваща.
- В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре. Сега то е онова, което е забравило този жив дух. Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка. - Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности. Реалностите са вече тук!
към текста >>
- Следователно оспорва се не
мисле
не
то като такова, а се констатира, че от
мисле
не
то е изгубен живият дух.
- В древни времена то е било винаги последното откровение на живия дух отгоре. Сега то е онова, което е забравило този жив дух. Сега хората го чувстват, изживяват го само като сянка. - Наистина - казва по-младият - когато човек вижда една сянка, тази сянка сочи към реалности. Реалностите са вече тук!
- Следователно оспорва се не мисленето като такова, а се констатира, че от мисленето е изгубен живият дух.
към текста >>
По-възрастният казва: - Поради това, че човек насочва своя поглед с любов върху външната природа, приема откровението като такова и не пристъпва към него с
мисле
не
то – на мястото на предишната небесна действителност в
мисле
не
то трябва да бъде намерена една земна действителност.
По-възрастният казва: - Поради това, че човек насочва своя поглед с любов върху външната природа, приема откровението като такова и не пристъпва към него с мисленето – на мястото на предишната небесна действителност в мисленето трябва да бъде намерена една земна действителност.
към текста >>
- Нима европейското човечество ще бъде достатъчно силно, за да намери тази земна действителност на
мисле
не
то, или то ще бъде толкова слабо, за да изгуби небесната действителност на
мисле
не
то?
- Какво ще настъпи? - казва по-младият.
- Нима европейското човечество ще бъде достатъчно силно, за да намери тази земна действителност на мисленето, или то ще бъде толкова слабо, за да изгуби небесната действителност на мисленето?
към текста >>
Защото след онова междинно време, в което живото
мисле
не
беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация.
Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново.
В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето. Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на
мисле
не
то.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново.
В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето.
Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо
мисле
не
.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново. В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето.
Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене.
Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене. Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото
мисле
не
.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново. В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето. Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене.
Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене.
Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото
мисле
не
, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
В този разговор всъщност се крие всичко, което и днес още е валидно за европейската цивилизация. Защото след онова междинно време, в което живото мислене беше подложено на затъмнение, то трябва да се придобие отново. В противен случай човечеството ще остане слабо и ще изгуби собствената реалност относно действителността на мисленето. Ето защо, от настъпването на Коледния импулс[7] в антропософското движение, вече е необходимо да се говори без задръжки във формата на едно живо мислене. Иначе винаги ще стигаме до положението, тук и там да се знае, че човекът има физическо, етерно и астрално тяло и това да се схваща само с формите на мъртвото мислене.
Всичко това обаче не трябва да бъде схващано с формите на мъртвото мислене, защото тогава е една изопачена истина, а не самата истина.
към текста >>
[3]
мисли
от остатъците на умрели хора: Сравни например в лекцията от 27.
[3] мисли от остатъците на умрели хора: Сравни например в лекцията от 27.
септември 1911 in «Езотерично християнство», Събр. съч. 130.
към текста >>
[5] исторически лекции, в които се взимат под внимание
мисли
те за реинкарнацията: Виж « Окултна история.
[5] исторически лекции, в които се взимат под внимание мислите за реинкарнацията: Виж « Окултна история.
Езотерични разглеждания на личности и събития от световната история», Събр. съч. 126.
към текста >>
93.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от
мисли
, живели във волята през земния живот - там това излиза навън.
С инициационния поглед може да я погледне също и от другата страна, отзад (жълто); тогава там се показва плетеницата на кармическите взаимовръзки.
Там се вижда тази плетеница на кармическите взаимовръзки, която първоначално е изплетена от мисли, живели във волята през земния живот - там това излиза навън.
към текста >>
Често съм подчертавал пред вас: -
Мисли
те, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели.
Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи. - Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
към текста >>
Тези
мисли
обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи.
Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви.
Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи.
- Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли. Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
към текста >>
- Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи
мисли
.
Но сега се присъединява нещо друго, мои мили приятели. Често съм подчертавал пред вас: - Мислите, които се изживяват съзнателно по време на земния живот, са мъртви. Тези мисли обаче, които са вплетени в кармата, и които се проявяват там, те са живи.
- Така че след ретроспективното наблюдение на жизнената панорама, изникват живи мисли.
Невероятно значително и съществено е, че съществата от третата йерархия се приближават към това, което изниква, бих искал да кажа, от задната страна на жизнената панорама и го поемат. Ангели, Архангели, Архаи всмукват, така да се каже, онова, което изниква, вдишват го.
към текста >>
Поради това
мисли
те остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи.
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта? - Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало да лежи в леглото.
Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи.
Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите. Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и
мисли
те.
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта? - Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало да лежи в леглото. Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи.
Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите.
Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си,
мисли
те могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки
мисли
достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
Как изглежда този ретроспективен живот, вече често съм описвал: Можем обаче първоначално да се запитаме: - Как изглежда обикновеното спящо състояние на човек в сравнение със състоянието, в което той се намира непосредствено след смъртта? - Да, виждате ли, когато обикновено човек заспи, като духовно-душевно същество се намира само в своя аз и в своето астрално тяло. В себе си няма своето етерно тяло, което е останало да лежи в леглото. Поради това мислите остават безжизнени, нямат никакво въздействие, те са само образи. Сега, когато човек премине през портата на смъртта, взима със себе си своето етерно тяло, което тогава се разширява, а то има свойството не само да оживява физическата същност, но също и мислите.
Тъй като човек е взел етерното тяло със себе си, мислите могат да станат живи като при разширяването и разтварянето на етерното тяло тези живи човешки мисли достигат до Ангелите, Архангелите и Архаите.
към текста >>
Наистина много зависи от това, дали хората си представят духовните факти или не, дали те придружават мъртвите с
мисли
, които остават само на Земята, или ги съпровождат по техния по-нататъшен път с
мисли
, които са отражение на това, което става в царството, в което мъртвият пристъпва.
Защото тук ние насочваме поглед към един духовен факт.
Наистина много зависи от това, дали хората си представят духовните факти или не, дали те придружават мъртвите с мисли, които остават само на Земята, или ги съпровождат по техния по-нататъшен път с мисли, които са отражение на това, което става в царството, в което мъртвият пристъпва.
към текста >>
Със сухо теоретично
мисле
не
, - само с
мисле
не
за това, че човекът има по-висши съставни същности, с изброяването на тези същности, - съвсем не се е установила още никаква връзка с духовния свят.
Това е онова, мои мили приятели, към което се стреми днешната инициационна наука: По време на земния живот да се осмисли нещо, като се приеме, че то е отражение на дадено действително духовно събитие.
Със сухо теоретично мислене, - само с мислене за това, че човекът има по-висши съставни същности, с изброяването на тези същности, - съвсем не се е установила още никаква връзка с духовния свят.
Чак когато се мисли за реалностите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят.
към текста >>
Чак когато се
мисли
за реалностите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят.
Това е онова, мои мили приятели, към което се стреми днешната инициационна наука: По време на земния живот да се осмисли нещо, като се приеме, че то е отражение на дадено действително духовно събитие. Със сухо теоретично мислене, - само с мислене за това, че човекът има по-висши съставни същности, с изброяването на тези същности, - съвсем не се е установила още никаква връзка с духовния свят.
Чак когато се мисли за реалностите, които се разиграват в духовния свят, тогава се осъществява истинска връзка с духовния свят.
към текста >>
когато
мисли
те са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е.
когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло. Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта.
към текста >>
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите
мисли
така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
И когато етерното тяло се разтвори, т.е. когато мислите са вдишани от Ангели, Архангели и Архаи, тогава след няколко дни човек навлиза в онова ретроспективно изживяване, което ви описах.
Тогава човек изживява своите дела, своите волеви импулси, насоките на своите мисли така, както те са действали в другите хора, на които той е сторил нещо добро или зло.
Той напълно се вживява в душите на другите хора, а не в своята собствена душа. С ясното съзнание, че е този, който има нещо общо с тези неща, той изпитва върху себе си изживяванията, които са станали в глъбините на душите на другите хора, с които е влязъл в кармически връзки, на които е сторил нещо добро или зло. Тук отново се показва, как отсега нататък човек приема онова, което е изживял по този начин. Той го изживява в пълна действителност, в една действителност, която трябваше да опиша като по-действителна от сетивната действителност между раждането и смъртта. Човек изживява една действителност, в която, бих искал да кажа, ври и кипи повече отколкото тук в земния живот.
към текста >>
И ние отново
мисли
м по правилен начин, ако изграждайки
мисли
те си употребим в същинския смисъл думата, която обикновено се употребява за обозначаване на отвяване, преминаване, увяхване, унищожение.
И ние отново мислим по правилен начин, ако изграждайки мислите си употребим в същинския смисъл думата, която обикновено се употребява за обозначаване на отвяване, преминаване, увяхване, унищожение.
Ние имаме думата «Wesen» /същност, същество/, имаме думата «Geben» /даване/. Когато казваме: «Vergeben» това означава «Hingeben» /прощаване, отдаване/. Само при играта на карти значението е друго, но в естествения говор тази дума означава «прощаване, отдаване». Когато казваме «Verwesen», това означава, че отвеждаме същността, насочваме я нанякъде. С това съзнание ние създаваме изречението:
към текста >>
Представете си само, мои мили приятели, ние
мисли
м правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато
мисли
м по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите.
Представете си само, мои мили приятели, ние мислим правилно върху онова, което става с мъртвия в по-нататъшния живот след смъртта, когато мислим по следния начин: - Това, което той е изплел тук на Земята като мрежа на съдбата, то първо се приема от Ангелите, Архангелите и Архаите.
Те го пренасят по-нататък, в следващия период
към текста >>
И ние отново
мисли
м правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото:
между смъртта и едно ново раждане, в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те се обгръщат, обкръжават от съществата на първата йерархия. Земните човешки дела постоянно се приемат в това обкръжаване, в това обгръщане, проникване в същността, в делата и в творчеството на Престолите, Херувимите и Серафимите.
И ние отново мислим правилно, когато към първото и към второто изречение прибавим третото:
към текста >>
Всичко, което не е единичната съдба на отделния човек, а което се поражда чрез съвместното
мисле
не
, чрез съвместното усещане, чрез съвместното чувстване и чрез съвместното действие на хората на Земята, стои във връзка с това, което извършват Серафими, Херувими и Престоли.
Всичко, което става между хората в по-голям обхват, е различно от това, което отделният човек изживява като съдба.
Всичко, което не е единичната съдба на отделния човек, а което се поражда чрез съвместното мислене, чрез съвместното усещане, чрез съвместното чувстване и чрез съвместното действие на хората на Земята, стои във връзка с това, което извършват Серафими, Херувими и Престоли.
Там се вливат човешките дела от взаимовръзките на тези хора, там се вливат също и отделните човешки земни съществувания.
към текста >>
И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като живи отражения на
мисли
те живее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.
И тук отново можем да видим, как по околния път чрез Серафими, Херувими и Престоли днес като живи отражения на мислите живее онова, което е било извършено тук на Земята от хората през 70-те, 80-те, 90-те години на миналото столетие.
към текста >>
94.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- И все пак постепенно под влиянието на такива
мисли
в душата се образува скептичното усещане: - Че изгуби гласа си, това е божие наказание.
Но в това време християнските учения вече са разпространени, те навсякъде обземат, завладяват хората. В този човек от една страна съществува жаждата да овладее изкуството за правене на злато, а заедно с това и нещо друго, което би искал да постигне, ако в онова време би било възможно; от друга страна той приема християнството по един начин, който всъщност е пълен с упреци. Развива се нещо, бих искал да кажа, като едно ненапълно пречистено фаустовско настроение. В него живее силно чувството: - Не си ли извършил ужасно зло?
- И все пак постепенно под влиянието на такива мисли в душата се образува скептичното усещане: - Че изгуби гласа си, това е божие наказание.
Това е справедливото наказание затова, че си се заловил да вършиш нередни неща.
към текста >>
95.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
–В своите
мисли
и чувства, които носеха след преминаването през вратата на смъртта, те не бяха възприели факта, че Той се намира на Земята.
И така тези души, за които говорих сега и които в древни времена се чувстваха принадлежащи към слънчевите оракули, след като преминаха през вратата на смъртта стигнаха до въпроса: - Да, но къде е всъщност Христос? Сега ние се намираме при съществата на Слънцето, тук сме го намирали винаги; но сега го няма тук!
–В своите мисли и чувства, които носеха след преминаването през вратата на смъртта, те не бяха възприели факта, че Той се намира на Земята.
След смъртта те се чувстваха в голяма несигурност относно Христос, живееха в тази несигурност, останаха в тази несигурност и поради това – защото междувременно са имали и още едно въплъщение, - лесно бяха склонни да се присъединят към онези човешки групи, които в религиозната история на Европа са описани като различни еретически общества.
към текста >>
Но този приятел беше малко заплетен в Кантовото
мисле
не
и поради това въпросът бе изразен по един абстрактно-философски начин.
Някой може да има следното изживяване. Имаше една личност, която веднъж се намираше в твърде особено положение. Неин приятел повдигна великия въпрос за загадката на човешкото земно съществуване[4].
Но този приятел беше малко заплетен в Кантовото мислене и поради това въпросът бе изразен по един абстрактно-философски начин.
Другият не можеше да се примири с «ръбестото» Кантово мислене /игра на думи, тъй като немската дума, която отговаря на българската «ръбест» е «kantig» и е в съзвучна със самото име Кант. /бел. на пр./, което раздвижи в душата му въпроса: - Как разумността и сетивността са свързани в човека? - Тогава в известна степен се отвориха, - не врати, а шлюзи, които за момент дадоха възможност в тази душа да просветнат областите на онзи свят, в който се разиграха онези мощни имагинации. И така към тази душа дойде това, което проникна не през врати, не през прозорци, а през шлюзи, преведено в миниатюрните образи на «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия». Защото личността, за която говоря, е Гьоте.
към текста >>
Другият не можеше да се примири с «ръбестото» Кантово
мисле
не
/игра на думи, тъй като немската дума, която отговаря на българската «ръбест» е «kantig» и е в съзвучна със самото име Кант. /бел.
Някой може да има следното изживяване. Имаше една личност, която веднъж се намираше в твърде особено положение. Неин приятел повдигна великия въпрос за загадката на човешкото земно съществуване[4]. Но този приятел беше малко заплетен в Кантовото мислене и поради това въпросът бе изразен по един абстрактно-философски начин.
Другият не можеше да се примири с «ръбестото» Кантово мислене /игра на думи, тъй като немската дума, която отговаря на българската «ръбест» е «kantig» и е в съзвучна със самото име Кант. /бел.
на пр./, което раздвижи в душата му въпроса: - Как разумността и сетивността са свързани в човека? - Тогава в известна степен се отвориха, - не врати, а шлюзи, които за момент дадоха възможност в тази душа да просветнат областите на онзи свят, в който се разиграха онези мощни имагинации. И така към тази душа дойде това, което проникна не през врати, не през прозорци, а през шлюзи, преведено в миниатюрните образи на «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия». Защото личността, за която говоря, е Гьоте.
към текста >>
Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и
мисле
ха много върху християнството.
Другата група живееше по друг начин. Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах. В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения. В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения. Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството.
Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството.
При това не става въпрос за едно учено мислене. Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат. Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
към текста >>
При това не става въпрос за едно учено
мисле
не
.
Когато навлезе в своето настоящо въплъщение, тази група не беше стигнала до онази умора от езичеството, до която бяха стигнали душите, които описах. В сравнение с другите, душите от тази група са били относително кратко време на Земята и бяха минали през малко въплъщения. В тези малко земни въплъщения те се бяха изпълнили с онези мощни импулси, които човек може да има точно тогава, когато в предишни земни съществувания е стоял в една много жива връзка с множество езически богове и когато тази връзка все още силно действа в по-късните въплъщения. Това също са такива души, които в първите християнски столетия не бяха още изморени от старото езичество; в които езическите импулси продължаваха да действат силно, въпреки че те клоняха повече или по-малко към християнството, което бавно се издигаше от средата на езичеството. Тези души тогава приеха християнството предимно с проникнат от чувствата интелект, но все пак с интелект и мислеха много върху християнството.
При това не става въпрос за едно учено мислене.
Това са могли да бъдат относително обикновени хора, живеещи в прости условия. От друга страна е безразлично, дали е последвало едно по-късно въплъщение преди настоящото, защото то наистина е изменило някои неща, но по-същественото е, че когато тези души минаха през вратата на смъртта, имаха ретроспективен поглед върху Земята и християнството им се яви като нещо, в което те тепърва трябваше да се враснат. Именно защото бяха по-малко уморени от старото езичество, защото още носеха в душите си мощни импулси от него, те чакаха най-после да станат истински християни.
към текста >>
Трябва ли сега да започнем да
мисли
м дали принадлежим на единия или на другия тип?
А сега, мои мили приятели, ще кажете: - Да, всичко това, което ни казваш, ни изяснява някои неща в кармата на Антропософското общество, но някой може да бъде обзет от страх пред това, което може да се случи, когато вижда, че се хвърля светлина върху някои неща, по отношение на които вероятно човек не би искал да го изтръгнат от определено незнание.
Трябва ли сега да започнем да мислим дали принадлежим на единия или на другия тип?
към текста >>
Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в живота, отколкото по техните
мисли
- абстрактните
мисли
нямат такова голямо значение за човека.
Обаче преходите идват оттам, че онова, което идва от предишното въплъщение и действа в настоящето, се просветлява от едно още по-предишно въплъщение. Такъв много често е случаят при втората група души. При тях просветват още много неща от техните истински езически въплъщения. Оттам те имат една напълно определена наклонност - да приемат веднага Христос като едно космическо същество. Това, което казвам тук, съвсем не е видно така ясно при едно идейно разглеждане, а много повече при едно практическо разглеждане на живота.
Ние можем да познаем двата типа много по-добре по начина, по който те боравят с детайлите в живота, отколкото по техните мисли - абстрактните мисли нямат такова голямо значение за човека.
И тогава ще открием например, че преходни типове се срещат повече между онези - естествено личното винаги се изключва, - които всъщност не могат да постъпят по друг начин, освен да внесат навиците от живота си извън антропософията в антропософското движение, които не са никак склонни да приемат особено сериозно антропософското движение, които се характеризират именно с това, че в антропософското движение много злословят по адрес на антропософите. Именно между тези, които злословят много по адрес на отношенията в самото антропософско движение, злословят именно по адрес на личности, злословят дребнаво, са и преходните типове, които се прехвърлят от едната в другата група. При тях двата импулса не са особено силно изразени.
към текста >>
96.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм
мисли
л и съм вършил на Земята.
И когато няколко дена след като беше преминал през вратата на смъртта, човек беше изоставил своето етерно тяло и живееше вече само в астралното си тяло, той имаше следното чувство: - В това астрално тяло, в което съм живял всяка нощ по време на сън, аз изживявам по обратен път всичко, което съм мислил и съм вършил на Земята.
- И докато при събуждането човек донасяше нещо неопределено със себе си, сега, когато във времето между смъртта и едно ново раждане той по обратен път изживяваше своя земен живот в астралното си тяло, той чувстваше: - В моето астрално тяло живее Христос. Не съм забелязал това, но всяка нощ моето астрално тяло живееше в същността на Христос. - Сега човекът знаеше, че докато изживява този протичащ в обратен ред земен живот, Христос не го напуска, защото се намира в неговото астрално тяло.
към текста >>
Така
мисле
ха те тогава: - Христос не се познава вече в неговата същност; култът вече не се разбира.
и се извършва също и пред онзи, който още не беше развил необходимото душевно настроение, минавайки през една особена подготовка. - Но може ли действително човекът на Земята да стигне до Тайната на Голгота, когато не чувства по един свещен начин транссубстанцията, превръщането? – По този начин чувстваха нещата тези души по време на живота между смъртта и едно ново раждане. Този, който не разбира транссубстанцията, той не разбира Тайната на Голгота.
Така мислеха те тогава: - Христос не се познава вече в неговата същност; култът вече не се разбира.
към текста >>
97.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Той не можеше също да достигне и до онова самостоятелно
мисле
не
, което можем да наречем използване на интелигентността от отделния човешки индивид.
В онова смътно, инстинктивно състояние на изживяване на духовния свят, каквото съществуваше някога, човек не би могъл да стигне до свободата.
Той не можеше също да достигне и до онова самостоятелно мислене, което можем да наречем използване на интелигентността от отделния човешки индивид.
към текста >>
Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните
мисли
не извираха отвътре.
Същевременно се явяваше и нещо друго.
Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните мисли не извираха отвътре.
При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен». Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т. н.. Това не съществуваше в миналото. В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят.
към текста >>
Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича
мисли
от себе си, да
мисли
логически, да свързва една мисъл с друга и т.
Същевременно се явяваше и нещо друго. Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните мисли не извираха отвътре. При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен».
Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т.
н.. Това не съществуваше в миналото. В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят. Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него. Днес хората размишляват върху нещата; в миналото духовните впечатления донасяха мислите със себе си.
към текста >>
В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени
мисли
.
Същевременно се явяваше и нещо друго. Можем да преценим това по един правилен начин само тогава, когато вземем под внимание следното: Хората от старата епоха не можеха да размишляват и техните мисли не извираха отвътре. При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен». Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т. н.. Това не съществуваше в миналото.
В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли.
Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят. Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него. Днес хората размишляват върху нещата; в миналото духовните впечатления донасяха мислите със себе си. Мислите бяха вдъхновени, инспирирани, а не родени от самия човек. И онзи, който подреждаше и управляваше космическата интелигентност, стигаща чрез духовните откровения до човечеството, който господстваше над нея, е именно онова духовно същество, което, ако си послужим с християнската терминология, можем да наречем Архангел Михаил.
към текста >>
Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че
мисли
те бяха свързани с него.
При определени обстоятелства те бяха мъдри, безкрайно по-мъдри отколкото по-новото човечество, но те не бяха умни в смисъла на това, което днес се разбира под «умен». Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т. н.. Това не съществуваше в миналото. В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят.
Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него.
Днес хората размишляват върху нещата; в миналото духовните впечатления донасяха мислите със себе си. Мислите бяха вдъхновени, инспирирани, а не родени от самия човек. И онзи, който подреждаше и управляваше космическата интелигентност, стигаща чрез духовните откровения до човечеството, който господстваше над нея, е именно онова духовно същество, което, ако си послужим с християнската терминология, можем да наречем Архангел Михаил. В Космоса той управляваше космическата интелигентност.
към текста >>
Днес хората размишляват върху нещата; в миналото духовните впечатления донасяха
мисли
те със себе си.
Днес «умен» се нарича човек, който може да извлича мисли от себе си, да мисли логически, да свързва една мисъл с друга и т. н.. Това не съществуваше в миналото. В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят. Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него.
Днес хората размишляват върху нещата; в миналото духовните впечатления донасяха мислите със себе си.
Мислите бяха вдъхновени, инспирирани, а не родени от самия човек. И онзи, който подреждаше и управляваше космическата интелигентност, стигаща чрез духовните откровения до човечеството, който господстваше над нея, е именно онова духовно същество, което, ако си послужим с християнската терминология, можем да наречем Архангел Михаил. В Космоса той управляваше космическата интелигентност.
към текста >>
Мисли
те бяха вдъхновени, инспирирани, а не родени от самия човек.
н.. Това не съществуваше в миналото. В древни времена не съществуваха самостоятелно оформени мисли. Те бяха изпращани на Земята едновременно с откровенията, които човек получаваше от духовния свят. Хората не размишляваха, а приемаха духовното съдържание чрез откровение, те го приемаха така, че мислите бяха свързани с него. Днес хората размишляват върху нещата; в миналото духовните впечатления донасяха мислите със себе си.
Мислите бяха вдъхновени, инспирирани, а не родени от самия човек.
И онзи, който подреждаше и управляваше космическата интелигентност, стигаща чрез духовните откровения до човечеството, който господстваше над нея, е именно онова духовно същество, което, ако си послужим с християнската терминология, можем да наречем Архангел Михаил. В Космоса той управляваше космическата интелигентност.
към текста >>
Защото макар и в по-различна идейна връзка такъв човек, като например Александър Велики, имаше напълно ясното съзнание за това, че
мисли
те му идваха от Михаил.
Нужно е само да си изясним, какво означава това.
Защото макар и в по-различна идейна връзка такъв човек, като например Александър Велики, имаше напълно ясното съзнание за това, че мислите му идваха от Михаил.
Без съмнение съответното духовно същество вероятно носеше друго име. Тук ние си служим с християнската терминология, но терминологията не решава нещата. Един човек като Александър Велики не виждаше в себе си нещо друго освен пратеник и оръдие на Михаил. Той не можеше да мисли по друг начин освен: - Всъщност Михаил действа на Земята, а аз съм онзи, чрез който той действа. - Такова беше схващането му.
към текста >>
Той не можеше да
мисли
по друг начин освен: - Всъщност Михаил действа на Земята, а аз съм онзи, чрез който той действа.
Нужно е само да си изясним, какво означава това. Защото макар и в по-различна идейна връзка такъв човек, като например Александър Велики, имаше напълно ясното съзнание за това, че мислите му идваха от Михаил. Без съмнение съответното духовно същество вероятно носеше друго име. Тук ние си служим с християнската терминология, но терминологията не решава нещата. Един човек като Александър Велики не виждаше в себе си нещо друго освен пратеник и оръдие на Михаил.
Той не можеше да мисли по друг начин освен: - Всъщност Михаил действа на Земята, а аз съм онзи, чрез който той действа.
- Такова беше схващането му. Това даваше също и сила за волята, въплътена в дела. И един мислител от онова време също не мислеше по друг начин освен: - Михаил действа в мен и ми изпраща мислите.
към текста >>
И един
мисли
тел от онова време също не
мисле
ше по друг начин освен: - Михаил действа в мен и ми изпраща
мисли
те.
Тук ние си служим с християнската терминология, но терминологията не решава нещата. Един човек като Александър Велики не виждаше в себе си нещо друго освен пратеник и оръдие на Михаил. Той не можеше да мисли по друг начин освен: - Всъщност Михаил действа на Земята, а аз съм онзи, чрез който той действа. - Такова беше схващането му. Това даваше също и сила за волята, въплътена в дела.
И един мислител от онова време също не мислеше по друг начин освен: - Михаил действа в мен и ми изпраща мислите.
към текста >>
А когато погледът се насочваше надолу към Земята, се виждаше, как от 8-то, 9-то столетие започна именно тази интелигентна епоха и хората започнаха да оформят свои собствени
мисли
.
И това се случваше особено през първите столетия на християнството. Ние виждаме, как в първите християнски столетия хората, които още можеха да възприемат подобно нещо, които имаха поне някои прозрения за онова, което със съдържанието на интелигентността се изливаше към тях от свръхсетивните откровения. Това продължи до 8-то, 9-то следхристиянско столетие. Тогава дойде великото решение - Михаил и неговите сподвижници, независимо дали бяха въплътени или безплътни, трябваше да си кажат: - Хората на Земята започват да стават интелигентни, те започват да проявяват собствения си разум; космическата интелигентност не може вече да бъде управлявана от Михаил. Михаил чувстваше, как изгубва властта над космическата интелигентност.
А когато погледът се насочваше надолу към Земята, се виждаше, как от 8-то, 9-то столетие започна именно тази интелигентна епоха и хората започнаха да оформят свои собствени мисли.
към текста >>
98.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Когато някой
мисле
ше нещо, което беше умно, този факт, че той е умен, се приписваше на инспирирането от духовните същества.
Виждате ли, мои мили приятели, по отношение на тези неща човечеството се развиваше по следния начин. До края на епохата на Александър, даже и известно време след тази епоха, а за отделни човешки групи много по-продължително време, винаги съществуваше съзнанието, че когато някой беше интелигентен, той не развиваше сам тази интелигентност в себе си, а тя му беше подарена от духовните светове.
Когато някой мислеше нещо, което беше умно, този факт, че той е умен, се приписваше на инспирирането от духовните същества.
Фактът, че хората започнаха да приписват своето остроумие и интелигентност на самите себе си, беше новост. И това се случи, защото управлението на интелигентността премина от ръцете на Михаил в ръцете на хората.
към текста >>
И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би
мисли
л, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове.
Тъй като от този възглед са извлечени последствията, по-късно се ражда точно определен нюанс на светогледа, който казва: - След като човекът е станал веднъж греховен – а това означава да слезе, да падне от висотата, на която е стоял първоначално, - той не може да прозре света така, както би могъл да го прозре без грях и както би могъл да го види преди да падне от своята висота. Ето защо човекът вижда света неясно. Той не го вижда в неговия истински облик, а пълен с илюзии и измамни образи. Той вижда именно това, което е вън в природата, но не го вижда с неговите духовни предпоставки, той го вижда в една материална форма, която в действителност не съществува. Това означава, че човекът е грешен според възгледа на древните времена, а също така грешен и днес от гледната точка на традицията.
И онези, които съхраняваха мистерийната традиция, учеха, че човек не може да вижда, чувства и действа в света така, както би мислил, чувствал и действал, ако не беше станал греховен, ако не беше паднал от висотата, която първоначално му бяха определили ръководещите го богове.
към текста >>
Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, -
мисле
що критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение.
Ако бихме изобразили Ариман в човешка имагинация, в човешки образ, би трябвало да го изобразим с наклонено назад чело и с един фриволно-циничен израз, защото всичко при него идва от тези по-нисши сили, именно от тях идва най-високата интелигентност. Да влезе човек в спор с Ариман, означава да бъде смазан от логическата последователност и величествената точност, с която той употребява своите аргументи. За света на хората, - такова е мнението на Ариман, - трябва първо да се реши, дали ще царува остроумието или глупостта. А «глупаво» Ариман нарича всичко, което не включва в себе си интелигентността като пълна лична индивидуалност.
Защото всяко ариманическо същество като индивидуалност е свръхинтелигентно, така както току-що ви описах, - мислещо критично и отхвърлящо всичко нелогично, с подигравка и презрение.
към текста >>
99.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Ето защо когато определени хора, а това всъщност сте всички вие, мои мили приятели, - са особено свързани с това течение на Михаил, тогава кармата на тези отделни хора може да бъде разбрана в същността си, само ако тя бъде
мисле
на свързана с течението на Михаил.
Ето защо когато определени хора, а това всъщност сте всички вие, мои мили приятели, - са особено свързани с това течение на Михаил, тогава кармата на тези отделни хора може да бъде разбрана в същността си, само ако тя бъде мислена свързана с течението на Михаил.
И ако разглеждаме Михаил като дух, който стои в особена връзка със Слънцето и с всички слънчеви импулси, тогава ще ни стане още по-ясно, какво извънредно дълбоко значение могат да имат тези импулси на Михаил именно за онези хора, които са изложени на тях, - духовното действа чак във физическия организъм. И повече отколкото е обичайно ние ще трябва да свързваме с кармата, физическите явления, изразяващи се в здраве и болест при хората намиращи се под влиянието на Михаил, отколкото при хората под влиянието на Гавраил, или при хората на Рафаел, или други подобни. Макар и Рафаел да е именно онзи дух, който стои във вътрешна връзка с лечебното изкуство - нещата във Вселената са преплетени, - все пак Михаил е духът, който най-здраво свързва кармата на човека със здравето и с болестта.
към текста >>
Сборувайте така в
мисли
всичко това, което днес е
мисле
но от всички писатели на вестници в един ден по цялата Земя, за да се издадат вестниците.
Опитайте се да направите една малка сметка, която обаче обхваща нещо страшно голямо, но само пространствено голямо, опитайте се да направите една малка сметка, мои мили приятели.
Сборувайте така в мисли всичко това, което днес е мислено от всички писатели на вестници в един ден по цялата Земя, за да се издадат вестниците.
Моля, обгърнете с поглед това. Обгърнете с поглед този сбор от интелигентност, която се изсмуква от перата и се настила на хартията, след това се напечатва и т. н.. Обгърнете с поглед това, което се разлива тук като лична интелигентност в света.
към текста >>
100.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Без съмнение, и между тях се случва някой да каже: - Изглежда, че съм бил роден за нещо по-добро, или поне за нещо друго; но който казва това, той не го
мисли
сериозно.
Това обаче обуславя, че човекът ще се справя по-трудно с живота, просто поради това, че има да избира между повече възможности отколкото други, защото той лесно израства от това, в което другите се врастват. Помислете само, колко силно някой човек днес е онова, което той е станал чрез външните условия на живота и че всъщност, бихме искали да кажем, че няма никакво съмнение, че той принадлежи към тези отношения. Виждаме един чиновник, търговски съветник, ръководител на строежи, фабрикант и т. н.: Те са това, което са, с абсолютна самопонятност.
Без съмнение, и между тях се случва някой да каже: - Изглежда, че съм бил роден за нещо по-добро, или поне за нещо друго; но който казва това, той не го мисли сериозно.
Сравнете с това безкрайните трудности, които се изпречват пред онези, които са тласкани чрез един вътрешен стремеж към духовността на антропософията. Може би това никъде не се проявява така очебийно, както при най-младите хора.
към текста >>
Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се
мисли
.
Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на живота не позволява това. Обаче касае се да обхванем тези неща не само формално, а да ги обхванем в тяхната действителност. Тук ние трябва да разберем, че понеже Михаил не изтръгва вече душевно-духовното от физическо-телесното както по-рано Ариман може да действа върху душевно-духовното намиращо се в тялото. И именно тогава, когато това душевно-духовно естество е надарено, но потъва в тялото, то е много достъпно за Ариман, изложено е особено много на Ариман. И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил.
Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли.
Ариманическите духове не могат да се въплътят, но те могат понякога да се вселят, да проникнат временно човешките души и човешките тела. Тогава блестящия, превъзхождащият дух на една ариманическа интелигентност е по-силен от това, което се намира в отделния човек - много, много по-силен. Тогава колкото и умен да е отделния човек, колкото и много да е учил той, когато физическото тяло е напълно обзето от тази ученост, един ариманически дух може да се всели временно в него. Тогава през неговите очи гледа Ариман, Ариман движи неговите пръсти, Ариман е този, който смърка, Ариман е този, който ходи.
към текста >>
101.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят
мисли
те, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
Ние дълго време говорихме за кармическите отношения, които са свързани с антропософското движение, с Антропософското общество, с отделните личности, които честно изпитват вътрешен стремеж да прекарат своя живот сред антропософското движение.
И въпреки че в тази насока има да се кажат още много неща за кармическите отношения и след завръщането ми от Англия, днес в последния час преди отпътуването ми за Англия - пътуване, което ще заеме почти цялата останала част на месец август - бих искал именно да изнеса като един вид заключение някои неща, които ще бъдат годни да закръглят мислите, които трябваше да ви съобщя в тези кармически разглеждания.
към текста >>
Така че, каквото човекът има като
мисли
, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие.
когато мине през вратата на смъртта, тогава това, което той е имал като интелигентност, се връща обратно в общата интелигентност, протича обратно.
Така че, каквото човекът има като мисли, като понятия, като идеи през време на живота си между раждането и смъртта, се влива обратно в общия резервоар на всемирната интелигентност и не може да се говори, че особено ценното нещо, което човекът носи в своята душа, неговата интелигентност, подлежи на едно лично безсмъртие.
към текста >>
Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни
мисли
, земни чувства?
Виждате, какво събитие е това в действителност! Ангелите са онези същества, които водят човеците от един земен живот в друг земен живот. Най-близките същества, които стоят над нас в духовния свят са Ангелите, които ни съпровождат по пътя през живота между смъртта и едно ново раждане и отново ни насочват към земния живот, те са тези, които правят от отделните земни съществувания една цялостна верига на целия живот на човека. Определен брой ангелски същества, които имат тази задача, които по-рано бяха свързани с царството на Михаил, излязоха, напуснаха царството на Михаил. Не е възможно съдбата на хората да не бъде засегната от едно такова поведение.
Защото кой участва на първо място в това, как се развива кармата, как между смъртта и едно ново раждане се обработват човешките земни дела, земни мисли, земни чувства?
Това са ангелските същества. Но когато тези ангелски същества стигнат до едно съвършено друго становище в Космоса, когато те напускат, така да се каже, царството на Слънцето и вместо извънземни Ангели стават земни Ангели, какво трябва да се случи тогава? Тук фактически над цялото развитие на Европа зад външните факти стои една велика тайна. Без съмнение някои Ангели са останали в царството на Михаил. В онази велика свръхсетивна школа в началото на 15-то столетие също имаше такива ангелски същества, които са принадлежали към човеците, които тогава бяха в царството на Михаил.
към текста >>
Слабо и бледо е това, което избираме като
мисли
от земните отношения.
И сега можем да изкажем нещо, което е свързано с кармата на Антропософското общество, което е от извънредно голямо значение, което, бих искал да кажа, едва сега дава правилния нюанс. Защото всичко, което в крайна сметка може да се характеризира, опирайки се на дадените условия, не изчерпва онова, което става зад кулисите в духовния свят.
Слабо и бледо е това, което избираме като мисли от земните отношения.
След такава подготовка трябва да пристъпим към това, което характеризира чисто духовното.
към текста >>
С това ние ще намерим възможност да запазим в нашите души не само имащите велико значение
мисли
, но и да оживим тези
мисли
; така че чрез тези
мисли
душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което тя трябва да бъде - чрез несъзнателния си стремеж душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията.
Този импулс трябва да бъде душата на антропософския живот; самата душа трябва да иска да стои вътре в антропософското движение.
С това ние ще намерим възможност да запазим в нашите души не само имащите велико значение мисли, но и да оживим тези мисли; така че чрез тези мисли душите да се оформят по-нататък по антропософски начин, за да може душата в действителност да стане онова, което тя трябва да бъде - чрез несъзнателния си стремеж душата да достигне до антропософията, за да бъде обхваната от мисията на антропософията.
За да оставите това спокойно да действа върху вас, затова в този последен час ви казвам тези сериозни думи. Ние ще продължим, когато отново се съберем. Когато отново се съберем в първите дни на месец септември, ще продължим тези разглеждания. Междувременно бих искал да съм вложил във вашите души, в сърцата на всички вас това, което трябваше да говоря тази вечер във връзка с кармата на отделните антропософи и на Антропософското общество.
към текста >>
102.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
23
мисли
от остатъците на умрели хора: Сравни например в лекцията от 27.
23 мисли от остатъците на умрели хора: Сравни например в лекцията от 27.
септември 1911 in «Езотерично християнство», Събр. съч. 130.
към текста >>
26 исторически лекции, в които се взимат под внимание
мисли
те за реинкарнацията: Виж « Окултна история.
26 исторически лекции, в които се взимат под внимание мислите за реинкарнацията: Виж « Окултна история.
Езотерични разглеждания на личности и събития от световната история», Събр. съч. 126.
към текста >>
103.
Съдържание
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Подготвителни
мисли
за един бъдещ Михаилов празник на човечеството.
Подготвителни мисли за един бъдещ Михаилов празник на човечеството.
Прераждането на Св. Илия в Лазар-Йоан. Рафаел и Новалис. Преминаването на Рафаел през сферите на Луната, Меркурий, Венера и Слънцето. Неговото свързване с Гьоте, Елифас Леви и Сведенборг в сферата на Юпитер.
към текста >>
Едно такова обоснование, подходящо за днешното
мисле
не
беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
104.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в
мисли
те си.
Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят?
Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си.
Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини. И днес човечеството има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание. Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното.
към текста >>
Обаче
мисли
те на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини.
Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си.
Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини.
И днес човечеството има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание. Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното.
към текста >>
И днес човечеството има един духовен живот в
мисли
, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на
мисли
те само с материално съдържание.
Какво значение има, мои мили приятели, ако човек общо взето теоретически вярва в един духовен свят? Да вярва човек теоретически в един духовен свят означава, да приема този духовен свят в мислите си. Обаче мислите на съвременните хора, макар и според тяхната първична природа да представляват най-духовното за днешния човек, са такива, че първо така, както са се развили като вътрешен дух на човека в течение на последните 4 до 5 столетия, те са годни да приемат само отнасящи се до материалното истини.
И днес човечеството има един духовен живот в мисли, но общо взето като цивилизовано човечество то изпълва този духовен живот на мислите само с материално съдържание.
Материално съдържание остава също и онова, което хората знаят теоретично за антропософията, докато се прибави действителната вътрешна, съзнателна сила на убеждението, че духовното е конкретна действителност, че навсякъде, където за външните човешки сетива живее материя, духът не само прониква и изпълва тази материя, но че в крайна сметка пред истинския човешки поглед всичко материално изчезва, когато той е в състояние през материята да проникне до духовното.
към текста >>
105.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Колко лесно при един музикант сме склонни да
мисли
м, че в миналия му живот, или най-малкото в някой от миналите му животи той също е бил музикант, ако ли не музикант, то някакъв човек на изкуството.
Така именно ние не трябва да се представяме, че външната професия или вътрешното призвание имат голямо значение за преминаващата през различните земни съществувания карма. Нека само си представим, как дори една относително външно охарактеризирана професия - да речем професията на един чиновник или нещо подобно - е свързана също външно със съдбата на един човек. Обаче това, което охарактеризираме, изхождайки от тази външна професия, не е нужно да има някакво значение за истинските кармически, за истинските съдбовни връзки. Същото се отнася и за вътрешното призвание.
Колко лесно при един музикант сме склонни да мислим, че в миналия му живот, или най-малкото в някой от миналите му животи той също е бил музикант, ако ли не музикант, то някакъв човек на изкуството.
Но когато действително изследваме нещата, виждаме, че то съвсем не винаги е така, а се случва даже много рядко. Защото протичащата карма, протичащата нишка на съдбата се намира много повече във вътрешността на човека и малко иска да знае за външна и вътрешна професия. Напротив тя иска да знае повече за вътрешните душевни сили и способности, и за душевните съпротивления, за моралните връзки, които в крайна сметка могат да се проявят във всяка външна и вътрешна професия.
към текста >>
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските
мисли
.
[3] Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли.
Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като
мисли
, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел.
Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
106.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
То беше проникнато от възгледите, от начина на
мисле
не
и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка.
Този арабизъм беше приел една особена форма при двора на Харун ал Рашид: Формата, която беше произлязла от някои други форми, които познанието и изкуството бяха отдавна приели отвъд в Азия. Последната голяма вълна на развитието в посока към Азия беше излязла от миналата епоха на Михаил като онова, което гръцкият духовен живот, гръцката духовност, гръцкото художествено чувство беше създало и което беше резюмирано от съвместното действие на Аристотел и Александър Велики, и като цвят на гръцкия духовен живот, то беше пренесено по един необикновен енергичен, но също и образцов начин за разпространение на духовното чрез завоевателните походи на Александър Велики в Азия и в Африка.
То беше проникнато от възгледите, от начина на мислене и чувстване, който научно се изрази в аристотелизма в Предна Азия и в Африка.
И с това съобразно с убежденията въобще бе изграден арабизмът и ориентализмът с онези импулси, които беше приела Гърция на Аристотел и които след това намериха такова блестящо разпространение чрез завоеванията и изграждането на културни центрове от Александър Велики.
към текста >>
И много повече отколкото се
мисли
днес, животът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки живот.
Задачата на този орден на Артур, който е бил основан там по указания на Мерлин беше да култивира Европа, когато тази Европа още навсякъде се намираше под влиянието на най-странните елементарни същества.
И много повече отколкото се мисли днес, животът на древна Европа трябва да се разбира така, че навсякъде да се вижда намесата на елементарни духовни същества в непосредствения човешки живот.
към текста >>
107.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ако искаме да имаме едно човешко
мисле
не
и дейност, отново проникнати от духовен живот, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество.
Ако искаме да имаме едно човешко мислене и дейност, отново проникнати от духовен живот, ще бъде необходимо с пълна сериозност да приемем такива възгледи за духовния свят, каквито преминаха през нашите души в последните лекции, след като столетия наред те са липсвали всъщност на цивилизованото човечество.
към текста >>
Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в
мисли
.
Какъв духовен живот се разви всъщност там, който накрая се вля в тази знаменателна, позната само външно на човечеството школа от Шартр? Това е един духовен живот, който всъщност е напълно подтиснат в по-ново време, един духовен живот, в който още се предават древни традиции на мистериите.
Ние намираме, че навсякъде в този духовен живот царува един възглед за природата, който е дълбоко духовно проникнат, който още е напълно различен от този абстрактен възглед за природата, който по-късно обхвана всички кръгове, различен от онзи абстрактен възглед за природата, който познава само природни закони изразими в мисли.
към текста >>
Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от
мисли
, който се състои от природни закони, който говори и
мисли
отвлечено, в който няма нищо живо.
Трябва само да помислите, какво означава това.
Днес ние имаме един възглед за природата, който е изтъкан от мисли, който се състои от природни закони, който говори и мисли отвлечено, в който няма нищо живо.
В миналото, за което говоря, все още съществуваше един възглед за природата, според който на природата се гледаше по един подобен начин, както се гледаше действащата богиня Прозерпина, дъщерята на Деметра. И в представите, които се предаваха като правилни в онези школи, като произхождащи още от живата традиция, имаше много пословици и изрази, които изглеждаха точно като продължения на онова, което се казваше в мистериите за Прозерпина.
към текста >>
Мисли
те го отвеждат нагоре чак до звездното небе.
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр. Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах. Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите.
Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе.
Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.
към текста >>
Ние виждаме, как в схоластиката, в така наречената реалистична школа трябва да бъде спасен произходът на това, което човекът носи в своите
мисли
за духовността.
Още преди Бейкън от Верулам и Комениус да се явят на Земята, в схоластиката се работи за продължението на службата на Михаил.
Ние виждаме, как в схоластиката, в така наречената реалистична школа трябва да бъде спасен произходът на това, което човекът носи в своите мисли за духовността.
Реалистичните схоластици приписват на това, което човекът схваща чрез своите мисли, духовна действителност. Това е една изтънена духовност, която можеше да бъде спасена, но все пак тя е духовност.
към текста >>
Реалистичните схоластици приписват на това, което човекът схваща чрез своите
мисли
, духовна действителност.
Още преди Бейкън от Верулам и Комениус да се явят на Земята, в схоластиката се работи за продължението на службата на Михаил. Ние виждаме, как в схоластиката, в така наречената реалистична школа трябва да бъде спасен произходът на това, което човекът носи в своите мисли за духовността.
Реалистичните схоластици приписват на това, което човекът схваща чрез своите мисли, духовна действителност.
Това е една изтънена духовност, която можеше да бъде спасена, но все пак тя е духовност.
към текста >>
И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага
мисли
мо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия.
Защото, виждате ли, онова, което ви описах за течението на Михаил, то продължи да действа след това. Но когато индивидуалности се явяват отново на Земята, те са заставени първоначално да използват физическите тела, които са възможни в дадена епоха; те трябва да се вживеят в импулсите на възпитанието, които съществуват в дадена епоха. Всичко това образува едно външно облекло в една материалистична епоха.
И за душите, които в минали земни съществувания са имали голяма духовност, нашата материалистична епоха предлага мислимо най-големите пречки за да внесат тази духовност в телата, които освен това се покварват и чрез днешните възпитателни мероприятия.
Така че не трябва да се чудите, когато казвам: - Честно стремящите се към антропософията души могат да бъдат намерени по посочения начин в минали периоди на земното развитие. И ние не можем да основем едно истинско познание, ако не можем да обгърнем с поглед тази съвместна работа на всичко, което действа и тъче в света. Защото духовното изследване е свързано на свой ред с духовен живот; духовното изследване налага необходимостта духът да бъде търсен също по духовен начин, да бъде търсен по неговите собствени пътища. А във всяка една епоха пътищата на духа са различни. В нашата епоха може да се върви по тези пътища само тогава, когато също е налице здравата почва на едно духовносъобразно познание на външната природа.
към текста >>
108.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Също и в приемането на духовното, което беше дадено в тези седем свободни изкуства, хората виждаха още живи дарове на боговете, които стигаха до хората чрез живи същества, а не само предаване на мъртви
мисли
за мъртви природни закони.
Също и в приемането на духовното, което беше дадено в тези седем свободни изкуства, хората виждаха още живи дарове на боговете, които стигаха до хората чрез живи същества, а не само предаване на мъртви мисли за мъртви природни закони.
И можеше да се види, че именно Европа не ще има никаква способност да възприеме всичко това в бъдеще. Ето защо намиращите се в школата от Шартр чувстваха определено настроение поради залеза на духовния живот.
към текста >>
И някои неща от това, което по-рано съм
мисли
л в тази област, трябваше да бъдат коригирани или най-малкото допълнени.
В тази връзка бих искал да ви дам един пример, който е толкова чудесен, че и в мен самия предизвика най-голямото учудване, когато се получи като резултат на изследването.
И някои неща от това, което по-рано съм мислил в тази област, трябваше да бъдат коригирани или най-малкото допълнени.
към текста >>
109.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Шелинг се явява почти както Фихте, не с такава сила, но с такъв род
мисле
не
.
Шелинг се явява почти както Фихте, не с такава сила, но с такъв род мислене.
Но ние скоро виждаме, че духът на Шелинг са разширява. Също както Фихте той говори за «аз» и «не-аз»; за всякакви подобни абстрактности говори и Шелинг в своята младост, като с това въодушевява хората в Йена. Това обаче скоро го изоставя, духът му се разширява и ние виждаме в него да проникват такива представи, които макар и да са изградени от фантазия, все пак са насочени към имагинации. Това върви известно време по-нататък, след това той се задълбочава в такива духове като Яков Бьоме, описва нещо, което по целия негов тон и стил е различно от неговата предишна дейност - основата на човешката свобода, един вид възкресение на идеите на Яков Бьоме. Ние виждаме след това, как в Шелинг почти оживява платонизмът.
към текста >>
110.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
При това човек се удивлява на
мисли
теля; но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва, как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва, как всъщност при това се получава нещо извънредно, ужасно абстрактно, как съответният писател никога не може да навлезе в едно духовно схващане на християнството, как с философски понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т.
Но интересът, който проявявах към този земен образец на Щрадер, който сега застана срещу мен като една свръхсетивна индивидуалност, беше разпален именно чрез това, че този образец действително искаше да обхване християнството по един внушително остроумен рационалистичен начин.
При това човек се удивлява на мислителя; но навсякъде при това рационалистично описание на християнството в книгите на въпросния човек, които той написа на Земята, се забелязва, как нишката на рационализма се скъсва, как нишката на понятията се скъсва, как всъщност при това се получава нещо извънредно, ужасно абстрактно, как съответният писател никога не може да навлезе в едно духовно схващане на християнството, как с философски понятия той си изгражда един вид религия от понятия и т.
н.. Накратко казано, при тази личност се явява цялата слабост на интелектуализма на модерното време.
към текста >>
Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно
мисле
не
и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни
мисли
.
Но, виждате ли, мои мили приятели, най-важното, най-значителното е това, което се вижда като връзка между абстрактния рационализъм, абстрактното остроумно мислене и онова, което тъче в подсъзнанието: Заглушените, осакатени представи за звездите и отношенията към звездите изплуват на повърхността на съзнанието като абстрактни мисли.
към текста >>
111.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите
мисли
.
Тук ние виждаме колко безразлично е външното съдържание на вярата или възгледът на един човек в земния живот; защото това са неговите мисли.
Но проучете веднъж Хекел и проучете във връзка с това какво е бил той като абат Хилдебранд, станал след това папа Григорий - мисля, че той също се намира между тези картини от Шартр, - и тогава ще видите, че фактически съществува едно динамично продължаващо действие.
към текста >>
Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха
мисли
те като инспирации.
Днес почти всички хора са остроумни. Аз често съм казвал това: Хората са ужасно умни, т. е., те могат да мислят, нали? Това не е много, но хората днес могат да вършат това. Аз също мога да бъда много глупав и да мисля.
Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха мислите като инспирации.
Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане. То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие. И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене. На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни. Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно.
към текста >>
Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и
мисле
не
то беше един вид ясновиждане.
Аз често съм казвал това: Хората са ужасно умни, т. е., те могат да мислят, нали? Това не е много, но хората днес могат да вършат това. Аз също мога да бъда много глупав и да мисля. Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха мислите като инспирации.
Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане.
То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие. И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене. На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни. Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно. Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената.
към текста >>
И онези, които слушаха един
мисли
тел, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото
мисле
не
.
Това не е много, но хората днес могат да вършат това. Аз също мога да бъда много глупав и да мисля. Но в онова време не беше така, че хората можеха да мислят, а те приемаха мислите като инспирации. Който беше остроумен, чувстваше това като дар Божи, като благодат Божия и мисленето беше един вид ясновиждане. То изцяло беше такова още и в 4-то следхристиянско столетие.
И онези, които слушаха един мислител, чувстваха също още нещо и за еволюцията на неговото мислене.
На този събор присъстваше именно една личност, която взе участие в онези разисквания, която обаче до най-висока степен беше разстроена от изхода на събора, която тогава положи усилия да изложи аргументи и за двете страни. Тази личност показа най-важните основания както за арианството така и за атанасианството и ако нещата биха протекли според нейното разбиране, несъмнено би се получило нещо съвършено различно. Това не би било един вид съмнителен компромис между арианството и атанасианството, а би се получило нещо като синтеза, една такава синтеза, която вероятно би била нещо много велико - ние не трябва да конструираме историята, но можем да кажем това за изяснение, - която би довела дотам, вътрешното божествено в човека много по интимно да бъде свързвано с Божественото във Вселената. Понеже, както атанасианството устрои след това нещата, човешката душа беше всъщност направо отделена от божествената първопричина и даже се считаше за ерест да се говори за Бога вътре в човека.
към текста >>
Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде
мисле
не
то получава своето вдъхновение.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация.
Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение.
Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят. И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж. Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше. Тогава времето беше още неблагоприятно за намирането на такъв отговор.
към текста >>
Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на
мисле
не
то в духовния свят.
И така той се оттегли в един вид отшелничество, за останалата част от своя живот стана отшелник, който обаче от вътрешния стремеж на неговата душа следваше един съвсем особен път. Той се посвети именно на този път да изследва произхода на мисловната инспирация. Мистичното вглъбяване на тази личност беше насочено към това, да разбере, откъде мисленето получава своето вдъхновение.
Това живееше в него като един единствен, велик копнеж - да намери произхода на мисленето в духовния свят.
И накрая тази личност беше изцяло изпълнена с този копнеж. Тя умря с този копнеж, без чрез това да може да намери в този тогавашен земен живот едно конкретно заключение, без да може да намери отговор на въпроса, който я измъчваше. Тогава времето беше още неблагоприятно за намирането на такъв отговор.
към текста >>
В това, което можа да последва непосредствено в ретроспективното виждане на земния живот след смъртта, тази личност можа да види, как човекът
мисли
.
И минавайки през смъртта тази личност изпита нещо особено. Десетилетия след смъртта си тя можа да погледне назад върху земния живот и да вижда този земен живот винаги оцветен с онова, до което тя беше стигнала накрая.
В това, което можа да последва непосредствено в ретроспективното виждане на земния живот след смъртта, тази личност можа да види, как човекът мисли.
към текста >>
Тя видя не
мисли
те на Вселената - тя би ги видяла, ако това, за което копнееше, би стигнало до завършек, - тя видя не
мисли
те на Вселената, а видя в образи
мисле
не
то на Вселената.
Но там нямаше още никакъв отговор на този въпрос. Това е важното. И без да съществува една мисъл като отговор на този въпрос, точно след смъртта си тази личност по един чудесно ясен, имагинативен начин видя интелигентността на Вселената.
Тя видя не мислите на Вселената - тя би ги видяла, ако това, за което копнееше, би стигнало до завършек, - тя видя не мислите на Вселената, а видя в образи мисленето на Вселената.
към текста >>
И така между смъртта и едно ново раждане тук живя една индивидуалност, която по свой начин беше в един вид равновесие между мистичното имагинативно виждане и разумното
мисле
не
от по-рано, което
мисле
не
обаче беше в действие, не беше стигнало още до заключение.
И така между смъртта и едно ново раждане тук живя една индивидуалност, която по свой начин беше в един вид равновесие между мистичното имагинативно виждане и разумното мислене от по-рано, което мислене обаче беше в действие, не беше стигнало още до заключение.
към текста >>
Първоначално
мисли
телната заложба остана на заден план, а ясновиждащата способност излезе на преден план.
Накрая в това, което се оформяше там кармически, победи мистичната заложба. Съответната личност се прероди в Средновековието като една визионерка /ясновидка/, като една визионерка, която разви чудесни виждания в духовния свят.
Първоначално мислителната заложба остана на заден план, а ясновиждащата способност излезе на преден план.
Чудесни видения с едновременно мистично отдаване на Христос, извънредно дълбоко проникване на душата с едно визионерно нагледно християнство, видения, в които Христос се явяваше като ръководител на кротки, неборещи се отряди, отряди, които искаха да разпространят своето християнство чрез кроткост, както в действителност в никоя епоха не е съществувало на Земята, - но това беше във виденията на тази монахиня: Едно много интензивно християнство, което никак не подхождаше, не се побираше в онова, което после се разви като християнство в по-нова форма.
към текста >>
Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето
мисле
не
, тогава не ще се правят такива упреци.
Антропософията постоянно е била и постоянно е упреквана, именно от страна на богословите, че снема булото на свещеното, тайнственото от пълните с тайнственост истини, като с това ги профанира. Когато обаче навлезем в по-дълбоките, повече езотеричните части на антропософския възглед, тогава ние ще почувстваме, че наистина не може да става дума за едно такова профаниране, но че светът ни изпълва със свещено благоговение, когато гледаме човешките животи един след друг и чудесния начин на пренасяне на действието от минали земни съществувания в по-късните човешки съществувания на Земята.
Нужно е само човек да не бъде самият той вътрешно профаниран или да не действа профаниращо със своето мислене, тогава не ще се правят такива упреци.
към текста >>
Един германски романтик има веднъж смелостта да
мисли
върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други.
Един германски романтик има веднъж смелостта да мисли върху знаменитата сентенция на Изида различно от всички други.
Тази знаменита сентенция на Изида гласи: - Аз съм тази, която беше, която е и която ще бъде, никой смъртен не е повдигнал досега булото ми. - На това този немски романтик отговаря: - Тогава трябва да станем безсмъртни, за да го повдигнем! - Другите само са приели сентенцията.
към текста >>
112.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И така между двамата става първо една оживена обмяна на
мисли
във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
И така между двамата става първо една оживена обмяна на мисли във времето, когато юдеите бяха отведени в пленничество и ние имаме забележителното явление, че чрез силата на впечатленията, които получи женската личност, чрез всичко, което тя прие по един извънредно възприемчив, заинтересуван начин, тя стана вътрешно виждаща и под формата на видения, които напълно предаваха космическия ред можеше да обхваща с поглед света.
към текста >>
В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в
мисли
, които би трябвало да са неговото познание, а да ги изобразява във визионерни виждания.
В това течение, в онова, което човечеството става или беше станало тогава под влиянието на лежащото в 7-те свободни изкуства и в царуващия за тях възглед за природата, вътре в цялото това течение се намираше превъплътена женската личност, за която говорих, но сега въплътена като мъж; тя се намираше в това въплъщение като мъж така, че още от самото начало в мъжко тяло, в мъжки ум носеше заложбата да изобразява нещата не точно в мисли, които би трябвало да са неговото познание, а да ги изобразява във визионерни виждания.
към текста >>
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на
мисли
те, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот. Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
В
мисле
не
то си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
В мисленето си, което той строго насочва в смисъла на книгата «Сумма» на Тома Аквински, постоянно се вмъква определено безпокойство чрез духовния атавистично-визионерен живот, който някога е съществувал в него.
към текста >>
Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето
мисле
не
по кабалистичен начин, така че в него можа да заживее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които аз описах.
Това е особеното: Онзи еврейски равин, с когото той се запознава в Козенца и благодарение на когото оцвети своето мислене по кабалистичен начин, така че в него можа да заживее повече отколкото онзи еврейски кабалист, е прероденият мъж от първото въплъщение, жената от второто въплъщение, които аз описах.
към текста >>
Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите
мисли
.
Вижте как кармата действа, как тя действа в тази индивидуалност: Бие на очи, че това момче изучава вън от училището много бързо испанския език, само защото бащата случайно има предпочитание към него - това показва отново кармата, - бързо изучава в толкова ранна младост един толкова отдалечен от неговия език. Това означава едно пълно повлияване на цялото душевно устройство.
Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли.
Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът. Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, той трябва да познава нещо от естествената наука.
към текста >>
Завърнал се от Италия той написва още някои
мисли
, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге.
Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена.
към текста >>
113.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Който може и иска да разбере, че са необходими сили, енергия и постоянство, за да се преобрази в духовност това, което принадлежи на днешното време - интелектуализма, така че
мисли
те, идеите да се издигнат в духовния свят и човек да може с идеите да намери пътя нагоре към духа, както намира този път надолу към природата, който иска да разбере това, той трябва да бъде наясно с факта, че на първо време интелектуализмът предлага
мисли
мо най-силните пречки за изявата на намираща се в душата духовност.
Който може и иска да разбере, че са необходими сили, енергия и постоянство, за да се преобрази в духовност това, което принадлежи на днешното време - интелектуализма, така че мислите, идеите да се издигнат в духовния свят и човек да може с идеите да намери пътя нагоре към духа, както намира този път надолу към природата, който иска да разбере това, той трябва да бъде наясно с факта, че на първо време интелектуализмът предлага мислимо най-силните пречки за изявата на намираща се в душата духовност.
И само тогава, когато, насочваме вниманието си върху това, ние ще намерим като антропософи вътрешния ентусиазъм да приемем идеите на антропософията, които трябва да държат сметка за интелектуализма на епохата и ще трябва да приемат дрехата на съвременния интелектуализъм. Но един такъв човек ще може също да се проникне с това, че с неотнасящите се към външния сетивен свят идеи на антропософията той е призван да схване онова, към което се отнасят тези идеи - духовното. Все пак вглъбяването в идеите на антропософията остава най-сигурното, което може да насочи днес човека нагоре към духовното, само ако той иска.
към текста >>
Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това човечеството
мисли
столетия наред.
За това бих искал да ви приведа един пример. Бих искал да припомня първо за една често назовавана тук и споменавана при най-различни неща личност на древността, за Платон.
Платон, философът на 5-то и 4-то предихристиянско столетие, живее всъщност като една душа, която в много неща проявява предварително това, върху което след това човечеството мисли столетия наред.
И когато обърнах вниманието върху големите духовни съдържания на школата от Шартр, аз споменах, че платонически дух отдавна живееше в развитието на християнството и че в известно отношение той намери своето доизграждане, своя облик именно в тези велики учители от школата в Шартр, както можеше да бъде именно развит в онова време.
към текста >>
И чрез това, че идеите се приемаха от хората все повече и повече като сенки, се раждат след това абстрактните
мисли
.
Сега обаче трябва да бъдем наясно върху факта, че духът на Платон е обърнат първо към света на идеите. Но ние не трябва да си представяме, мои мили приятели, че при Платон идеята е същото абстрактно чудовище, каквито са днес за нас идеите, когато се придържаме към обикновеното съзнание. За Платон идеята беше почти нещо от това, което бяха персийските богове Амшаспанди, които стояха като действащи духове-гении на Ахура Маздао, действащи духове, до които можеше да се стигне само в имагинативното виждане, това бяха всъщност идеите за Платон - живи същества. Само че той вече не ги описва с онази живост, с която в минали времена хората са описвали подобни неща. Той ги описва като сенки на същества.
И чрез това, че идеите се приемаха от хората все повече и повече като сенки, се раждат след това абстрактните мисли.
Но живеейки по-нататък Платон все пак се задълбочава по такъв начин, че бихме искали да кажем, че в света на неговите идеи се излива почти цялата мъдрост на тогавашното време. Достатъчно е само да вземем неговите по-късни диалози и ще намерим при Платон една астрология-астрономия, една космология, една чудесна психология и история на народите, всичко в един вид духовност, която, бих искал да кажа, бива изфинена, изтънена до идеята.
към текста >>
Но да се
мисли
, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството.
Често пъти хората са виждали в Платон един вид предтеча на християнството.
Но да се мисли, че Платон е бил предтеча на християнството, това значи криво да разбираме християнството.
Защото християнството не е едно учение, а християнството е едно течение в живота, което е свързано с Тайната на Голгота и за действителното християнство може да се говори едва от Тайната на Голгота насам. Ние можем да говорим, че е имало християни в смисъла, че те са обожавали преди Тайната на Голгота онова същество, което след това бе познато в земния живот като Христос, обожавали са го като съществото на Слънцето, виждали са същото същество в слънчевата същност. Ако искаме да говорим в този смисъл за предтечи на християнството, ние трябва да говорим обаче за много ученици на мистериите като такива предтечи; тогава можем да говорим също и за Платон като за един предтеча на християнството. Естествено, ние трябва да разбираме нещата правилно.
към текста >>
114.
11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните
мисли
за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството.
Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството.
И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил.
към текста >>
И такива подготвителни
мисли
оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил.
Днес ние можем да предизвикаме Михаиловите настроения около времето на Михаил чрез това, че се отдадем на подготвителните мисли за едно бъдеще време на Михаиловия празник на човечеството.
И такива подготвителни мисли оживяват особено силно в нас, когато насочим поглед към онова, което видяхме да действа през такива дълги периоди отчасти на Земята, отчасти в свръхсетивните светове, за да бъде подготвено онова, което в течение на това столетие може да бъде направено за развитието на човечеството от онези души, които в действителност по правилен начин се чувстват привлечени към течението на Михаил.
към текста >>
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово
мисле
не
, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
И ние виждаме след това, как изпълнен с мъдрост в сферата на Юпитер той прониква онова, което имаше в основата на своя живот; ние виждаме как той успява да го обхване в мъдрост заедно с такива духове като Гьоте, по-късния Гьоте, а също и с такива духове, които повече или по-малко се намираха на погрешни пътища, обаче все пак пренасяха в областта на магическото това, което е мирова същност, мирово мислене, как Рафаел поставя там основата на своя магически идеализъм в съизживяване на еволюцията на по-късния Елифас Леви.
Ние виждаме, как той взима участие във всичко това, което живееше там отвъд в Сведенборг.
към текста >>
Херман Грим разказва онова, което хората са
мисли
ли за Рафаел, което италианците, французите, германците са
мисли
ли за Рафаел в течение на столетия.
И така излезе неговата първа книга върху Рафаел, която би трябвало да бъде една биография на Рафаел. Какво представлява тази книга? Тя просто повтаря старите анекдоти на Вазари за Рафаел. И това не допринася нищо към биографията на Рафаел, а дава нещо съвършено друго - едно описание на онова, което Рафаел беше станал на Земята в почитанието, в признанието, в разбирането на хората след неговата смърт.
Херман Грим разказва онова, което хората са мислили за Рафаел, което италианците, французите, германците са мислили за Рафаел в течение на столетия.
Той разказва една биография на живеещата след смъртта на Рафаел мисъл за Рафаел тук на Земята. Той намира достъп до онова, което е останало от Рафаел в спомена на хората, в обожанието на хората, в разбирането на хората; Грим не намира възможността да опише земния живот на Рафаел.
към текста >>
115.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските
мисли
.
31. Тази друга личност я познавах много точно от по-дълго време: Става въпрос за сприятеленият с Карл Людвиг Шлайх лекар Макс Аш, член на немската секция на Теософското общество. След неговата смърт през март 1911 при 10. Генерално събрание Рудолф Щайнер го почете с думите: «Искам да почетем една трета личност, която може би за много от вас неочаквано напусна физическия план; това е нашия мил секционен член д-р Макс Аш. В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение.
Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли.
Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел. Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като
мисли
, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
В неговия активен живот той трябваше да преодолее някои неща, които затрудняват човека да се приближи до едно чисто духовно движение. Той обаче накрая намери пътя към нас така, че лекарят намери най доброто лекарство за своите страдания в заниманията си с теософската литература и теософските мисли. Той винаги твърдеше, че лекарят не може да повярва в душата си в някое друго лекарство, освен в това, което може да се получи от теософските книги, че той е чувствал, как теософските лекции като балсам се вливат в неговото измъчено от болки тяло. И наистина до смъртта си той следваше теософията в този смисъл. И когато научих, че нашият приятел е преминал отвъд, ми беше много тежко, че не можах да изпълня желанието на неговата дъщеря, да произнеса няколко думи на гроба му, понеже на този ден започна цикълът ми лекции в Прага и поради това не ми беше възможно на физическия план да окажа последна почит на теософския приятел.
Думите, които трябваше да произнеса на неговия гроб, му бяха изпратени като мисли, за да го придружат в онзи свят, в който той тогава пристъпи.»
към текста >>
116.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Едно такова обоснование, подходящо за днешното
мисле
не
беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
117.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Влияние върху формите на
мисле
не
в Европа чрез арабизма и кръстоносните походи.
Животът на човека във физическото тяло в царството на природния ред и в духовното тяло в царството на висшите йерархии. Образите и делата на духовния свят се разкриват на човека и при слизането на Земята произвеждат в него желанието за изправяне. Тайната на Голгота и мохамеданството.
Влияние върху формите на мислене в Европа чрез арабизма и кръстоносните походи.
Дворът на Харун ал Рашид и развитието на науките и изкуствата в него. Бейкън от Верулам и Амос Комениус. Развитие на душите при преминаването от една епоха в друга. Действителности в историческото разглеждане.
към текста >>
Буден живот на
мисли
те, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята.
Буден живот на мислите, сънуващ живот на чувствата и спящ живот на волята.
Спомен и говор. Епохите на живота във връзка с предземния живот и с миналите земни съществувания. Исторически разглеждания във връзка с наблюденията на собствената карма. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Амос Комениус, Уилсън.
към текста >>
118.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да
мисли
днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне.
Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята.
Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация. И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили. В древни времена в своето човешко същество човекът се чувстваше зависим от звездите, както се чувстваше зависим от растенията, от животните, които растат и ходят по Земята.
към текста >>
- То може да бъде проверено; това могат да сторят много повече хора, отколкото обикновено се
мисли
.
Това е нещо, което по отношение на днешните възгледи изглежда като една безсмислица, обаче тази безсмислица е истината. Това е ужасното в нашето днешно време, че когато човек говори истината, тя изглежда като една безсмислица, една нелепост по отношение на приетите възгледи. Сега някой може да каже: - Това, което твърдиш тук, е резултат на окултното виждане, на окултното изследване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука?
- То може да бъде проверено; това могат да сторят много повече хора, отколкото обикновено се мисли.
Но съществува също и едно външно доказателство за този факт. В нашия биологически изследователски институт в Щутгарт ние получихме едно забележително външно доказателство. Там бяха направени изследвания върху функцията на далака. Вие знаете може би, че далакът винаги е бил считан като един проблематичен орган. Разказва се за един строг университетски изпит, при който професорът казъл на кандидатите, задавайки въпроса: - Можете ли да ми кажете нещо за далака?
към текста >>
Без съмнение, тя не е била дадена в интелектуалните форми, които днес се изискват; тя не е била дадена така отвлечено в
мисли
и така свързана със сетивата, както днес се изисква.
Сега трябва да обърна вниманието ви върху втори факт. Този факт се отнася за душевно-духовното развитие на човека в земното съществуване. Едно чисто външно разглеждане на онова, което от някои хора е било извършено на Земята, показва, че някога е съществувало вече нещо като един вид прамъдрост.
Без съмнение, тя не е била дадена в интелектуалните форми, които днес се изискват; тя не е била дадена така отвлечено в мисли и така свързана със сетивата, както днес се изисква.
Тя е била дадена повече в образно-поетическа форма. От действителната прамъдрост, която е съществувала на Земята едно време, когато хората още не са пишели, от тази действителна прамъдрост не съществува сега нищо. Обаче това, което е било запазено, са сказанията, митовете, чудесната литература на Ведите, литературата на Веданта, източните писания. Онзи, който се задълбочава в тях - не както Дойсен[4], който вижда само най-външните неща и минава за един знаменит преводач, - който действително може да се задълбочи в онова, което съществува в тази литература, в него се събужда вече едно дълбоко благоговение пред безкрайната мъдрост, която се намира в нея, която се явява само в една поетическа, образна форма. И той получава чувството, че зад всичко това е живяло нещо неизказано и ненаписано, което може би е било по-велико и по-значително: Една прамъдрост.
към текста >>
119.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето
мисле
не
, на нашето естетическо чувство.
Срещаме и други хора, към които не проявяваме такъв вътрешен стремеж.
Нашето внимание се насочва повече към външните качества, които въздействат на нашите сетива, на нашето мислене, на нашето естетическо чувство.
Казах, че въздействието се простира чак до сънищата. Ние срещаме хора от първата категория, те ни занимават дори и през нощта, когато с нашето астрално тяло и с нашия Аз се намираме вън от физическото и етерното тяло. Появяват се сънища, свързани с тях. Тези сънища са именно знак, че при срещата в нас вътрешно нещо се е раздвижило. Ние срещаме и други хора, за които не можем нищо да сънуваме, защото те не ни раздвижват вътрешно, в нас нищо не изплува нагоре.
към текста >>
Днешният естественик сецира ембриото, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не
мисли
върху това.
Това е, което наистина трябва да бъде разбрано в един по-дълбок смисъл, че онова, което човекът носи в себе си, е било изработено от него през времето, когато е бил в Космоса между смъртта и едно ново раждане. Това, което човекът възприема външно от своя организъм, е толкова малко! Това, което се крие във всеки орган, може да бъде разбрано само тогава, когато съответният орган бива разбран от Космоса. Да вземем най-благородния орган, човешкото сърце.
Днешният естественик сецира ембриото, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не мисли върху това.
Обаче тази външна пластична форма, човешкото сърце, така както то е индивидуално при отделния човек, е резултат на онова, което той е изработил заедно с боговете между смъртта и едно ново раждане. Минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане, човекът първо трябва да работи в онази насока, която от Земята върви към Лъва, към съзвездието на Лъва в Зодиака. Тази посока, това течение от Земята към съзвездието Лъв е изпълнена със сила. В тази посока трябва да работи човекът, за да може като зародиш в него да се породи сърцето; там вътре има космически сили. След като е минал през тази област, която се намира в ширините на Всемира, човекът трябва да дойде, така да се каже, в области по-близки до Земята, в областта на Слънцето.
към текста >>
120.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е
мисли
л.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил.
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот. Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно.
към текста >>
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на
мисле
не
от последния земен живот.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил.
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот.
Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно. В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
И ние съзираме какво
мисли
м, чувстваме, усещаме.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил. - Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот. Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща.
И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме.
Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно. В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като
мисли
, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот. Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно.
В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
Който разгледа духовния живот на Европа, той например може да узнае, че ние не бихме имали нашия съвременен светоглед - от една страна материалистическия дух, от друга страна науката с тази острота на
мисле
не
то, с развитата подобно на арабески логика, с всичко това, което представлява тази наука, ако въпреки, че арабизмът беше отблъснат, същият не беше действал по-нататък.
Лесно можем да разберем, че ако християнството беше действало само, европейската култура щеше да стане съвсем друга. Във външния политически живот обаче европейската култура отблъсна мохамеданството, - може би е по-добре да се каже арабизма.
Който разгледа духовния живот на Европа, той например може да узнае, че ние не бихме имали нашия съвременен светоглед - от една страна материалистическия дух, от друга страна науката с тази острота на мисленето, с развитата подобно на арабески логика, с всичко това, което представлява тази наука, ако въпреки, че арабизмът беше отблъснат, същият не беше действал по-нататък.
И от тогавашната Испания, да, още от Франция, от лежащата пред Южна Италия Сицилия, от Африка са дошли мощни импулси, които повлияха мисловните форми на Европа и формираха всичко останало другояче, отколкото това би станало, ако беше действало само християнството. В нашите науки има повече арабизъм отколкото християнство!
към текста >>
Бако от Верулам даде голям тласък точно на новото европейско
мисле
не
в Англия.
Нека разгледаме сега личността на самия Харун ал Рашид. Който обхване с окултен поглед тази личност с нейната душевност и тогава отново я потърси, като търси дали тя отново се е преродила, той открива, че тази личност на Харун ал Рашид остава свързана с това, което сама беше основала на Земята и по духовен начин продължава пътя си в духовното развитие на човечеството, като от духовния свят силно влияе върху много неща, но също и сама отново приема в себе си много неща. И тогава тя отново се появява по начина, по който можеше да се появи според епохата: Тази индивидуалност се появява като лорд Бако от Верулам[6], основателят на новата научност.
Бако от Верулам даде голям тласък точно на новото европейско мислене в Англия.
Вие можете да кажете: - Да, той се отличава съществено от личността на Харун ал Рашид! - Но той е същата индивидуалност! Защото онова, което външно се представя като разлика, принадлежи само на външния свят. И в известен смисъл ние виждаме душата на Харун ал Рашид от Азия да се развива след смъртта си по-нататък, от Запад да въздейства на новата европейска цивилизация по начина, по който това можеше да стане, основавайки дори много от по-новия материализъм.
към текста >>
След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата
мисли
, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
Ние разбираме, как в следващите епохи се поражда това, което се развива от предишни епохи, когато проследим, как душите се развиват от една епоха в друга. Ние навсякъде сериозно трябва да разграничим това, което се нарича майа от вътрешната действителност. Също и историята е майа, привидност, когато се разглежда само отвън. Тя се разбира, едва когато се премине от майа, от илюзията към истината. Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през следващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Коледното събрание, се пристъпи към реалността на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-упражнения».
След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
към текста >>
121.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното
мисле
не
.
Бих искал да избера един друг пример, който по забележителен начин се представи пред мен. Аз имах един учител по геометрия[6], когото много ценях. Може би от моята биография знаете, че геометрията принадлежи към това в живота ми, което ми е дало най-много импулси. Така този учител по геометрия беше особено ценен за мен.
Той беше отличен конструктор и аз много го обичах, понеже обичах конструирането и понеже той представяше всичко с истинска независимост, но също и с цялата едностранчивост на геометричното мислене.
Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик. В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката. Той живееше в едно време, когато се преобразуваше точно цялата дескриптивна геометрия, която беше неговата специалност. Той оставаше при старите методи. Това при него беше една характерна черта.
към текста >>
Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било
мисле
не
то му в една минала инкарнация.
Но още много по-характерна за окултния изследовател беше една друга черта. Той имаше сакат крак. Особеното е, че естествено не физическата субстанция, но силата, която човек има в краката си през една инкарнация, - начинът по който той пристъпва, по който чрез ходенето той се поставя в ситуации, свързани с вина или благодеяние - се метаморфозира. Всичко това, което е свързано с краката, през един следващ живот може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в следващия земен живот се проявява в организацията на краката. Тези неща се преобразяват по своенравен начин.
Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация.
А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
към текста >>
А този, който проследява своеобразието на
мисли
те на някой човек, дали някой
мисли
бързо, бегло, повърхностно или сдържано, об
мисле
но, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
Той имаше сакат крак. Особеното е, че естествено не физическата субстанция, но силата, която човек има в краката си през една инкарнация, - начинът по който той пристъпва, по който чрез ходенето той се поставя в ситуации, свързани с вина или благодеяние - се метаморфозира. Всичко това, което е свързано с краката, през един следващ живот може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в следващия земен живот се проявява в организацията на краката. Тези неща се преобразяват по своенравен начин. Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация.
А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
към текста >>
Един човек, който
мисли
повърхностно, е ходил с бързи малки стъпки, той е припкал по Земята.
Един човек, който мисли повърхностно, е ходил с бързи малки стъпки, той е припкал по Земята.
Един човек, който мисли солидно, е пристъпвал тежко, спокойно. И точно такива привидно незначителни дреболии в живота довеждат дълбоко навътре, когато се търсят дълбоките духовни, а не външните абстрактни взаимовръзки. И така, когато отново и отново си представях в душата образа на любимия ми учител, бях доведен до неговата предишна инкарнация. И към неговия образ се прибави един друг, също един човек със сакат крак - лорд Байрон[7]. Сега двамата застанаха пред мен.
към текста >>
Един човек, който
мисли
солидно, е пристъпвал тежко, спокойно.
Един човек, който мисли повърхностно, е ходил с бързи малки стъпки, той е припкал по Земята.
Един човек, който мисли солидно, е пристъпвал тежко, спокойно.
И точно такива привидно незначителни дреболии в живота довеждат дълбоко навътре, когато се търсят дълбоките духовни, а не външните абстрактни взаимовръзки. И така, когато отново и отново си представях в душата образа на любимия ми учител, бях доведен до неговата предишна инкарнация. И към неговия образ се прибави един друг, също един човек със сакат крак - лорд Байрон[7]. Сега двамата застанаха пред мен. И кармата на моя учител, както и особеността, за която ви разказах, ме доведоха до десетото или единадесетото столетие, когато тези две души се бяха родили далеч в Източна Европа и един ден под влиянието на една важна легенда, една пророческа легенда, която казва, че Паладиумът, който с известно вълшебство всъщност подкрепя римската власт, е бил донесен от старата Троя и е бил скрит в Рим.
към текста >>
И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят
мисли
те, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук.
Затова, мои мили приятели, наистина съм дълбоко удовлетворен, че в тези единадесет лекции, които ми беше позволено да изнеса публично в по-широк или в по-тесен кръг, можах малко да ви поведа в дълбините на духовния живот. И оставете ме от това вътрешно задоволство да произнеса моята сърдечна благодарност за топлите задушевни думи, които днес в началото на тази лекция произнесе г-н професор Хауфен. Сърдечно благодаря за вашия прием, сърдечно благодаря за всичко, което вашите души поднесоха насреща ми при това мое гостуване.
И вие можете да бъдете сигурни, че ще нося в душата си хубавите слова, които г-н професор Хауфен произнесе, че от тях ще се породят мислите, които винаги ще ви изпращам и те ще бъдат сред вас, когато постигате вашата цел, когато работите тук.
Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас. Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши.
към текста >>
Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно
мисле
не
, взаимно чувстване, взаимна воля.
Като антропософи когато сме отделени пространствено един от друг, в душата си сме въпреки това заедно и нека запомним това и знаем, че ние сме заедно. Доста години ми беше дадено да говоря тук в Прага, изхождайки от най разнообразните констелации на духовния живот и това доведе до дълбоко удовлетворение. А този път особено, понеже пред вашите сърца и души бяха поставени изисквания, които общо взето са нови, защото вие трябваше да откликнете с още по-голяма липса на предразсъдъци на онова, което този път - бих искал да кажа по духовна поръчка - говорих пред вас. Когато кажа по духовна поръчка, нека изтълкуваме думите така, че да си кажем: - В духа оставаме един до друг. Ръководството, което беше сформирано в Дорнах е малко, в него са само онези хора, които могат да бъдат тясно свързани с мен, за да могат да извършат това, което трябва да се извърши.
Но това, което трябва да се направи, ще се направи, когато всички мили приятели работят заедно от цялото си сърце, преди всичко в духовно антропософско взаимно мислене, взаимно чувстване, взаимна воля.
към текста >>
В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че
мисли
те ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение.
Вземете това редом с моята благодарност като едно сърдечно сбогом, което обаче не иска да бъде раздяла, а начало на взаимна духовна дейност. Нека това взаимодействие да остане в основата си онова, което произлиза от всяка наша дума. Всички думи, които бъдат разменени между нас, винаги да ни довеждат все по-близко един до друг.
В този смисъл оставете ме, мои мили приятели, с развълнувано сърце да ви обещая, че ще бъда заедно с вас, че мислите ми ще са между вас, че при вас те ще търсят убежището, в което по правилния начин ще действа антропософският стремеж, антропософското духовно течение.
Да се разделим в този смисъл само в пространството, но да останем дълбоко свързани сърдечно-духовно!
към текста >>
122.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови
мисли
.
Светът извън неговото тяло става негово изживяване и така това, което досега е било вътрешен свят става външен свят; това, което досега е било външен свят става вътрешен свят. От личното съществуване ние преминаваме в едно световно съществуване. Земята - така се показва на имагинативното познание - ни дава възможността да преминем през смъртта. Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса. Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята.
Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови мисли.
За съзерцанието и за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, целият свят, целият Космос е пълен с мирови мисли, които живеят и творят в ширините на пространството. Пространственият аспект става откровение, така че когато преминем през смъртта, ние навлизаме в един свят на мировите мисли. Всичко действа и твори в мирови мисли. Това е вторият аспект.
към текста >>
За съзерцанието и за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, целият свят, целият Космос е пълен с мирови
мисли
, които живеят и творят в ширините на пространството.
От личното съществуване ние преминаваме в едно световно съществуване. Земята - така се показва на имагинативното познание - ни дава възможността да преминем през смъртта. Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса. Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята. Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови мисли.
За съзерцанието и за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, целият свят, целият Космос е пълен с мирови мисли, които живеят и творят в ширините на пространството.
Пространственият аспект става откровение, така че когато преминем през смъртта, ние навлизаме в един свят на мировите мисли. Всичко действа и твори в мирови мисли. Това е вторият аспект.
към текста >>
Пространственият аспект става откровение, така че когато преминем през смъртта, ние навлизаме в един свят на мировите
мисли
.
Земята - така се показва на имагинативното познание - ни дава възможността да преминем през смъртта. Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса. Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята. Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови мисли. За съзерцанието и за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, целият свят, целият Космос е пълен с мирови мисли, които живеят и творят в ширините на пространството.
Пространственият аспект става откровение, така че когато преминем през смъртта, ние навлизаме в един свят на мировите мисли.
Всичко действа и твори в мирови мисли. Това е вторият аспект.
към текста >>
Всичко действа и твори в мирови
мисли
.
Пред това имагинативно познание Земята се разкрива като смъртта в Космоса. Никъде другаде по местата, които човекът прекрачва във физическия или в духовния живот, ние не намираме смъртта, освен на Земята. Защото в мига, в който човекът премине през вратата на смъртта и стане едно със света, ни се разкрива вторият аспект, - не вече аспектът на смъртта, а онзи аспект, под който се проявяват ширините на пространството, като навсякъде изпълнени с мирови мисли. За съзерцанието и за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, целият свят, целият Космос е пълен с мирови мисли, които живеят и творят в ширините на пространството. Пространственият аспект става откровение, така че когато преминем през смъртта, ние навлизаме в един свят на мировите мисли.
Всичко действа и твори в мирови мисли.
Това е вторият аспект.
към текста >>
Когато през земния живот застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите
мисли
.
Когато през земния живот застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите мисли.
Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор. Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли. Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек.
към текста >>
Тогава ние казваме, че
мисли
те са в него, те идват към нас чрез неговия говор.
Когато през земния живот застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите мисли.
Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор.
Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли. Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек. Ние бихме видели един облак от мисли.
към текста >>
Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват
мисли
сами по себе си.
Когато през земния живот застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите мисли. Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор.
Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си.
Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли. Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек. Ние бихме видели един облак от мисли. И след това един друг облак.
към текста >>
Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на
мисли
те, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови
мисли
.
Когато през земния живот застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите мисли. Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор. Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него.
Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли.
Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек. Ние бихме видели един облак от мисли. И след това един друг облак. Ние не срещаме същества, а ние срещаме мировите мисли, всеобщата мирова интелигентност.
към текста >>
Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите
мисли
, без да виждаме самия човек.
Когато през земния живот застанем пред един човек, най-напред пред нас стои личността на човека; той трябва да говори, когато ние искаме да узнаем неговите мисли. Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор. Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли.
Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек.
Ние бихме видели един облак от мисли. И след това един друг облак. Ние не срещаме същества, а ние срещаме мировите мисли, всеобщата мирова интелигентност.
към текста >>
Ние бихме видели един облак от
мисли
.
Тогава ние казваме, че мислите са в него, те идват към нас чрез неговия говор. Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли. Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек.
Ние бихме видели един облак от мисли.
И след това един друг облак. Ние не срещаме същества, а ние срещаме мировите мисли, всеобщата мирова интелигентност.
към текста >>
Ние не срещаме същества, а ние срещаме мировите
мисли
, всеобщата мирова интелигентност.
Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли. Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек. Ние бихме видели един облак от мисли. И след това един друг облак.
Ние не срещаме същества, а ние срещаме мировите мисли, всеобщата мирова интелигентност.
към текста >>
И в световните
мисли
, които се носят там, се появява като нещо отделно, - бих казал, като особен облак, към който поглеждаме, - собственият земен живот, който вече сме изживели.
В тази сфера на космическа интелигентност човекът живее няколко дни след смъртта си.
И в световните мисли, които се носят там, се появява като нещо отделно, - бих казал, като особен облак, към който поглеждаме, - собственият земен живот, който вече сме изживели.
Той е записан в световната интелигентност. За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва. Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство.
към текста >>
Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите
мисли
, че тя духовно ги чува.
Тази инспирация, която трябва да се постигне след имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си. Това е едно не образно познание, а познание на духовно слушане.
Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува.
От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това. Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества. Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества. Аз казах: - Светът е изпълнен с мирови мисли.
към текста >>
Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите
мисли
, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества.
Тази инспирация, която трябва да се постигне след имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си. Това е едно не образно познание, а познание на духовно слушане. Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува. От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това.
Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества.
Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества. Аз казах: - Светът е изпълнен с мирови мисли. - Те още не насочват към някои същества, но зад мислите ние започваме да възприемаме думи и с интуицията виждаме мировите същества.
към текста >>
Аз казах: - Светът е изпълнен с мирови
мисли
.
Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува. От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това. Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества. Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества.
Аз казах: - Светът е изпълнен с мирови мисли.
- Те още не насочват към някои същества, но зад мислите ние започваме да възприемаме думи и с интуицията виждаме мировите същества.
към текста >>
- Те още не насочват към някои същества, но зад
мисли
те ние започваме да възприемаме думи и с интуицията виждаме мировите същества.
От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това. Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества. Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества. Аз казах: - Светът е изпълнен с мирови мисли.
- Те още не насочват към някои същества, но зад мислите ние започваме да възприемаме думи и с интуицията виждаме мировите същества.
към текста >>
Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте
мисли
ли през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите.
Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера.
Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите.
Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е
мисли
л и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно.
Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите.
Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно.
Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни
мисли
, се взима на края на лунното време.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята. Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот. В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването.
Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време.
И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
123.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Мирови
мисли
се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни.
Ние можем да тръгнем оттам, че когато минава през смъртта - което всъщност трае съвсем късо време, - човекът продължава своето съществуване в елементите: земя, вода, огън и въздух. Това, което са диференцирани вещества на Земята, метали и всички други вещества, не съществува вече под тази форма в момента на смъртта. Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън. В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата. Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност.
Мирови мисли се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни.
След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий. Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната сфера и тогава в меркуриевата сфера.
към текста >>
Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се
мисли
, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва.
И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира. Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си.
Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва.
Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира. Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност. Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
към текста >>
Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши
мисли
сме съединили с нашата собствена същност.
И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира.
Поради това, когато напуснем лунната сфера в известна степен ние сме осакатен човек, толкова осакатен, колкото лоши мисли сме съединили с нашата собствена същност.
Толкова трябва да изоставим, колкото вредно и позорно сме извършили за света.
към текста >>
Мисли
те са важни, те са ценни и ние като хора сме умни, понеже имаме
мисли
, които нещо означават.
От областта на Меркурий човекът идва в областта на Венера. От онези същества, които обитават Венера и които са още по-далечни на човешката същност отколкото меркуриевите същества, така бива преобразено това, което човекът може да донесе от себе си в областта на Венера, че той изобщо да може да продължи нататък в духовните области. Това обаче е възможно, само защото с встъпването в областта на Венера, човекът влиза в един нов елемент. Когато ние живеем тук на Земята, много е важно, че имаме идеи, понятия, представи. Какво би представлявал човекът на Земята, ако нямаше представи и идеи.
Мислите са важни, те са ценни и ние като хора сме умни, понеже имаме мисли, които нещо означават.
Особено днес има голямо значение, когато човекът е умен. Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята.
към текста >>
И целият човешки живот зависи от това, че хората имат
мисли
.
Какво би представлявал човекът на Земята, ако нямаше представи и идеи. Мислите са важни, те са ценни и ние като хора сме умни, понеже имаме мисли, които нещо означават. Особено днес има голямо значение, когато човекът е умен. Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така.
И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли.
От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,. Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение.
към текста >>
От човешките
мисли
е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята.
Мислите са важни, те са ценни и ние като хора сме умни, понеже имаме мисли, които нещо означават. Особено днес има голямо значение, когато човекът е умен. Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли.
От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята.
Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,. Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов.
към текста >>
Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на
мисли
те.
Особено днес има голямо значение, когато човекът е умен. Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята.
Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите.
Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,. Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта.
към текста >>
Мисли
те още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от
мисли
те,.
Днес почти всички хора са умни. Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите.
Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,.
Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите. В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта.
към текста >>
Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според
мисли
те.
Не винаги е било така, днес обаче е така. И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,.
Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите.
В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение. Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта. Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.
към текста >>
В известен смисъл тук е границата, до която
мисли
те - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение.
И целият човешки живот зависи от това, че хората имат мисли. От човешките мисли е произлязла великолепната техника, всъщност всичко на Земята. Добро и зло, което човекът осъществява на Земята се поражда с помощта на мислите. Мислите още действат в лунната сфера; защото съществата в лунната сфера съдят според начина, как добрите и злите дела са произлезли от мислите,. Но също и съществата от сферата на Меркурий преценяват болестите, които те трябва да отнемат от човека, все още според мислите.
В известен смисъл тук е границата, до която мислите - изобщо това, което още напомня на човешка интелигентност - имат значение.
Защото дойде ли се от областта на Меркурий в областта на Венера, там цари това, което в земния живот ние познаваме като отблясък, като любов. Любовта идва на мястото на мъдростта. Ние пристъпваме в сферата на любовта. Човекът може да бъде доведен по-нататък до слънчевото съществуване само чрез това, че любовта го води от сферата на мъдростта в слънчевото битие.
към текста >>
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки
мисли
с добри намерения.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения.
Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества.
към текста >>
НАГОРЕ